Решение по дело №770/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 513
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Недялко Митев Иванов
Дело: 20227170700770
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№ 513

гр. Плевен, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Недялко Иванов

при секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 770 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

      Административното дело е образувано по жалба на В.Б. *** срещу решение № 2153-14-115/30.08.2022 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се посочва, че неправилно се извършва прихващане от дължимата му сума за парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като задължението от 4455,37 лева, установено с разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 година, не е получено от него, а е съобщено чрез поставяне на таблото в ТП на НОИ Плевен и е обжалвано пред ТП на НОИ Плевен, но жалбата е отхвърлена. Счита, че не следва да бъде прихванато вземането му, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по БЛ № Е 20222266134 за периода  м. юли 2022 г. от 248,03 лева, тъй като сумата му е необходима за лечение. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание оспорващият - В.Б. ***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се представлява. Постъпила е писмена молба от Гл. юрисконсулт Ж.Т. като процесуален представител на директора на ТП на НОИ Плевен, с която моли да се приемат доказателствата по делото, като е заявено, че жалбата е неоснователна, а решението на директора на ТП на НОИ Плевен правилно и законосъобразно и постановено при изяснена фактическа обстановка. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а оспорваното решение потвърдено.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е разпоредено В.Б. *** да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането.

Разпореждането е съобщено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО на таблото в ТП на НОИ Плевен и е подадена жалба срещу него и е постановено решение № 2153-14-74/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ, в което се приема, че жалбата е просрочена.

Решението на директора на ТП на НОИ е обжалвано и е образувано адм. дело № 556/2022 година по описа на Административен съд-Плевен.

С определение № 1518/28.07.2022 година АС Плевен, трети състав е отхвърлил жалбата на Б. срещу решението от 13.06.2022 година и е постановил, че правилно органът е приел, че е налице надлежно връчване на акта по реда на чл. 110 ал. 4 от КСО още през август 2020 година и жалбата е просрочена.

С разпореждане № РП-3-14-01176682/08.08.2022 г. от за ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен е постановено да се прихване от изискуемо вземане на Б. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по E20222266134, за периода 7.2022 г., сума в размер на 248.03 лв. (двеста четиридесет и осем лева и три ст.)- главница. Излагат се мотиви, че към момента на издаване на разпореждането лицето има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представено в ТП на НОИ Плевен, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване, E20222266134, в размер на 248.03 лв. (двеста четиридесет и осем лева и три ст.), за периода 7.2022 г., а дължимото вземане е установено с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г., съгласно което Б. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв. (четири хиляди четиристотин петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), от които 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочва се, че към 08.08.2022 г. е погасена част от задължението в размер на 2089,73 лева – главница и към 08.08.2022 г. задължението на лицето е в размер на 3153.43 лв., от които 1698,37 лв. - главница, 667.27 лв. - лихва и 787.79 лв. - допълнително начислена лихва до датата на разпореждането.

Срещу разпореждането в срок е подадена жалба и е постановено решение № 2153-14-115/30.08.2022 година на заместващ директора на ТП на НОИ Плевен, с което жалба вх. №1012-14-286/16.08.2022 г. на Б., е отхвърлена и е потвърдено разпореждане№РП-3-14-01176682/08.08.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Плевен. В решението е прието, че разпореждането е законосъобразно, тъй като съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението и в случая са налице предпоставките за прихващане.

Представена е заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. на управител на НОИ, с която е определен П.Д.Д. - началник на отдел “Административен" в ТП на НОИ- Плевен да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ - Плевен, предоставени по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ в случай на негово отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост и заповед № 1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ Плевен, с която при отсъствие на началник на отдел „КПК“ началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ Сергей Илиев Христов да подписва разпореждания за прихващане на изискуеми вземания от ДОО, както и доказателства, че директор на ТП на НОИ Плевен е отсъствал поради отпуск поради временна неработоспособност от 26.02.2018 г. – 01.03.2018 г. включително когато е издадена заповед № 1015-14-37/01.03.2018 г. от заместващия директор на ТП на НОИ Плевен, и от 26.08.2022 г. – 31.08.2022 г. включително когато е постановено решение № 2153-14-115/30.08.2022 година от заместващия директор на ТП на НОИ Плевен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ Плевен и в рамките на неговите правомощия.

От компетентен орган е издадено и разпореждането за прихващане сумата от неоснователно обезщетение поради общо заболяване. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Видно от заповед № 1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ Плевен, с която при отсъствие на началник на отдел „КПК“ началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ С.И.Х. подписва разпореждания за прихващане на изискуеми вземания от ДОО, то разпореждането е подписано от компетентен орган.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени административно-производствените правила при издаването им.

Съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114.

В случая, към датата на постановяване на процесното разпореждане – 08.08.2022 г., са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на ДОО е било установено по основание и размер с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Неоснователни са доводите, че това разпореждане не е влязло в сила, тъй като не е връчено на лицето, тъй като то е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО е и налице произнасяне на АС Плевен, че подадената жалба срещу него, правилно е прието от органа, че е просрочена. Същевременно оспорващият има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване за периода юли 2022 г. Следователно, изпълнени са предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и налице хипотезата именно на прихващане с издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Предвид горното съдът намира, че решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ :

Отхвърля жалба на В.Б. *** срещу решение № 2153-14-115/30.08.2022 година на директора на ТП на НОИ - Плевен.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно на основание чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :