Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 29.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5253 по
описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
подадена Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г., с която предявява иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
ответникът е защитен свидетел, който го набедил по ДП № 375/2013 г. на ГД НП,
пр.пр.№ 431/13 г. по описа на СпП
в незаконно минаване на границата с Румъния на 18.12.2013 г., с което съсипал
името на ищеца, криминализирал личността му, унищожил
здравето му. Твърди се, че ищецът не е извършвал такова престъпление, а с
показанията си ответникът го е набедил в извършване на престъпление пред
надлежен орган на властта-в протокол от 18.12.2013 г. за разпит на свидетел
пред съдия по НЧД № 1599/2013 г. на Специализирания наказателен съд, 7 състав.
Поддържа се, че от показанията на ответника ищецът се поболял, разбили се
нервите му, преживява тежък психически тормоз. Твърди се, че ищецът е изживял големи
притеснения, тъй като въз основа на тях срещу него може да бъде възбудено
наказателно преследване за извършено престъпление по чл.279 НК-за
нерегламентирано преминаване през границата на страната, за което деяние се
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста
лева. Притеснил се е да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Твърди се
още, че изложените твърдения са станали публично достояние, като са били обективирани в медиите. На 17.12.2013 г. във вестник „България
днес“ е била публикувана статия със заглавие: „За да избяга, Крокодила
преплувал Дунава!“. С това ищецът се е почувствал засрамен, унижен, оклеветен
пред своите близки и пред обществото. Накърнено е било доброто му име, честта и
достойнството му. Засегната е личността му, тъй като ищецът е бил обявен от
ответника за престъпник, многократно го нарекъл крокодила, което от една страна
е изключително обидно лично за ищеца, а от друга страна е спомогнало за
разпространяването на този прякор в медиите и оттам утвърждаването му сред
обществото, което занапред винаги ще свързва личността на ищеца именно с този
обиден за него прякор, вредящ на неговото лично достойнство, чест,
самочувствие. Твърди се, че вследствие на горните обстоятелство ищецът е
изпаднал в състояние на депресия, затворил се в себе си. Сънят му бил нарушен,
изживявал е ежедневни душевни страдания, страх, безпокойство, стрес,
притеснения. Влошили се отношенията му с близките хора, станал е обект на
подигравки. Авторитетът и доброто му име са били безвъзвратно накърнени. Хората
са започнали да странят от него, да не желаят да се виждат и контактуват. Тези
притеснения, стрес и безпокойство ищецът търпи от 18.12.2013 г. и до момента,
довели са до влошаване на здравословното му състояние-получил туморни липоми и
хипертония.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25
100 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В законоустановения едномесечен
срок на 13.11.2017 г. ответникът
депозира отговор срещу исковата молба чрез назначения му особен представител.
Намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло предявения иск с
твърдението, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане. Поддържа се липсата на елементите вреда и причинно-следствена връзка
между поведението на ответника и твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Поддържа се, че ответникът не е действал виновно, тъй като при даване на
показания пред Специализирания наказателен съд, той е действал в качеството си
на свидетел и като такъв е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде
призован, да изложи всичко което знае по делото и да отговаря на поставените му
въпроси. Твърди се, че ответникът е изпълнявал задълженията на свидетел
добросъвестно, поради което иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно
действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди на ищеца,
както и причинната връзка между тях. Липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав прави иска неоснователен, какъвто е настоящият случай - липсва основание
за ангажиране на отговорността на ответника.
В исковата молба и уточнителните такива се поддържа, че в разпит си като защитен свидетел
по ДП 375/2013г. на ГД НП, пр.пр.№431/2013г. на СпП,
ответникът на 18.12.2013г. е набедил ищеца в престъпление – незаконно
преминаване на границата с Румъния, което причинило неимуществени вреди на
ищеца – тревога, притеснение, влошаване на здравословното му състояние,
изпитване на непрекъснат страх и безпокойство.
Установено
е безспорно по делото /от представените писмени доказателства/, че на
18.12.2013г. като свидетел по ДП 375/2013г. на ГД НП, пр.пр.№431/2013г. на СпП, е заявил при разпит пред съдия по НЧД № 1599/2013г. на
СпНС, 7 състав: „… Лятото същата година Е.М. напусна
България като е минал Дунава с плуване….” . С това обаче ответникът не е
приписал на ищеца престъпление, нито е целял причиняване на вредоносни
последици в неимуществената му сфера.
Ответникът,
в качеството си на свидетел, е изложил факти, станали му известни във връзка с
познанството му с ищеца. Показанията му не са били насочени към опозоряването на ищеца; целта му не е била да го обвини в извършването на престъпление или да дискредитира личността му.
В съдебната практика, както и в
правната доктрина, принципно се приема, че клеветническите твърдения могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице
(явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да бъде позорно,
т. е. недостойно, от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или да представлява
приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да
бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
В настоящия случай, изказването на
ответника не съдържа твърдение и не
разгласява никаква информация за конкретни обстоятелства, поради което обективно с него не би могло да се припише престъпление. В този
смисъл, изложените доводи от ищеца, че ответникът е посочил директно
името му и му е приписал престъпление по чл.279 от НК са неоснователни, тъй като те не намират опора в конкретното им
словесно съдържание.
С
исковата молба се твърди приписване на престъпление чрез израза „… Лятото
същата година Е.М. напусна България като е минал Дунава с плуване….”.
Съдебната практика в тази насока е безпротиворечива и
изисква позорните факти и обстоятелства да са съобщени конкретно и ясно, а не
да се извеждат, чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психична дейност. Необходимо е приписването на престъпление не да се
подразбира от общо формулираното изявление, а да бъде конкретизирано по време,
място, начин и обща характеристика на извършването. В конкретния случай, използвания
от ответника израз не съдържа твърдения за време, място и начин на извършване
на деянието.
Всъщност, ищецът въвежда като основание за ангажиране отговорността на ответника субективния си прочит, собственото си възприятие и
тълкувание на думите на ответника, индиция за което е
твърдението му, че му е вменено незаконно преминаване на границата с Румъния,
каквото твърдение не се съдържа в показанията на ответника. Както е посочено в константната съдебна практика на
ВС
и ВКС, начинът на мислене не може да е основание за
деликтна отговорност, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на
доказване (в т. вр. Р
464-81-І и Р-80-98-II). Същественото в случая
е, че заявеното
от ответника, не съдържа
никакви конкретни или поддаващи се на конкретизация факти, които биха могли да
изпълнят съдържанието на обективните признаци на което и да е престъпление, в т.ч. и на
това по чл.279 от НК. В изказването на ответника не се съдържат факти
относно дата, място и начин на осъществяване на престъплението по чл. 279, ал.1 НК, които да го очертаят с признаците му от обективна страна, каквито са например мястото на
преминаване на дееца през границата на страната и липсата на изискващото се
това разрешение на надлежните органи на властта.
По
изложените съображения, съдът прие, че на 18.12.2013г. като свидетел по ДП
375/2013г. на ГД НП, пр.пр.№431/2013г. на СпП, с
израза „… Лятото същата година Е.М. напусна България като е минал Дунава с
плуване….”, ответникът не е приписал на ищеца престъпление –
това по чл.279 от НК. Липсата на елемент от фактическия състав на предявения иск
прави същия неоснователен и налага отхвърлянето му, без да е необходимо да се
изследват останалите елементи от състава, в т.ч. и преживените негативни
емоции, за което са събирани доказателства /свидетелски показания и експертно
заключение/.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Н.Ц.Г., ЕГН **********,***, иск с правна квалификация
чл.45 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 25 100.00 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от набеждаване в извършване на престъпление – незаконно
преминаване на границата с Румъния, което се твърди, че е осъществено от ответника като свидетел по НЧД № 1599/2013г. на СпНС,
7 състав по ДП 375/2013г. на ГД НП, пр.пр.№ 431/2013г. на СпП,
ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 18.12.2013 г. до окончателното й
плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: