РЕШЕНИЕ
№ 260329 02.10.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1155 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокати Г.М. и Д.К.,
против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” – гр. София към Министерство на правосъдието на Република
България. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение ищецът
предявява осъдителен иск за сумата : 1
800 лв. - възнаграждение за положен
от ищеца труд извън времето за дежурство през периода 17.02.2017г. - 16.02.2020г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба – 17.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че през посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „***“ в затворническо общежитие „Строител“ Затвора Бургас. Ищецът
твърди, че се явява за изпълнение на служебните си задължения 45 минути преди
да встъпи в дежурство, през което време се привежда в съответствие с изисквания
за униформено облекло и външен вид, след което съвместно с предходния командир
на отделение се запознава с обстановката и изготвя ежедневната ведомост и
участва в инструктажа на надзорно-охранителния състав, включен в наряд, а след
приключване на дежурството ищецът остава още 60 минути, през което време
извършва дейности по сдаване на дежурството, приемане на оръжието и предаване
на помещенията. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 45
минути не се е взимало предвид от работодателя и не е формирало заплащането на
възнаграждението до 11.05.2019г., а след тази дата е бил заплащан само половин
час от това допълнително отработено време.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Признава
правоотношението с ищеца, заеманата от него длъжност през процесния период и
работата на 24-часови смени. Твърди, че времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време
според нормата на чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, а 60 и или 90-минутните почивки
не представляват работно време и не би следвало да се заплащат от работодателя
като „отработено време”. Сочи, че в ежедневните ведомости е обособена отделна
графа, в която са разпределени нормативно установените почивки за всеки
служител от наряда. Позовава се на нормативно определени часове за полагане и
заплащане на извънреден труд – чл.187, ал.5, т.2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл.211,
ал.5, т.2 ЗМВР (отм.).
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от Закона
за МВР вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.16е от ППЗИНЗС.
По делото не се
спори, че ищецът Х.Д.Д. е в служебно правоотношение с ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, като през процесния период 17.02.2017г. - 16.02.2020г.
е работил на длъжността „„***“ в затворническо общежитие „Строител“ в Затвора –
Бургас. Не се спори също, че през процесния период ищецът е полагал труд по
служебното правоотношение, изпълнявайки и 24-часови дежурства по график.
Съгласно
представените по делото заповеди № ЧР-05-11/ 30.01.2015г., № ЧР-05-78/ 09.04.2015г.
и № ЧР-05-120/ 21.04.2017г. на министъра на правосъдието за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време е
организирано в 8, 12 или 24 часови наряди по утвърден график или дежурство, а
положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се
компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР. С заповед № 453/ 14.08.2014г.
на началника на Затвора - Бургас е определена организацията и разпределението
на работното време на служителите. Със заповеди № Л-2271/13.05.2019г. и № Л-2788/
14.06.2019г. на главния директор на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието е
определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30
минути и считано от 11.05.2019г. същото се включва към отработеното време
съгласно чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС и т.16 от заповед № ЧР-05-11/ 30.01.2015г. С
последваща заповед № 436/ 01.07.2019г. на Началника на Затвора - Бургас е
определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор – Бургас, както следва : - при
24- и 12-часови дневни смени - 30 минути; - при 12-часови нощни смени, 8 часови
смени и всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна
експертиза се установява, че през процесния период 17.02.2017г. - 16.02.2020г.
за ищеца са отчетени 227 положени 24-часовите дежурства. Вещото лице е установява,
че за периода 17.02.2017г. - 01.07.2019г. при определяне на трудовото
възнаграждение на ищеца не е отчитано времето на дейностите по приемане и сдаване
на дежурството, съответно труд за този вид дейност не е заплащан. Тези дейности
се отчитат едва след 01.07.2019г., като за останалата част от процесния период
/01.07.2019г. - 16.02.2020г./ в начислените и изплатени суми за трудово
възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време - по 30 минути
за всяка 24-часова смяна. Съдът кредитира това заключение на вещото лице, тъй
като същото е пълно, обосновано и компетентно.
Спорен по делото е
въпросът каква е продължителността на положения от ищеца труд извън времето на
така установените дежурства през процесния период.
Разпитаният по
делото свидетел Ц.Г. – колега на ищеца, също на длъжност „*** в Затворническо общежитие „Строител“ – Бургас,
сочи следните релевантни за спора дейности на командирите на отделение : отива на
работа към 07,25-30 часа, облича си униформата; проверява външния вид на
постовия надзирател, с когото ще дежури в смяната; попълва ежедневната
ведомост; проверява физическите заграждения на затворническото общежитие; в
07,45-50 часа строява затворниците и ги проверява; проверката продължава 10-ина
минути; проверява килиите заедно със сдаващия командир; около 08,00 часа с
началника на общежитието провежда развод и съответно отвод; около 08,15-20 часа
отива до оръжейната за получаване на оръжие, а сдаващият командир сдава
оръжието си – това може да стане най-рано в 08,35 часа, когато командирът на
отделението в корпуса приключва с другите си задължения и идва да приеме
старото оръжие и да даде новото; сдаващият командир докладва на началника,
който го освобождава от наряд; едва след това си облича цивилните дрехи и
напуска.
На основание чл.19,
ал.2 от ЗИНЗС за държавните служителите в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните ѝ, които пряко осъществяват дейности по
изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража,
се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството
на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР и чл.16а, ал.1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, се организира
в 8, 12 или 24-часови наряди по утвърден график (чл.16а, ал.2 от ППЗИНЗС).
Съобразно чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи
в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.
Разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС регламентира обхвата на отработеното време, а
именно : работните часове в рамките на установеното редовно работно време;
удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето
за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението); времето за
провеждане на професионално обучение и времето на дежурство.
Нарядът в затворите,
поправителните домове, затворническите общежития и арестите е регламентиран от разпоредбите
на чл.300 - 314 ППЗИНЗС : Нарядът в арестите се състои от главни надзиратели,
младши инструктор по охраната, командир на отделение и надзиратели с
функционални задължения на дежурни по арест, постови ,конвоиращи и водачи на
специализиран автомобил. Назначените в наряд се явяват в определеното за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения и в установената
униформа и снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. Чл.307 от
ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. 311 от ППЗИНС - смяната на постовѝте.
Законовите норми не определят времевия интервал, в който следва да се извършват
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, извършването на които се претендира като
извънреден труд в настоящото производство.
Приложимата норма
на чл.2 от Директива № 2003/ 88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, дава следната
дефиниция на работното време : всеки период, през който работникът или
служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята
дейност или задължения в съответствие с националното законодателство и/или
практика. Безспорно по смисъла на чл.307 и чл.311 от ППЗИНЗС действията по
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се
извършват в работно време. Поради това съдът приема, че когато тези дейности не
се осъществяват в установеното за работника или служителя време, те представляват
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал. 1 от КТ.
Безспорно ищецът
изпълнява действията по приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство. Времето за подготовка и привеждане във вид, необходим за явяване на
работа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си
задължения, тъй като не е сред изброените в чл.16е, ал.1 от ППЗИНЗС. От събраните по делото доказателства, ценени в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че през процесния период
продължителността на тези действия е 30 минути при 24-часовите дежурства в
съответствие с установеното в заповеди № Л-2271/13.05.2019г. и № Л-2788/ 14.06.2019г.
на главния директор на ГД „ИН“ и заповед № 436/ 01.07.2019г. на началника на
Затвора – Бургас. Показанията на свидетеля и писмените доказателства съвпадат
по отношение този извод, като за останалата част до претендираната
продължителност на съпътстващите дежурството дейности съдът приема, че ищецът
не проведе пълно доказване. Твърденията на свидетеля Г. за по-голяма
продължителност са изолирани, като не са подкрепени от други събрани
доказателства. Поради това съдът не ги кредитира изцяло, отчитайки на основание
чл.172 от ГПК, че този свидетел е заинтересован в полза на ищеца с оглед
наличието на висящ идентичен съдебен спор с ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, към която препраща чл.19, ал.2 ЗИНЗС, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива, а в чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1, предл. второ е
посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е
отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (така и чл. 187, ал. 6 ЗМВР).
Безспорно е и се
установява от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019г. до предявяването
на иска са заплащани по 30 минути за всяка 24-часови смени, поради което за
този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена чрез плащане. За
периода 17.02.2017г. - 30.06.2019г. следва да бъдат присъдени неизплатените
трудови възнаграждения за положен извънреден труд за 30 минути на 24-часово
дежурство. Въз основа на заключението на вещото лице за броя на положените през
годините дежурства /смени и за размера на съответното трудово възнаграждение с
увеличение от 50%, на основание чл.162 от ГПК съдът прави следните изчисления :
1. за 2017г. /17.02.2017г.
- 31.12.2017г./
Ищецът е положил 67
смени по 24 часа, за които допълнително отработеното време е общо 33,5 часа. При
определено от вещото лице трудово възнаграждение от 6,30 лв. на час за така
положения извънреден труд се дължи възнаграждение от 211,05 лв.
2. за 2018г.
Ищецът е положил 74
смени по 24 часа, за които допълнително отработеното време е общо 37 часа. При
определено от вещото лице трудово възнаграждение от 7,26 лв. на час за така
положения извънреден труд се дължи възнаграждение от 268,62 лв.
3. 2019г. /01.01.2019г.
- 30.06.2019г./
Ищецът е положил 27
смени по 24 часа, за които допълнително отработеното време е общо 13,5 часа. При
определено от вещото лице трудово възнаграждение от 8,12 лв. на час за така
положения извънреден труд се дължи възнаграждение от 109,62 лв.
Общо отработеното
допълнително време е 84 часа.
По изложените
съображения съдът приема за установено, че общият размер на дължимото за
процесния период възнаграждение за положения от ищеца труд от общо 84 часа
извън времето за дежурство, е 589,29 лв. В този размер искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до предявения
размер от 1 800 лв. и за периода 01.07.2019г. – 16.02.2020г. искът остана
недоказан и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.78
ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат взаимно направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, за които съразмерно с уважения иск ответникът му дължи
сумата от 130,95 лв.
На основание чл.78
ал.8 от ГПК във с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника са в размер
на 100 лв., за които съразмерно с отхвърления иск ищецът му дължи сумата от 67,26
лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважения
иск държавна такса от 50 лв. и направените от съда разноски в размер на 200 лв.
– заплатено възнаграждение на вещо лице. Тъй като това са минималните размери
на дължимите разноски за уважената имуществена претенция, те се дължат изцяло
от ответника.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” – гр.София към Министерство на правосъдието на Република България,
с адрес гр.София, бул.„Генерал Столетов“ № 21, Булстат *********, да заплати на Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокати Г.М. и Д.К., сумата от 589,29 лв. - неплатено
допълнително възнаграждение за положен труд от 84 часа извън времето на
дежурство в периода 17.02.2017г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба – 17.02.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, както и 130,95
лв. – за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.Д.Д. с ЕГН ********** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” за разликата над уважения размер от 640,21
лв. до предявения размер от 1 800 лв., както и за периода 01.07.2019г. –
16.02.2020г.
ОСЪЖДА Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокати Г.М. и Д.К., да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” – гр.София към Министерство на правосъдието на Република
България, с адрес гр.София, бул.„Генерал Столетов“ № 21, Булстат *********,
сумата от 67,26 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърления иск.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” – гр.София към Министерство на правосъдието на Република България,
с адрес гр.София, бул.„Генерал Столетов“ № 21, Булстат *********, да заплати по сметка на Районен съд -
Бургас сумите от 50 лв. – дължима държавна такса и 200 лв. - съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 02.10.2020г. на основание
чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД