РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 25.01.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№7079 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско
дело е образувано по искова молба на ТПК „М.Д.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от Председателя Д.Н. против Ч.Р.Б. АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл.59 ЗЗД и цена 20000 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД с цена 4522,42 лв.: както
следва 10000лв. за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. и лихва за периода
01.01.2013г.-10.09.2014г. в размер на 1856,23лв. и главница 10000лв. за
периода01.01.2014г.-31.12.2014г. и лихва в размер на 1753, за периода
01.01.2015г.-21.09.2016г. В молбата
се твърди, че с нотариален акт за признаване право на собственост върху
недвижим имот, ТПК „М.Д.“ Плевен се легитимира като собственик на
трансформатор, находящ се в *** в дворно място цялото от 2440 кв.м.
съставляващо парцел V, стр.кв. 575 по плана на града. Твърди, че
трансформаторът като сграда съставлява имот с идентификатор 56722.652.409.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, която сграда е разположена в имот
с идентификатор 567.652.409, със застроена площ от 75 кв.м. Ищецът твърди, че
трафопоста е заведен в баланса на дружеството, а в сградата е разположено
съоръжение – трансформатор – уредба за пренос и и разпределение на електрическа
енергия, което също е заведено в баланса на дружеството. Ищецът твърди, че в
качеството на собственик на съоръжението на основание чл.117 ал.8 ЗЕ,
предоставил ползването на съоръжението на ответника и към него има присъединени
и други потребители. Твърди, че предоставянето на ползването му не е уредено с
договор, а разходите за поддръжката му са значителни. Твърди, че поканил
ответника да сключи договор, по силата, на който да му заплаща ползването на
съоръжението, но получил отговор, че единствено лицензианта на дейността
разпределение на електрическа енергия може да е собственик, като единствено
изключение е хипотезата на чл.117 ал.8 ЗЕ .
В заключение молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените по – горе суми.В
с.з. е направено увеличение на исковете както следва: обезщетението за 2013г. -16797лв., искът за
обезщетение за 2014г. -19021,44лв., искът за лихвата за забава за периода от 01.01.2014год. до 21.09.2016год.
- 4651,80лв., искът за лихва за забавата за периода от 01.01.2015 год. до 21.09.2016 год. -3334,45лв.
За ответникът,
процесуалния представител е оспорил предявения иск, като са развити подробни
съображения в писмения отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност, съобрази доводите
на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Спорни по делото са въпросите:
собственик ли е ищецът на електрическата уредба и съоръжения, разположени в сграда
трафопост, находяща се в поземлен имот в гр.Плевен, ползвал ли ответника същото без правно основание,
през какъв период, с колко се е обогатили последния и съответно с колко се е
обеднил ищеца за посочения в ИМ период.
С нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот №70, том I к, рег.№
2769,дело № 254/2000 год., издаден от Иван Иванов -Нотариус с район на действие
РС Плевен ТПК „М.Д.” е призната за собственик на дворно място, цялото от 2440
кв.м., съставляващо парцел V, в стр.кв. 575 по плана на града,в което се намира
сграда трафопост. Трафопостът като сграда съставлява имот с идентификатор
56722.652.409.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-56/18.09.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.409, със
застроена площ от 75 кв.м., брой етажи 1.От представените по делото в оригинал
документи по опис се установява,че по повод на предстоящо към онзи момент
разширение на ТПК „М.Д.а” гр.Плевен в стр.кв.575 по плана на града ,през 1980
год. СК”Електроснабдяване” гр.Плевен е дал предписание изграждане и оборудване
на трафопост с определени параметри и захранването му с определени кабели,
чието полагане следва да се извърши от и за сметка на инвеститора. Изготвена е
обяснителна записка към работния проектна обекта, а също и такава за
захранващите кабели. Представени са доказателства за открито финансиране на
обекта, чиито срок на изпълнение е 08.03.1983 год. От представените по делото доказателства
се установява, че обектът е започнат през 1982 год. със строително разрешение
№830/28.06.1982 год., изд. от ОбщНС Плевен, а е въведен в експлоатация, след
съгласуване със СК Електроснабдяване” Плевен, отдел „Поддръжка н ремонт” с
Протокол от 19.04.1984 год. и констатация „Годен за експлоатация”. Същите
доказателства са били обсъдени, както и въпроса за собствеността,с влязлото в сила решение , по спор за
обезщетение за ползване-видно от приложеното гр.д.№4169/2014г. по описа на
ПлРС. Ищецът се легитимира като собственик на гореописаната сграда за
трафопост, на поземления имот, в който е построена същата, както и на самото
съоръжение трафопост, в т.ч. съдържащото се в него устройство за пренос на
електрическа енергия - трансформатор и на захранващите го ел.кабели, които
съставляват елементи на цялостната електрическа система. Така описаните
имущества, представляващи активи на кооперацията, са заведени по баланса й,
който факт не е спорен по делото.Приема доводите на ищеца, което е обсъдено и
по приложеното дело, че на стр.102 от гр.д.№4169/2014 год., е представено
становище, което представлява признание на правото иа собственост, тъй като
представляващ ответника е признал, че силовият трансформатор, монтиран в ТП 71,
не е собственост на дружеството,не притежават паспорт на съоръжението и не
могат да дадат информация за него. В тази връзка е представения, като
доказателство по делото с исковата молба договор за присъединяване на обекти на
потребители от 20.02.2007 год., сключен между „Електроразпределение Плевен” АД
и „Ен Транс”ООД, в чл.З от който е записано ,че присъединяването на обекта ще
се извърши към табло НН на ТП 71/собственост на ТПК „М.Д.а” с тяхно съгласие/,
с което ответникът признава собствеността на ТПК „МД.а” върху ТП 71. Ответникът
не е представил доказателства за
собственост на кабелите и на какво основание е завел същите в актива си. От
страна на ответника не бяха представени никакви доказателства за това на какво
основание са придобили собствеността на захранващите ТП 71 кабели, докато от
страна на ищеца са представени
многобройни такива- проект, финансиране, приемане на обекта и др.Както бе
посочено по горе това обстоятелство също е било обсъдено и по влязлото в сила
решение по гр.д.№4169/14г.ПлРС.
