Решение по дело №9416/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 10.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9416 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №464112 от 03.08.2018г., постановено по гр.дело №68516/2015г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, ответникът З.“Б.И.“АД с ЕИК****** е осъден да заплати на Р.Т.Т. с ЕГН********** на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 257 и следващите КЗ (отм.), вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 20000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от причинени телесни увреждания и силен стрес) в резултат на пътнотранспортно произшествие от 07.06.2014г. в гр.Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното  изплащане. Ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата 1356лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗАдв, както и 800лв. държавна такса и 1000лв. разноски за възнаграждение на вещи лица по сметка на СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника З.“Б.И.“АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение като не е съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и същото не кореспондира с претърпените от ищцата болки и страдания. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете, евентуално- намаляване размера на обезщетението, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение относно размера на обезщетението. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1

ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори относно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ(отм.). От представените по делото доказателства също се установява както наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, причинило процесното ПТП и ответното застрахователно дружество, така и настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, като последният твърди че същото е прекомерно и не кореспондира с претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е  свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е получила следните увреждания: счупване на проксималната фаланга на пети пръст на дясната ръка, контузия на гръдния кош и навяхване на шията. Ищцата понесла тези наранявания изключително болезнено, като в същото време търпяла и големи битови неудобства поради невъзможността да се грижи адекватно за едногодишното си дете. Според заключението на изслушаната СПЕ след процесното ПТП ищцата страдала и от разстройство в адаптацията, от което и към момента на личния преглед от вещото лице са налице остатъчни симптоми. Тези фокти и обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели. Ръка на ищцата била гипсирана за около 45 дни, оплаква се от болки и досега при студено и променливо време. След катастрофата всеки ден плачела, защото не можела да се грижи за детето си и да се справя с ежедневните си задължения. От момента на процесното ПТП не шофира, не неможела да изпълнява и трудовите си задължения като кондуктор в градския транспорт. Настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 20000 лева справедливо компенсира ищцата за претърпените болки и страдания, изживения стрес и битови неудобства, съобразно горепосочените критерии.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски, а на процесуалния и представител следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 1356 лева за въззивната инстанция. 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №464112 от 03.08.2018г., постановено по гр.дело №68516/2015г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в.

ОСЪЖДА З.“Б.И.“АД с ЕИК****** да заплати на адв.Р.И.М. сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева- възнаграждение по чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/