РЕШЕНИЕ
№ 2477
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120106759 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. София, район ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. ****,
против И. Б. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Бургас, ул. ****.
Предявен е установителен иск за съществуването на следните парични
задължения по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1547/
2023г. по описа на Районен съд – Бургас, основани на договор от ***г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка : 1500 евро -
главница, 220,26 евро - договорна лихва по т.8 от договора, начислена за
периода 19.05.2022 г. - 28.02.2023 г., 36,15 евро - наказателна лихва по т.9 от
договора, 6,66 евро - законна лихва, начислена за периода 01.03.2023 г. -
14.03.2023 г., 23,01 евро - годишна такса за поддържане на кредитна карта за
2022 година, дължима на основание т.13.1 от договора за кредит, 30,68 евро -
разноски за събиране на вземането за връчване на покана за доброволно
1
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1547/ 2023г. по
описа на Районен съд - Бургас на 15.03.2023 г. до окончателното й плащане.
Претендира и присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от описания договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка, неразделна част към
който са подписаните от ответника Общи условия на за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Въз
основа на договора банката предоставила на ответника правото да ползва
кредитен лимит от 1500 евро, който може да бъде усвояван до определения от
банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт, с
използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра и при
условията и по реда, предвидени в общите условия. Кредитната карта била
предадена на титуляра на *** г. в офис на банката, като срокът за ползване и
погасяване на кредитния лимит бил до 18.09.2019 година, подновен
автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия на
банката. Кредитен лимит бил усвояван многократно до пълния размер на
предоставената сума по посочена банкова сметка, открита на името на
кредитополучателя в банката. Кредитът /овърдрафт/ бил в просрочие от
19.05.2022 г. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за
овърдрафт на основание раздел ХIII, т.13.1 вр. чл.13.1.1 от общите условия
към договора, след изпратена покана за доброволно изпълнение, банката
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 01.03.2023г.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК ответникът се представлява по делото
от назначен особен представител.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител на
ответника представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Прави
възражения за недействителност на договора и на общите условия към него :
1. на основание: чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК - всички елементи са изготвени
на шрифт, по-малък от 12; 2. на основание чл. 22 вр. чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК
: - информацията относно общия размер на кредита и условията за
усвояването му не е поднесена на ясен и разбираем език; - липсва ясна
информация как е формиран определеният лихвен процент; - липсва
2
информацията по т.9 - за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; 3. нищожност на клаузите на т.10.1. от ОУ вр. чл.4 от
договора и чл.8 и чл.9 от договора - механизмът на определяне на
минималната вноска е уреден с изцяло неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите, които поставят в изпълнение на
задълженията на банката в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от нейната воля и налагат на потребителя да изпълни своите
задължения, дори ако банката е в неизпълнение на нейните; 4. нищожност на
клаузата по чл. 9 от договора : - противоречи на изискването на чл. 147 от
ЗПК, според което клаузите трябва да бъдат ясни, разбираеми и
недвусмислени - не става ясно каква е разликата между различните хипотези
на задължението за договорна надбавка и в какъв размер се дължи, както и
липсва установен краен предел на тази наказателна надбавка върху
възнаградителна лихва; - клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП; - клаузата
противоречи и на добрите нрави - чл. 26 от ЗЗД, тъй като компенсира неясно
какви вреди, многократно надвишаващи справедливия размер на мораторните
такива. Позовава се на чл.23 от ЗПК, като сочи, че ответникът дължи на
кредитора само неизплатените вноски от главницата, без лихви, надбавки или
други разходи по овърдрафта.
При условията на евентуалност отправя искане за намаляване на
неустойката поради прекомерност на основание чл. 92 от ЗЗД.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.
111 от ЗЗД – за периодичните платежи /вноски/ и всички акцесорни вземания
неустойки и лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от 3 години.
Оспорва исковете и по размер, като твърди, че посочените от ищеца
суми не отговарят на действителния размер на усвояванията и погасяванията,
като платените от ответника суми покриват по-голяма част от претендираната
главница.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
3
намира за установено следното :
Правното основание на предявените исковете е в разпоредбите на
чл.415, ал.3 предл.1 вр. ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86, ал.1 и
чл.92 от ЗЗД.
Не е спорно по делото, че страните са обвързани от договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ****/ ***г. с
приложими към договора Общи условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. С
договора ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД предоставила на
ответника И. Б. правото да ползва кредитен лимит в размер до 1500 евро,
усвояван под формата на овърдрафт. Видно от представения двустранен
протокол необходимата за усвояване на кредита международна кредитна карта
Visa била предадена на ответника на ***г.
С писмено предизвестие банката отправила към ответника покана за
изпълнение на изискуеми и просрочени задължения с изявление, че при
неизпълнение в предоставения 7-дневен срок банката обявява кредита за
изцяло предсрочно изискуем на основание раздел XIII, т.13.1 вр. т.13.1.1. от
приложимта изискуемост е 1632,06 евро. Уведомлението е връчено от ЧСИ на
основание чл.4, ал.5 от ГПК – на 20.01.2023г. Така предоставеният 7-о дневен
срок за изпълнение е изтекъл на 27.01.2023г. и кредитът е предсрочно
изискуем от 28.01.2023г.
На основание чл.3, ал.2 от ЗПК процесният договор за кредит -
овърдрафт попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит,
като в това правоотношение ответникът – кредитополучател има качеството
на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР за ЗЗП. Законът
императивно урежда формата и съдържанието на договора – в разпоредбите
на чл.10 и 11 от ЗПК, като неспазването на съществените изисквания е
прогласено от закона за основание за недействителност на целия договор
/чл.22 от ЗПК/. Такова съществено изискване е установено в разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК - договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12.
4
Установяването на валидното възникване на облигационната връзка, в
това число и спазването на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, е в
доказателствена тежест на ищеца, указана му надлежно с доклада на делото.
Приепопо и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
извършената съдебна техническа експертиза установява, че шрифтът на
процесния договор за кредит е „Times New Roman“ с размер 10 пункта – т.е.
по-малко от 12. При така установения факт съдът приема, че не е спазено
законовото изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК за изготвяне на договора за кредит
на шрифт не по-малък от 12. Това е достатъчно условие за обявяване
недействителност на процесния договор на основание чл.22, предл.1 от ЗПК,
поради което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита.
Заключенията на вещото лице по извършената съдебна счетоводна
експертиза установяват следните усвоени от ответника суми по кредита :
4852,19 лв. – плащания на ПОС терминал и 1535,31 евро – изтеглени суми на
АТМ. Общият размер на така ползваният кредит е 6387,50 евро. Вещото лице
установява внесени от ответника суми за погасяване на кредита в размер на
общо 5539,56 евро. На основание чл.23 от ГПК всички така направени от
ответника плащания по договора следва да бъдат отнесени за погасяване на
главницата, поради липсата на валидно възникнали задължения за лихви и
такси. Така непогасеният размер на задължението по главницата е 847,94 евро,
до която сума се явява основателен искът за главницата. За разликата над тази
сума до предявения размер от 1500 евро искът за главницата е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Върху установената поделото главница на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. За
предявения период 01.03.2023г. – 14.03.2023г. съдът определя размера на това
обезщетение по реда на чл.162 от ГПК /чрез ползване на онлайн калкулатор за
изчисляване на законна лихва/ в размер на 1,73 евро /3,38 лв./, до която сума е
основателна установителната претенция. Над така установения размер от 1,73
евро до предявения размер от 6,66 евро искът за законна лихва е
неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Съгласно чл.23 от ЗПК неоснователни са останалите предявени
претенции за лихви, такси и разноски.
5
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски съразмерно с
уважената част от иска. Разноските на ищеца в заповедното производство са
221,07 лв. Разноските на ищеца в настоящото производство съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1646,28 лв. За тези
разноски от общо 1867,35 лв., съразмерно с уважените искове, ответникът
дължи на ищеца сумата от 873,33 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Б. Б. с ЕГН ********** с
настоящ адрес в гр.Бургас, ул. ****, дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София,
район **, бул. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. ****, следните парични
задължения по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1547/
2023г. по описа на Районен съд – Бургас, основани на договор от ***г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка : 847,94 евро –
главница, 1,73 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.03.2023г. – 14.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 15.03.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ следните установителни искове на „Първа инвестиционна
банка” АД с ЕИК **** против И. Б. Б. с ЕГН **** за парични задължения по
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1547/ 2023г. по описа на
Районен съд – Бургас : 1. иска за главницата – за разликата над уважения
размер от 847,94 евро до предявения размер от 1500 евро; 2. за 220,26 евро -
договорна лихва по т.8 от договора, начислена за периода 19.05.2022 г. -
28.02.2023 г.; 3. за 36,15 евро - наказателна лихва по т.9 от договора; 4. иска за
законна лихва за периода 01.03.2023г. – 14.03.2024г. – за резликата над
уважения размер от 1,73 евро до предявения размер от 6,66 евро; 5. за 23,01
евро - годишна такса за поддържане на кредитна карта за 2022 година; 6. за
30,68 евро - разноски за събиране на вземането.
6
ОСЪЖДА И. Б. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Бургас, ул.
****, да заплати „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. София, район **, бул. ****, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. ****, сумата от 873,33 лв. за направените съдебни
разноски, съразмерно с уважения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7