Решение по дело №294/2023 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2330 от 05.12.2023 г., подадена от Сдружение «Местна инициативна група Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана», ЕИК: *********, срещу Акт за установяване на публичнто държавно вземане /АУПДВ/ № 01/6300/1238#2 от 15.09.2023 г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.

С процесния ИАА се одобрява изплащането на финансова помощ по Споразумение за изпълнение на стратегия ВОМР № РД50-45 от 30.04.2018 г. по заявка № 07/19/4/0/00070/3/10 от 30.01.2023 г. в размер на 88 758.26 лв. и се отказва частично изплащането на финансова помощ по същия повод на стойност 84 304.41 лв., представляваща окончателно плащане по същото Споразумение въз основа на същата заявка. Определя се и задължение за СНЦ „МИГ – Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“ възстановяване на публично държавно вземане на стойност 104 345. 80 лв. Н. оспорване подлежат пунктове втори и трети от Акта – частичен отказ от изплащане на финансова помощ и определяне размер на публично държавно вземане за възстановяване.

Мотивите за издаването на акта, се състоят в следното:

С писмо от 04.07.2023 г. е открито производство по издаване на процесния АУПДВ във вр. с подадена от жалбоподателя Заявка за окончателно плащане от 30.01.2023 г. за отчетен период – 2022 година по подмярка 19.4 – „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 – „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитието на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

1. Със Заповед № РД-09-356 от 25.03.2022 г. на зам.-министъра на земеделието и ръководител УО на ПРСР 2014-2020 и въз основа на заявление № 19-19-2-02-6 от 29.09.2021 г. на Сдружението, са одобрени частично предложените дейности и разходи по подмярка 19.4 в размер на 386 208.13 лв. за 2022 г. Във връзка с извършена оторизация по подадена заявка за окончателно плащане № 07/19/4/0/00070/3/10 са констатирани неразходени средства от изплатено авансово плащане по предходна заявка № 07/19/4/0/00070/1/02 от 20.04.2022г. за отчетен период 2022 година. По тази предходна заявка е изплатена сума в размер на 193 104.06 лв., съставляващи 50% от одобрения бюджет по подмярката. Заявената за плащане финансова помощ по заявката за окончателно плащане е на стойност 173.062.67 лв. Нормата на чл. 34, ал. 5, т. 4 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г. за прилагане на подмярката предвижда когато авансовото плащане е извършено при условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 и в зависимост от одобрените разходи, ДФЗ намалява размера на плащането със 100% от размера на авансовото такова от одобрените допустими разходи за разходите, извършени през цялата календарна година, за която е получен авансът при подадена заявка за плащане за съответната година. В тази връзка е определен размер на задължението от 20 041.39 лв.
2. При извършване на административни проверки е установено нарушение на чл. 9, ал. 1 от същата Наредба, съгласно който максималният размер на финансовата помощ, предназначена за текущи разходи, не може да надвишава 80% от средствата по чл. 4, ал. 2, като останалите средства се използват за изпълнение на дейности, свързани с популяризиране на стратегията за ВОМР на територията на нейното изпълнение. Н. основание §.4, ал. 5 от ПЗР на Наредба № 4 от 30.05.2018 г. ДФЗ отказва изплащането на част или цялата последна заявка от 2022 година, като сумата на допустимата финансова помощ за текущи разходи по предходни заявки и допустимите текущи разходи от последната заявка надхвърля 80% от сумата на допустимите разходи за 2022 година и допустимите по последната заявка за плащане за 2022 година текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията. При извършените административни проверки се установява, че процентното съотношение на допустимите текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията надвишава допустимите по Наредба № 1/2016 г. Общата сума на извършените допустими разходи от СЦН за периода от 2018 г. до 2022 г., включително, е в размер на 829 392.49 лв., формирани по описани в ИАА заявки за плащане, вкл. тази за окончателно плащане. Допустим размер на разходите по чл. 9, ал. 3 за популяризирането на стратегията са 83 353.51 лв. /близо 10% от общо допустимите разходи/, а допустимият размер на разходите по ал. 2 за текущи разходи – 746 038.98 лв. /близо 90% от общо допустимите разходи/. Така посочените суми за допустими разходи са от преди прилагането на допълнителната редукция по реда на чл. 63 от Регламент за изпълнение № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне правилата за прилагане на Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Общата сума на приетите за допустими разходи за популяризиране на стратегията не съответстват на изискването за 20% от общия размер допустими такива. Допустимите по чл. 9, ал. 2 за текущи разходи следва да са 80% от общите или 663 513.99 лв. или с разлика 82 524.97 лв. от отчетените такива на стойност 746 038.98 лв.
3. При извършени административни проверки е установено, че са заявени за финансиране разходи за месец 01.2023 г. в размер на 20.00 лв. Подадената заявка за окончателно плащане от 30.01.2023г. е за отчитане на текущи разходи за управление и популяризация на стратегията за 2022 година, като периодът м.01.2023 г. е извън отчетния такъв, сумата е следвало да се отчете със заявка за окончателно плащане от 28.04.2023 г. С такава заявка са посочени суми за възстановяване за текущи разходи за управление и популяризиране на стратегията за първото тримесечие на 2023 г., поради което и на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2016 г. тези разходи са недопустими като извършени извън отчетния период по заявката за плащане от 30.01.2023 г.
4. При извършена административна проверка е установено, че в представени фактури от „БТК“ Е. са фактурирани и заявени за финансиране разходи за СМС услуги с ДДС и дневни такси роуминг в ЕС, като сумите са посочени по номера на фактурите със и без ДДС. За фактурираните и заявени разходи за финансиране за СМС услуги на обща стойност 25.36 лв. с ДДС на основание чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г. е счетено, че е налице недопустим разход. По отношение на фактурирани и заявени за финансиране разходи за роуминг в ЕС на стойност 47.23 лв. с ДДС към заявката за плащане от 30.01.2023 г. е установено, че за отчетния период не са налице командировки в чужбина, поради което тези разходи за мобилни услуги в чужди държави не е пряко обвързан с изпълнението на целите на мярката и не е необходим текущ разход за дейността на местната инициативна група.
5. При извършени административни проверки е установено, че съгласно опис на заявените за финансиране разходи за банкови такси и банкови извлечения за движението по сметки на Сдружението в ПИБ, описани в процесния ИАА, е начислена такса за ангажимент „неусвоен овърдрафт“, „такса за разглеждане на искане за кредит“ и „такса за управление на овърдрафт“ за периода 2022 година на обща стойност 1 398.15 лв., който административният орган намира за недопустим за финансиране, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 16 от Наредба № 1/2016 г.
6. Заявени за финансиране са и разходи за поддържане на домейн и хостинг на стойност 247.75 лв. с ДДС през 2022 г., като е планирана и одобрена сума за тази цел от 170.00 лв. Разликата между одобрена и заявена за финансиране сума е 77. 75 лв. и същата е недопустима за финансиране.
7. Установени са разходи на стойност 170.33 лв. за издаване и поддържане на електронен подпис, за техническо обслужване за пожарогасител в офис, платени в брой, които не попадат в изключенията по чл. 10, т. 11 от Наредба№ 1/2016 г. за извършване на плащане в брой. Те не са платени за услуга, правена от държавна институция, нито разходи за поддръжка на автомобил и са недопустими за финансиране.
8. Към заявката за плащане от 30.01.2023 г. са заявени разходи за командировка от 02.11.2022 г., като към заповедта за командировка от тази дата са отчетени разходи за гориво в размер на 40.58 лв. по фактура, в която не е посочен получател, като този разход също е недопустим, поради това, че разходооправдателните документи не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗДДС.
9. Налице е разминаване между заявената финансова помощ и стойността на приложените платежни документи, удостоверяващи размера на разходите, като разликата е от 4 стотинки, за които не са представени РОД, поради което сумата съставлява недопустим за финансиране разход.

В заключение общият размер на задължението възлиза на 104 345. 80 лв., формирани от сбора на сумите от т. 1 – т. 9 по-горе. С писмо от 04.07.2023г. жалбоподателят е поканен да подаде възражения, като такива са представени на 19.07.2023 г.

Процесният ИАА е връчен на своя адресат на 04.10.2023 г., видно от приложеното известие за доставка.

Жалбата против него е депозирана при ответника на същата дата.

Като подадена в законния срок от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА същата се явява допустима.

В депозираната жалба се иска отмяна на процесния АУПДВ на следните основания:

1. Не е налице нормативно предвиждане, че неусвоената до края на годината сума – аванс следва да се възстанови на ДФЗ през следваща календарна година, няма забрана тя да се усвои в следващия период. Тази разлика може да се прихване и от последващи плащания.
2. Сдружението е получило авансово плащане от ДФЗ за 2018 г. и изпълнението на съотношението тогава е било 75% / 25%. През 2019 – 2021 г. не е получавало аванс от Фонда, като разходите по мярка 19.4 се извършват чрез средства от кредит-овърдрафт, които след отчитане следва да се възстановят от ответника и нормативния срок за възстановяване от страна на ДФЗ не е спазен при нито една заявка, като забавата е от 4 до 9 месеца. Това е довело до невъзможност за реализиране и покриване на текущите разходи и покриване само на най-належащите такива. При тази неритмичност и значителна забава на плащанията от страна на Фонда не е било възможно с получения кредит да се извършват разходи за покриването на годишни бюджети от над 200 000 лв. За текущото изпълнение всяка година са подавани доклади към УО и заявки за плащане и до издаването на процесния АУПДВ никога не е поставян въпрос за друго процентно разпределение /вкл. такова на 80% / 20%/, не е констатиран проблем, несъответствие, нередност и всички заявки са били одобрени, а в последствие - и платени. Освен това размерът на задължението по пункт № 2 е и неправилно изчислен – липсва методика за изчисляването му, определянето на сумата е направено произволно, без обосновка, вкл. и с нормативни правила. Неправилно са ревизирани всички години преди 2022 г. и на база на това за всички тях е санкциониран МИГ. През 2023 г. е представен и годишен доклад по мярката, който е одобрен от МЗмд без забележки.
3. По останалите пунктове се излагат съображения за това, че посочените разходи са допустими за финансиране.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. Н., който поддържа жалбата.

Ответната страна не се представлява в о.с.з.

Съдът обсъди наведените в жалбата мотиви за отмяна на процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК и всички непосочени в нея основания.

От фактическа и правна страна се направиха следните установявания и изводи:

АУПДВ касае плащания по мярка 19, подмярка 19.4 от ПРСР. Управляващ орган по програмата е ДФЗ, а негов ръководител е изпълнителният директор, съгл. чл. 20а от ЗПЗП. Н. основание чл. 20а, ал. 5 от същия закон той издава АУПДВ, а съгл. чл. 9д, ал. 1 отказва предоставянето на БФП, с оглед на което съдът намира, че актът и в двете му оспорени части /частичен отказ от плащане на БФП и определяне за възстановяване на публично държавно вземане/ е издаден от компетентен орган при изпълнение на предоставените му по закон правомощия.

През 2018 г. е одобрена Стратегия за водено от общностите развитие на Сдружението, като на 30.04.2018 г. е сключено Споразумение за изпълнение на същата с общ публичен принос от 7 343 110.48 лв., от които по ПРСР – 2 933 700.00 лв. и финансиране по още четири програми. Срокът на действие на споразумението е 5 години от подписването му. Сдружението изпълнява стратегията в съответствие с одобрен формуляр за кандидатстване, одобрен финансов план /бюджет/ на стратегията за ВОМР, правила и указания на УО на програмите, страна по споразумението. С допълнително споразумение от 27.06.2022 г. общата сума се увеличава на 8 142 110.48 лв. и отпусканата по ОПРР сума – на 3 732 700.00 лв.

Със Заповед № РД09-356 от 25.03.2022 г. на зам.-министъра на МЗ /л.479/ са одобрени частично предложените дейности и разходи по подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегията за Водено от общностите местно развитие“ по заявление от 29.09.2021 г. на Сдружението в размер на 386 208.13 лв. Видно от Решение № /01 от 03.11.2022 г. за 2022 г. е одобрена авансово финансова помощ по заявка от 20.04.2022 г. в размер на 193 104.06 лв., която сума е оторизирана и изцяло авансово изплатена на Сдружението на 25.10.2022 г. Фактът се потвърждава от назначеното по делото вещо лице и не се оспорва от страните.

Изготвен и приложен по делото /л.489 и сл./ е Доклад за извършените дейности по подмярка 19.4 за процесната 2022 година и счетоводен баланс с ОПР.

По повод подаденото заявление за окончателно плащане № 07/19/4/0/00070/1/02/0310 /накратко по-долу № 10/ от 30.01.2023г. с Уведомително писмо от 14.03.2023 г. /л.2100 и сл./ от Сдружението е изискана информация и доказателства по установявания, които са относими към процесния ИАА. Отговор с документи са изпратени с писмо от 31.03.2023 г. на бенефициента. С уведомително писмо от 10.04.2023 г. /л.2179/ са изискани допълнително обяснения за разходите за роуминг смс-услуги и тяхната необходимост, като е посочено липса на отчетена командировка в чужбина за периода, както и повторно данни за командировката от 2.11.2022 г. и липса на реквизит в приложената към нея фактура – получател. В обяснителните записки е потвърдено, че няма международни командировки и не са представени други документи, съдържащи данни за получателя по фактура или друг платежен документ за закупено гориво за лекия автомобил, с който е посочено, че е осъществено пътуването при командировката.

Н. 04.07.2023 г. ДФЗ е изпратил писмо до Сдружението /л.2208 и сл./, в което на основание чл. 2 и чл. 26, ал. 1 от АПК уведомява същото за откриването на производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатации, направени по повод подадена заявка за плащане № 10 по подмярка 19.4 с предварителни констатации, формирани в 10 точки. Единствената, която е отпаднала в последствие в процесния АУПДВ, е т. 8 от писмото, касаеща заплащане на суми на експерти-оценители по проведено заседание на комисия за подбор в размер на 2 327.00 лв., която сума не е намерила отражение в оспорения административен акт. За жалбоподателя не са налице нови твърдения и доказателства, представени му за първи път в АУПДВ. Предоставена му е предварително възможност да узнае за образуваното производство и наличните предварителни установявания, констатации, събрани доказателства и изводи. Писмото е получено от адресата си на 06.07.2023 г., видно от приложено известие за доставка /л.2213/.

Н. 19.07.2023 г. жалбоподателят е депозирал отговор по писмото /л. 2214/, в който не оспорва фактическите установявания, но оспорва направените въз основа на същите изводи. Отговорът е постъпил в ДФЗ на 20.07.2023 г. Същият е взет предвид и обсъден при издаването на процесния АУПДВ, като актът е издаден на 15.09.2023 г.

Съдът намира, че е налице спазване на процедурата по издаване на акта. Н. неговия адресат е предоставена възможност за участие в производството, не са накърнени основните му права на участие, защита и информация в същото.

Издаденият АУПДВ е връчен на 20.09.2023 г. на своя адресат и настоящ жалбоподателят и същият е упражнил надлежно правото си на защита, депозирайки жалбата си против него чрез УО на 04.10.2023 г.

По направените констатации и изводи в акта съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По т. 1 от АУПДВ: По делото не е спорно и се установява от приложените и цитирани в акта доказателства, че със Заповед от 25.03.2022 г. на УО и въз основа на заявление от 29.09.2021 г. са одобрени частично дейности и разходи по подмярката 19.4 в размер на 386 208.13 лв. за 2022 г. При подаване на заявка № 10 за окончателно плащане за 2022 г. са установени неразходени средства от направеното авансово плащане по заявка от 20.04.2022 г. за този отчетен период, като въз основа на нея е изплатена сума от 193 104.06 лв., което е потвърдено и от вещото лице в заключението /л.416/. Сумата е половината от одобрения бюджет за периода. Заявената за плащане помощ по заявка № 10 за периода е 173 062.67 лв., а неразходената за периода – 20 041.39 лв., която административният орган е счел, че следва да се възстанови в бюджета.

Съгласно чл. 34, ал. 5, т. 4 от Наредба№ 1/2016 г. когато авансово плащане е извършено при условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 и в зависимост от одобрените разходи, ДФЗ намалява размера на плащането със 100% от размера на авансовото плащане от одобрените допустими разходи за разходи, извършени през цялата календарна година, за която е получено авансово плащане, когато е подадена заявка за плащане за годината. В случая тази хипотеза е налице. Плащанията по проекта са година за година и не се предвижда сумите, предвидени и одобрени за определен годишен период, неразходени през него, да могат да се прехвърлят автоматично в приходната част на бюджета за следваща календарна година, вкл. да се прихващат от бъдещи плащания. В случая няма спор, че авансовото плащане е направено за 2022 г. и възлиза на така посочената стойност след одобрение на планираните дейности и разходи, както и че заявката за окончателно плащане е за сума, по-ниска с 20 041.39 лв., които остават неразходени реално за периода. В Наредбата е предвидено цялостно възстановяване /100%/ на платения аванс, като при одобрена за плащане по-малка сума на връщане подлежи разликата. Нормативно е предвидено намаляване размера на окончателното плащане за годината с тази разлика, а не прехвърлянето й в следваща година или удържането й от последващи плащания, което е изпълнителен способ. Според чл. 15, ал. 3 – 6 от Наредба 1 от 2016 г. се допускат изменения и допълнения в одобрените дейности и разходи, свързани с прехвърляне на одобрени по чл. 13 средства от предходни години, които са останали неусвоени, с изключение на средства в размер, който не е бил одобрен за възстановяване от ДФЗ. Проверка за административното съответствие, допустимост и обоснованост на заявени изменения и допълнения се извършва по реда на чл. 14, ал. 3 – 9, като ръководителят на УО на ПРСР 2014 – 2020 г. със заповед одобрява или отказва извършването на изменение и/или допълнение на одобрени дейности и разходи за съответната календарна година в срок до 25 работни дни от подаване на заявлението за изменение и/или допълнение. Заповедта се съобщава на МИГ и на ДФЗ и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Не са налице данни такова производство да е било провеждано, а това е единственият начин да се разреши прехвърляне на неразходени суми от един период в друг.

В заключение съдът намира, че сумата по т. 1 от АУПДВ подлежи на възстановяване в бюджета.

По т. 2 от АУПДВ: Направените, отчетени, заявени за плащане и одобрени разходи по подмярка 19.4 от началото на изпълнение на стратегията до края на 2022 година са най-общо два типа – за управление на стратегията и за популяризирането й и са на стойност 829 392.49 лв. Текущите разходи за управление на стратегията са на стойност 746 038.98 лв. /89.95% от общите/ и към тях се отнасят такива за възнаграждения по трудови и граждански договори, осигуровки, договори за външни услуги, за наем на офис, комуникационни – интернет, телефони, куриерски услуги, канцеларски материали, ел. енергия, командировки, закупуване на офис техника, застраховки, обучения, финансови разходи, разходи за оценка и мониторинг на стратегията. Разходите за популяризиране на стратегията са за информиране и публичност, организиране на обучения, семинари, срещи с местни лидери и за уязвими групи и застрашени от бедност целеви групи, като допустимите такива за периода от началото на договора до края на 2022 година са на стойност 83 353.51 лв. /10.05% от общите/.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2016 г., максималният размер на финансова помощ, предназначена за текущи разходи, не може да надвишава 80 на сто от средствата по чл. 4, ал. 2, а останалите се използват за изпълнение на дейности, свързани с популяризиране на стратегия за ВОМР на територията на нейното изпълнение. Съгласно §.4, ал. 5 от ДР на Наредба № 4 от 30.05.2018 г., Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или цялата последна заявка за плащане за 2022 г., когато сумата на допустимата финансова помощ за текущи разходи по предходните заявки и допустимите текущи разходи от последната заявка за 2022 г. надхвърля 80 на сто от сумата на допустимите до 2022 г. и допустимите по последната заявка за плащане за 2022 г. текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията. Нормата предвижда отказ от плащане по заявление, подадено през 2022 година, когато е вече в сила. Основанието за прилагането й зависи от това дали през предходни години и през посочената текущите разходи надхвърлят 80% от общите, без да предвижда намаления и възстановяване на разходи за предходни години. УО не е приложил цялостен отказ от изплащане по заявката, а частичен такъв, като е обосновал и обяснил начина на изчисление, който е справедлив в случая и не ощетява прекомерно адресата на ИАА.

Извършена е административна проверка за спазване на това съотношение по подадени до момента заявки за плащане – общо 10 на брой, т.к. нормата е в сила от 2022 г., но касае неспазване на съотношението от предходни години и текущата 2022 година, като отказът от плащане – частичен или пълен, касае последваната заявка, съгл. съдържанието на тази разпоредба. Т. неспазване е установено, като информация за него е предоставена в АУПДВ по периоди и заявки. Така, напр., според таблицата и текстовото описание по заявки се установява следното надвишение: по заявка № 02 текущите за първо полугодие на 2019 г. разходи възлизат на 98,18%; по № 03 трето тримесечие на 2019 г. – 99.11%; по № 05 първо тримесечие на 2020 г. – 99.53%; по № 06 второ тримесечие на 2020 г. – 99.45%; по № 07 второ полугодие на 2020 г. – 87.80%; по № 08 първо полугодие на 2021 г. – 99.78%; по № 09 второ полугодие на 2021 г. – 95.08% и по № 10, касаеща 2022 година – 92.63%. Изпълнена е хипотезата на нормата на §.4, ал. 5 от Наредба № 4/2018 г., като е установено неспазване на процентния показател както за предходни периоди, така и за цялата 2022 година. Налице е и общо превишение от началото на изпълнение на стратегията до края на 2022 г., като процента на текущите разходи спрямо общите се равнява на 89.95%. За да възлязат текущите разходи на 80% от общите е необходимо действително те да са на стойност не по-голяма от 663 513.99 лв., както е изчислено и в акта. Разликата между отчетените текущи разходи и допустимият им размер е 82 524.97 лв., както е посочено и в АУПДВ. Същите изчисления са потвърдени и от вещото лице.

Одобрената за заплащане сума по заявка № 10 и посочена в процесния АУПДВ е в размер на 88 758.24 лв., като от сумата на одобрените по нея разходи от 171 283.23 лв. е приспадната тази разлика от 82 524.97 лв. Предоставеният аванс е на стойност от 193 104.06 – по-голям от одобрената за плащане сума, като разликата между този аванс и тази сума възлиза на стойност 104 345.82 лв. – дължимата за възстановяване сума, като изчисленията на експертизата съвпадат с изчисленията на административния орган и посочената от него дължима за възстановяване сума в издадения от него ИАА. В случая правилно е направено намаление от сумите само за 2022 година, по заявка № 10, касаеща периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.

Това, че е налице разлика между сумата по АУПДВ и тази, посочена в писмото на административния орган от 04.07.2023 г. не съставлява процесуално нарушение – с писмото се търси изясняване на релевантни факти и обстоятелства, които не са окончателно установени, такива те стават едва при издаване на крайния АА. В писмото, с което е открито производство по издаване на АУПДВ сумата е по-голяма, като е налице и още едно основание за търсене на такава, което е отпаднало в последствие при изготвяне на окончателния административен акт. Не са нарушени правата за защита на жалбоподателя.

В предходни години също е било налице нарушение във връзка с процентното надвишаване на текущите разходи спрямо общите, но не е била налице норма, предвиждаща аналогично на така посочената конкретна последица от него, поради което и този въпрос не е бил поставян от ДФЗ. По това възражение на жалбоподателя съдът също не установява наличие на нарушение от страна на административния орган. Сумата по пункт № 2 е изчислена ясно и разбираемо, като е посочено, че тя съставлява „разлика между допустимия размер на текущите разходи при спазване на съотношението и действително заявените и приети за допустими разходи, съгласно подадените заявки за пращане за периода 2018 – 2022 г.“.

Относно твърдението за обективна невъзможност да се провеждат общностни мероприятия поради наличието на пандемична обстановка и свързаните с нея ограничения, което не позволявало разходването на повече средства за популяризирането на програмата следва да се има предвид, че това е само твърдение, като обективно не се установяват наличие на по-големи и конкретни пречки за това популяризиране, което може да се осъществява и онлайн или чрез провеждане на срещи при спазване на наложените мерки. Не става ясно по каква причина напр. за 2022 година, когато не са били вече налице такива, отново има нарушение на това изискване. Неодобряването на заявка за изменение на годишния бюджет по подмярката не е извинителна причина, т.к. за УО не съществува нормативно задължение да одобри такава промяна при определени условия, нито отказът да се направи това – било изричен, било мълчалив, е бил обжалван по съответния ред, отменен и органът не е бил задължен да отговори положително на направеното предложение.

В заключение съдът намира, че констатациите и изводите на административния орган по този пункт от АУПДВ са мотивирани и правилни.

По т. 3 от АУПДВ: От допусната, изслушана и приета по делото икономическа експертиза се установява, че в подадената заявка за окончателно плащане от 30.01.2023г. са заявени за финансиране разходи за интернет в офис Дряново за месец януари, същата година в размерна 20.00 лв., като разходът е отчетен като текущ разход за управление и популяризация на стратегията за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., за който е издадена фактура от доставчик на услугата на 13.12.2022 г. /л. 905/, с която е заплатена такава за месец януари, 2023 г. В случая услугата се предплаща, като през декември е заплатена такава за месец януари, 2023 г., както изрично е посочено в самата фактура.

Сумата е счетена за недопустим разход на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба№ 1 от 22.01.2016 г., според която норма заявка за плащане за съответния отчетен период по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, може да се подава в съответната областна дирекция на ДФЗ по чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ: 1. в срок до 30 дни след изтичане на всяко тримесечие и/или шестмесечие, и/или деветмесечие, или дванадесетмесечие на календарните години за прилагане на стратегията; 2. в срок до 10 дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 5 за последната заявка за окончателно одобрение на извършените дейности и разходи за 2023 г. Т.к. услугата ще се ползва през последващ на отчетния период, според УО тя не следва да се отчита за 2022 година. Съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 6 от същата Наредба, допустим текущ разход за управление на стратегията е разходът за интернет, като разход за комуникация. Според чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч, приходи и разходи, произтичащи от сделки и събития, се начисляват и признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване на плащането, като се включват в отчетите за периода, за който се отнасят. Макар че разходът е платен през 2022 година, той не е следвало да се отчита в този период, а в периода, в който се ползва услугата, като е следвало да се отчете като такъв за януари, 2023 година. В тази връзка правилна е констатацията, че той не е следвало да се подава и отчита в искането за плащане от 30.01.2023г., което касае окончателно плащане за 2022 година.

По т. 4 от АУПДВ: В приложени фактури за 2022 г. 10 на брой, посочени по номера и дата на издаване в АУПДВ са отразени, съответно – заявени за плащане от жалбоподателя, разходи за смс-услуги с ДДС с включен роуминг за месеците януари, февруари, март, юни – декември на годината, на обща стойност с ДДС 25.36 лв. Съгласно чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/2016 г. не са допустим за финансиране разход за данъци и данък добавена стойност (ДДС) с изключение на невъзстановим ДДС. Фактурите за телефонните услуги са в п.2/3, л. 1065 и сл., като по установената фактология за начислени и платени такива такси не се спори.

Също така за периода не са отчитани разходи за командировки извън страната, поради което разходът за роуминг не е пряко свързан с изпълнението на целите на мярката и не е необходим текущ разход за дейността на местната инициативна група. Като недопустими са отчетени разходите за „EU roaming daily pass“ и „дневни такси EU roaming daily pass“ за 39.36 лв., които с ДДС се равняват на 47.23 лв.

Съдът намира, че действително при липса на отчетени пътувания в чужбина за целите на програмата този разход се явява нецелесъобразен, несвързан с нейните цели и недоказан, че е в изпълнение на стратегията. Жалбоподателят не установява твърденията си по жалбата, че е налице връзка на изпълнението на програмата и тези разходи. Според чл. 33 от Регламент 2018/1046 на Парламента и Съвета от 18.07.2018 г. бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват принципите за: икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В съответствие с принципа на добро финансово управление използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел целите на програмите и на дейностите се определят предварително; напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението. Пълната липса на свързаност на разхода – вкл. платената цена и ДДС върху нея и дейността на Сдружението и конкретно с изпълнението на стратегията не установяват спазването на тези принципи, съответно – задължение за УО да финансира разхода.

По т. 5 от АУПДВ: При извършените административни проверки е установено, че съгласно опис на заявените за финансиране разходи за банкови такси и банкови извлечения за движението по сметка на Сдружението в ПИП за 2022 г. се установяват суми, платени за начислена такса за ангажимент неусвоен кредит; такса за разглеждане на искане за кредит; такса за управление на овърдрафт /1000.00 лв./; такси за неусвоен овърдрафт. По наличието на така направените разходи, основание и размер не се спори. Същите се установяват от приложени месечни отчети по сметката на Сдружението на ПИП /п.1/3/, в които също е посочен размер на платената сума и основание за плащане. Приложен е и Опис на заявените за финансиране разходи за банкови такси на МИГ за 2022 г. /л.1412 – 1413/, изготвен и подписан от представляващ същото.

В отговор на направеното от УО запитване бенефициентът потвърждава, че плащанията са за такива банкови такси. Според чл. 16, ал. 2, т. 16 от Наредба № 1/2016 г. допустими текущи разходи за управление на стратегията на МИГ са финансови разходи, в т. ч. банкови такси за управление на сметки, такси за издаване на изискуеми документи, като според УО платените от бенефициента цитирани в пункт № 5 от ИАА такси не влизат в тази категория. С европейски средства не се финансира поддържането, отпускането, продължаването на срока на кредитни овърдрафт линии. В изчерпателно регламентираните пунктове по чл. 16 от Наредбата липсва очертаване допустимост на разходи за финансиране, под формата на заплатени такси за отпускане на банкови кредити. С цитираните суми не са платени нито такси за управление на налични сметки, нито такси за снабдяване с нужни документи, а банкови такси от друг тип, неупоменати в Наредбата като допустим за финансиране разход. Аргументът на жалбоподателя за липса на „адекватно финансиране“ е недоказан и неотносим в случая, т.к. допустимите разходи са ясно и изчерпателно регламентирани, а ако е налице неизпълнение на задължение от страна на УО, вкл. забавено или непълно такова, то последиците от това поведение са други, но не и превръщане на един недопустим за финансиране разход в допустим такъв в разрез с нормативните правила.

По т. 6 от АУПДВ: Доставчикът на услугата домейн и хостинг е фактурирал такава на стойност 247.75 лв. /л. 1414/ със заповедта от 25.03.2022 г. за тази дейност е одобрена сума от 170.00 лв. /л. 484/ или горницата над фактурираната стойност от 77.75 лв. не подлежи на финансиране по проекта. Заповедта и сумата, одобрена за този разход е приложена към преписката, поради което не може да се приеме, че констатацията е недоказана. Не става ясно какво има предвид жалбоподателят под „неактуална“ сума, но размерът на финансиране, който е одобрен, е ясен и няма данни той да е променян. Дали и до какви допълнителни разходи би довела смяната на доставчика е твърдение, което е неустановено от страната и, съответно, неотносимо към делото, т.к. не е предвиден процент индексация за този разход през 2022 година, не е дори правено предложение за изменение на заповедта за одобряване размера на разходите за процесния период. Няма твърдения и доказателства за провеждането на процедура по чл. 15, ал. 3 – 6 от Наредба№ 1от 2016 г. за промяна в одобреното финансиране.

По т. 7 от АУПДВ: Направени са разходи от 170.33 лв., платени в брой, за издаване и поддържане на електронен подпис, както и разходи за пожарогасител в офис /л.1283, 1301, 1302, 1303/. Те не са допустими разходи, според УО съгл. чл. 16 от Наредба № 1/2016 г.

Нормата на чл. 10, т. 11 от Наредбата предвижда, че са недопустими за финансиране разходи, платени в брой, с изключение на разходите по чл. 9, ал. 2, т. 4, 12, 14, 15, за комуникация и външни услуги– телефон, интернет, пощенски услуги, куриерски услуги, топло- и електроенергия, вода, както и разходи за техническо обслужване на автомобил и годишни винетни такси, такси за издаване на изискуеми документи и разходи за застрахователни премии. Процесните такива, упоменати в съответната точка, не попадат в тези изключения, като така направеният извод е правилен, според съда. Този тип разходи следва да се плащат по банков път, поради наличието на тази изрична забрана. За да е налице призната по смисъла на тази норма „външна услуга“, то същата следва да е сред изрично изброените такива: „телефон, интернет, пощенски услуги, куриерски услуги, топло- и електроенергия, вода“, като покупката на пожарогасител за офиса не влиза сред тях, нито става въпрос за „техническо обслужване на автомобил“. Това че таксата за издаване на КУКЕП е платена в брой на място в ПИБ не прави плащането такова по банков път, нито пряк разход за ползването на така изброените в разпоредбата външни услуги.

По т. 8 от АУПДВ: Към заявката за окончателно плащане № 10 за 2022 г. са заявени разходи за командировка по заповед № РД-01-021 от 02.11.2022 г. на Д. З. /л.1365, 1366/, към която заповед са отчетени разходи за гориво от 40.58 лв. по фактура от същата дата, издадена от „Лукойл България“ ЕООД, в която не са вписани данни за получател/клиент. С две уведомителни писма от април, 2023 г. за отстраняване на нередности на бенефициента е предоставена възможност да представи доказателства за разхода, но той не е приложил такива, поради което УО е счел, че този разход е документално необоснован, поради което и не подлежи на финансиране на основание чл. 114, ал. 1,т. 7 и т. 8 от ЗДДС.

Изводите на УО са правилни и законосъобразни. Това, че във фактурата е вписан д.к. № на автомобил, за който се твърди, че е лична собственост на командированото лице, не е реквизит, който може да замести липсата на задължителния такъв субект – получател на услугата. Фактурата е данъчен и счетоводен документ, който задължително следва да съдържа име и адрес на получателя по доставката, което не може да се замени с посочване на номер на автомобил, както и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице – рег. номер, БУЛСТАТ или ЕГН, каквито данни в документа не са вписани. Същите са и изискванията по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството. Не са налице други документи, от които може да се установи получателят, респективно – платецът по тази фактура. Един автомобил може да се управлява и от лица, които не са негови собственици и това, че в нея е записан номер на МПС не е доказателство, че с него точно е извършен превоз на командирования на съответната дата.

По т. 9 от АУПДВ: При извършената административна проверка е установено, че е заявена за плащане финансова помощ в размер на 173 062.67 лв., но според приложените финансови документи платените и отчетени за финансиране разходи са на стойност от 173 062.63 лв. или е налице разлика от 4 стотинки, които съставляват недокументирани разходи. По този повод е направено възражение, че разликата е последица от натрупани грешки при закръгленията след стотните на отразените суми. Жалбоподателят не е оспорил надлежно установеното изчисление и не е представил доказателства за наличието на допусната грешка при пресмятането. Неустановеният документално разход е недопустим за финансиране, т.к. не може да се счита, че такъв е реализиран на практика.

Общата сума неподлежащи на финансиране, но отчетени и получени авансово суми възлиза на 104 345.80 лв., която като платена вече на жалбоподателя подлежи на възстановяване, с оглед на което и на посочените правни и фактически основания е посочена като дължима за възстановяване. От заявената за окончателно плащане за 2022 г. сума от 173 062.67 лв. следва да се извади сумата на от 88 758.26 лв., която е одобрена окончателно за плащане за същия период и мотивиран о и законосъобразен се явява отказът на УО да заплати 84 304.41 лв. по заявление № 07/19/4/0/00070/10 от 30.01.2023 г.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, съдържа всички необходими реквизити, вкл. фактически и правни основания за своето издаване, в съответствие с материалноправните норми и в съответствие с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

При този изход на спора е основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на деловодни разноски. Такива се претендират на стойност от 450.00 лв., от които 300.00 лв. платено възнаграждение за вещо лице и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По делото в проведените о.с.з. процесуален представител на ответната страна не е присъствал, но такъв е взел участие, представяйки писмени становища и становище по съществото на спора, но с оглед сложността и обема на делото съдът намира, че е основателна претенцията за юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв., а разноските в размер на 300.00 лв. за вещо лице са установени и реално направени, поради което следва да бъдат присъдени в полза на страната.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 20а, чл. 27, ал. 5, 7 и 8 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2,т. 8 и 9 и чл. А. съд- Габрово

Р Е Ш И:

О. О. по жалба с вх. № СДА-01-2330 от 05.12.2023 г., подадена от Сдружение «Местна инициативна група Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана», Дряново, с ЕИК: *********, срещу АУПДВ № 01/6300/1238#2 от 15.09.2023 г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта му, с която се отказва частично изплащането на финансова помощ по заявка за плащане № 07/19/4/0/00070/3/10 от 30.01.2023 г. на жалбоподателя на стойност 84 304.41 лв., представляваща окончателно плащане по същото Споразумение за 2022 година и се определя задължение за жалбоподателя за възстановяване на публично държавно вземане на стойност 104 345. 80 лв.

ОСЪЖДА Сдружение «Местна инициативна група Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана», Дряново, с ЕИК: *********, да заплати на Държавен фонд «Земеделие» деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв., от които 300.00 лв. разноски за вещо лице и 150.00 лв. юрисконсултско връзнаграждение.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните в едно със съобщенията за неговото изготвяне.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му чрез касационна жалба, подадена чрез А. съд – Габрово до В. А. съд.