От
представените по делото доказателства се установява,че с покана изх.№ 65/23.11.2012год.,
входящ № **********/2012 год. ищецът е поканил
ответника да сключат договор, по силата на който той да им плаща за ползването
на собственото ни съоръжение, като в подкрепа на молбата са приложили описание
на разходите за обслужване на съоръжението и документ за собственост.Получен е
отговор изх.№**********/18.12.2012 год. , с който от представител на „ЧЕЗ
България’' ЕАД , с който е отказано сключване на договор за наем. От събраните
по делото доказателства се установява,че ответникът има достъп и ползва
енергийния обект и съоръженията в него, без ползването да е уредено с договор
между страните и ответникът да заплаща цена за ползване,съгласно Методиката на
ДКЕВР. Има разместване на блага, тъй като за ищцовата кооперация са разходите
по поддържане на сградата и съоръженията в нея, а приходите от доставката на
електрическа енергия за другите потребители, вкл. и до ищеца са за ответното
дружество. С оглед на горното ответното дружество се обогатява неоснователно за
сметка на ищеца.
Съгласно
практика на Върховния касационен съд , обективирана в: Решение №179 от
18.05.2011 год, на ВКС по т.д. 13/2010 год.Д1 г.о., Решение № 37 от 30.03.2010
год. на ВКС по т.д.709/2009 год.Д т.о. и Решение №91/11.09.2009 год. на ВКС по
т.д.596/2008 год. ,11 т.о. за визираните в чл.117 ал.7 от ЗЕ /сега ал.8/,
субекти възниква правото да сключат двустранен договор, насочен към уреждане на
имуществените им отношения по повод предоставения от едната страна достъп до
съоръженията в собствения и имот срещу заплащане от другата страна на
цената,определена по одобрената от ДКВЕР Методика. Ползването на такъв достъп
без наличието на сключено между страните съглашение, се явява без правно
основание, поради което възникнал между страните спор, следва да се предяви по
правилата на неоснователното обогатяване .Обезщетението следва да се определи
на база приетата от ДКВЕР Методика.С оглед на горното по делото са изслушани и
приети експертизи, по които беше извършено изчисление на исканото обезщетение в
различни варианти. Вещите лица, по назначената от съда експертиза, са
установили безспорно, че ответникът ползва разпределителните уредби и
ел.съоръжения на ищеца за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия
освен до ищеца и до двама други потребители, а така също през собствения на ищеца трафопост ТП 71, пренася електрическа
енергия за захранване на следните три трафопоста ТП 152, ТП 449 и ТП 216 ,
собственост на ответното дружество.Изрично ВЛ е посочило в съд. заседание,
че през кабелите и съоръжението на ищеца
има пренос на ел. енергия към трите
трафопоста и това е съобразено със законовите изисквания при изчисление на обезщетението.Следва
да се приеме последния вариант, който е
най- всеобхватен, извършен е оглед на място и се явява най -точен съобразно
фактическата обстановка и законовите изисквания.Методика предвижда цена за
предоставен достъп както за целите на преобразуването на електрическата
енергия, така и за преноса на електрическа енергия.ВЛ е посочило, а и въпросът
е бил обсъден и по предходното дело, че балансовата стойност на актива е само
да счетоводни нужди и във връзка с данъчното законодателство. Обсъден е и
въпросът, който остава актуален и към настоящия момента, че обезщетението включва
всички дълготрайни материални активи, както и земята, върху който е построено съоръжението.
С
оглед на горното, съдът приема, че следва да се уважат предявените искове, с
направените допълнителни изменения- обезщетение за
При този изход на
процеса и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 3572,29лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА,
на основание чл.59 от ЗЗД „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „М.Д.“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от Председателя Д.Н., сумата от 16797
лева, представляваща обезщетение за ползване за периода 01.01.2013г. до
31.12.2013г., както и сумата 19021,44лв., представляваща обезщетение за
ползване за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г., на собствените на
кооперацията електрическа уредба и съоръжение-трансформатор и кабели, находящи
се в сградата трафопост, разположен в имота, находящ се в ***, в парцел V, в
стр.кв.575 по плана на града, съставляващ имот с идентификатор 56722.652.409.5
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-56/18.09.2007г. на Изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 56722.652.409, със застроена площ 75 кв.м., ведно
със законната лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание
чл.86 от ЗЗД „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „М.Д.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от Председателя Д.Н., сумата 4551,80лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 16797лв. лева за периода
01.01.2014г. до 21.09.2016г., както и сумата 3334,45лева, представляваща лихва
за забава върху главницата от 19021,44лв. лева, за периода 01.01.2015г. до
21.09.2016г.
ОСЪЖДА,
на осн чл.78, ал.1 от ГПК „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „М.Д.“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от Председателя Д.Н., сумата общо в размер на 3572,29лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: