РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Плевен, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 770 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба на В.Б. *** срещу
решение № 2153-14-115/30.08.2022 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва, че неправилно
се извършва прихващане от дължимата му сума за парично обезщетение за временна
неработоспособност, тъй като задължението от 4455,37 лева, установено с
разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 година, не е получено от него, а е
съобщено чрез поставяне на таблото в ТП на НОИ Плевен и е обжалвано пред ТП на
НОИ Плевен, но жалбата е отхвърлена. Счита, че не следва да бъде прихванато
вземането му, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по БЛ №
Е 20222266134 за периода м. юли 2022 г. от
248,03 лева, тъй като сумата му е необходима за лечение. Моли за отмяна на
решението.
В съдебно
заседание оспорващият - В.Б. ***, не се явява, не се представлява.
В съдебно
заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се
представлява. Постъпила е писмена молба от Гл. юрисконсулт Ж.Т. като
процесуален представител на директора на ТП на НОИ Плевен, с която моли да се приемат
доказателствата по делото, като е заявено, че жалбата е неоснователна, а
решението на директора
на ТП на НОИ Плевен правилно и законосъобразно и постановено при изяснена
фактическа обстановка. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а
оспорваното решение потвърдено.
Административен
съд-Плевен, осми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С
разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване е разпоредено В.Б. *** да възстанови сума,
представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37
лв., от които 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата
на издаване на разпореждането.
Разпореждането
е съобщено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО на таблото в ТП на НОИ Плевен и е
подадена жалба срещу него и е постановено решение № 2153-14-74/13.06.2022 г. на
директора на ТП на НОИ, в което се приема, че жалбата е просрочена.
Решението
на директора на ТП на НОИ е обжалвано и е образувано адм. дело № 556/2022
година по описа на Административен съд-Плевен.
С
определение № 1518/28.07.2022 година АС Плевен, трети състав е отхвърлил
жалбата на Б. срещу решението от 13.06.2022 година и е постановил, че правилно
органът е приел, че е налице надлежно връчване на акта по реда на чл. 110 ал. 4
от КСО още през август 2020 година и жалбата е просрочена.
С
разпореждане № РП-3-14-01176682/08.08.2022 г. от за ръководител на контрол по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен е постановено да се прихване от изискуемо
вземане на Б. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично
обезщетение поради общо заболяване по E20222266134, за периода 7.2022 г., сума
в размер на 248.03 лв. (двеста четиридесет и осем лева и три ст.)- главница. Излагат
се мотиви, че към момента на издаване на разпореждането лицето има изискуемо
вземане от държавното обществено осигуряване, представено в ТП на НОИ Плевен,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване, E20222266134, в размер
на 248.03 лв. (двеста четиридесет и осем лева и три ст.), за периода 7.2022 г.,
а дължимото вземане е установено с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г.,
съгласно което Б. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение
поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв. (четири хиляди четиристотин
петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), от които 3788.10 лв. - главница и
667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочва
се, че към 08.08.2022 г. е погасена част от задължението в размер на 2089,73
лева – главница и към 08.08.2022 г. задължението на лицето е в размер на 3153.43
лв., от които 1698,37 лв. - главница, 667.27 лв. - лихва и 787.79 лв. -
допълнително начислена лихва до датата на разпореждането.
Срещу
разпореждането в срок е подадена жалба и е постановено решение № 2153-14-115/30.08.2022
година на заместващ директора на ТП на НОИ Плевен, с което жалба вх. №1012-14-286/16.08.2022
г. на Б., е отхвърлена и е потвърдено разпореждане№РП-3-14-01176682/08.08.2022
г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ – Плевен. В решението е прието, че разпореждането е
законосъобразно, тъй като съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат
на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми
вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се
извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението и в случая са
налице предпоставките за прихващане.
Представена
е заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. на управител на НОИ, с която е определен П.Д.Д.
- началник на отдел “Административен" в ТП на НОИ- Плевен да изпълнява
правомощията на Директора на ТП на НОИ - Плевен, предоставени по чл. 29 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ в случай на негово отсъствие
поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна
неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна
необходимост и заповед № 1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ
Плевен, с която при отсъствие на началник на отдел „КПК“ началник на сектор
„Контрол по разходите на ДОО“ Сергей Илиев Христов да подписва разпореждания за
прихващане на изискуеми вземания от ДОО, както и доказателства, че директор на
ТП на НОИ Плевен е отсъствал поради отпуск поради временна неработоспособност от
26.02.2018 г. – 01.03.2018 г. включително когато е издадена заповед №
1015-14-37/01.03.2018 г. от заместващия директор на ТП на НОИ Плевен, и от
26.08.2022 г. – 31.08.2022 г. включително когато е постановено решение № 2153-14-115/30.08.2022
година от заместващия директор на ТП на НОИ Плевен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО разпорежданията за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл.
117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен
орган – директор на ТП на НОИ Плевен и в рамките на неговите правомощия.
От
компетентен орган е издадено и разпореждането за прихващане сумата от
неоснователно обезщетение поради общо заболяване. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по
ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1
от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или
чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението. Видно от заповед № 1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ
Плевен, с която при отсъствие на началник на отдел „КПК“ началник на сектор
„Контрол по разходите на ДОО“ С.И.Х. подписва разпореждания за прихващане на изискуеми
вземания от ДОО, то разпореждането е подписано от компетентен орган.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в установената писмена
форма, мотивирани са и не са нарушени административно-производствените правила
при издаването им.
Съдът
намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по
ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1
от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или
чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и
помощите, изплащани по КСО, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския
процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се
извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено
осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда
на чл. 114.
В случая, към
датата на постановяване на процесното разпореждане – 08.08.2022 г., са били налице всички
законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на ДОО е било
установено по основание и размер с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г.
на
ръководител на контрола по разходите на ДОО. Същото не е било доброволно погасено в
определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал.
5 от КСО. Неоснователни са доводите, че това разпореждане не е влязло в сила, тъй
като не е връчено на лицето, тъй като то е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО е и налице произнасяне на АС Плевен, че подадената жалба срещу него,
правилно е прието от органа, че е просрочена. Същевременно оспорващият има изискуемо вземане от
ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване за периода юли 2022 г. Следователно, изпълнени
са предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е
разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното
обществено осигуряване.
Съгласно
чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията
по социалното осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на чл.
114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са
погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение
по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от
държавното обществено осигуряване и налице хипотезата именно на прихващане с
издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Предвид
горното съдът намира, че решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд-Плевен, осми
състав
РЕШИ :
Отхвърля
жалба на В.Б.
*** срещу решение № 2153-14-115/30.08.2022 година на директора на ТП на НОИ - Плевен.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно на
основание чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :