№ 397
гр. Варна, 02.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900016 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „АВТОТРЕЙД“ ООД,
редовно призовано, представлява се от адвокат П. М., редовно упълномощен
и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призовано,
представлява се от адвокат А. Т., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. М., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище
по проекта за доклад на делото.
АДВ. М.: Поддържам исковите претенции. Оспорвам депозираните
първоначален и допълнителен отговор на исковата молба. Във връзка с
последния, правя някои уточнения: оспорвам, че сме заявявали и сме
съгласявали с мястото на поставяне на средството за търговско измерване и
че то съответства на действащата тогава нормативна уредба, така и на
конкретните уговорки между страните. Напротив, в договора за
присъединяване, изрично е уговорено, че меренето следва да бъде поставено
на средно напрежение. По съществото ще посоча конкретните разпоредби.
Отново акцентираме, че мястото на измерване е ирелевантно дали е заплатена
сума, която е реално предоставена или не. Оспорваме твърдението на
ответника, че уговорена доставка ниско напрежение. Същият действа на
принципа, че една неистина заявена многократно се превръща в истина. В
действителност няма нито една уговорка между страните, нито един
документ, който да обективира такава уговорка между страните на
въпросното ниво на напрежение. Обемът на договорните отговорности се
определя от границита на собственост. Освен това, оспорваме, че с договор за
продажба на ел. енергия могат да се уговорят мрежови въпроси. Т.е., чрез
договора за търговеца да се уговори нивото на напрежение, което да се мери
и да се предоставя ел. енергията. Също така, договорът не може да
противоречи на императивните правила. Твърдим, че са въведени
императивни правила по отношение нивото на напрежение. По отношение на
твърдението, че заплащането е предмет на договорите за продажба, ние
никога не сме оспорвали, че заплащането е извършено на търговеца. Това е по
силата на самия закон, но предоставянето на мрежовите услуги не е предмет
на договора. Последно, тъй като има известно противоречие в доклада на съда
по отношение на плащанията на фактурите, тъй като от една страна, с
определението е прието за безспорно, че плащанията са осъществявани на
ищеца „ЧЕЗ Трейд“ ЕАД, а съществременно при указанията е посочено, че не
сме ангажирали доказателства за заплащане на процесните суми и тъй като в
2
самите отговори този въпрос е уклончиво засегнат, моля, процесуалният
представител на ответника да уточни в настоящо съдебно заседание дали
оспорват, че процесните фактури са заплатени от доверителя ми чрез „ЧЕЗ
Трейд“ ЕАД и „Синрегон Енерджи“ ООД и дали оспорва, че сумите на
включените в тях мрежови услуги са заплатени от своя страна на ЕРП-то.
АДВ. Т.: Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба. Засега
поддържам тези доказателствени искания, които сме направили с отговорите
и са приети от съда като писмени доказателства и като експертиза. По
доклада на съда нямам въпроси и предложения за промяна, с оглед
неточности.
По отношение на това дали сумите са получени от ищцовата страна
чрез „ЧЕЗ Трейд“ ЕАД и „Синрегон Енерджи“ ООД, не съм проверявала това
обстоятелство, защото е в тежест на ищцовата страна да докаже, че е
извършила плащането. Ако ищецът смята, че това е от значение за неговия
иск, да направи доказателственото искане.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
АДВ. М.: Не можем да постигнем спогодба с ответната страна.
АДВ. Т.: Не можем да постигнем спогодба с ищцовата страна.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за
спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК,
пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с
Определение № 604/30.04.2024 година, както следва:
Предявени са искове от „Автотрейд“ ООД, ЕИК ********* срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, чл.55, ал.1, пр. първо
ЗЗД, в евентуалност чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба се излага, че ищецът е собственик на
трансформаторен пост /ТП/ с идентификатор 10135.4024.74.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на изп. дир. на АГКК, ведно с намиращото се в
него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителя
електроенергия от средно към ниско напрежение. Същият се твърди за
изграден от него в изпълнение на сключен между страните Договор за
присъединяване № 7-100/08.06.2006 г. и на основание чл. 117, ал. 5 от Закона
3
за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.). Обектът е
въведен в експлоатация на 21.05.2007г., видно от приложеното Разрешение за
ползване № ДК-07-137 на Началника на РДНСК - Варна. Посредством
посочените съоръжения се твърди, че се осъществява захранването
единствено на собствения на ищеца обект, разположен в същия поземлен
имот - „Автосалон и сервиз на Фолксваген - Варна". С това обосновава, че
изградените ел.уредби за сметка на потребителя остават негова собственост,
които права се считат за изрично указани и признати от разпределителното
предприятие в чл. 1, ал. 3, т. 10 от Договора за присъединяване. В условията
на евентуалност се прави изявление, че правото на собственост спрямо
трансформаторния пост е придобито по силата на изтекла придобивна
давност, поради непрекъснато и необезпокоявано владение, датиращо от
въвеждането му в експлоатация на 21.05.2007г. до настоящия момент. Сочи,
че като краен потребител на електрическа енергия, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа визираното място на потребление е
обозначено с абонатен № ****** и консумираната в него електроенергия се
отчита със средство за търговско измерване, монтирано в процесния ТП на
ниво ниско напрежение /НН/. Излага, че разпределителното предприятие
начислява в издаваните фактури цена за услугата „пренос ниско напрежение"
в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия. Посочва, че
съгласно чл, 27, ал. 4 от Наредба № 1 от 2017г. за регулиране цените на ел.
енергията, вр. с т. 44 и т. 49 от ДР към ЗЕ цената е предназначена да покрие
технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на
дейността по транспортиране на потребяваните киловати по съответните
присъединителни съоръжения на НН. В конкретния случай, обаче, се твърди,
че ответникът не притежава такива съоръжения в мястото на присъединяване
и съответно не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не
генерира подобни разходи. По тази причина, намира, че липсва основание да
се инкасира и заплаща възнаграждение за пренос на ниско напрежение, а на
заплащане единствено счита, че подлежи преносът на ниво средно
напрежение /СрН/, с каквито характеристики се определя да е доставяната от
ЕРП енергия на границата на собственост на електрическите съоръжения по
смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване
4
(потвърдена и в чл. 1, т. 5 от Договора за присъединяване) - кабелните
накрайници преди ТП. Излага, че в чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на
количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ и чл. 14, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 3, т. 7 от
договора между страните са заложени изисквания мястото на измерване да
бъде от страната, на която е по-високото напрежение при наличието на
преобразуващи съоръжения. От това се обосновава изводът, че в конкретния
случай средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от
„Автотрейд" ООД енергия следва да бъдат монтирани на ниво средно
напрежение от 20 kV, а не на ниско на 0,4 kV, каквото се твърди да е
настоящото положение. Посочва се, че спазването на техническите правила
следва да се прилагат по право от носителя на нарочна лицензия за
извършването на дейност в обществен интерес (по арг. на чл. 88, ал. 2, вр. с т.
66Б от ДР към ЗЕ), в т.ч. и търговското измерване и ценообразуване, поради
което за дължимо се счита количеството ел. енергия, определено съобразно
коректното юридическо и техническо положение. Ищецът намира, че цената,
която е следвал да заплати, е само тази за пренос СрН, а не за НН. Излага, че
за периода на потребление от 01.12.2018г. до 30.09.2023г. заплатената цена за
пренос НН възлиза общо на 41 759,60 лв, а цената за пренос СрН за същия
времеви период, съобразно отчетените киловати и определената от КЕВР за
всеки ценови период стойност, се равнява общо на сумата от 12 925,98 лв.
Разликата в размер на 26 248,42 лв. се счита, че подлежи на възстановяване от
ответника като получена без правно основание. Ищецът допълва, че
месторазположението на средството за търговско измерване не се отразява
върху характеристиката на доставяната енергия, а тя зависи от съоръженията,
през които протича и осъществяват нейната трансформация. След като тези
съоръжения се претендира да са собственост на ищцовото дружество, то се
излага твърдението, че то самостоятелно за своя сметка осъществява преноса
на ел. енергията на НН и в съдържанието на счетоводните документи не
следва да се включва цена за пренос НН, защото такава услуга не се
предоставя.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че ответникът не е
материално правно легитимиран да отговора по предявения иск с оглед
осъщественото в полза на трети лица плащане, считат, че исковата претенция
за възстановяване на сумата намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 59 от ЗЗД предвид обедняването на ищеца и обогатяването на
5
ответника с исковата сума. Предвид изложеното, ищецът моли за уважаване
на претенцията и присъждане на разноски, съчетано с възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове.
Не оспорва твърдението, че между ищеца и ответника е налице сключен
договор за присъединяване № 7-100/08.06.2006г. за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, по време на
процесния период, както и към датата на депозирания отговор до обекта на
ищцовото дружество „Автосервиз и автосалон на Фолксваген Варна“, срещу
задължението на последното да заплаща съответната цена за тези услуги,
определена съгласно закона от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР). Посочва, че относимата нормативна уредба на облигационните
отношения между страните се съдържа в ЗЕ, ПТЕЕ и публично известни
общи условия на оператора на съответната мрежа. Излага, че ответникът се
явява оператор на електроразпределителна мрежа, който осъществява
разпределение на електрическа енергия по ЕРМ и отговаря за
функционирането й, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия
и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен
план на способността на мрежата да покрива разумни искания за
разпределяне на електрическа енергия. Пояснява, че използваната от крайния
клиент електрическа енергия се измерва от оператора на
електроразпределителната мрежа, като за обекта на ищеца е определен
контролен номер на точка на отчет № M32Z10001316054K. Твърди се, че
обектът на ищеца се снабдява с електрическа енергия от свободния пазар,
поради което и данните от измерванията ответникът е предоставял на
съответния доставчик в съответния период, които са били, както следва: за
периода 01.11.2018-31.08.2023 – „Електрохолд Трейд“ ЕАД /с предишно
наименование ЧЕЗ Трейд ЕАД/ и за периода от 01.09.2023г. до датата на
отговора – „Синергон Енерджи“ ЕООД. Посочва, че задължението за
заплащането на мрежовите услуги е императивно уредено в ПТЕЕ. Така в чл.
31, ал. 1 от ПТЕЕ /в редакцията до 01.05.2023г./, а понастоящем в чл. 28 и чл.
29, ал.4 от ПТЕЕ било уредено, че крайните клиенти, снабдяващи се с
6
електрическа енергия от свободния пазар по договор за комбинирани услуги
по чл. 11, т. 10, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния
търговец/доставчик от последна инстанция, които от своя страна заплащат
дължимите суми на съответния мрежови оператор, независимо, дали са
получили плащане от клиента. В изпълнение на законовите изисквания, се
сочи, че ищецът е заплащал мрежовите услуги на доставчика си на енергия –
„ЧЕЗ Трейд“ ЕАД и „Синергон България“ ООД. По тази причина се счита, че
исковата претенция, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, насочена срещу
настоящия ответник – мрежови оператор е лишена от правен интерес,
доколкото заплащането на процесните суми е било осъществявано на
посочените търговци, а претенцията, на основание чл. 59 ЗЗД, поради това че
за ищеца съществува възможността да ангажира отговорността на ответника с
договорни искове.
По основателността на иска излага, че имущественото разместване е
било осъществено на годно правно основание, което почива на закона и
установената между страните облигационно правна връзка. Допълва
фактическата обстановка със следните разяснения: че процедурата по
присъединяване на обекта на ищеца е въз основа издадено Становище №
ПП/4263/25.ХI.2005г., в което /т. 5/ бил указан начинът на измерване на
консумираната електрическа енергия по следния начин: „на страна НН в
трафопоста, като типа на електромера позволява регистриране на мощност, а
меренето бъде съобразено с изискванията относно средномесечния фактор на
мощността- косинус фи". Условията, закрепени в становището, се твърди, че
са потвърдени от „АВТОТРЕЙД" ООД с подадено искане вх.№
98/12.12.2005г. за сключване на предварителен договор за присъединяване. А
с молба, изходяща от ищеца, с вх.№ 2344/05.12.2005г. било поискано
разрешение дружеството да изгради със собствени средства външно кабелни
захранване, което да бъде прехвърлено срещу цената за присъединяване.
Последвало сключването на предварителен договор от 12.01.2006г. за
присъединяване на ищцовото дружество към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Варна" АД, в който се твърди, че било
уговорено присъединяването да се осъществи при техническите условия,
посочени в споменатото становище. На тази база били изготвени и работните
проекти от „АВТОТРЕЙД"ООД и съгласувани от „Електроразпределение
Варна" АД, включващи разположението на средствата за измерване на страна
7
НН /ниско напрежение/ в трафопост 20/0,4 KB. Впоследствие сключен бил и
Договор за присъединяване № 7-100/08.06.2006г., в чийто чл. 3, ал. 2 се
съдържала уговорката, че цената за присъединяване за променливата
компонентна, включваща преките и непосредствени разходи по изграждане
на съоръжения за присъединяване се заплаща от потребителя чрез изграждане
от него на кабелна линия 20 kV и нейното прехвърляне в собственост на ЕРП,
ведно със съответния сервитут в срок от тридесет дни от разрешение за
ползване и въвеждане в експлоатация. Твърди се, че разрешението за
ползване е издадено на 21.05.2007г., но до момента „АВТОТРЕЙД" ООД не е
изпълнило задължението си. Изброява актуалните редакции на общите
условия в сила по време на процесния период. Излага, че ПТЕЕ /в сила от
26.07.2013г./ определят два вида услуги за пренос - пренос през преносната
мрежа - мрежа високо напрежение и пренос през разпределителната мрежа.
Посочва, че отношенията по измерване на количествата пренесена
електрическа енергия се регулират от договор за пренос през
електроразпределителната мрежа при общи условия, както и от нормативната
уредба, която регулира съществените елементи на тези отношения.
Ответникът твърди, че процесният обект на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа и съответно получава услугата „пренос през
електроразпределителната мрежа" на електрическа енергия, която се измерва
със средство за техническо измерване, разположено в изпълнение на приетите
условия за присъединяване на обекта. Посочва, че нормативната уредба не
предвижда разлика между пренос през електроразпределителната мрежа на
ниско напрежение и пренос на средно напрежение. За неоснователно и
недоказано намира ищцовото твърдение, че границата на собственост на ел.
съоръженията и мястото на мерене на консумирана ел. енергия са неправилно
определени. Аргументира се с това, че съгласно чл. 27 от приложимата към
датата на присъединяване на обекта на ищеца Наредба №6 от 2004г.
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за
присъединяване. Счита се, че към датата на изграждане на
присъединителните съоръжения Договорът за присъединяване съответства
изцяло на приложимата нормативна уредба. Излага, че съгласно договора за
присъединяване кабелната линия след изграждането й следвало да бъде
8
прехвърлена в собственост на електроразпределителното дружество, като така
границата на собственост би се променила, а СТИ следвало да се монтира в
електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му.
Ответникът оспорва приложимостта на цитираните от ищеца разпоредби на
чл. 30, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. и чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, тъй като
изграждането на присъединителните електрически съоръжения, включително
трафопоста, описани в ИМ, както и монтирането на средства за търговско
измерване на консумираната в ищцовия обект ел. енергия, било извършено
преди тези правила да бъдат приети и обнародвани. Счита, че към процесните
правоотношения за предоставяне на мрежова услуга „пренос“ са приложими
новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019г. Приема, че съгласно приложимите ОУ на ЕРП
Север към договорите за пренос от 07.11.2007 г. „Място на измерването" е
мястото, където с помощта на измервателни уреди се отчита предадената или
извлечена от мрежовия клиент електрическа енергия, а съгласно чл.31 от тях
средствата за търговско измерване се поставят на определено от
„Електроразпределение Север" АД място. В чл. 39, ал.2 от ПИКЕЕ 2019г. се
посочва, че е уредена възможността, когато мястото на измерване не съвпада
с мястото на присъединяване, данните от измерването да бъдат приведени
към мястото на присъединяване по начин, договорен между оператора на
съответната мрежа и страната, чиято енергия се измерва. С това се обосновава
изводът, че при присъединяване на процесния обект към разпределителната
мрежа начинът, по който е договорено разположението на СТИ - на ниско
напрежение в трафопост на потребителя, не противоречи на нормативните
изискания. След отмяна на цитираните подзаконови нормативни актове
ответникът твърди, че са приети Наредба №6/2014г. и ПИКЕЕ от 2019г.,
които не съдържат изрични разпоредби за привеждане на заварени случаи
към изменените от новите наредба и правила изисквания от операторите на
преносната и разпределителните мрежи. Ответникът твърди, че мрежовата
услуга има обслужващ характер към договорената от търговския участник
доставка на ел. енергия по свободно договорени цени и определящо е
значението на заявеното потребление. При подаване на заявлението за достъп
до ЕРПМ при първо сключване на договора на свободен пазар за този клиент
било посочено заварено средство за измерване на ниско напрежение,
монтирано в първоначално проектираното табло за отчитане на ниско
9
напрежение, намиращ се в трафопоста, изграден от ищеца. При така
поисканата доставка, мрежовият оператор твърди, че е възприел заявяването
на пренос на продаваната енергия през стопанисваната от него мрежа до
мястото, позволяващо отчитане на ниско напрежение в заварените налични
съоръжения. Излага, че липсват данни за уговаряне на доставка на средно
напрежение до съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за
сметка на потребителя. Твърди, че за да бъде осъществено преместването на
СТИ, за да отчита на ниво средно напрежение, е необходимо специално
техническо решение за промяна на съществуващите присъединяващи
съоръжения, заявяването или изпълнението на които не било сторено от
ищеца. Затова през при присъединяването през 2007г. мястото на разполагане
на СТИ било определено да бъде такова, каквото е предвидено в становището
за присъединяване от 2005г. при ниво на напрежение ниско. Ответникът сочи,
че точката на измерване с контролен номер № M32Z1000I316054K, и
облигационното отношение по достъп и пренос с ответника са били в сила и
са запазени при последващото сключване от ищеца на договори за доставка
на електрическа енергия от свободния пазар. Твърди се, че ищецът е бил
информиран, че неговият обект е присъединен към мрежа „ниско
напрежение" и му е бил предоставен списък на СТИ с писмо изх. №
2536/11.06.2014г. В допълнение се посочва, че при последвали смени на
доставчика на електрическа енергия, ищецът е заявявал сключен договор за
доставка на електрическа енергия за точка на отчет № M32Z10001316054K с
непроменени данни относно техническите й характеристики или нивото на
напрежение при измерването. Ответникът декларира, че няма данни ищецът
да е заявявал желанието си за извършване на промяна на мястото на
измерване на електрическата енергия. Обяснява, че за да бъде третиран
потребителят като консуматор на средно напрежение е било необходимо да се
изпълнят процедурите по съгласуване и проектиране на присъединяване на
средно напрежение по изрично заявление и съответно изграждане на нужните
нови съоръжения, каквито данни не се сочели. Поради изложеното, се счита,
че не може да бъде вменено във вина на ответникаоператор на
електроразпределителната мрежа, че е извършвало измерване и е прилагало
за мрежовата услуга цена за пренос ниско напрежение при данни, че
консумираната в обекта на ищеца ел. енергия, необходима за
функционирането на автосалона, е само с ниско напрежение. Затова и
10
заплащането й е било дължимо по съответните цени за пренос ниско
напрежение, определени от КЕВР за процесния период. В обобщение
аргументите се концентрират в това, че при присъединяването на обекта
средството за търговско измерване е било монтирано на ниво НН и
местоположението му не било променяно през годините. Прави се
възражение, че ищецът не следва да черпи права от неизпълнението на
задълженията си по договора за присъединяване, а именно чл. 13 от същия –
да прехвърли собствеността върху кабелна линия 20 kV и сервитутните зони
около тях. Ответникът оспорва претендирания размер на иска, тъй като го
счита за необоснован и недоказан. Обосновава оспорването си с това, че в
исковата молба се съдържат единствено обобщени изчисления на ищеца
относно размера на исковата претенция при неизпълнение на чл. 366 ГПК за
представяне на справка, която съдържа необходимите изчисления за
определяне на неговия размер.
Релевира възражения и срещу размера на предявените искове, като
сочи, че в случай че се приеме извършеното измерване на страна ниско
напрежение за неправилно, то на възстановяване би следвало да подлежи
само разликата, с която ответникът се е обогатил, но се твърди, че тя не
представлява аритметична разлика между платената цена за пренос ниско
напрежение и цената за пренос на средно напрежение. При измерване на
потреблението на електрическа енергия на ниско напрежение загубите на
електрическа енергия от трансформация, се посочва, че остават за сметка на
електроразпределителното дружество. Съответно, се твърди, че ако е
извършвано измерване на доставяната електрическа енергия на средно
напрежение, ищецът би дължал заплащане за мрежови услуги на по-малко
количество електрическа енергия, отколкото ако доставката се измерва на
ниско напрежение. Моли за прекратяване на производството поради
недопустимост на исковете или за постановяване на решение, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба,
с която излага, че досежно претенцията по главния иск по чл. 55 ЗЗД, следва
да се отбележи, че плащанията за предоставената мрежова услуга „пренос
ниско напрежение“ са извършени на основание договорите по чл. 104 ЗЕ и чл.
14 от ПТЕЕ, по които страна е ответникът в качеството му на оператор.
Поддържа се изложеното в исковата молба относно процесуалната
11
легитимация на ответника, като се допълва, че съгласно чл. 75 ЗЗД
търговецът на ел.енергия се явява овластено от закона лице да получи
изпълнението, а ЕРП, в качеството си на реалния кредитор, се е възползвал от
него. По отношение на възражението за допустимост на евентуалния иск по
чл. 59 ЗЗД ищецът поддържа, че липсва правно основание за заплащане на
цена за пренос на енергия ниско напрежение и тази услуга излиза извън
предметния обхват на договора за пренос между страните. Оспорва
възражението на ответника, че поради това, че при присъединяването на
обекта средството за търговско измерване е било монтирано на ниво НН и
местоположението му не било променяно през годините, като ирелевантно,
тъй като не намира разположението на електромера да е от значение. Счита,
че всички условия по сключваните договори са определени едностранно на
потребителя, а начина на свръзване с мрежата за прерогатив на оператора, на
който процес се посочва, че клиентът няма възможност да влияе или промени
условията по него. Подчертава, че в представените доказателства не
съществува заявление от страна на ишеца, че желае измерването да се
осъществява на НН, тъй като това бива определяно от императивните
изисквания на закона, които не могат да бъдат преодоляни по договорен път.
Навежда доводи, че от представените от ответника доказателства се
потвърждава обстоятелството, че границата на собственост между
съоръженията на енергийното предприятие и потребителя е кабелните въводи
в трафопоста, а именно където електропроводът СрН се среща със
съоръженията на „Автотрейд“ ООД. Твърди, че от там нататък ищцовите
съоръжения самостоятелно преобразуват доставяната енергия в НН.
