Р
Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр. Силистра, 11.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
при секретаря Ан.Алексиева, разгледа
докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 377/ 2017г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД-С, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от
управителя В.П.П., ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 19-000587/
16.05.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., с което му е
било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500
/ хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.128 т.2 от КТ. Изтъква
доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът
– Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С, надлежно уведомени,
не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.
Жалбоподателят ”Агенция за сигурност и охрана
Сириус” ЕООД-С., надлежно уведомени, не се явява представител, не депозирана писмено
становище по делото, не изпраща проц.представител. Заявява чрез жалбата си, че издаденото
и обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока.
Моли съда да отмени обжалваното НП изцяло като незаконосъобразно.
С оглед обективното изясняване на фактическата
обстановка по делото съдът разпита в качеството на свидетели актосъставителя Р.М.П.
и свидетелите по акта Д.И.Т. и М.С.Д., които дадоха своите показания
добросъвестно и съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.
РП-Силистра-надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
След даване ход на делото от страна на
проц.представител на АНО бяха депозирани нови писмени доказателства, които съда
след преценка счете за относими спрямо предмета на делото и ги прие като
доказателства по делото с мотивирано протоколно определение.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и
административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 06.04.2017г. представители на Инспекцията по труда са извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД-С.
Обект на проверката бил завод „Хром“ в гр.С. От представената в Д“ИТ“-С
трудовоправна документация се установи, че между търговското дружество и М.Н.Н.,
ЕГН ********** е бил сключен трудов договор № 11145А/ 01.04.2011г. по силата на
който лицето изпълнявало длъжността „охранител“ с място на работа –охраняем обект
„Хром“-С., при условията на нормална продължителност на работното време и
договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460,00 лева. С
допълнително споразумение към трудовия договор от 02.01.2013г. страните по
трудовото правоотношение са договорили, че месечното трудово възнаграждение за
отработения месец се изплащало ежемесечно до края на втория месец след месеца
за който се отнася, но не по-късно от последния ден на третия месец. След
направена проверка на платежните ведомости за м.септември 2016г. се констатира,
че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, работодателят не е изплатил
на М.Н.Н. дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2016г. в размер
на 329,24 лева в установения срок до 31.12.2016г. и до момента на
проверката.
Предвид изложеното по-горе срещу ЮЛ бил съставен АУАН № 19-000587/ 20.04.2017г.
в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН след като е била изпратена покана на
нарушителя и негов представител не се е явил. Актът бил връчен по надлежния ред
чрез писмо с обратна разписка на представител на нарушителя. Срещу него не са били
депозирани възражения пред АНО по реда на чл.44 от ЗАНН, поради което по-късно,
в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното
от него НП № 19-000587/ 16.05.2017г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимно лице.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 19-000587/ 20.04.2017г. и
обжалваното НП № 19-000587/ 16.05.2017г. са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.128 т.2 от КТ. Жалбоподателят излага съображенията си в
жалбата си, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП
като незаконосъобразно. По така изложените възражения от страна на
жалбоподателя и представителя на АНО съда счита следното:
По първото от
възраженията, следва да се отбележи, че както при съставянето на акта за
образуване на административно-наказателното производство, така и при издаване
на акта за налагане на предвиденото в чл. 414 ал. 1 от КТ наказание не са
допуснати твърдените нарушения на повелителните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ал. 1 от ЗАНН. Процесното нарушение е описано детайлно и изчерпателно със
съставомерните му признаци от обективна страна. Посочени са мястото, датата на
извършването му, обстоятелствата при които е осъществен състава на
преследваното деяние, както и доказателствата, които подкрепят обвинителната
теза. В този смисъл, от формална страна не са създадени пречки, които да затруднят
или затормозят жалбоподателя да организира защитата си. Той знае какъв е състава
на нарушението и може да организира защитата си срещу повдигнатото обвинение по
адекватен начин.
По естеството
на инициирания с жалбата спор, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.270 ал.2
от КТ задължава работодателя да изплаща на работника или служителя трудовото
възнаграждение на два пъти всеки месец авансово или окончателно, доколкото не е
уговорено друго. В посочения законов текст, законодателят императивно е регламентирал
месечното изплащане на трудовото възнаграждение, като е предоставил на
договореност между страните в рамките на максимално предвидения месечен срок да
определят начина и периодичността на изплащането му. В систематична връзка с
посоченото правило е и нормата на чл.245 от КТ, която предвижда при финансови
затруднения работодателят да изплаща месечно 60% от договореното брутно трудово възнаграждение,
но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Но този случай касае
само и единствено при финансови затруднения, които временно възпрепятстват
работодателя да изпълни изцяло вмененото му задължение. В трудовия договор,
както стана ясно и от свидетелските показания на актосъставителя и от самата
проверка на самия трудов договор се установява, че страните са договорили
работната заплата да се изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца
за който се отнася, но не по-късно от края на третия месец. Режима на изплащане
на трудово възнаграждение в търговското дружество е с три месечна забава,
считано от месеца за който се отнася самото плащане. Независимо от този
действително продължителен срок след полагането на труда, трудовото
възнаграждение не е било изплатено близо 7-8 месеца, считано от месеца за който
лицето е полагало труд на договорената длъжност.
Основното
възражение което се поддържа и отстоява от жалбоподателя визира маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Защитаваната теза се гради на твърдението,
че за работника не са настъпили вредни последици, като АНО не е установил по
безспорен начин неблагоприятното засягане на нуждите на работещото лице. В тази
връзка съдът счита, че процесния случай не може и не следва да бъде
квалифициран и третиран съобразно чл.28 от ЗАНН. Санкционираното деяние
разкрива признаците на резултатно нарушение с оглед възникването на тези
последици за работника от неизплащането на месечното му трудово възнаграждение
за положения труд, като вредните последици се изразяват в претърпяната загуба
от забавеното плащане, респективно, пропуснатата полза от възможността лицето
да оперира с дължимата сума. В разглеждания контекст работодателят не е
осигурил редовен приход на средства на работника с цел обезпечаване издръжката
на работната сила и респективно, нормалното съществуване на семейството му.
Нещо повече, обезпокоителен е факта, че процесното нарушение не е изолиран и
инцидентен случай в търговското дружество. Установени са масови случаи на
забавяне с месеци изплащането на трудовите възнаграждения на наетите лица, като
за една част от тях са образувани административно-наказателни производства по
данни на проц.представител на АНО.
Съгласно чл.128 т.2 от КТ,
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на
работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение.
Задължението по чл.128
т.2 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото
възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или
индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото
правоотношение - при избор или конкурс, то включва, както основното, така и
допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен
труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни);
б) дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените
срокове". Най-често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на
два пъти, но страните по трудовото правоотношение могат да уговорят и
изплащането на трудовото възнаграждение в по-кратки срокове - (например на
седмица) или на по-дълги срокове (например на тримесечие или на шестмесечие -
за моряци при далечни пътувания) и др. При неизпълнението на това задължение
работодателят следва да понесе административно-наказателната санкция по чл.414
ал.1 от КТ, съобразно която „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв“. Видно от обжалваното НП жалбоподателят е бил наказан с
наказание, което е в неговия минимален размер, поради което същото не подлежи и
на редуциране от страна на съда.
В останалата си част възраженията на жалбоподателя са напълно
неоснователни, тъй като са базирани на АПК по който ред се движи касационното
производство по този вид дела, докато настоящата инстанция следва да се
произнася само по възражения, касаещи нарушение по ЗАНН по който ред именно се
движи и настоящето административно-наказателно производство.
Според
съда от събраните по делото доказателства може да се направи обоснованият и
категоричен извод, че именно жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци
на нарушението по чл.128 т.2 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав
единствено е необходимо моментът на изплащане на работната заплата да е
съобразен с закона или трудовия договор, а тези факти са безспорно установени
по несъмнен начин. Всички онези обстоятелства, съотносими към вмененото
административно нарушение, са били законосъобразно установени от
актосъставителя и съответно отразени от него в съставения АУАН. Няма
разминаване между вписаното в АУАН нарушение и в последствие това отразено като
осъществено в съставеният правораздавателен административен акт. Деянието на
нарушителя разкрива признаците на вмененото му административно нарушение. Съдът
счита, че в последствие правилно е било преценено от административнонаказващия
орган, че по реда на чл.414 ал.1 от КТ на дружеството жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в минимален размер, а именно 1
500 лева, съобразявайки се изцяло и с нормата на чл.27 от ЗАНН.
НП е издадено в
съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е
осъществил състава на адм. нарушение по чл.128 т.2 от КТ. Актът за установяване
на административно нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице.
Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. Административно–наказващият орган е описал нарушението,
квалифицирал е същото от материално–правна страна, респективно е посочил
правното основание за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя.
По време на
производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
Въз основа на
така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и неоснователна
и като такава, следва да бъде оставена без уважение, а НП на Д”ИТ”-гр. Силистра
да бъде потвърдено като правилно, доказано,обосновано и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-000587/16.05.2017г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.С., издадено въз основа на АУАН № 19-000587/ 20.04.2017г.,
с което на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева на „Агенция
за сигурност и охрана Сириус” ЕООД- София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление- гр.С. представлявана от управителя В.П.П., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл.128 т.2 от КТ като законосъобразно, доказано,
обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд-С, считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /