№ 2981
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110111516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от П. О. А. против СО обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45
ЗЗД за сумата в размер на 12079 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди възникнали вследствие на падане на дърво върху собствения на ищеца
автомобил с рег. № **** на 28.03.2023 г., който бил паркиран в гр. (АДРЕС) ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
29.08.2023 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 168,00 лева,
представляваща разходи за наем на паркинг за увредения автомобил, ведно със законна
лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 628,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за период
от 28.03.2023 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 34309/17.11.2023 г. по ч. гр. д. № 48379/2023 г. на СРС, 127
състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че вечерта на 28.03.2023 г. ищцата
паркирала собствения си лек автомобил с марка „Ситроен ДС 3“ с рег. № **** в гр. (АДРЕС)
като в близост до моторното превозно средство имало дърво. Страната поддържа, че поради
силен вятър същата вечер соченото дърво паднало върху процесния автомобил, тъй като
корените му не били достатъчно надълбоко вкопани в земята, като в резултат на инцидента
били увредени следните части на колата: смачкан таван, смачкана дясна колона, намираща се
между тавана и лявата врата, деформация на лявата шофьорска врата, която не можела да се
отваря, счупен заден десен прозорец, счупен десен заден стоп и деформация на лява врата,
която не можела да се затвори. В исковата молба са изложени доводи, че СО като собственик
на улицата, на която се е намирало дървото паднало върху автомобила на ищцата, чрез
своите служители, е следвало да осъществява дейностите по чл. 42 от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система, а именно да следи за наличието на
болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на
гражданите. Ищецът поддържа, че бездействието на служителите на СО във връзка с
премахването на изсъхналото дърво, находящо се на терен общинска собственост, е довело
1
до настъпване на имуществени вреди в размер на 12079 лева, представляваща пазарната
стойност на автомобила към датата на увреждането доколкото в резултат на инцидента
същият бил увреден до степен „тотална щета“ и сумата в размер на 168 лева с включен ДДС
за престой на автомобила на платен паркинг във връзка с необходимостта вещта да бъде
огледана от вещо лице по допуснатата по реда на чл. 207 ГПК автотехническа експертиза. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за
заплащане на обезщетение за възникналите вследствие на инцидента имуществени вреди на
05.07.2023 г., но ответната страна не предприела действия по доброволно погасяване на
вземанията. Направено е искане сторените от ищеца разноски в производството по
обезпечаване на доказателства, производството по издаване на заповед за изпълнение и
настоящото да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Малчева, оспорва исковата претенция по основание и размер. В депозирания отговор са
изложени твърдения, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца твърдения за възникване на описаното в исковата молба вредоносно
събитие. Процесуалният представител на страната поддържа, че е възможно падането на
дървото да е резултат на тежка метеорологична обстановка в града на процесната дата.
Отбелязано е, че СО не носи отговорност за нанесени загуби, вследствие на непреодолима
сила, а именно природни явления и бедствия. В отговора са изложени доводи, че не е налице
бездействие от страна на служители на СО, поради което не може да бъде ангажирана
нейната отговорност. Процесуалният представител на ответника поддържа, че от приетото
по реда на чл. 207 ГПК заключение по допусната автотехническа експертиза се установява,
че стойността на обезщетението за лекия автомобил, определена при условията на тотална
щета и след приспадане на запазените части в размер на 30 % възлиза на 8455 лева, а
стойността на ремонта на моторното превозно средство възлиза на 9746,69 лева. С отговора
е оспорена и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди свързани със
съхраняване на автомобила на платен паркинг, като представителят на страната поддържа,
че липсват доказателства заплатената сумата в размер на 168 лева да касае процесното
моторно превозно средство. По изложените доводи е направено искане предявените искове
да бъдат отхвърлени, като направените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ищеца. В съдебно заседание представителят на ответника прави възражение за
прекомерност на претендираните във всички производства разноски от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част I на
процесния лек автомобил, съгласно което собственик на моторното превозно средство е П.
О. А..
Като писмени доказателства по делото са приети фактура № 20/27.07.2023 г.,
издадена на ищеца от „(ФИРМА) за сумата от 168 лева с ДДС и извлечение от банкова
сметка на ищеца, от които се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 168 лева
за паркинг.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите по преписка с вх. №
229000-7274/2023 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр. № 23453/2023 г. по описа на СРП. Из
материалите от посочената преписка е налично удостоверение от МВР – Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, Столична дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“, съгласно което на 28.03.2023 г. в 06,06 часа е получено съобщение
за възникнало произшествие, като специализиран екип от СДПБЗН е оказал съдействие за
отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил с рег. № **** на адрес гр(АДРЕС).
