Р Е Ш Е Н
И Е
29.03.2019
год.
Номер . . . . . . . .
. . . Година 2019 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
20 (двадесети) март Година 2019
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян
Момов
Секретар Марияна
Василева,
Прокурор Калоян Вълков,
като разгледа
докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 2 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 239 от ГПК – ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.
Предявен е иск с правно основание чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК.
В
исковата си молба С.С.М. твърди, че ответникът С.Н.Х. е баща на малолетното
дете Е.С.Н.. Сочи, че двамата многократно са се разделяли и отново заживявали
заедно. Окончателната им раздяла датира от 2014г., когато ответникът напуснал пределите
на страната. Оттогава ищцата и ответникът не поддържали никакви контакти, последният
напълно се дезинтересирал от детето си, не поддържал никакъв контакт
с него, не плащал никаква издръжка. С решение по гр.д. № 85/2016 г. по описа на
ВПРС, на М. били предоставени родителските права по отношение на детето Е.,
като Х. бил осъден да плаща на последното издръжка. И след влизане в сила на
решението, продължавало неизпълнението на родителските задължения на ответника.
Моли съда да постанови решение, по силата на което С.Н.Х. да бъде лишен от
родителски права по отношение на детето Е. поради трайно неполагане на грижи за
него и недаване на издръжка. Не отправя искане за присъждане на издръжка. Претендира направените деловодни
разноски.
В съдебно
заседание пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не изразява становище по
иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания,
вкл. за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се явява и не се
представлява в първото по делото заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по
делото заседание на 20.03.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните
предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът
не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 03.01.2019 г.,
постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание. Определението е връчено на
ответника, на 08.01.2019 г., лично.
По
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК:
в подкрепа на предявения иск ищцата се позовава на следните приети по делото
доказателства: удостоверение за раждане, решение по гр.д. № 85/2016 г. на ВПРС,
удостоверение изх. № 235/11.12.2018 г. от СУ „Св. Паисий Хилендарски” гр.
Върбица и служебна бележка изх. № 30-03-10-47841/13.12.2018 г., изд. от АЗ – Д
„Бюро по труда” – Велики Преслав.
Настоящият състав счита, че
изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл. 132,
ал. 1, т.2 от СК. Тоест, предявеният иск е вероятно основателен и обосновава
наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Преценката
на искането за лишаване от родителски права като основателно, съобразно
разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предполага правния извод на съда за
наличие на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: без основателна
причина, виновно бездействие от страна на родителя – неполагане на грижи за
детето и неизпълнение на задължението за издръжка, и това цялостно неизпълнение
да е трайно.
По
отношение на първата предпоставка, съдът, прие за установено, че след раздялата
на страните, настъпила 2014 г., С.Х. напълно се дезинтересирал от детето си Е.,
не се възползвал и не търсил всички възможности за личен контакт, не участвал в
отглеждането и възпитанието, не давал издръжка за детето в пари или по друг
начин. Т.е., пренебрегнал е родителския си дълг, като изцяло не изпълнявал
родителските си задължения.
По отношение на втората предпоставка
за основателността на претенцията – неизпълнението на родителското задължение
за издръжка и грижи да е трайно, съдът взе предвид следното: съгласно
практиката на ВКС на РБ, критерии за преценка във всеки отделен случай следва
да бъдат житейската практика и морала. В конкретната хипотеза, укоримото
поведение на бащата продължава от 2014г., поради което се характеризира с
признака трайност.
Според съда, цялостното
пренебрегване от страна на бащата на детето Е. на родителските му задължения е
без основателна причина.
Предвид установените и изложени по-горе
констатации, съдът прави извода за основателността на искането за лишаване от родителски
права на С.Н.Х. по отношение на малолетната Е., поради трайно неполагане на
грижи и недаване на издръжка по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
На основание чл. 134, т. 2 от СК, съдът
следва да определи мерките относно личните отношения на ответника с детето. Видно
е, че същите са определени с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 85/2016
г. по описа на ВПРС, като понастоящем съдът не намира основание за тяхното
изменение. Ето защо, не следва да се произнася по този въпрос.
Досежно издръжката на детето:
Съгласно
разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от СК, лишеният от родителски права не се
освобождава от задължението да издържа децата си. Установи се по
делото, че с влязлото
в сила решение по гр.д. № 85/2016 г. по описа на ВПРС, Х. е осъден да плаща
месечна издръжка на детето си в размер на 105,00 лева. Макар и да не е
отправено искане за изменение на размера на издръжката, съдът констатира, че
размера й не отговаря на нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, поради което следва
размерът на дължимата от ответника издръжка да бъде изменен от 105,00 лв. на
140,00 лв. – минималния, предвиден в закона размер. Издръжката следва да бъде
присъдена считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените разноски по делото в размер на 330,00 лева.
Препис на настоящото решение следва
да се изпрати на Община Върбица (по постоянния адрес на ответника) за съответно
вписване на постановеното лишаване от родителски права и на Дирекция „Социално
подпомагане” общ. Велики Преслав (по настоящия адрес на детето), на основание чл. 136 от СК.
Поради
необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на
разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК се явява безпредметно.
Водим от
горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
На
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, ЛИШАВА С.Н.Х. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, от родителски права по отношение на детето Е.С.Н.
с ЕГН **********, родена на *** ***, с настоящ адрес:***, поради трайно
неполагане на грижи и недаване на издръжка.
На основание чл. 150 вр. чл. 134, т.
1 от Семейния кодекс, ОПРЕДЕЛЯ издръжката на детето, като ИЗМЕНЯ размера
на определената по гр. д. № 85/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав
издръжка, дължима от С.Н.Х. с ЕГН ********** в полза на малолетното дете Е.С.Н.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.С.М. с ЕГН **********,
КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 105,00 лв., на
140,00 лв. (сто и четиридесет лева) месечно, считано от влизане в сила на
настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.Н.Х. да заплати на С.С.М.
направените деловодни разноски, в размер на 330,00 лв. (триста и тридесет лева).
На основание чл. 136 от СК, препис на
решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община Върбица за съответно вписване на лишаването от
родителски права в регистъра на населението и на Дирекция „Социално
подпомагане” общ. Велики Преслав.
Настоящото неприсъствено решение не
подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на
настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от
въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в
делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: