№ 123
гр. Варна, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502625 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №269596 от 04.11.2022г. на „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк Люлин 9
ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.К.Б., срещу Решение №
260391/09.09.2022г., постановено по гр.д. № 16828 по описа на ВРС за 2020г.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД
ЕИК ********* счита обжалвания съдебен акт за недопустим, неправилен и
незаконосъобразен. Като се позовава на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ГПК, въвежда
възражение, че искът не е родово подсъден на районен съд, тъй като ищецът черпи
твърдяното право на титулярство от спогодба-анекс от 23.12.2014г. с обща цена над 25 000
лева. Счита, че е недопустимо да се води иск за установяване на факта титулярство на
вземане, както и да се атакува и оспорва чуждо гражданско правоотношение, по арг. от
чл.124, ал.3 от ГПК. Счита, че доколкото искът е с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК и в
закона няма предвидена разпоредба, която да урежда право на иск за установяване на
титулярство на вземане, по подобен факт не подлежи на установяване от съда. На следващо
място се твърди, че правото на иск е погасено, тъй като първото съдебно производство,
образувано въз основа на правопораждащия факт – спогодба анекс от 23.12.2014г. е по
искова молба от 11.02.2019г., като ищецът не е заявил, че със същата претендира сумата
като частична от общото вземане в размер на 299 148.15 лева, предмет на спогодбата.
Настоява се, че правото на ищеца на последващ иск, основан на същия правопораждащ
факт, че вземането му е по-голямо от претендираното с първоначалната искова молба е
погасено още след първия предявен иск на осн.чл.126, ал.1 от ГПК. Счита се, че при
твърдение за неизпълнение на насрещно задължение за предаване на ИЛ, ищецът разполага
с осъдителен иск. Позовава се на недопустимост на решението предвид постановяването му
1
по иск при наличие на изявление за разваляне на договора, от който ищецът черпи права.
Сочи, че решението по установителния иск не е снабдено с изпълнителна сила. Твърди, че
правоприемството следва да е настъпило след издаване на ИЛ, по арг. от 429, ал.1 от ГПК.
По отношение на уведомлението за цесия се сочи, че същото не е елемент от цесионния
договор и наличието или липсата му не се отразява на прехвърлителния ефект на сделката.
Поддържа се възражението за недействителност на договорите за цесия от 23.10.2014г. и
спогодба анекс от 23.12.2014г. Настоява се за обезсилване на решението и изпращането му
на родово компетентния съд, както и като постановено по недопустим иск, алтернативно за
отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК ********* гр.
Варна депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи се, че доколкото са предявени 36 обективно и субективно съединени искове,
всеки на стойност по-малко от 25 000 лева, то производството е подсъдно на районен съд.
Настоява се, че предявените искове са допустими, тъй като спора не е за установяване на
факт, а на титулярство върху вземане, чиято изпълняемост вече е установена с изпълнителен
лист, а съдът по същество ще се произнесе дали облигационната връзка между Интейк
ЕООД и КНМ Груп ЕООД е прекратена/развалена. Поддържа се извода на съда, че когато
цесионерите са конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото
цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Настоява се за отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на поставения от районния съд акт.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №269596 от 04.11.2022г. на
„ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Люлин 9 ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.К.Б., срещу
Решение № 260391/09.09.2022г., постановено по гр.д. № 16828 по описа на ВРС за 2020г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2625/2022 год. на ВОС за 22.02.2023г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните – Пи маркет ЕООД, КНМ Груп
ЕООД, Интейк ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ведно с препис от настоящото
определение.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3