По делото като писмено доказателство е прието писмо от Националния институт по
метеорология и хидрология № 08-03-875-2/14.11.2024 г., съгласно което в град София на
2
27.03.2023 г. от 11,00 часа до 15,00 часа вали дъжд с количество около 3 мм (л/м). От 20,30
2
часа до 01,00 часа на 28.03.2023 г. вали дъжд с количество около 4 мм (л/м2), както и че на
28.03.2023 г. духа северозападен вятър с пориви до 17 м/сек.
По делото като писмено доказателство е прието писмо от „Застрахователно
акционерно дружество (ФИРМА), ЕИК *********, съгласно което относно процесния лек
автомобил е бил сключен застрахователен договор № BG/30/122002154063 и не се
установяват заведени застрахователни претенции.
Като писмено доказателство по делото е приета покана за доброволно плащане от П.
А. до СО, от която е видно, че ищецът е отправил до ответника искане за заплащане на
сумата в размер на 12 079 лева, регистрира в деловодството на ответника на 05.07.2023 г.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че на диск,
предоставен от Софийска районна прокуратура, представляващ част от материалите по
преписка с вх. № 229000-7274/2023 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр. № 23453/2023 г. на
СРП са налични три видеозаписа от две видеокамери, на които e онагледено, че в 03,41 часа
на 28.03.2023 г. дърво пада върху автомобил, като качеството на видеозаписите не позволява
автомобилът да бъде идентифициран. Обект на съдебно-техническата експертиза по
настоящото дело са видеозаписи, които са изследвани и в хода на прокурорска преписка,
образувана по сигнал на ищеца, именно относно процесното събитие. Съгласно материалите
по преписката, видеозаписите са били предадени на разследващите органи от Р.С, който
живее на адреса на ищеца и отговаря за поддържане на охранителните камери на
кооперацията, а самите записи са от охранителни камери, поставени на фасадата и във
вътрешния двор на кооперацията. Предвид изложеното и доколкото съгласно удостоверение,
издадено от СДПБЗН специализиран екип към службата е оказал съдействие за отстраняване
на паднало дърво върху процесния автомобил на дата идентична с тази на изготвяне на
видеозаписите, съдът приема, че видеозаписите онагледяват именно процесното събитие.
От приетата по реда на чл. 208 ГПК автотехническа експертиза, заключението по
която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че всички щети
върху лек автомобил „Ситроен ДС 3“, ДК № ****, се намират в пряка причинно-следствена
връзка с падането на дърво върху автомобила. Заключението установява и че стойността,
необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 9746,69 лева, изчислена по средни
пазарни цени към датата на събитието, действителната (средната пазарна) стойност на
автомобила към датата на събитието е в размер на 12079 лева, а стойността на
обезщетението за автомобила при условията на тотална щета на МПС и след приспадане на
запазените части е в размер на 8455 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г.И
която сочи, че по нейни спомени края на м. май 2023 г. на адреса, на който живеела – ул.
(АДРЕС) дърво паднало върху колата на ищцата. Свидетелката сочи, че вечерта преди
инцидента имало силен вятър, а на сутринта по протежение на процесната улица имало
множество паднали клони. Г.И сочи, че лично видяла падналото върху автомобила на
ищцата дърво, като в резултат на инцидента покривът на моторното превозно средство бил
деформиран. Свидетелката е категорична, че преди инцидента моторното превозно средство
било напълно изправно и единствена причина за неговото увреждане е именно падането на
дървото. Лицето разкрива, че дърветата по улицата се намират в обособени с плочки части
на тротоара, като корените им се виждат ясно на повърхността на земята. Свидетелката е
категорична, че никога не е виждала служители на Общината да извършват дейности по
обследване и поддържане на дърветата, като единствено след описания инцидент били
предприети действия по почистване и кастрене. Съдът намира, че показанията на свидетеля
са добросъвестно дадени и разкриват непосредствено възприети от лицето обстоятелства
свързани както със състоянието на автомобила на ищеца преди и след процесния инцидент,
така и относно състоянието на дърветата по протежение на (АДРЕС). Изложените от лицето
факти се подкрепят както от приетите по делото писмени доказателства включително и
удостоверение, издадено от СДПБЗН, така и от приетите по делото експертизи във връзка
със съдържание на видеозапис от охранителни камери от процесната дата и автотехническа
3
експертиза относно уврежданията върху автомобила.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните юридически факти: противоправно деяние (действие или бездействие);
вина; вреди и причинно – следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, както и
факти, водещи до ангажиране на имуществената отговорност на възложителя – възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването .
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да докаже наведените в отговора възражения, в това число липсата
на противоправно бездействие, наличието на непреодолима сила, която изключва
отговорността, а при установяване на елементите от фактическия състав на вземането,
следва да докаже, че е погасил задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗУТ в териториите на общините се устройват
озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на
зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение -
паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за
ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с
друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми,
зоопаркове, защитни насаждения. Според чл. 61, ал. 4 ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 и
площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините,
са публична собственост. Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се извършват от
лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат
ежегодно по бюджетите им. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане
в изправност на повереното му имущество, в това число общински пътища, булеварди,
площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване, сред които
попадат и териториите по чл. 61 ЗУТ. Планирането, изграждането, поддържането,
опазването и развитието на зелената система на ответника се урежда от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО („Наредбата“). Според чл. 31,
ал. 1 от Наредбата поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност (в
редакцията, действаща към датата на твърдяното вредоносно събитие), която се ръководи и
осъществява от специализирано общинско предприятие, като съгласно ал. 2 общинските
зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и
преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или
благоустройствени фондове. В допълнение, следва да се посочи, че съгласно чл. 44, ал.2 от
Наредбата по изключение е налице задължение на собственика да бъдат премахнати
дървета, които застрашават сигурността на гражданите, безопасността на движението,
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.
От изложеното следва, че ответникът в качеството си на собственик на зелената
площ, част от която е и процесното дърво, носи задължение да поддържа растителните
видове от зелената система в гр. София, така, че същите да не представляват опасност за
гражданите и тяхното имущество. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства
ответникът да е изпълнил задължението си да проверява регулярно състоянието на
дърветата по протежение на (АДРЕС), респ. предприемане на действия по своевременно
кастрене и резитба. Доколкото процесното дърво се намира в имот общинска собственост,
премахването на същото при навременно установяване на опасност за гражданите и тяхното
имущество е било задължение именно на ответника.
4
Настоящият състав намира, че възражението на ответника, че вредоносният резултат
не е произтекъл от бездействието на лице, което ангажира неговата отговорност, а е
произтекъл от непреодолима сила или случайно събитие - в настоящия спор това е
метрологичната обстановка / силни пориви на вятъра/, се явява неоснователно. Случайното
събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на
непреодолима сила. Доводите на ответника биха били основателни в случай, че СО
установи, че са спазени всички нормативни изисквания включително и на Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система относно изпълнението на
задълженията по поддържане на озеленените площи и декоративната растителност, и само и
единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е
осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Както бе
посочено липсват доказателства, че СО е извършвала регулярна проверка на състоянието на
дърветата, респ. че към датата на инцидента падналото върху автомобила дърво е било
здраво и в добро състояние. Напротив от събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява, че ответникът до момента на процесния инцидент не е извършвал
действия по проверка и поддържане на растителността.
На следващо място според общоизвестната скала на Бофорт за безинструментално
определяне на скоростта на вятъра тънки клончета на здрави дървета се чупят при вятър от 8
бала / 17,2 м/с/, големи клони на здрави дървета се чупят при достигане на скорост на вятъра
от 9 бала / 20.08 м/с/, а при скорост от 10 бала / 24,5 м/с/ могат да бъдат повалени отделни
здрави дървета. Съгласно постъпило по делото писмо от НИМХ вятърът на 28.03.2023 г. е
бил с пориви до 17 м/сек., респ. скоростта и силата на същия не предполагат падане на
здраво дърво. Извод, че настъпването на процесния инцидент се дължи на непреодолима
сила или случайно събитие не би могъл да бъде изведен от изнесената от свидетелката
Иванова информация, че по улицата имало множество паднали клони, доколкото по делото
липсват доказателства ответникът регулярно да е предприемал действия по обследване на
състоянието на дървесната растителност, наличие на сухи клони и т.н., респ. преценка
относно необходимостта за предприемане на действия за кастрене и премахване.
От изложеното следва, че СО осъществява дейностите по управление, опазване и
поддръжка на озеленените площи и конкретно – дървесната растителност, на територията на
общината чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай неизпълнението на тези й задължения е довело до падане на процесното
дърво върху автомобила на ищеца и причиняване на повреждания върху същия, т.е. касае се
за противоправно бездействие, на лицата, на които общината е възложила изпълнение на
описаните задължения. Предвид това, основателни се явяват твърденията на ищеца, че СО
следва да носи отговорност за вредите, настъпили вследствие на противоправното й
бездействие на основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното
бездействие на ответника довело до падане на процесното дърво върху автомобила на
ищеца и уврежданията по моторното превозно средство и направата на разходи за
съхраняване на увредения до степен тотална щета лек автомобил на платен паркинг.
На обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (чл. 51, ал.2 ЗЗД), като същите трябва да са действително претърпени. По
настоящото дело, съдът намира, че размерът на действително претърпените от ищеца вреди
е в размер на разликата между действителната стойност на автомобила към датата на
събитието след приспадане на стойността на запазените части, който размер е определен от
вещото лице по приетата автотехническа експертиза на 8455 лева, както и сумата в размер
на 168 лева, представляваща разходи за паркинг, или общо сумата в размер на 8623 лева,
като за разликата до пълния предявен размер претенцията за главница следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху обезщетението за нанесените
5
върху автомобила щети за периода 28.03.2023 г. до 28.08.2023 г. (датата, предхождащата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), съдът намира същата за
основателна, но предвид частичното уважаване на иска за главното задължение до размер от
8455 лева, искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи до сумата в размер на 436,60 лева, като за
разликата до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Относно съдебните разноски съдът намира следното:
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, настоящият състав следва да разпредели отговорността за
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК всяка от страните има
право на разноски съобразно уважената, съответна отхвърлената част от иска.
За настоящото производство ищецът претендира разноски за държавна такса и
депозит за съдебно-техническа експертиза общо в размер на 657,50 лева, както и адвокатско
възнаграждение за предоставена на основание чл. 38, ал.1, т.3, предл. 1 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ. Доколкото възнаграждението на адвоката
предоставил безплатна правна помощ се определя от съда, то направеното от ответника
възражение за прекомерност по същество се явява безпредметно. Съдът е длъжен да
определи възнаграждението с оглед правната и фактическа сложност на делото, като
правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и
броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти,
приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на производството. Съдът съобразява, че съгласно Решение от
24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС не е обвързан от праговете, определени в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията,
действащата към датата на сключване на процесния договор за правна помощ и съдействие),
но съдът счита, че същите отразяват приблизително осреднените пазарни нива на
адвокатските възнаграждения за дело със средно ниво на фактическа и правна сложност,
каквото според съда се явява и настоящото. Предвид това, съдът намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение по настоящото дело следва да се определи на 1300 лева. Предвид
изложеното в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 462,65 лева, а в
полза на процесуалния представител на страната сумата в размер на 914,75 лева.
Направените разноски от ищеца в заповедното производство възлизат на сумата в
размер на 257,50 лева внесена държавна такса, като по съразмерност в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата в размер на 181,19 лева, а в полза на процесуалния
представител на страната на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата следва да бъде
присъдена сумата в размер на 664,03 лева.
На основание чл. 209 ГПК настоящият съд следва да разпредели и отговорността за
разноските, сторени в рамките на производството по събиране на доказателства – ч.гр.д. №
26509/2023 г. по описа на СРС, 85 състав с оглед изхода на правния спор по същество. По
съразмерност на уважената част от претенцията в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата в размер на 260,35 лева разноски за внесена държавна такса и автотехническа
експертиза и сумата в размер на 351,83 лева заплатено адвокатско възнаграждение или общо
сумата в размер на 612,18 лева.
Общо на ищеца се следват съдебни разноски в размер на 1256,02 лева, а в полза на
процесуалния му представител на основание чл. 38 ЗА сумата в размер общо на 1578,78
лева.
Ответникът претендира разноски в настоящото производство в размер на 10 лева за
издаване на съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
6
правната помощ определя в размер на 100 лева. С оглед изхода от спора в тежест на ищеца
следва да бъде възложена сумата в размер на 32,59 лева.
Съгласно разясненията дадени с Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. №
3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от задължение да мотивира
депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на
кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право, поради което и на длъжника не се следват разноски за заповедното
производство.
Ответникът претендира разноски в производството по чл. 207 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 100 лева, като
съобразно отхвърлената част на исковете в тежест на ищеца следва да бъде възложена
сумата в размер на 29,63 лева.
Общо на ответника се следват разноски в размер на 62,22 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от П. О. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. (АДРЕС) против СО, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. (АДРЕС), обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 8455 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди възникнали вследствие на
падане на дърво върху собствения на ищеца автомобил с рег. № **** на 28.03.2023 г., който
бил паркиран в гр. (АДРЕС) ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
168,00 лева, представляваща разходи за наем на паркинг за увредения автомобил, ведно със
законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
436,60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 28.03.2023 г. до
29.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 34309/17.11.2023 г. по ч. гр. д. № 48379/2023 г. на СРС, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения иск за имуществени вреди – щети на
автомобил за разликата над уважената част от 8455 лева до пълния заявен размер от 12 079
лева и предявения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над уважената част от 436,60 лева до
пълния размер от 628,14 лева.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ****, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на П. О. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер общо на 1256,02 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство, заповедното производство и производство по обезпечение на
доказателствата.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ****, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на адвокат Г. Й. Г.
от САК, с адрес на кантората в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата в размер на 1578,78 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца П. О. А..
ОСЪЖДА П. О. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
СО, БУЛСТАТ ****, (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер общо на 62,22
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото и производството по
обезпечение на доказателства.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 48379/2023 г. по описа на
7
Софийски районен съд, 127 състав и гр.д. № 26509/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 85 състав, да се върнат на съставите, като се приложи заверен препис от настоящия
съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8