О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е №260694
Гр.Пловдив, 12.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева ч.гр.д.№ 234/2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 и сл. от ГПК, вр. с чл.130 ГПК.
Постъпила е
частна жалба от Ю.Ю.И. чрез адв. Х.Д., с която се моли за отмяната на
Определение № 260329 от 14.01.2021 г., постановено по гр.д. № 15599/2020 г. по
описа на ПРС, ХІІ – ти гр. състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете. Прави се искане за отмяна на
атакуваното определение и за връщане на делото на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Х - ти гр. с-в, като разгледа
делото намери следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от
закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като
такава е процесуално допустима. По същество:
Производството по гр.д. № 15599/2020 г. по описа на
ПРС, ХІІ – ти гр. състав е образувано по искова молба с вх.№ 282637/26.11.2020
г. на Ю.Ю.И., като е бил предявен иск с
правно основание чл.439 ГПК против „Национална агенция за приходите – централно
управление“ – гр.София. В обстоятелственат част на исковата молба са били
изложени твърдения пред ЧСИ Х. *** действие ПОС да е било образувано
изпълнително дело № 20209090400245 въз основа на изпълнителен лист от
10.07.2015 г., издаден по ЧНД № 81/2014 г. на ОС – Пловдив за сумите: главница,
представляваща присъдено възнаграждение в полза на Националното бюро за правна
помощ за предоставена правна помощ
размер на 120 лв. и 5 лв. в полза на Окръжен съд – Пловдив. Били са изложени
твърдения вземанията по листа да са погасени по давност, като е направено искане
до съда за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника „Национална агенция за приходите – централно управление“
– гр.София, че ищецът не дължи посочените суми по листа, както и 150 лв. –
разноски по изпълнително дело и 147,70 лв. такси по тарифа към ЗЧСИ.
С разпореждане от 30.11.2020 г. районния съд е оставил
исковата молба без движение, като е указал на ищеца да отстрани в едноседмичен
срок от съобщението нередовности по исковата молба, а именно: да посочи кой е
титуляр на вземането против него – дали „Национална агенция за приходите –
централно управление“ – гр.София, дали Окръжен съд – Пловдив, или Националното
бюро за правна помощ, като се има предвид, че не се твърди, че ответникът НАП
има вземане против него. На следващо място ПРС е указал на ищеца в същия срок
да посочи какъв е правният му интерес от предявяване на иска за установяване
недължимост на разноски и такси за изпълнителното дело, като се има предвид, че
срещу тях той има друг ред на защита. Указал е ищецът да посочи откъде
произтича вземането на ответника и от коя дата е изискуемо, за да може съдът да
прецени началото на давностния срок.
С молба от 16.12.2020 г. ищецът чрез адв.Д. е уточнил,
че титуляр на процесното вземане е „Национална агенция за приходите – централно
управление“ – гр.София, доколкото е натоварена по силата на закона да събира
частните държавни вземания, а искът е насочен против този ответник в качеството
му на взискател. Заявил е, че не твърди НАП – ЦУ да има самостоятелно вземане
срещу него, но че насочва иска си срещу него именно защото е взискател по
изпълнителното дело. По отношение на иска за установяване на недължимост на
таксите и разноските в изпълнителното производство е уточнил, че те са пряка
последица от търсените главници и са част от вземането, което търси ЧСИ.
С
атакуваното тук определение от 14.01.2021 ПРС е прекратил производството по
делото, като е приел, че предявените искове
са недопустими, тъй като исковете не са насочени срещу носителя на изпълняемото
право като взискател по принудителното изпълнение - действителния носител на
притезанието. По отношение на искането да се установи недължимост на разноските
ПРС е приел, че ищецът има друг път за защита – обжалването на постановлението
на съдебния изпълнител или органа по събирането по реда на чл. 435 ал. 2 т . 7 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд намира така постановеното определение
за неправилно.
Според чл.
6, ал.3 от Закона за правната помощ
Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган - юридическо лице,
на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, със седалище в София.
Според чл.3, ал.1, т.9 от Закона за НАП пък, националната агенция за приходите
установява и събира определени със закон частни държавни вземания.
Предвид тези разпоредби и изложените
в исковата молба твърдения става ясно, че ищецът оспорва вземанията по издаден
изпълнителен лист от 10.07.2015 г. по ЧНД № 81/2014 г. на ОС – Пловдив за суми,
представляващи присъдено възнаграждение в полза на Националното бюро за правна
помощ, което е самостоятелно юридическо лице,
за предоставена правна помощ размер на 120 лв. и 5 лв. в полза на
Окръжен съд – Пловдив. Доколкото с иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението на притезанието, а НАП е овластен по закон да събира чужди
вземания по силата на процесуалната легитимация, която законът и предоставя и
се явява страна в изпълнителното производство в качеството си на взискател, то
искът на ищеца е бил насочен правилно спрямо този ответник. Наред с него обаче,
доколкото се касае до спор относно чуждо материално право - процесуална
субституция на страната на ответника, в исковото производство като ответници
следва да вземат участие и лицата, носители на самото вземане по изпълнителния
лист - Окръжен съд – Пловдив и Националното бюро за правна помощ в качеството
им на задължителни необходими другари /чл.26, ал.4 ГПК/. Тъй като
първоинстанционният съд не е дал възможност на ищеца да посочи изрично дали
насочва исковете си и спрямо тези ответници наред с досега посочения,
обжалваното определение ще се отмени като неправилно в частта му, с която е
прекратено производството по делото по отношение на исковете за установяване
недължимост на вземанията по
изпълнителния лист – за присъденото възнаграждение в полза на Националното бюро
за правна помощ за предоставена правна
помощ размер на 120 лв. и за присъдените 5 лв. в полза на Окръжен съд –
Пловдив. Делото ще се върне на първоинстанционния съд, който следва да остави
исковата молба без движение, като предостави на ищеца тази възможност и едва
след това в зависимост от последвалите уточнения на исковата молба да извърши
преценка за допустимостта на исковото производство, като съобрази
задължителното участие в него и на тези страни.
В частта му, с която е прекратено
исковото производство досежно установяване недължимостта на таксите и разноските
в изпълнителното производство, обжалваното определение е правилно. Със
специалния иск по чл.
439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не
дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, по което е
образувано изпълнителното дело, но в предмета на тази искова претенция не се
включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната
дължимост или недължимост от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело,
съобразно правилата на чл. 79 ГПК. Ето защо като е прекратил
производството по делото досежно тези сума поради липса на правен интерес за
ищеца от установяване на недължимостта им, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. Подадената
против него частна жалба е неоснователна и като такава ще се остави без
уважение.
Поради изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260329 от 14.01.2021
г. по гр.д. № 15599/2020 г. по описа на
ПРС, ХІІ – ти гр. състав в частта му, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете, по отношение на исковете за
установяване недължимостта на вземанията по издаден изпълнителен лист от 10.07.2015 г. по ЧНД № 81/2014 г. на ОС – Пловдив
за суми,
представляващи присъдено възнаграждение в полза на
Националното бюро за правна помощ за предоставена правна помощ размер на 120 лв. и 5 лв.
в полза на Окръжен съд – Пловдив и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
отношение на тези искове съобразно дадените в мотивната част указания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Ю.Ю.И. против
Определение № 260329 от 14.01.2021 г., постановено по гр.д. № 15599/2020 г. по
описа на ПРС, ХІІ – ти гр. състав, в частта му, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете, за
установяване на недължимост на сумите от 150 лв. – разноски по
изпълнително дело и 147,70 лв. такси по тарифа към ЗЧСИ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: