Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 384
гр.Варна, 27.01.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №184 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К.,
чрез процесуален представител: юк. Д. А., ЕГН: **********,
съдебен адрес за получаване на книжа: *, тел. * срещу Д. З. И., ЕГН: **********,***.
С исковата молба са предявени кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.4 от
ГПК във вр. чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на Д. З. И., ЕГН
**********,***, че дължи н. „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К., чрез процесуален
представител: юк.Д. А., ЕГН **********, съдебен адрес
за получаване на книжа: *, тел. *, суми, присъдени в издадената срещу него
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №8798/2018год. на 41-ви състав
при ВРС, произтичащи от Договор за стоков кредит № 256894 от 05 април 2017 г.: 2936.93 лева главница; 704.32 лева договорна лихва за периода
от 17 април 2017 г. до 09 февруари 2018 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 103.93 лева за периода от 01 юли 2017
г. -датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на
заявлението - 26 май 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Моли съда да осъди Д. З. И. да му заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена
на Д. З. И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з." ЕООД възниква
правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 256894 от 05 април
2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и Д. З. И. като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с
оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както
и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които
Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно
същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е
получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от
Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли
на трето лице правата си по договора за кредит.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова
молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между
"Б. ДСК" ЕАД, ЕИК * и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК * и Приложение №
1.1 към него от 09 февруари 2018 г, по силата на които вземането е прехвърлено
в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно Договора за стоков кредит № 234815 от 05
април 2017 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в размер
на 3287.97 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Т.
Б." ЕАД, както и за сключване чрез „Б. ДСК" ЕАД на застраховка.
Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се
усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Т. Б." ЕАД, а
сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде
върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които
в размер на 196.19 лева, а остатъкът в размер на 74.28 лева се дължи с
последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който
прилага към настоящата искова молба.
В чл. 6 от процесния Договор
за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 37.17 % годишно или 0.1032 % на ден. Видно от
подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и
непогасена договорна лихва за периода от 17 април 2017 г. до 09 февруари 2018
г. е в размер на 704.32 лева.
Д. З. И. е преустановил плащанията по Договор за
стоков кредит № 256894 на 01 юли 2017 г.
Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са
неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена на
28 февруари 2018 г.
Ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия
и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава,
считано от 01 юли 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до
26 май 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 103.93 лв., както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Към датата на подаване на заявлението и исковата молба
дългът е в общ размер на 3745.18 лв., от които: главница 2936.93 лв., договорна
лихва 704.32 лв. за период от датата на първа вноска 17 април 2017 г. до 09
февруари 2018 г. - датата на сключване на цесията и мораторна
лихва върху непогасената главница 103.93 лв., за периода от датата на преустановяване
на вноските по кредита, а именно 01 юли 2017 г. до 26 май 2018 г. - дата на
подаване на заявлението в съда.
Моли
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на
исковата молба. Намира исковете за допустими,неоснователни и недоказани.
Счита, че „А.з.к.н.п.з." ООД не е носител на право
на вземане срещу ответника, което да е възникнало следствие неизпълнение на
договорни задължения, възникнали по силата на Договор за стоков кредит
№256894/05.04.2017г. и от тази гледна точка не е активно легитимиран да
предявява права, което обуславя недопустимост на заявената претенция. Това е
така, тъй като съгласно Рамков договор за покупко-продажба на вземания от
29.09.2017г. прехвърлителното действие настъпва с
пълното плащане на покупната цена от купувача/ищеца/ на Продавача/ Б.ДСК ЕАД/,
т.е. действието на договора е под отлагателно условие. Същото не се е сбъднало,
което е видно от Приложението към договора за цесия. В Приложението липсва
посочена продажна цена и не са представени доказателства за плащането й,
следователно липсва и елемент от съществено съдържание на каузалната сделка,
каквато е продажбата, а именно-уговорена продажна цена. Това е второ
самостоятелно условие, освен въздигнатото от страните отлагателно условие,
което не позволява да бъде завършен фактическия и юридически състав на прехвърлителното действие на договора за цесия.
На второ място, липсват доказателства за това дали и
кога договорът е обявен за предсрочно изискуем, в исковата молба е посочена
произволна дата 28.02.2018г., но остава неясно какво точно се е случило на тази
дата, т.е. договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем и не може да се презумира автоматична такава по т. 12.1 от Договора за
стоков кредит.
Не е доказано и какви вноски се дължат, липсват
доказателства за размера на извършените погасявания, за начина на определяне на
договорната и санкционната лихва и върху каква база, обстоятелства, които всяко
едно по отделно правят иска недоказан по размер.
В чл.7 от Договора е записано, че годишният лихвен
процент при заема е 37,17%, а ГПР е 44,25%. В чл.1 е уговорено, че се сключва и
договор за застраховка в размер на 388,97 лева. Счита, че тази такса е част от
ГПР, независимо, че е извадена от сумата по кредита. ГПР е всяко едно
задължение, такса, комисионна или друго парично задължение, т.е. ГПР е над 50%,
което е забранено от закона. Определения по този начин общ ГПР е сбор от
следните проценти: 44,25%+ 11,83% /388,97 лева съотнесено
към размера на заемната сума от 3287,97 лева/, или общо в процентно изражение -
ГПР от 56,08% спрямо размера на заемната сума от 3287,97 лева при допустимо ГПР
от 50%.
На основание чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, чиито разпоредби се прилагат и към посочените отношения
максималният процент на ГПР /разходите/ не може да надвишава 5 пъти размера на
законната лихва, или 50% от предоставената сума, т.е. сума в размер на 100
лева. Това води до нищожност на всички такси и комисионни-чл.19, ал.5 от ЗПК.
Банката не би подписала договора при нормални лихвени условия и ГПР -
Нищожността на допълнително определените клаузи за допълнително начисляване на
ГПР над допустимите 50% влече и нищожност на целия договор, тъй като кредитора
никога не би го сключил без нищожните клаузи. Нищожността е от публично правен
порядък и на нея може да се позовава всяко лице и за нея съдът следи служебно.
Дори и изявлението за нищожност на целия договор да не е изгодно за ищеца и да
е направено от ответника, то същото поражда своето действие, защото нищожността
не може да бъде санирана чрез волеизявление на ищеца,
че ще се ползва от само действителни клаузи, тъй като нищожността възниква екс леге, а не от избирателното
приемане на някои клаузи за действителни, а на други не. Не е ясно при липсата
на която от клаузите, които в съвкупност са нищожни договорът дали би бил
подписан.
С оглед на гореизложеното, счита предявените искове са
недоказани по основание и размер и като такива моли съда да ги отхвърли.
В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода по същество проц.представител
на ищеца с писмена молба, претендира за
уважаване на исковете и изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, поддържа отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото, моли за отхвърляне на исковете.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№8798/2018год. на ВРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, съгласно която длъжникът Д.З.И. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на
кредитора
А.З.К.Н.П.З. ООД ЕИК/БУЛСТАТ * с адрес Област *,сумата 2936.93 лева /две хиляди деветстотин тридесет
и шест лева и деветдесет и три стотинки/ - главница, дължима по Договор за
стоков кредит № 256894/05.04.2017 г., сключен между Д.З.И. и „Б. ДСК“ ЕАД и
Приложение 1.1 от 09.02.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) сключен на 29.09.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Б. ДСК“
ЕАД; сумата 704.32 лева договорна лихва от 17.04.2017 г. до 09.02.2018 г.;
сумата 103.93 лева мораторна лихва от 01.07.2017 г.
до 26.05.2018 г.; и законната лихва върху главницата от 05.06.2018 г. до
изплащане на вземането,както и сумата 124.90 лева разноски по делото, от които
74.90 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума по Договор за стоков кредит №
256894/05.04.2017 г., сключен между Д.З.И. и „Б. ДСК“ ЕАД и Приложение 1.1 от
09.02.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
сключен на 29.09.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Б. ДСК“ ЕАД
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С разпореждане №45807 от 21.11.2018год. заповедния
съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това
разпореждане заявителят е уведомен на
05.12.2018год. Видно от пощенското
клеймо на плика/04.01.2019год./, с който е изпратена исковата молба, същата е
депозирана в срок и подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия към доказателствата по делото договор за стоков
кредит №256894 се установява , че на 05.04.2017год. между
„Б. ДСК“АД и Д. З. И. е сключен договор, по силата на който Б. ДСК“АД ,
като кредитор отпуска на кредитополучателя Д. З. И., стоков кредит в
размер на 3 287.97лв. за заплащане на следните стоки и/или услуги,
продавани от Т. Б. ЕАД: а. хладилник/фризер SAMSUNG RK56J6917SL/ EF ЦЕНА 2 899лв.брой 1, както и за сключване
чрез Б. ДСК ЕАД на застраховка с „Г. Ж.“ЕАД и „Г. З.“ ЕАД по следния пакет:
„Стандарт +“ за лица от 18 до 64 – с еднократна застрахователна премия в размер
на 388.97лв. Срокът за издължаване на
кредита е 24 месеца, считано от датата
на неговото усвояване/първото усвояване. Сумата на кредита, предоставена за
закупуването на посочените в т.1 стоки/услуги се усвоява еднократно, безкасово
по сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на
застраховка по т.1 се усвоява еднократно, безскасово
по сметка посочена от застрахователите.Кредитът се погасява,чрез сметка с
месечни вноски/главница и лихва/, съгласно погасителен план/Приложение №1/.