Пояснява, че отношенията между страните не се изчерпват само с
присъединяването на обекта, а се касае за трайно, фактическо и правно
състояние по поддържане на съоръженията под напрежение и отчитане на
консумираното количество ел. енергия, които процеси се регулират от
актуалните законови норми в енергийната сфера, със задължение да бъдат
съобразени и съблюдавани от лицензиантът-оператор. За приложима посочва
последната редакция на ПИКЕЕ за периода, през който се е осъществявала
дейността по пренос на ел. енергия. Излага, че поради неспазването на
задължението на императивните нормативни изисквания от страна на ЕРП и е
налице настоящия спор. Пояснява, че отчитането досежно нивото на
напрежение съгласно чл. 15 ПИКЕЕ е задължително да бъде от страната на
12
по-високото такова и само нарочен договор би могъл да преодолее това
правило. Посочва се, че местоположението на СТЕ не се отразява на
компонентите на издаваните фактури и се твърди, че в цената не следва да
бъде включвана услугата пренос НН, тъй като такава не се е осъществявала.
Цитира съдебна практика и излага извода, че доводите на ответника за
заварено положение, имплицитно съгласие и неприложимост на ПИКЕЕ са
неоснователни. Поставя акцент върху въпроса, дали ЕРП осъществява
транспорт на ел.енергия през мрежа НН, с твърдението, че ответникът реално
доставя енергия на ниво СрН, а ищецът пренася по собствена мрежа същата
на ниво НН. Поради това намира, че разходите за транспортиране на
потребяваните количества енергия на НН са за сметка на ищеца и затова
липсва основание за заплащането им. Подчертава, че институтът на
неоснователното обогатяване не зависи от субективното отношение на
ответника. По отношение на възражението за неизпълнение задължението на
ищеца да прехвърли собствеността върху кабелна линия 20 kV, ищецът
излага, че съгласно договора въпросният електропровод е прегвърлен на
комуналното предприятие, като е запазена собствеността само на ТП и
същевременно изразява становище, че възражението е неотносимо, след като
неоснователното обогатяване представлява обективно необосновано
разместване на имуществени активи, а не договорно основание. По
възражението на ответника за насрещно вземане, основано на евентуалните
загуби при преобразуването на ел. енергията и изичсляване на преноса на
енергията на ниво СрН, ищецът намира същото за неясно формулирано и
неоснователно. Навежда доводи за неотносимост към предмета на спора
въпроса за собствеността на процесния трафопост. Обосновава становище, че
поради предназначението на особената вещ – трафопост, тя може да
изпълнява своето предназначение единствено в съвкупност от всички нейни
компоненти – сграда и съоръжения и по силата на чл. 98 от ЗС
принадлежността следва собствеността на главната вещ. излага, че
единствено собственикът на съоръженията осъществява транспортирането на
енергия НН по тях. Опровергава твърденията за съсобственост на
съоръженията с Община Варна и ги определя като неоснователни и
неотносими, като счита, че това не би се отразило на допустимостта или
основателността на иска, след като процесните суми са заплащани само от
ищеца.
13
В срока по чл. 373 ГПК ответникът депозира отговор на допълнителна
искова молба, с която поддържа вече изразените доводи и възражения,
развивайки такива срещу направените от насрещната страна.
Излага, че съгласно чл. 20 ПТЕЕ предмет на договори за комбинирани
услуги между третите лица-търговци и крайният клиент е продажбата на
електрическа енергия и плащането на всички използвани от клиента услуги
на неговите доставчици. Отношенията между мрежовия оператор и
доставчиците се твърди, че са обект на Рамков договор, а между мрежовия
оператор и крайния клиент важали общите условия. Поради това, се
поддържа, че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим. Развива становище, че дори и
да се приеме, че търговците „ЧЕЗ Трейд“ и „Синрегон Енерджи“ ООД са
овластени от закона да получат изпълнение, то следва изводът, че ищецът е
освободен от изпълнение спрямо мрежовия оператор. Заявява и че ако
претенцията касае неправилно извършване на измерване от страна на
мрежовия оператор, то тя следва да намери основание в договор за пренос и
достъп при общи условия. Описва отново процесът на присъединяване към
електроразпределителната мрежа на конкретния клиент, като акцентира, че
значение за нивото на напрежение на продаваната енергия имат заварените
налични съоръжения, позволяващи отчитане на ниско напрежение. В
последващи заявления от ищеца се твърди, че за обекта било заявявано
именно снабдяване с ел.енергия на ниско напрежение. Разяснява, че
преминаването на преноса от ниско на средно напрежение изисква специално
техническо решение и промяна на съоръженията, като инициатива за това се
следвала от ищеца. Допълва, че в отменената редакция на ПИКЕЕ било
предвидено, че техническите изисквания и спецификациите на
измервателната система се определят от нивото на напрежение,
предоставената мощност в мястото на измерване, както и количеството
електрическа енергия, подлежащно на измерване съгласно Наредба №
3/2004г., в чийто разпоредби /чл. 92, 94 и 97/ било уредено, че мястото на
поставяне на СТИ е свързано с границата на собственост на ел.съоръжения.
Новоприетите ПИКЕЕ възпроизвеждали същото правило. Набляга на това, че
именно договарянето между страните е определящо за обема на ползването на
мрежата и се твърди, че мрежовият оператор не би могъл едностранно да
наложи технически изменения без съответното искане от собственика на
съоръженията. Счита се, че ищецът е получил точно мрежовата услуга, която
14
е заявил и затова цената на тази услуга се дължи в цялост, включително и за
преноса през трафопоста, понижаващ напрежението до ниско.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ, че между страните е сключен договор за присъединяване
№ 7- 100/08.06.2006г. към електропреносната и електроразпределителната
мрежа за процесния обект; че между ищеца, от една страна и „ЧЕЗ Трейд“
ЕАД и „Синрегон Енерджи“ ООД, от друга страна, съществуват
облигационни отношения по доставка на ел.енергия; че плащанията за
услугите захранване, пренос, поддръжка и доставка на ел.енергия на
процесния обект са осъществявани от ищеца на „ЧЕЗ Трейд“ ЕАД и
„Синрегон Енерджи“ ООД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по предявения иск
да докаже плащането на процесната сума в сочения период по размер и
обогатяването на ответника.
В тежест на ответника е да установи направените от него
правоизключващи, правоунищожаващи и/или правопогасяващи възражения, в
това число и наличието на правно основание за получаване на исковата сума.
УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за
очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти с
изключение на ищеца, който не ангажира доказателства за заплащане на
претендираните суми.
АДВ. М.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи. В изпълнение на
дадените ни указанания по реда на чл. 190 ГПК, представям и моля, да
приемете като доказателство по делото: договор за продажла на ел. енергия №
6765/10.10.2018 г., договор за продажба на ел. енергия № 9715/08.07.2019 г.,
договор за продажба на ел. енергия № 12007/17.06.2020 г., договор за
продажба на ел. енергия № 16248/12.07.2021 г., договор за продажба на ел.
енергия № 20722/08.07.2022 г.
15
С оглед непризнаването на факта на постъпването на сумите в
патримониума на ЕРП „Север“, тъй като със заключението на съдебно-
счетоводната експертиза така или иначе се установи плащането на фактурите
от наша страна, моля, да бъде назначена допълнителна задача към
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след като
направи справка в счетоводствата на „Електрохолд Трейд“ ЕАД (предишно
наименование „Чез Трейд България“ ЕАД) и „Синергон Енерджи“ ООД,
както и ЕРП „Север“ АД, да отговори на въпроса включените в процесните
фактури суми за предоставени мрежови услуги заплатени ли са на ЕРП
„Север“ АД.
АДВ. Т.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи. Моля, да приемете като
доказателство по делото представените с отговора на исковата молба писмени
документи. Да се приемат представените в днешно съдебно заседание от
ищцовата страна писмени документи.
Възразявам срещу допускането на допълнителна задача към
експертизата. Преклудирано е искането. Ищецът е имал възможност да
направи това доказателствено искане. Формулирал е въпроси към
експертизата и то към финансовата експертиза, като въпросът е заплатена ли е
сумата, това е въпрос № 3, какъв е общият размер на фактураната от ищеца за
периода на потребление от м. декември 2018 г. до м. септември 2023 г. вкл.,
цена за услугата пренос и същата заплатена ли е на ответника. Така, че тази
допълнителна задача, която сега поставя ищецът е трябвало да бъде заявена
тогава.
СЪДЪТ намира, че представените и допуснати до приемане писмени
документи с исковата молба, с отговора на исковата молба, с допълнителната
искова молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Като такива следва да бъдат приети и представените в днешно съдебно
заседание писмени документи, представени от ищцовата страна, а именно: 6
бр. договори.
С оглед изявлението на ответната страна, с което оспорва
постъплението на сумите по процесните фактури, СЪДЪТ намира искането
за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за допустимо
16
и основателно, като възраженията за настъпила преклузия, с оглед
процесуалното поведение на страните и обстоятелството, че настоящото
съдебно заседание е първо такова, СЪДЪТ не споделя.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи: договор за присъединяване № 7-100/2006
г. от 08.06.2006 г., приложение № 1 към договор за присъединяване,
разрешение за ползване № АК-07-134/21.05.2007 г., удостоверение №
14/11.06.2007 г. на Община Варна, удостоверение за актуално състояние,
фактура № 75293/31.12.2018 г., фактура № 77175/31.01.2019 г., фактура №
79417/28.02.2019 г., фактура № 81327/31.03.2019 г., фактура №
82999/30.04.2019 г., фактура № 85009/31.05.2019 г., фактура №
87033/30.06.2019 г., фактура № 90765/31.07.2019 г., фактура №
93085/31.08.2019 г., фактура № 95112/30.09.2019 г., фактура №
97579/30.10.2019 г., фактура № 99841/30.11.2019 г., фактура №
102104/31.12.2019 г., фактура № 99841/30.11.2019 г., фактура №
104090/31.01.2020 г., фактура № 106398/29.02.2020 г., фактура №
108644/31.03.2020 г., фактура № 109792/30.04.2020 г., фактура №
1113128/31.05.2020 г., фактура № 115269/30.06.2020 г., фактура №
117919/31.07.2020 г., фактура № 120036/31.08.2020 г., фактура №
122154/30.09.2020 г., фактура № 125160/31.10.2020 г., фактура №
128310/30.11.2020 г., фактура № 131385/31.12.2020 г., фактура №
134089/31.01.2021 г., фактура № 137411/28.02.2021 г., фактура №
139994/31.03.2021 г., фактура № 143226/30.04.2021 г., фактура №
146960/31.05.2021 г., фактура № 149575/30.06.2021 г., фактура №
155112/31.07.2021 г., фактура № 158199/31.08.2021 г., фактура №
162682/30.09.2021 г., фактура № 165481/31.10.2021 г., фактура №
168736/30.11.2021 г., фактура № 173464/31.12.2021 г., фактура №
177345/31.01.2022 г., фактура № 179773/28.02.2022 г., фактура №
185596/31.03.2022 г., фактура № 186878/30.04.2022 г., фактура №
189655/31.05.2022 г., фактура № 192826/30.06.2022 г., фактура №
17
197571/31.07.2022 г., фактура № 199802/31.08.2022 г., фактура №
204188/30.09.2022 г., фактура № 208905/31.10.2022 г., фактура №
215855/30.11.2022 г., фактура № 219560/31.12.2022 г., фактура №
224930/31.01.2023 г., фактура № 231170/28.02.2023 г., фактура №
237317/31.03.2023 г., фактура № 242651/30.04.2023 г., фактура №
249429/31.05.2023 г., фактура № 256508/30.06.2023 г., фактура №
264962/31.07.2023 г., фактура № 270562/31.08.2023 г., фактура №
535583/15.10.2023 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи: Становище №
ПЛ/4263/25.Х11.2005 г.; Искане вх.№ 98/12.12.2005 г.; Молба от
„АВТОТРЕЩГ'ООД с вх.№ 2344/05.12.2005 г.; Предварителен договор от
12.01.2006 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Варна" АД и ,ЛВТОТРЕЙД" ООД; Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север" АД, одобрени с Решение № ОУ-
060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-
004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в сила до 15.10.2022 г. и Общи условия за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
Електроразпределение Север АД в сила от 16.10.2022 г., одобрени с Решение
№ ОУ-12 от 08.09.2022 г. на КЕВР, в сила считано от 16.10.2022 г.; писмо от
ответника изх.№ 2536/11.06.2014г., бланково заявление № 3066117 от
06.06.2014г. на ищеца и приложения към последното; Заявление №
3890361/07.08.205г. за доставчик Фючър Енерджи ЕООД; Заявление за смяна
на координатор на балансираща група № 3151591/09.07.2017 г.; Заявление за
смяна на координатор на балансираща група № 4956795 от 10.10.2018 за
доставчик Електрохолд Трейд ЕАД ЕООД с приложения, в т.ч. писмо от ЕРП
Север от 16.10.2018 г.; Заявление за смяна на координатор на балансираща
група № 6581232/04.08.2023 г. от доставчик Синергон Енерджи ЕООД и
приложения към него.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
допълнителната искова молба писмени документи: разрешение за строеж №
48/14.04.20026 г.; картон (извадка) от ДМА за приходяване на ТП и
оборудване; договор за изграждане на ТП и монтаж на оборудването,
съгласно приложена оферта от „Импулс-Е“ АД с възложител „Автотрейд“
18
ООД от 25.04.2006 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
допълнителния отговор на допълнителната искова молба писмени документи:
рамкови договори със „Синергон Енерджи“ ЕООД от 2016 г. и от 2019 г.;
рамков договор с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и анекс към него.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените в
днешно съдебно заседание от ищцовата страна писмени документи: договор
за продажла на ел. енергия № 6765/10.10.2018 г., договор за продажба на ел.
енергия № 9715/08.07.2019 г., договор за продажба на ел. енергия №
12007/17.06.2020 г., договор за продажба на ел. енергия № 16248/12.07.2021
г., договор за продажба на ел. енергия № 20722/08.07.2022 г.
НАЗНАЧАВА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след като извърши справка в
счетоводствата на Електрохолд Трейд“ ЕАД (предишно наименование „Чез
Трейд България“ ЕАД) и „Синергон Енерджи“ ООД, както и ЕРП „Север“
АД, да отговори на въпроса включените в процесните фактури суми за
предоставени мрежови услуги заплатени ли са на ЕРП „Север“ АД.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице, в размер на
400,00 лева, вносими от ищцовата страна, в едноседмичен срок, считано от
днес и представяне на доказателства за внасянето им.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Х. С..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-
късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно
разпоредбата на чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 15921/21.06.2024 г. заключение по
допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещите лица, като сне самоличността
им, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., 44 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. М., 71 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
19
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението.
АДВ. М.: При изготвяне на заключението си сте отговорили на
първоначалната редакция на въпрос № 2, а не на коригираната такава. Можете
ли в момента да отговорите накратко на поставения въпрос на какво ниво на
напрежение се доставя ел. енергия от ЕРП „Север“ АД на границата на
собственост на енергийните съоръжения?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: След като посетихме обекта и взехме
необходимата документия, която показва къде е присъединението, мога да
отговоря, че 20 kV, т.е. средно напрежение, по кабел, идващ от подстанцията,
е монтиран към входящите шини на трансформатора, собственост на ищеца.
Т.е., трансформаторът, който е собственост на ищеца е подкачен към 20 kV
захранване от ЕРП „Север“ АД.
АДВ. М.: 20 kV е средно напрежение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Да, средно напрежение е.
АДВ. М.: Т.е., можем да приемем, че потребителят е присъединен на
ниво средно напрежение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Съоръжението на потребителя е присъединено на
ниво средно напрежение.
АДВ. М.: Във въпрос № 6 ответникът е задал конкретни хипотези на
празен ход и при късо съединение. В конкретния случай налице ли са тези
хипотези?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: По принцип, не искам да обсъждам и да
коментирам какво означава на празен ход и при късо съединение. Въпросната
машина, тъй като трансформаторът е машина, тъй като той преобразува ел.
енергия с напрежение 20 kV в ел. енергия с напрежение 0,4 kV или 400 V.
Като всяка машина и той има коефициент на полезно действие и съответно
загуби. Този тип трансформатори имат загуби от порядъка на 5 %.
АДВ. М.: Конкретнтия процент можете ли да посочите?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Конкретният процент е ориентировъчен, като
мога да покажа таблици, които са изпратени от ЕРП-то за други видове
20
трансформатори, от същия модел, но друг трансформатор. Може да се изиска
за последните 5 години какъв е бил КПД на трансформатора или по-точно
какви са били загубите в този трансформатор. На база вече тези загуби, може
да се определи и точният процент и да се направи едно точно и бих
справедливо коригиране, в което да се постъпи така, че и двете страни да
бъдат, меко казано удовлетворени, или по-точно казано, да се постъпи към
едно справедливо разпределение на разходите, тъй като пренос ниско
напрежение, това е услуга, цената, на която не се определя за всеки конкретен
абонат, което е големият минус на системата, тъй като тя се определя на
базата на представена документация пред КВЕР от страна на ЕРП-то. И се
определя за една година, която няма нищо общо с конкретните случаи. Има
конкретни случаи, в които пренос ниско напрежение е почти нула разход, а
някъде пренос средно напрежение е много голям. Става така, че тази услуга
формира някъде около 30 % от цената на заплащаната ел. енергия и би
трябвало да бъде конкретна за всеки случай, особено за такива случаи, когато
инсталацията, заедно с трансформатора е собственост на дадена фирма,
защото това е едно сериозно капиталовложение. Аз съм приложил документ,
от който се вижда, че само трансформаторът струва 60 000 лева. Излиза така,
че със съоръженията на собственика му се продава ел. енергия и на всичко
отгоре го карат да плаща за това, че инсталират тези съоръжения.
АДВ. М.: Казахте, че ЕРП-то може да предостави информация за
точния размер на загубите. Този точен размер по какъв начин се изчислява?
Има контролен електромер непосредствено преди трафопоста или след него,
или въпросният контролен електромер е в мрежата средно напрежение или
при преносната мрежа евентуално, т.е. дали този процент загуби включва
загубите само от трансформацията или загубите от преноса между
контролния електромер и трафопоста?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Чисто технически трябва да включва и загубите
от преноса. Само, че загубите при пренос средно напрежение са много ниски.
Високото напрежение гарантира минимални загуби на пренос. За това,
преносът на ниско напрежение е по-скъп отколкото преносът на средно
напрежение. Поради тази причина, технически погледнато, се прави
следното: електромерът, който отчита какви са количествата енергия, които
се изпращат от подстанцията е там. Той е контролният електромер. Има
електромер, който е след трансформатора и който отчита разходите на
21
енергия от страна на абоната. Разликата между тях се получава като загуба на
линията, защото тази линия ще включва електропровода до трансформатора и
загубите от трансформатора. Но по принцип, загубите от трансформатора са
големи, много големият процент. За това може да се сметне достатъчно
обективно, има начин да се каже какви са загубите на трансформатора. И те
са около 5 %.
АДВ. М.: Само за избягване на съмненията, в т. 3-та в
обстоятелствената част сте посочили, че е извършено плащане от страна на
„Автотрейд“ ООД на издадените фактури, понеже видях, че фактури са
издавани от три различни дружества, които не участват в настоящия спор.
Сега, „Автотрейд“ ООД действително са платили на тези три дружества. Това
го установих и по документи, и по платежни нареждания. След това, всички
знаем, че тези дружества не фактурират само това количество по тези
фактури. Те фактурират общо към ЕРП „Север“, а едно глобално количество,
което включва както сумите на „Автотрейд“, така и на други дружества. Това
мога да кажа. Но категорично „Автотрейд“ ООД е заплатило всичко на
издателите на фактурите.
АДВ. М.: Нямам други въпроси към вещите лица. Моля, да приемете
заключението.
АДВ. Т.: Във връзка с въпроса, който постави ищецът по втората задача
и отговора на експерта, че обектът трансформатор, собственост на ищеца е
присъединен чрез кабел 20 kV на ЕРП „Север“. Въз основа на какви данни
приемате, че 20 kV-кабел е собственост на ЕРП? Представил ли Ви е ищецът
доказателства, че този кабел е на ЕРП или ЕРП Ви е представило
доказателства?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В делото има документи, които показват на база
на какво е разрешено ползване на въпросния трансформатор. Там е описано
от къде и как получава захранване трансформатора. Не са ми представени
доказателства чия е собствеността на кабела 20 kV. По делото има документ,
от който се вижда, че въпросният кабел първоначално е монтиран от страна
на ищеца. А след това е продаден на ответника. Така, че има документ по
делото, от който си личи на кого е.
АДВ. Т.: Понеже говорихме за 5 % загуби, които биха останали заради
трансформацията на напрежение, това означава ли, че ако меренето беше
22
извършено от на висота страна на трафмашината, доставчиците „ЧЕЗ Трейд“
и „Синергон електрохолд“ щяха да фактурират различно количество ел.
енергия като продажба?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Естествено и тя щеше да бъде с 5 % по-високо
количество. Начинът да се постъпи обективно и справедливо е да се
приспаднат тези 5 %.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към вещите лица. Моля, да приемете
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебно-счетводна и техническа експертиза,
следва да бъде прието и приобщено като доказателство по делото.
СЪДЪТ констатира, че с представената справка, вещото лице Р. С. е
посочило като възнаграждение за положения от него труд, сумата от 600,00
лева и вещото лице К. М. е посочило като възнаграждение за положения от
него труд, сумата от 600,00 лева, поради което намира, че окончателното
възнаграждение на вещите лица С. и М. следва да бъде определено така
посочения от тях размер.
СЪДЪТ намира, че разликата от определения депозит от 1 000,00 лева
до окончателния определения такъв от 1 200,00 лева, а именно: сума, в размер
на 200,00 лева, следва да бъде възложена в тежест на ответната страна.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексната съдебно-счетоводна и техническа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Р. С., в
размер на 600,00 лева и на вещото лице К. М., в размер на 600,00 лева.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещите лица, платимо от внесения
депозит (издаден 2 бр. РКО за сумата от 600,00 лева на вещото лице С. и за
сумата от 400,00 лева на вещото лице М. – общо 1 000,00 лева).
23
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна, в едноседмичен срок, считано от днес,
да представи доказателства за довнесен депозит, в размер на 200,00 лева.
УКАЗВА на ответната страна, че при непредставяне на доказателства за
довнесен депозит, СЪДЪТ ще постанови определение за принудително
събиране на сумите, на основание чл. 77 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на вещото лице К. М. за
остатъка от дължимото му възнаграждение, за сумата от 200,00 лева, платимо
от довнесения депозит.
СЪДЪТ намира, че са изготвяне на допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза производството по делото следва да бъде отложено за
друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И
За изготвяне, приемане и изслушване на заключението по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза ОТЛАГА И НАСРОЧВА
производството по делото за 22.10.2024 г. от 11.30 часа, за което ищцовата
и ответната страни уведомени в днешно съдебно заседание чрез
процесуалните им представители, вещото лице С. следва да бъде призовано
след представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
24