№ 139
гр. Пловдив, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000117 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №329 от 15.10.2024 г.,постановено по т.д.№259/2024 г. по
описа на Окръжен съд-С. З.,е осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.:Ж.З.” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н “И.“, ж. к. “Д.“, бул. “Г. М. Д.“ № 1
да заплати на Й. Б. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б., общ. С., с.
Д., ул. „Р.“ №**, М. Б. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. К., общ.
К., с. С., ул. „Т.м." №** и М. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б.,
общ.С., с. М., ул. „Е.П. “№** в качеството им на наследници на починалия в
хода на съдебното производство ищец Б.И.Ч., б.ж. на гр.Ст.З., починал на
22.04.2023г., съобразно наследстените им квоти сумата от 35 000 лв. /тридесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от Б.И.Ч.
неимуществени вреди - болки и страдания от получена фрактура на лява
раменна кост и сумата от 120 лв./сто и двадесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от Б.И.Ч. имуществени вреди вследствие на
нанесените травми, при ПТП на 15.08.2021 г., ведно със законна лихва върху
сумите, считано от 15.02.2022 г. до окончателното им изплащане.
Със същото решение ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „Д.Б.:Ж.З.” АД с ЕИК ********* е осъдено още да заплати на
Й. Б. Й., ЕГН **********, М. Б. Ц., ЕГН ********** и М. Б. Ч., ЕГН
1
********** направените разноски за държавна такса за подаване на частна
жалба в размер на 15 лв.,както и да заплати на адв. П. К. с адрес: гр. С. З., бул.
„П.Е.“ №***, офис №* адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатско помощ на ищците в първоинстанционното производство в размер
на 4 000 лв. с вкл. ДДС.
Наред с това,с решението от 15.10.2024 г. на ОС-С. З. ответното
дружество-“ЗАД Д.Б.:Ж.З.”АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв.
П. К. с адрес: гр. С. З., бул. „П.Е.“ №***, офис №* адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците по в. т. д. № 16/2024 г. по
описа на Апелативен съд - Пловдив в размер на 2 000 лв. с вкл.ДДС,а в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, е осъдено да заплати сумата от
1 450 лв. за държавна такса, както и сумата от 600 лв., представляваща
разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от
исковете.
Решение №329 от 15.10.2024 г. на ОС-С. З. е постановено,след като с
решение №85/05.03.2024 г. по т.д.№16/2024 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив са обезсилени решение №174/26.05.2023 г. и определение №582 от
24.08.2023 г.,постановени по т.д.№54/2022 г. на Окръжен съд-С. З. и е върнато
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Срещу горното решение на ОС-С. З. от 15.10.2024 г.,постановено по
т.д.№259/2024 г. по описа на ОС-С. З. /номера,под който е образувано делото
след връщането му за ново разглеждане от първата инстанция/ е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.:Ж.З.”АД-гр.С. с
ЕИК *********,с която решението е обжалвано частично,а именно-в частта,с
която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до присъдения размер от 35
000 лв.,ведно със законната лихва считано от 15.02.2022 г. до окончателното
плащане. Дружеството-жалбоподател счита за неправилно
първоинстанционното решение в обжалваната му част поради нарушение на
материалния закон и противоречие със събраните и приети по делото
доказателства.Твърди,че нарушението на материалния закон от
първоинстанционния съд се изразява в неправилното прилагане на нормата на
чл.52 от ЗЗД и в тази връзка поддържа довода,че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. Е завишено с оглед принципа за
справедливост,произтичащ от посочената законова разпоредба,както и с оглед
постоянната съдебна и застрахователна практика.Поддържа още,че
обезщетението в размер на 35 000 лв. не съответства на обема,интензитета и
продължителността на търпените от пострадалия вреди и че то следва да бъде
намалено и да се определи от съда разумно и реално дължимо
обезщетение,което да компенсира действително претърпените от пострадалия
болки и страдания,отчитащо съществуващите в страната обществено-
икономически отношения.Излага в жалбата си и твърдението,че
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди до необжалвания му
размер от 20 000 лв. е вече изплатено,ведно със законна лихва за периода от
15.02.2022 г. до 06.11.2024 г. и прилага към жалбата си доказателства за
2
твърдяното частично плащане.Моли въз основа на поддържаните в жалбата
доводи да се отмени първоинстанционното решение №329 от 15.10.2024 г. на
ОС-С. З. в частта,с която е уважен предявения срещу застрахователното
дружество иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 20 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от 15.02.2022 г. до
окончателното плащане.Моли още да му бъдат присъдени направените по
делото разноски съобразно изхода на спора.
Въззиваемите Й. Б. Й.,ЕГН **********,М. Б. Ц. с ЕГН ********** и М.
Б. Ч. с ЕГН ********** са подали в законния срок писмен отговор на
въззивната жалба,чрез общия им пълномощник адв. П. К..В отговора си
въззиваемите излагат становището,че въззивната жалба е неоснователна,а
първоинстанционното решение е правилно в атакуваната му с жалбата
част.Считат за неоснователни и неподкрепени с конкретни факти и
доказателства изложените във въззивната жалба твърдения за неправилно
приложение на материалния закон от страна на първата инстанция.Подробни
доводи в тази насока въззиваемите развиват в отговора си и молят въззивния
съд да постанови решение,с което да отхвърли като неоснователна въззивната
жалба и да потвърди като правилно и законосъобразно решението на ОС-С. З.
в обжалваната му част.Поискано е и присъждане в полза на адв. П. К. на
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за безплатна адвокатска защита на
въззиваемите пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи
на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
3
По т.д.№54/2022 г. по описа на ОС-С. З. са предявени от Б.И.Ч. с ЕГН
********** против “ЗАД Д.Б.:Ж.З.”АД-гр.С. с ЕИК ********* осъдителни
искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 35 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания от получена фрактура на лява раменна кост
вследствие на ПТП от 15.08.2021 г. и за заплащане на сумата от 120
лв.,представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди-
извършени разходи за лечение и възстановяване на ищеца вследствие на
нанесените му при същото ПТП травми,включваща 100 лв., заплатени за
медицински преглед по касов бон от 09.02.2022 г. и 20 лв., заплатени за
образно изследване - рентгенография - по касов бон от 29.03.2022 г.Поискано
е и присъждането на законна лихва върху главниците,считано от 15.02.2022 г.-
датата,на която е изтекъл срокът за произнасяне на ответното застрахователно
дружество по заведената на 15.11.2021 г. застрахователна претенция по чл. 380
от КЗ, до окончателно изплащане на сумите.
По така предявените искове първоинстанционният съд се е произнесъл с
решение №174 от 26.05.2023 г.,постановено по посоченото т.д.№54/2022 г. по
описа на ОС-С. З.,но същото решение е обезсилено от въззивната инстанция-с
решение №85/05.03.2024 г.,постановено по т.д.№16/2024 г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив и заедно с това делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ОС-С. З.,начиная от фазата на събиране на
доказателствата,съобразно указанията,дадени в мотивната част на решението
на апелативния съд.След обезсилване на първоначално постановеното по
спора решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд е образувано т.д.№259/2024 г. по описа на ОС-С.
З.,при участието в производството по делото на конституираните като ищци
на основание чл.227 от ГПК законни наследници на първоначалния ищец-
Б.И.Ч.,починал на датата 22.04.2023 г.,а именно при участието на Й. Б. Й.,М.
Б. Ц. и М. Б. Ч..По т.д.№259/2024 г. е постановено сега обжалваното /частично
обжалвано/ решение №329 от 15.10.2024 г.
Предвид предметните предели на настоящата въззивна жалба и
изложените в нея оплаквания,пред въззивната инстанция е пренесен само
спора между страните относно справедливия размер на дължимото на
починалия ищец застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди.Жалбата не съдържа оплаквания срещу възприетия от
първоинстанционния съд извод,че процесните искове,в частност иска за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди,са доказани по своето
основание.Оплакванията касаят единствено извършената в решението
преценка относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди,като се оспорва дължимостта на обезщетението за разликата над сумата
от 20 000 лв. до уважения /и претендиран/ размер от 35 000 лв.Затова с
настоящото решение въззивният съд дължи преценка само в тази насока-какъв
е справедливия размер на посоченото обезщетение.И именно в тази връзка
въззивният съд приема следното:
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза,назначена и приета в първоинстанционното
4
производство,се установява,че при възникналото на 15.08.2021 г. ПТП
първоначалният ищец Б.И.Ч. е получил физическа травма,изразяваща се в
счупване на лява раменна кост.Експертизата е категорична,че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и полученото от Б. Ч.
травматично увреждане.Според експертното заключение,през първите три
месеца след травмата претърпените от Ч. болки и страдания са били много
силни /по скалата:слаби,умерени,силни,много силни и изключителни/,а
поначало периодът на възстановяване от получените травматични увреждания
е 5-6 месеца,но в случая е било постигнато незадоволително възстановяване
на пострадалия,обусловено от напредналата му възраст.В заключението се
сочи,че според обективни данни Б. не се е възстановил напълно спрямо
състоянието му преди ПТП и не е могло да се очаква подобряване,а неизбежно
влошаване с напредване на възрастта му.В конкретния случай травмата и
напредналата възраст взаимно са потенцирали негативния си ефект,според
вещото лице д-р Т.,участвало в изготвяне на комплексната експертиза.В
експертното заключение са посочени и заболяванията,които Ч. е имал преди
произшествието,станало на 15.08.2021 г.,но е изложен и извода на вещото
лице,че здравословното състояние на Ч. отпреди това произшествие не е
оказало влияние за получените от него при произшествието телесни
увреждания и търпените впоследствие болки и страдания.В това
отношение,според вещото лице,значение е имала само възрастта на
първоначалния ищец..След инцидента на 15.08.2021 г.,както се сочи в
експертното заключение,при ищеца е настъпило рязко влошаване на общото
му здравословно състояние,което към момента на изготвяне на заключението
се е изразявало в лесна умора,затруднена походка,трудно обслужване в битов
аспект,изискващо помощ от друго лице.Настъпило е ускоряване на процесите
на стареене на организма.При дадените в съдебно заседания
обяснения,вещото лице д-р Т. уточнява,че и травмата и възрастовите промени
при ищеца са с негативен ефект,като травмата се възстановява по-бавно
поради възрастта,а от друга страна в резултат на дискомфорта,причинен от
травмата,се ускорява протичането на възрастовите процеси.
Наред с гореизложеното,от показанията на разпитаната в
първоинстанционното производство свидетелка М.Ж.-съседка на починалия
ищец Б. Ч.,се установява,че след процесното ПТП същият е потърсил от
свидетелката съдействие за закупуване и приготвяне на храна,тъй като той
сам не е могъл да се справи с това.Ищецът Ч.,както сочи свидетелката Ж.,е
живеел сам и след произшествието е бил много уплашен,бил с шинирана ръка
около два месеца и много трудно излизал навън извън дома си.Ходел само до
пейката на площадката пред блока и не искал повече никъде да
ходи.Свидетелката вместо него му пазарувала и готвела,помагала му за
бръснене,къпане,пране,а към момента на извършения й разпит ищецът Ч. вече
не бил в състояние да ходи и само си лежал в леглото.Преди
произшествието,както сочи св. Ж.,ищецът Б. Ч. е бил жизнен и общителен
човек,имал лозе,което обработвал сам,грижел се сам за себе си,но след
катастрофата се променил и казвал на свидетелката,че изпитва
страх,движението на пострадалата му ръка останало ограничено.
5
Всички изложени по-горе обстоятелства,установени чрез коментираната
комплексна експертиза и показанията на св. Ж. и имащи отношение към
определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди,са взети предвид от първоинстанционния съд в обжалваното решение,а
се съобразяват и от настоящата инстанция при извършване на преценката за
този размер.По-конкретно при тази преценка настоящия съд взема предвид
вида и тежестта на получената от починалия ищец Б. Ч. травма вследствие на
пътния инцидент от 15.08.2021 г.,степента на търпените физически болки и
страдания в резултат на травмата,които,както сочи вещото лице,са били много
силни през първите три месеца след получаване на травмата.Съдът отчита и
установения от медицинския експерт факт,че възстановяването на Б. Ч. от
травмата е останало непълно и незадоволително,а също и дадената от вещото
лице неблагоприятна прогноза за невъзможност да се очаква подобряване на
състоянието на ищеца занапред с напредване на възрастта му.Наред с това
съдът взема предвид и създадените от травмата затруднения на
първоначалния ищец при самообслужването му и в ежедневните грижи за
дома му,негативните промени в емоционалното му състояние след процесното
ПТП,ускоряване процеса му на стареене след инцидента,както и възрастта му
/която към момента на произшествието е била 87 г./,а също и социално-
икономическата обстановка в страната към момента на инцидента.При
съобразяване на всичко това въззивният съд счита,че определеното с
обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35
000 лв. не е завишено и не е определено в разрез с принципа на
справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.Напротив,въззивният съд намира,че така определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението е обоснован и съобразен с
установените по делото обстоятелства,имащи отношение към определяне на
справедливия размер на обезщетението.В крайна сметка,предвид
гореизложеното,въззивният съд също приема като първоинстанционния,че
справедливият размер на търсеното от първоначалния ищец Б. Ч.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 35
000 лв.,поради което въззивната жалба е неоснователна,а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част,с която ответникът е осъден да заплати на ищците Й. Б. Й.,М. Б. Ц. и М.
Б. Ч. /конституирани в качеството им на наследници на починалия в хода на
делото ищец Б.И.Ч./ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв.,ведно
със законната лихва върху същата разлика,считано от 15.02.2022 г. до
окончателното плащане.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция,дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на адв. П. К.-пълномощник
на въззиваемите Й. Б. Й.,М. Б. Ц. и М. Б. Ч.,адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в общ размер от 2 880 лв.
с включен ДДС /по 960 лв. с ДДС за защита на всеки от тримата
въззиваеми/,дължимо за осъществената от адвоката безплатна адвокатска
защита на въззиваемите във въззивното производство по настоящото дело.
6
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №329 от 15.10.2024 г.,постановено по
т.д.№259/2024 г. по описа на Окръжен съд-С. З., в обжалваната му част,с
която ответникът-жалбоподател “Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.:Ж.З.”АД с ЕИК ********* е осъден да заплати на Й. Б. Й., ЕГН
**********, М. Б. Ц., ЕГН ********** и М. Б. Ч., ЕГН **********,в
качеството им на наследници на починалия в хода на съдебното производство
ищец Б.И.Ч., б.ж. на гр.Ст.З., починал на 22.04.2023г., съобразно
наследствените им квоти,обезщетение за претърпените от Б.И.Ч.
неимуществени вреди - болки и страдания от получената при ПТП от
15.08.2021 г. фрактура на лява раменна кост,за разликата над сумата от 20 000
лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 35 000 лв.,ведно
със законната лихва върху тази разлика,считано от 15.02.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
Д.Б.:Ж.З.”АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.”Г.М.Д.”№* да заплати на адвокат П. Х. К. от АК-С. З.,с адрес:гр.С.
З.,бул.”Св. П.Е.”№***,офис №*,адвокатско възнаграждение в размер на 2880
лв. /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/ с включен ДДС,за оказаната
безплатна адвокатска защита въззиваемите в настоящото производство по
възз.т.д.№117/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7