Погасителният план съдържа и
информация за общата сума, дължима от кредитополчателя.Падежната
дата за издължаване на месечните вноски е 17 число на месеца. Кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора
за кредит е 37.17% годишно или 0.1032% на ден. Годишният процент на
разходите/ГПР/ по кредита е 44.25 %ГПР може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.С подписването на договора
кредитополучателят предоставя съгласие за събиране на суми от негови сметки в
лева и чуждестранна валута в Б. ДСК,от които кредиторът може да се
удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения. С подписването на
договора кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия, с
оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит. С
подписването на настоящия договор
кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по управлението на
кредита, включително и при забава/просрочие на
задълженията му, чрез SMS съобщения на
мобилен телефон.Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните ,
които Б. ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти/Тарифата/.
Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на
договора.Неразделна част от този договор са Общите условия по договори за
стокови кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема
с подписването на договора. За неупоменатите в договора и Общите условия
въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за
кредитните институции, наредбите за прилагането му и други относими
нормативни актове.Договорът е сключен в 2 еднообразни екземпляра – по един за
всяка от страните и един екземпляр за продавача на стоката/доставчика на услугата.
Към доказателствата по делото е приет погасителен
план, общи условия по договори за стокови кредити и касов бон, издаден от Т. Б.
ЕАД за сумата от 2 899лв
Приет по делото е рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания/цесия/. Съгласно договора на 29.09.2017год. Б. ДСК ЕАД продава н.А.з.к.н.п.з.
ООД, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори
за стокови кредити, които вземания са посочени в Приемо-предавателния
протокол по чл.1.6.
Видно от представеното извлечение в заверен препис от
Приемо-предавателния протокол, ответникът фигурира в същия.
Прието по делото е уведомление от Б. ДСК ЕАД ,чрез А.з.к.н.п.з. ООД, адресирано
до Д. З. И. за извършеното прехвърляне на вземането н.А.з.к.н.п.з. ООД, без
доказателства на връчването му на длъжника.
За правото на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента Б. ДСК ЕАД е ангажирано от ищеца пълномощно, прието
на лист 19 от делото.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява, че процесната сума е предоставена на
ответника безкасово, по сметка с IBAN ***.
Размер: 3287.97 лева Дата на предоставяне: 05.04.2017 г. Извършените плащания
по кредита са описани в Раздел II. Констативно-сьобразителна
част, Таблица 1, колона 3 и колона 4. Извършените погасявания са описани в
Таблица 1, колона 6 и колона 9. Общ размер на извършените плащания: 772.00
лева.
Размер на остатъчното задължение по пера към
05.06.2018 г.:
■ главница: 2 838.49 лева
■ договорна
лихва: 520.72 лева
■ законна
лихва: 268.06 лева
Размер на остатъчното задължение по пера към
09.12.2019 г.:
■ главница: 2 838.49 лева
■ договорна
лихва: 520.72 лева
■ законна
лихва: 703.28 лева
Няма данни как е отразено в счетоводството на кредитодателя и ищеца плащането на цената за прехвърляне на
процесното вземане.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищцовото дружество.
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът носи
доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава, а именно – наличие на договор за цесия , по силата
на който му е прехвърлено вземането, валидно прехвърляне на вземането по
договора за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, наличие на
валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за заем между
ответника и цедента, размера и изискуемостта на
вземанията, съответно в тежест на ответника е да установи правоизключващите
твърденията на ищеца факти, с оглед направените
с отговора възражения.
Съдът приема че, ищецът е станал кредитор на ответника
по силата на Договор за цесия от 29.09.2017год., съгласно който Б. ДСК ЕАД продава н.А.з.к.н.п.з. ООД, станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
стокови кредити, които вземания са посочени в Приемо-предавателния
протокол по чл.1.6.Съгласно този договор са прехвърлени портфейл от вземания по
сключени договори за кредит. Конкретните данни на вземането и длъжника са
описани в приемо-предавателния протокол,
представляващ неразделна част от договора. Съгласно чл.4.1. е уговорена цената
и начина на плащане. Факта, че няма данни как е отразено в счетоводството на кредитодателя и ищеца плащането на цената за прехвърляне на
процесното вземане/ССч.Е.
/, съдът намира , че е без отражение върху валидността на процесния
договор за цесия. При това настоящият съдебен състав счита, че вземането, предмет
на цесията е индивидуализирано в достатъчна степен, така щото да е ясно от
какво произтича и какъв е неговия размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице. След като бъде известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на
ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о.,
определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия
случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за
цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е
представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника,
съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с
получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде съобразено от съда. Налице са доказателства за упълномощаване на
цедента да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този смисъл е
постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о., ГК .
Цедираното с горепосочения договор за цесия вземане е възникнало
за цедента, по силата на договор за стоков кредит,
сключен на 05.04.2017год. между „Б. ДСК“АД и Д. Зюмбюлов
И..
Поради неизпълнение на този договор ищецът твърди, че
предсрочната изискуемост е обявена на 28.02.2018год. Липсват наведени твърдения
по какъв начин е обявена на тази дата, както и доказателства за обявяването й
на тази дата. Съобразно ТР №8/2017год. от 02.04.2019год. по т.д. №8/2017год. на
ОСГТК е допустимо по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
по отношение на вноските с настъпил падеж , ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по отношение на вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на сила на присъдени нещо . Предвид
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
и с оглед на обстоятелството, че дължимите вноски са падежирали
към датата на устните състезания се установява дължимостта
на вземането на ищеца за главница в размер на 2 838.49лева , договорна лихва
в размер на 520.72лв. и мораторна
лихва в размер на 703.28лв.Ето защо иска за главница следва да се уважи в
дадения от експертизата размер, като за разликата до претендираните
2936.93лв. да се отхвърли, искът за договорна лихва следва да се уважи до
размера от 520.72лв., като за разликата до претендираните
704.32лв. и от 17.04.2017год. до 01.07.2017год. да се отхвърли и искът за мораторна
лихва върху непогасената главница следва да се уважи в цялост до 103.93лв., тъй като е под установения от
експертизата размер от 703.28лв.
Възражението на ответника за нищожност на договора ,
предвид несъответствието на ГПР с
разпоредбите на чл.19,ал.4 от ЗПК се явява неоснователно, тъй като чисто
формално в ГПР включва и процент, съответен на застрахователния договор.
Застрахователния договор не е компонент от ГПР, тъй като същият е еднократно
уговорена застрахователна премия , а не процент от ГПР.
С оглед горното и на основания чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК , съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски за настоящото производство . Възражението
на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение,
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за
основателно. Ето защо намалява претендираното от ищеца
адв. възнаграждение от 480лв. на 460лв. С така
определеното адв. възнаграждение в размер от 460лв. и другите разноски за настоящото
производство в размер от 675лв./75лв.държавна такса, 400лв. особен представител
и 200лв. депозит за ВЛ/, съобразно уважената част от исковете съдът определя
общ размер на разноските 996.52лв. /403.87лв.адв.възнаграждение
и 592.65лв. други разноски/ и за заповедното производство в размер на
153.65лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д. З. И.,
ЕГН: **********,*** че дължи н. „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К.,
чрез процесуален представител: юк. Д. А., ЕГН: **********,
съдебен адрес за получаване на книжа: *, тел. *, следните суми, присъдени в
издадената срещу него заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №8798/2018год. на 41-ви състав при ВРС, произтичащи от Договор за
стоков кредит № 256894 от 05 април 2017 г.: 2 838.49лв. главница, като за разликата до претендираните
2936.93 лева отхвърля иска; 520.72лв.
договорна лихва за периода от 01.07.2017год. до 09.02.2018год., като отхвърля
иска до претендираните 704.32 лева и за периода от 17 април 2017 до
01.07.2017 г.; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 103.93
лева за периода от 01 юли 2017 г. - датата на преустановяване на вноските
по кредита до датата на подаване на заявлението – 05.06.2018год., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. З. И., ЕГН: **********,*** да
заплати н. „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Я. К.,
чрез процесуален представител: юк. Д. А., ЕГН: **********,
съдебен адрес за получаване на книжа: *, тел. *, сумата от 996.52лв., представляваща разноски в настоящото производство и
сумата от 153.65лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№8798/2018год. на 41-ви състав при ВРС,съобразно уважената част от исковете,на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: