РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 278/25.4.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в открито
заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията Петров адм. дело №244 по описа на съда за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. за характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производство
по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по жалба, предявена от „НИ-АЛ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. „Михаил Поп
Радулов” № 7, представлявано от управителя Николай Димитров Николов против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 0391524 от 12.02.2019 г.,
издадена от Л.Д., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, в Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за
приходите, с която е постановено „… Принудителна
административна мярка – аптека „Никол“, находящ се в гр. Долна баня, ул.
„Търговска“, № 122, стопанисван от „Ни Ал Фарма“ ЕООД с ЕИК ********* и
забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „д“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност…“.
3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед . Твърди се, че в изпълнение на дадените указания от органа
по приходите, на 13.02.2019г. е представен искания паспорт на регистрираното в
търговския обект фискално устройство, който към момента на процесната проверка
се е намирал в обекта, но поради обстоятелството, че е бил между други
документи, не е открит своевременно. Въпреки представянето на паспорта на
устройството, органа по приходите е съставил акт за установяване на административно
нарушение, като в тридневния срок от връчването му, жалбоподателя е представил
писмени възражения и отново е представил искания паспорт на устройството. Независимо от това обаче, органа по приходите
е издал процесната заповед.
Според жалбоподателя,
процесната заповед е издадена при липсата на правомощия за постановилият я орган и в нарушение на материалния
закон.
Възразява се, че в
заповедта не са изложени конкретни мотиви, които да обосновават властническото
волеизявление.
Иска се оспорената заповед
да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към
Централно управление на Национална агенция за приходите чрез
процесуалния представител юрк. К. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в
оспорената заповед. Счита се, че същата не е нищожна, доколкото е постановена
от снабдения с необходимите правомощия за това орган по приходите. Сочи се, че в
заповедта са изложени необходимите и достатъчни мотиви, които да обосноват
властническото волеизявление.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди съответното
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
4. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. На 07.02.2019г., органи по приходите от
Главна Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка в обект
- аптека „Никол“, намиращ се в гр. Долна баня, ул. „Търговска“, № 122,
търговска дейност в който развива „НИ-АЛ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК
*********.
В хода на проверката е
констатирано, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство модел „DATECS FPL 1000 KL“ с индивидуален номер на фискалното устройство
DT291523
и индивидуален номер на фискалната памет 02332114. От страна на търговеца са
били представени Свидетелство за регистрация на фискалното устройство; Договор
за сервизно обслужване на устройството ; Книга за дневни финансови отчети, но „…Не е представен Паспорт на ФУ DT291523 с
което ЗЛ не е изпълнило задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА
Н-18/13.12.2006г. – да съхранява паспорта на ФУ в Търговския обект….
За резултатите от
проверката е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0391524 от
07.02.2019г. в който, въпросната констатация е съответно отразена.
По същият повод е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение от 13.02.2019г.,
който е връчен на неговият адресат на същата дата.
Съответно от страна на дружеството са били подадени
Писмени възражения вх. № 53-06-1841от 19.02.2019г., в
които е заявено, че въпросния паспорт на фискалното устройство е бил представен
в указания от административния орган срок, но независимо от това е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение.
Заявено е, че отново се
представя искания Паспорт на фискалното устройство, заедно с декларация за
съответствие и сервизно обслужване. Същите са приложени към възражението.
7. Независимо от това е издадена Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 0391524 от 12.02.2019 г., от Л.Д., на
длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, в Главна Дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Прието е, че дружеството в качеството му на задължено лице
по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало работа с фискално устройство, без изградена дистанционна връзка с НАП
и е осъществило нарушение на изискването, установено в чл. 42, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
При това положение е
разпоредено следното - „…Налагам на „НИ АЛ ФАРМ“ ЕООД …….. Принудителна административна мярка –
аптека „Никол“, находящ се в гр. Долна баня, ул. „Търговска“, № 122,
стопанисван от „Ни Ал Фарма“ ЕООД с ИЕК ********* и забрана за достъп до него
за срок от 7/седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от Закона за
данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност…“.
ІV. За правото :
8. С оглед
възражението на жалбоподателя за нищожност на административния акт, поради
липса на компетентност за постановилия го административен орган, необходимо е
да се съобрази, че според чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Явно е, че законодателя е
възвел единствено качеството „орган по приходите“ при определяне на
материалната компетентност за издаване на актове от категорията на процесния
такъв. Всякакви други функционални и родови йерархични отношения и зависимости,
както и компетентности по место са
избегнати.
При това положение, следва
да се съобрази нормата на чл. 7, ал. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, според която, органи по приходите са:
1. изпълнителният директор
и неговите заместници;
2. териториалните директори
и техните заместници;
3. директорите на дирекции,
началниците на отдели и сектори;
4. служителите, заемащи
длъжност „държавен експерт по приходите“, „държавен инспектор по приходите“, „главен
експерт по приходите“, „старши експерт по приходите“, „експерт по приходите“, „главен
инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „инспектор по
приходите“.
Това ще рече, че процесната
заповед е издадена от снабдения с необходимите правомощия за това орган по
приходите.
9. Следва обаче да се констатира, че диспозитива на
административния акт, не съдържа изрично и конкретно волеизявление на органа по
приходите, че се налага именно принудителна административна мярка „запечатване
на обект за определен срок“.
Според чл. 59, ал. 2, т. 5
от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнението. Тоест, именно разпоредителната част на акта, обективира
властническото волеизявление, което подлежи на изпълнение и има за предмет
точно и конкретно определени права или задължения за неговият адресат.
В случая, независимо, че
индивидуалния административен акт е именуван „Заповед за налагане на
принудителна административна мярка“, независимо че в обстоятелствената част се
говори за запечатване на търговския обект, изрично волеизявление на органа по
приходите за прилагане на такава точно мярка липсва в разпоредителната част.
Постановената „забрана за
достъпа до обекта“, по смисъла на чл. 187 от ЗДДС, не съставлява принудителна
административна мярка, която може да бъде налага самостоятелно (както това е
предвидено например в Закона за устройство на територията). Тя е последица от
налагането на принудителна административна мярка „запечатване на обект за
определен срок“ и в този смисъл следва да бъде квалифицирана като акцесорна
принуда.
Този недостатък на
оспорената заповед, не може да бъде приет като несъществен, като се съобрази
твърде сериозното въздействие което административния акт има върху правната
сфера на жалбоподателя, създавайки възможност за засягане по един твърде
радикален начин на търговската дейност и на възможността за свободно
упражняване на гарантираното от Конституцията право на собственост на
дружеството върху наличните в обекта стоки.
Поради същата причина,
липсата на изрично обективирано в разпоредителната част на заповедта,
волеизявление за налагане на принудителна мярка „запечатване на обект за
определен срок“, не е възможно да бъде оправдано с допусната техническа грешка
или пропуск или пък да бъде игнорирано, като се приеме, че това волеизявление
се предполага от останалото съдържание на заповедта.
Все в тази насока, трябва
да се добави, че точното приложение на закона е еднакво задължително както за
отделните граждани и организации на граждани, така и за административния
орган.
10. За да обоснове необходимостта от прилагане
на административната принуда и срока на нейното действие, административния
орган е посочил, че „…..Съхранението на
паспорта на наличното в обекта и работещо ФУ модел „DATECS“ с ИН на ФУ
DT291529 и
ФП № 02332114 е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при
съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна
на субекта, винаги води до негативни последици….В конкретния случай, нарушителя
отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и
с начина на организация на същата. Въпреки, че е запознат с изискванията за
този вид дейност, той е допуснал и извършил административно нарушение, с което
засяга основния ред при тази дейност. Което означава, че създадената
организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти. От събраните данни се налага извода, че една от
целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане – което винаги
води до негативни последици за фиска…..“.
От цитираните съждения не става ясно по никакъв начин,
как точно от непредставянето при проверката на паспорт на фискалното устройство, който
съответно е представен непосредствено след това, се формира категоричния извод,
че цялостната организация на дейността на дружеството има една единствена цел и
тя е отклонение от данъчно облагане. Единствената мислима възможност е тези
съждения на органа по приходите да бъдат определени като напълно произволни и
необосновани. Достатъчно в тази насока е да се припомни, че от данните
съдържащи се в Протокол за извършена проверка серия АА № 0391524 от
07.02.2019г. е видно, че каквито и да е други нарушения на нормативните правила
при осъществяване на дейността на жалбоподателя в процесния обект не са
констатирани.
Все в този контекст трябва да се добави, че неясно защо, представения
непосредствено след проверката паспорт на устройството и възраженията на
дружеството в тази насока не са нито констатирани, нито пък обсъдени от органа
по приходите при издаване на процесната заповед.
Наличието на този документ, който явно е представен пред
органа по приходите, изключва възможността да се формира извод, че
констатираното при проверката от 07.02.2019г. състояние на твърде сериозно
застрашаване на държавния интерес, на фиска и на интересите на потребителите е
продължило след 19.02.2019г. Казано с други думи, отпаднала е необходимостта от
безкомпромисна защита на обществения интерес, която така усърдно е преследвана
от органа по приходите.
11. Основание за тези предприети действия от
административния орган изглежда се черпи от разбирането, че „…Разпоредбите на чл.186 и чл. 187от ЗДДС
осъществяват държавна принуда, защита на установените правни регламенти. В този
смисъл, те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налага за
преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и
последиците от тях, поради което имат и превантивен характер…“.
Еклектиката в съжденията на органа по приходите относно
осъществяването и целите на юридическата отговорност (в случая вероятно става
реч за административно наказателна отговорност) и осъществяването и целите на
принудителните административни мерки е очевидна.
Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от
противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече
настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество
не съставляват административни наказания, макар и да са форма на
административна принуда. Ето защо например, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност), действието на
наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно
неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на
формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то
изпълнението следва да бъде преустановено.
Това с оглед конкретиката на текущият казус налага да се
формира извод, че прилагането на административна принуда в случая, води до нарушаване
на принципа за съразмерност. Ясно е че дейността в обекта, би могла да се
осъществява при спазване на установения за това нормативен ред, посредством редовно
въведеното в експлоатация фискалното устройство, за което дружеството е
представило искания от органите по приходите паспорт, макар и това да не е сторено
по време на извършената проверка.
Впрочем, сам по себе си фактът, че проверката на обекта е
осъществена на 07.02.2019г., а Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е издадена на 12.02.2019г., т.е. пет дни след това, сочи
за липса на значим държавен интерес който несъмнено трябва да бъде защитен
посредством налагането на процесната принудителна административна мярка.
V. За разноските :
12. С оглед констатираната
незаконосъобразност на оспорения акт, на жалбоподателя се дължат сторените
разноски по производството, които се констатираха в размер на 550,00лв., по
заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 0391524 от 12.02.2019 г., издадена от Л.Д., на длъжност Началник Отдел
„Оперативни дейности“, в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Национална агенция за приходите, с която е постановено „… Налагам
на„Ни Ал Фарма“ ЕООД …… Принудителна административна мярка – аптека „Никол“,
находящ се в гр. Долна баня, ул. „Търговска“, № 122, стопанисван от „Ни Ал
Фарма“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„д“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност…“.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София да заплати на „НИ-АЛ
ФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул.
„Михаил Поп Радулов” № 7, сумата от 550,00лв.(петстотин и петдесет лв.),
представляваща извършени разноски по производството по заплатена държавна такса
и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването, за неговото изготвяне.
Административен
съдия :
Административен съдия :/п/