Р Е Ш Е Н И Е
№.....................
гр. С., 03.08.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав
в открито заседание на осми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2253 по описа за
20**г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК ( в
сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по искова молба вх.№ 1112/28.01.20**г. по
регистъра на СРС, изпратена по компетентност на СГрС, вписана в Агенция по
вписвания на 23.06.20**г. том VІІ, №
216, вх.рег.№ 30440, на Н.В.С., ЕГН **********,
с адрес: *** , със съдебен адрес: адв. Х.Х.,*** срещу Л.Д.Х. , ЕГН **********, с адрес:с*** Пелин, с която е поискала от
съда на основание на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да развали сключения между наследодателя на ищеца - В. П. РА.ов , ЕГН ********** и ответника Х. договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 8/29.11.1999г, том
ІІ, рег. № 2557, дело № 241/1999г. на нотариус Н. В., рег. № 0** на
Нот.К., с който са прехвърлени ¾ ид.ч. от апартамент
№ 25, находящ се в гр.С., ж.к.“*******“, *** , вх.*, ет. * с площ от
65,66кв.м. , състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при
съседи: стълбище, Г.В.П., двор, К.П.Д., заедно с избено помещение № 11 , при съседи: коридор, Г.В.П., коридор
заедно с 6,284% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, с кадастрален
идентификатор на апартамента 68134.1384.2056.1.25,
разположен жилищна сграда № 1 в поземлен
имот с идентификатор 68134.1384.2056. Навела е твърдения, че е единствен
наследник на В. Р., починал на 01.09.2013г., който приживе бил прехвърлил на
ответника ¾ ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане, но ответникът не изпълнявала задълженията си по
него, не се грижела за прехвърлителя, била негова обикновена позната, не
живеели заедно, ответника живеела в с.Г., където се грижела за болната си майка, за децата и внуците си,
единствената грижа за прехвърлителя била оказвана от ищцата и дъщеря й, която
го посещавала, носела му храна, поддържала домакинството , ф.хигиената в дома,
предоставяла му парични средства. Наследодателят на ищеца в последните години
се чувствал самотен, изоставен, с дни не се хранел, изпадал в депресия,
отказвал социални контакти, на 22.08.2013г. ищцата го заварила в лошо
здравословно състояние, немощен, без храна, със силни коремни болки, бил приет
в болница и няколко дни след това починал, през болничния престой грижа за
наследодателят й оказвала само ищцата. Претендирала е разноски. Оспорил е
поради прекомерност възнаграждението претендирано от ответника за адвокат.
Ответникът в предоставения й срок е оспорила иска.
Навела е твърдение , че е изпълнявала задълженията си по договора, с
прехвърлителя на имота заживели заедно още през 1997г., живели заедно щастливо повече
от 16 години и ако е имало основание да недоволства прехвърлителят можел да
поиска разваляне на договора, но не го направил защото нямало основание.
Заявила е, че с прехвърлителя през зимата живеели заедно в апартамента в С., а
през лятото живеели заедно в с.Г., грижела се за него, подкрепяли се взаимно,
срещали се с познати. Посочила е, че
ищцата е знаела за процесния договор още
при сключването му и това била причината да не контактува с баща си дълго
време, не полагала никаква грижа за него, живеела в чужбина и едва в последните
години започнала да се интересува от здравословното му състояние. заявила е, че
през август 2013г. били в с.Г., прибрали се в С., прехвърлителят се оплакал от
болки в стомаха и заедно с ответника отишли при личния му лекар, той препоръчал
да го закарат в болница Пирогов и с Бърза помощ го закарали там, ответникът се
качила с него в линейката, преди това се обадила на ищцата по телефона и
ответникът със своята кола карал след линейката, но ответникът до смъртта на В.
П. била неотлъчно до него. Посочила е, че не е имало нужда да се грижи за майка
си, тя била здрава, нито за децата и внуците си. Претендирали са разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието неоспорено от страните
удостоверение за наследници № ГР 0104-1502 /09.09.2013г., издадено от СО, район
*****, съгласно което В. П. Р. е починал на 02.09.2013г., като е оставил за
единствен наследник по закон дъщеря си Н.В.С..
По делото е прието удостоверение от СО, район *****,
съгласно което бл. **-а в ж.к.**** *** , бл. **-а и бл. ** в ж.к.*****“ са
номера на един и същ блок.
Приет е договор № 187/25.07.1985г., съгласно който В. П.
е закупил от Главна дирекция за изграждане на С. апартамент № 25, находящ се в гр.С., ж.к.“*****“, **-а,
вх.Б, ет. 4 с площ от 65,66кв.м. , състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, при съседи: стълбище, Г.В.П., двор, К.П.Д., заедно с избено
помещение № 11 , при съседи:
коридор, Г.В.П., коридор заедно с 6,284% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№№ 8/29.11.1999г, том ІІ, рег. №
2557, дело № 241/1999г. на нотариус Н. В., рег. № 0** на Нот.К., съгласно който В. Р. П. е прехвърлил на Л.Д.Х. ¾
ид.ч. от апартамент № 25, находящ се в гр.С., ж.к.“*****“, стар **-а, нов
426а , вх.Б, ет. 4 с площ от 65,66кв.м. , състоящ се от една стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Г.В.П., двор, К.П.Д., заедно
с избено помещение № 11 , при
съседи: коридор, Г.В.П., коридор заедно с 6,284% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, като си е запазил пожизнено
правото на ползване върху имота срещу задължение на Л.Х. да го гледа и издържа
така, както и досега.
Приета е неоспорена от страните скица за имота
съгласно която същият е с кадастрален идентификатор на апартамента 68134.1384.2056.1.25, разположен жилищна сграда № 1 в
поземлен имот с идентификатор 68134.1384.2056.
По делото е прието неоспорено от страните удостоверение
от СО, район *****, съгласно което бл. **-а в ж.к.*****“-***** , бл. **-а и бл.
426а в ж.к.*****“ са номера на един и същ блок.
По делото е приета служебна бележка от кмета на с.Г.,
удостоверяваща че В. П. не е имал
адресна регистрация в с.Г., но от 16 години през летните месеци на годината
пребивава в дома на Л.Д.Х. ***.
По делото е прието удостоверение от д-р Б.Н. от 08.05.20**г., , съгласно което тя
е личен лекар на С.Б. от 2000г. и до
момента пациентът не е имал никакви оплаквания, не е боледувала, не е
хоспитализирана независимо от възрастта й, по време на пребиваването на В. П. в
с.Г. не го е преглеждала.
По делото е прието удостоверение от СДВР, сектор „БДС“,
съгласно което постоянен адрес *** от рождението й.
Разпитана по делото св. К. е заявила, че с ищцата се познават от 3-годишната им възраст,
заедно израснали, родителите им били приятелски семейства, около 2000г. се запознала с ответницата-
запознал ги В. П. в дома му в кв.*****, гр. С., била я виждала общо 1-2 пъти в
този апартамент, независимо, че средно веднъж седмично от 2001г. посещавала П.
в дома му до смъртта му и оставала там за около 2 часа. Посочила е, че живее в
близост до дома на П. – в ж.к.Свобода , било й удобно да го посещава и го
чувствала близък, той често й се обаждал по телефона, искал да контактува, средно
2-3- пъти в месечно искал да му се приготви нещо специално за ядене, винаги той
отварял вратата на апартамента, бил винаги сам там, освен 1-2 пъти, когато
видяла ответницата в апартамента. Заявила е, че В. П. не се е залежавал, винаги
бил „на крак“, сам си пазарувал,често виждала неизмити чинии в мивката. Заявила
е, че ищцата се грижела за баща си, но отношенията им били малко изострени
защото 2 години след смъртта на майката на ищцата ответницата трябвало да отиде
да заживее с В. П. , той искал да има с кого да контактува, чувствал се
самотен, имал нужда от другар и компания, искал да живее с ответника като
партньор, но това не се осъществило и В. П. останал недоволен. Ищцата не била
доволна от желанията и намеренията на баща си, не можела да приеме друга жена
да живее в този дом и това била
причината да се изострят отношенията им, но въпреки това свидетелят била
виждала ищцата да го посещава, да му
носи храна. В. П. се държал по-студено с дъщеря си и тя му била сърдита.
Заявила е, че В. П. бил казал че има приятелка, но не искал да споделя, бил
потаен човек, няколко дни преди смъртта си казал, че бил разочарован, не
станало това което искал – да има човек до него. Заявила е, че не е
контактувала със съседи на В. П., никой не й бил казал, че ответникът ходи в
дома на В. и се грижи за него, В. казвал само че е самотен. Заявила е, че в
апартамента имало разхвърляни дрехи и чорапи, неизмити чинии в мивката, хигиената
не била на нужното ниво, там не била пипала женска ръка. Посочила е, че няколко
дни преди да почине видяла В. П. в дома му, оплакал се от болки в стомаха, но
предполагал че е от храната и отказал да извикат лекар, на следващия ден състоянието му се влошило,
той се свързал с ищцата и тя го откарала в болницата с линейка, там го видяла и
свидетелката, не видяла ответника в
болницата, ищцата се обадила на ответника по телефона и й казала за ситуацията,
В. П. трябвало да бъде опериран, след това починал. Заявила е, че за да
организират погребението трябвало да влязат в апартамента, но ищцата имала ключ
за него, затова се обадили на ответника да дойде да отключи, взели ответника от
централна гара и отишли в жилището, ответникът извадила от ракла торба с
приготвени неща-казала че са приготвени от майката на ищцата за кончината на
баща й, извадила и пари от шкаф на терасата и ги дала на ищцата – това били
пари на В.. Посочила е че някъде около 2000г. разбрала че В. П. е прехвърлил
имота на ответник ищцата също го знаела от около 2 години след смъртта на майка
си. Заявила е, че В. П. стриктно си водел в една тетрадка разходи за жилището,
за пазар и т.н. , показвал тетрадката на свидетеля и затова свидетелят си
мислела че той плащал със свои пари тези режийни и храната си, взимал добра
пенсия, не е имал нужда от финансова подкрепа. Нещо повече – в тази тетрадка
били записани разходи за дърва, а в апартамента нямало печка на дърва и затова
свидетелят си мислела че това са дърва за къщата на ответника на около 50км. от
С., където тя живеела. След смъртта на В. ответника помолила ищцата да й събере
нещата от апартамента и се оказало, че ответникът има само пеньоар, един чифт
бельо и 2 чифта обувки. Заявила е, че след смъртта на съпругата си В. станал
потаен,плах, свит, но търсел подкрепа.
Разпитана по делото св.Н. е заявила, че до преди години живяла в С., но има къща и в с.Г., там били съседи с
ответника, която познавала от 30години и били приятелки, от 4-5 години се
пенсионирала и вече изцяло живее в с.Г., преди да се пенсионира много често за събота и неделя била в с.Г.. Заявила е, че ответникът и В. П. от 16 години
живеели заедно на семейни начала, живеели в кв.*****, С., ходила в дома им на
рожден ден, на Коледа, на кафе, но през
цялото лятото ответникът и В. били в с.Г. и всеки ден свидетелката ги виждала,
защото минавала покрай тях, когато ходи да си купи хляб. Заявила е, че
отношенията между ответника и В. били прекрасни, , ответникът била голяма
домакиня, В. се хвалел с нея, че винаги бил изгладен, чист, изпран, че му
готвела каквото иска, радвал се ,че е
гледан като малко дете, уважавал я, заедно ходел в С. за пенсиите, В. купувал,
каквото Л. каже, допитвали се един до друг. Посочила е, че знае че В. бил прехвърлил
апартамента в ***** на ответника още когато двамата се събрали, ответникът й
била показала документите, В. й бил казал, че иска да има човек до себе си,
който да му помага. Заявила е, че В. се оплаквал че не добре със сърцето, но
никога не се бил залежавал, били в с.Г.,
когато В. не се почувствал добре и са го закарали в болница, където за много
кратко време починал, не били викали Барза помощ в с.Г., мислела че го закарали
с кола на зетя на ответника, не била видяла какво се е случило ответникът й го
бил разказал. Заявила е, (че не била на погребението на В., то било в С.,
всичко станало много бързо, В. починал на 15.09. или 19.09., за последно
свидетелят видяла В. 1-2 седмици преди той да почине, нямало видими признаци,
че не е добре. Заявила е, че В. бил весел човек, не бил потиснат.
Разпитан по делото св.П.
е заявил, че е в приятелски отношения с ищцата от дълги години, родителите им
били приятелски семейства, чувал бил за ответника, но никога не я бил виждал.
Посочил е, че ищцата от две години живее в кв.*****. Заявил е, че видял В. П.
за последно в болницата, той приживе живеел в кв.*****, бл. 425 или бл. 426, ет. 4, свидетелят бил ходел в
продължение на около 5 години в апартамента средно по веднъж в месеца заедно с
майка си за да се види тя с В. П.. Преди това двамата родители на свидетеля, а
и свидетелят посещавали В. в апартамента средно по 1 път в за 1 или за 2 месеца. Посочил е, че след
смъртта на съпругата си В. живеел сам, никого не били виждали при посещенията в
апартамента, В. бил казвал в разговорите че се вижда с някаква жена, но не
казвал нищо конкретно. Заявил е, че не знае, че имало договор по силата на
който някой да е трябвало да се грижи за В., той не бил казвал такова нещо на
свидетеля, бил по-прикрит човек, но било възможно да е споменал на майката на
свидетеля. Заявил е, че разбрал за такъв договор в болницата непосредствено
преди смъртта на В., когато той казал, че е направил голяма глупост като е
сключил такъв договор, това го бил казал пред дъщеря си, пред Е. и пред А.. Не
бил обяснил защо смята че е направил глупост. Посочил е, че В. бил о-горд
човек, не бил казал на свидетеля, че някой трябва да се грижи за него, а не го
прави. Посочил, че при посещенията в апартамента вратите не били чисти, имало
неизмити чинии, не се вглеждал много но си личало че мъж се грижи за апартамента,
не помнел дали е имало разхвърляни дрехи. Посочил е, че В. не бил казвал, че
ходи през летните месеци на село, доколкото си спомня не е имало периоди в
които да не се чуят по телефона с родителите на свидетеля за период от повече
от 1-2 месеца, нямал впечатление В. да прекарва сезон от годината извън С., В. посещавал
извънградската къща на свидетеля. В. бил казал че Л. ***. Ищцата била казала на
свидетеля че тя със своята кола го закарала в болницата, а не с линейка, В.
останал 2-3- дни в Пирогов, свидетелят го видял в болницата, не бил видял там Л..
Заявил е, че ищцата му казала, че тя е поела разходите по погребението. Посочил
е, че В. приживе бил в добро здравословно състояние, но бил самотен, имал нужда
от компания.
Разпитана по делото св.П. е заявила, че живее в с.Г., познава В. П. от 16 години,
когато се събрал да живее с ответника на семейни начала, с която били приятелки
и съседи в с.Г.. Посочила е, че В. имал апартамент в гр.С., кв.***** 4,
свидетелят била ходила там да празнуват заедно рождени дни, Нова година, имало
снимка на съпругата на В. като невеста в този апартамент и на въпрос на
свидетеля не се ли дразни ответника от тази снимка, тя й казала, че не й пречи.
В този апартамент ответника имала свои дрехи, буркани, зимнина, която са
правили през лятото . Посочил е, че 2-3 години след като заживели заедно В.
прехвърлил на ответника апартамента в кв.***** срещу издръжка и гледане.
Заявила е, че всяко лято В. и ответникът
прекарвали в с.Г., живеели на площада. Посочила е, че никога не била виждала
дъщерята на В., но той много се оплаквал от нея, казвал че се били скарали,
защото бил прехвърлил апартамента на ответника. Заявила е, че дъщерите на
ответника са женени имат свои семейства, едната дъщеря живеела в горния етаж в къщата на ответника, а
другата дъщеря живеела в друга къща,
сами си гледали децата. Посочила е, че ответника давала парите си на В. и той
ги събирал и каквото им трябвало се купувало. Заявила е, че през септември В. и
Л. ***, след смъртта на В. ответникът Л.
й била казала, че на В. не ми било добре
и го закарали в Пирогов, след това ответникът се обадила в дома си и казала, че
В. е починал, погребението било в С., ответникът била присъствала- това й го
казали роднините на ответника. Заявила е, че приживе В. никога не се бил
оплакал от ответника, винаги казвал, че добре го гледа, че можел д си вземе
докторка, но ако го бил направил, тя нямало да го гледа като остарее така,
както го гледа ответникът– тя била от село и В. й имал доверие, че ще го
гледа. Посочила е, че ответникът се
грижела за В., готвела му каквото иска, перяла го, гладела го, В. бил възпитан
човек, обичал да говори за политика, за футбол, умен човек бил и много си
говорели със свидетеля, не бил потиснат, стоял на скамейка на площада на с.Г. и
викал приятелите си , за да си говорят.
Посочила е, че през зимата В. и ответникът се прибирали в апартамента в *****
в С. и стояли постоянно там двамата, през пролетта идвала на село за да сади зеленчуци. Заявила
е, че В. бил орден на 28.08. и винаги празнувал рождения си ден в С., канел и
свидетеля и тя също била ходела. Посочила е, че В. трудно ходел, може би не бил
добре със сърцето, седял на пейката, не е цепил дърва или да работи тежка
работа, предлагал на ответника да вземат одеяла и други неща от С. за село, но
тя категорично отказвала, защото не искала да му разваля дома.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал.1 вр. с ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 5 от ЗН – иск за разваляне на алеаторен договор за
прехвърляне на собственост на недвижим имот поради неизпълнение на задължение
на ответника да осигурява грижи и издръжка на наследодател на ищеца.
При така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже
че между наследодател на ищеца и ответника е възникнало валидно правоотношение
по договор за прехвърляне собственост на ¾ ид.ч. от имота срещу
задължение на ответника да издържа и да се грижи за наследодател на ищеца; че
за наследодател на ищеца е възникнала нужда за предоставяне на такива нужди в
определен обем, както и следва да докаже родствени връзки с прехвърлителя на
вещното право и че наследствената му квота обхваща целия предмет на договора.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да докаже, че е предоставял на наследодател на ищеца в натура ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в обем, който е бил достатъчен за задоволяване на
нуждите му , включително и с оглед на здравословното му състояние.
Договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка
и гледане поражда задължение за
приобретателя на имота да се грижи и да издържа посоченото от прехвърлителя
лице. За да е налице точно изпълнение на това задължение следва на кредитора да
се предоставя ежедневно и непрекъснато издръжка и грижи в натура в обем, който би задоволил нуждите му от:
място на живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства, други ежедневни нужди. За
длъжника има задължение да осъществи резултат-задоволяване на нуждите на
кредитора от грижи и издръжка. В хипотеза, в която кредиторът се е съгласил
това задължение да се изпълнява от няколко длъжника, постигането на резултата
от един от длъжниците освобождава останалите от задълженията им и кредиторът не
разполага с право да развали договора по отношение на нито един от длъжниците.
Алеаторния договор поражда задължение за предоставяне на издръжка в натура.
Кредиторът по това задължение по начало не може да иска от изправния длъжник
вместо в натура издръжката да се дава в паричния й еквивалент. Изключение от
това правило е допустимо тогава, когато кредиторът по обективни причини не може
да изпълни задължението си да окаже необходимото съдействие на длъжника да
изпълни задължението в натура. Тогава на кредитора следва да се признае правото
да иска вместо издръжка в натура да му се предостави паричния еквивалент на
същата, докато такава причина съществува. Правото на кредитора да поиска да му
се предостави паричния еквивалент на издръжката ще се породи и тогава когато
длъжникът виновно не изпълнява задължението си за предоставяне на издръжка в
натура. Това е форма на компесаторно обезщетение и следва от разпоредбата на
чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Изпълнението на задължението за предоставяне на издръжка в
натура изисква съдействие на кредитора. Ако кредиторът не изпълнява това си
задължение за съдействие по причина, която може да му се вмени в отговорност,
за длъжника по това задължение възниква правото да иска трансформация на това
си задължение в паричния му еквивалент. Трансформацията не води до промяна на
договора , защото независимо че вместо в натура издръжка се дава в пари, тези
пари са за задоволяване на същите нужди, за които е било задължението в
първоначалния му вид – за задоволяване на жизнени и битови нужди. Искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
алеаторен договор е конститутивен иск. Развалянето на договора има обратно
действие. Това е така, защото договора не е с периодично или продължително
изпълнение. Действително, гледането и издръжката следва да се дава
продължително време, но тази издръжка не е постоянна величина. За да се приеме,
че договора е с периодично или продължително изпълнение престациите следва да
са еднакви, като се извършват съответно постоянно или през определен период от
време. Такива еднакви престации при договора за издръжка и гледане няма –
прехвърлителят незабавно прехвърля собствеността върху имота. Приобретателят
дължи гледане и издръжка, чийто обем и съдържание е в зависимост от кнокретните нуждите на прехвърлителя към
момента, в който се дължи тази престация. С развалянето на договора настъпва
ново правно положение , което задължава страните да върнат това, което са си
разменили, но съдът не се произнася служебно за връщане на даденото. Правото да се иска разваляне на
алеаторния договор поради неизпълнението
на договора приживе на прехвърлителя е имуществено право и като такова е
наследимо. След смъртта на прехвърлителя в патримониума на неговите наследници
преминава по наследство правото да искат разваляне на договора до размера на
наследствения дял на съответния наследник. (В този смисъл ТР № 6/15.05.2012г.
по тълк..д.№ 6/2011г. на ОСГК на ВКС; ТР
№ 30/17.06.1981г. по гр.д.№ 2/1981г. на ОСГК на ВС; ТР № 122/01.12.21986г. на
ОСГК на ВС; ТР № 96/28.06.1966г. по гр.д.№ 65/1966г. на ОСГК на ВС;).
Съдът приема че от събрани по делото неоспорени от
страните писмени доказателства по делото се установява, че ищцата е единствен
наследник по закон на В. П. Р., починал
на 02.09.2013г., който приживе – на 29.11.1999г. е прехвърлил на Л.Д.Х. собствените
си ¾ ид.ч. от апартамент № 25, находящ
се в гр.С., ж.к.“*****“, стар **-а, нов *** , вх.*, ет. * с площ от 65,66кв.м.
, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи:
стълбище, Г.В.П., двор, К.П.Д., заедно с избено помещение № 11 , при съседи: коридор, Г.В.П., коридор
заедно с 6,284% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото,като си е запазил пожизнено правото на ползване върху
имота срещу задължение на Л. Х. да му предоставя издръжка и гледане. При така установеното съдът приема, че по
делото е установено че за ответника е възникнало задължението да предоставя в
натура на наследодателя на ищцата грижа и издръжка , тоест да му осигуря място
за живеене, храна, отопление,
осветление, медицинско обслужване, лекарства, други необходими за задоволяване
на ежедневни нужди и грижи, а при неизпълнение на тези задължения приживе на В.
П., ищцата като единствен наследник на
прехвърлителя разполага с право на иск за разваляне на договора изцяло.
Съдът приема, че по делото е установено че в периода от 1999г. до
02.09.2013г. ответникът е изпълнявала задълженията си по договора. Разпитани по
делото св.Н. и П. са заявили, че са наблюдавали в продължение на 16 години
непосредствено ежедневно през лятото на всяка година, а и по празници и Нова
година отношенията между ответника и наследодателя на ищеца, те живеели заедно
в дома на ответника в с.Г. през лятото, а през останалото време в апартамента
на наследодателя на ищеца в С., там
ответникът имала свои вещи – дрехи, ответникът се грижела за наследодателя на
ищеца, като му готвела, гладела го, перяло го, постоянно били заедно, дори за
да си вземат пенсиите пътували заедно, ответникът приготвяла зимнина в буркани
и ги носели в С., наследодателят на ищеца се хвалел с грижите, които ответника
полагал за него, бил весел, обичал да контактува с хората-седял на пейката на
площада в с.Г., говорел с приятели за футбол и политика, канел свидетелите в
апартамента си в С. и те му гостували по празници-рожден ден, Нова година.
Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели като логични,
последователни, резултат от личните им впечатления, които са натрупвани през целия период от сключването на договора
до смъртта на прехвърлителя и който е изключително продължителен период - 16
години. Съдът кредитира тези показания и като дадени от незаинтересовани
свидетели, които са успели да опишат достатъчно подробно апартамента в гр.С.,
което дава основание за кредитиране на показанията им в частта, в която са
посочили, че са посещавали апартамента приживе на наследодателя на ищеца. Съдът
кредитира тези показания и като подкрепени в отделни части от показанията на
свидетелите, доведени от ищцата: св. К. е посочила , че след смъртта на В. П. в
апартамента са намерили вещи на ответника, макар и в ограничено количество,
посочила е, че ответникът е знаела и къде П. държи парите и ги е дала на ищцата
след смъртта на П.. Тези обстоятелства обосновават извод, че ответникът е
познавала жилището на ответника, както и
неговия бит, имала е място за своите вещи в това жилище. Св. К. и св.П. са
заявили, че В. П. им казал, че си има приятелка, не се бил оплаквал от нея,
които показания са в подкрепа на показанията на св. Н. и св. П., заявили, че
ответникът се е грижила за наследодателя на ищеца и той не е имал оплаквания от
това. Съдът не кредитира показанията на св.К. и св.П. в частта, сочеща че при
посещенията им в жилището е било мръсно.
Преценката за това дали е поддържана хигиената в едно жилище по принцип е
субективна. В случая свидетелите са обосновали извода си с това, че вратите не са чисти, че в мивката има неизмити чинии. Това, обаче,
съдът приема, че не е достатъчно, за да се приеме, че жилището е с лошо поддържана хигиена.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и св.П. в частта за обстоятелства,
че ответник не се грижела за дома и за наследодателя на ищеца. Тези показания
са дадени от незаинтересовани свидетели по смисъла на чл. 172 от ГПК, но
техните впечатления са натрупвани в много по-кратък период от впечатленията на
другата група свидетели - за по 2 часа
седмично на св. К. и по веднъж на 1 или на 2 месеца от св.П.. Съдът приема, че показанията на тези двама
свидетели, че при посещенията не са виждали ответника, не са от естество да
обосноват извод, че ответника не е полагала дължимата грижа. Отсъствието от
апартамента през определено време, не означава, че грижа за наследодателя на
ищеца не е полагана от ответника, тоест не е достатъчно да опровергае
показанията на другата група свидетели. Съдът не кредитира показанията на св.К.
и св.П. в частта, сочещи че наследодател на ищеца не е отсъствал лятото от
апартамента. Св.П. е посещавал наследодател на ищеца през 1-2 месеца, като
същевременно се установи, че независимо че е бил в с.Г. П. се е връщал в С. за
рождения си ден през август, както и да си взема пенсията, тоест показанията на
този свидетел не изключват възможността наследодател на ищеца да е бил в с.Г.
през лятото, каквито са показанията на св. Н. и св. П.. Действително, св. К. е
посочила, че ежеседмично е посещавала за по 2 часа наследодател на ищеца, но
нейните показания се опровергават от другите събрани по делото доказателства и
в тази им част съдът не ги кредитира.
Съдът приема, че показанията н св.Къстева
в частта, сочещи че по 2-3 пъти в месец
наследодателя на ищеца й се обаждал за да помоли да му се приготви нещо
специално за храна не обосновават извод, че ответника не е осигурявала
необходимата храна на наследотеля на ищеца. Тези показания са опровергани от
показанията на другите свидетели, а и отделно св.К. е посочила, че исканията са
били за нещо по-специално като храна, тоест не е бил незадоволен от храна, а е
искал нещо по-специално. Показанията на св. К. в частта за записванията на
разходите в тетрадка, включително и за дърва, не са от естество да доказват, че
тези разходи са правени от наследодател на ищеца. Съдът приема, че следва да се
кредитират показанията на св. Н. и на
св. П. не само по горепосочените
обстоятелство, но и поради това, че същите съответстват на житейската логика за
разлика от показанията на свидетелите, доведени от ищеца. Житейската логика
предпоставя при продължително действие на договора както е в случая – 16 години
, при неизпълнение на задълженията в продължителен период от време, то
прехвърлителя на имота би предприел действия
по разкъсване на договорната връзка, би споделил с хората, които го посещават и
са му близки, че има такова неизпълнение. В случая св.К. е заявила, че
чувствала близък наследодателя на ищеца, ежеседмично го посещавала, св.П. го
посещавал по 1 път на 1-2 месеца, но пред нито един от тях наследодател на
ищеца не е споделил, че не е добре обгрижван от ответника. Действително, тези
свидетели са посочили, че непосредствено преди смъртта си наследодателя на
ищеца бил заявил че е направил глупост, но не е посочил причините за същото,
поради което и в тази част показанията не са от естество да обосноват
основателност на иска. При така установеното, като съобрази липсата на
доказателства, че върху волята на наследодателя на ищеца по време на изпълнението
на договора е оказвано въздействие, като съобрази поведението му в продължение
на 16 години – непредявяване на иск за разваляне на договора, като съобрази и
показанията на св.П. и Н., посочили, че В. П.
се хвалел с грижите, които ответник полагала за него, то съдът приема,
че по делото е установено, че ответник е изпълнявал задълженията си по
договора. В подкрепа на извода на съда е изявлението в процесния договор от
1999г, което е признание на факт от наследодателя на ищеца, че към сключването
на договора ответникът вече е полагала грижи и издръжка и той е бил доволен от
същите. По делото не е установено, че тази грижа и издръжка в последствие е
била в друг обем, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че
ответник е предоставяла грижа и издръжка на ответника в обем, който е
задоволявал нуждите му. За пълнота на изложението съдът приема, че следва д
добави че твърденията на ищеца по исковата молба – че е разбрала за договора
едва на смъртния одър на баща си, че той е бил оставян без храна, изнемощял, не
са установени по делото дори от доведените от ищеца свидетели, а напротив –
опровергани са от тези показания. Доведената от ищцата св.К. е посочила, че са
знаели за договора още при сключването му, че е виждала наследодателя на ищеца
включително и няколко дни преди смъртта му, но тя не е посочила, че той е бил
изнемощял, без храна, такива обстоятелства не е посочил и св.П.. Недоказани
останаха и твърденията на ищеца по исковата молба, че ответникът през периода нямала
възможност да се грижи реално за наследодателя на ищеца, защото се била грижела
за собствената си майка, деца и внуци- такива обстоятелства не са закрепени от
показанията на нито един от свидетелите по делото, не се установяват и от други
доказателства по делото. Съдът приема, че показанията на всички свидетели по
делото за обстоятелствата около деня на постъпването на наследодателя на ищеца
в болница са опосредени – преразказ на разказаното им от страна по делото,
поради което и същите не са от естество да послужат за установяване на релевантни за така предявения
иск обстоятелства.
С оглед гореизложеното съдът приема че искът следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ищеца и той следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 500лв. Представения договор за
правна помощ и съдействие сочи уговорено възнаграждение от 2300лв., но и че
само сумата от 500лв. е платена. По делото доказателства за плащане на горница
над 500лв. до предявения размер от 2300лв. не са ангажирани от ответника, а в
негова тежест е било да го направи по делото. По реда на чл. 78 от ГПК се
разпределят само вече направени разноски от странна, поради което и на ответник
следва да се присъди само сумата от 500лв. При така възприето от съда ,
възражението на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение не следва да се уважава-размерът от 500лв. не
е прекомерен с оглед на цена на иска е под минималното по Наредбата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска, предявен с искова молба вх.№ 1112/28.01.20**г. по регистъра на
СРС, изпратена по компетентност на СГрС, вписана в Агенция по вписвания на
23.06.20**г. том VІІ, № 216, вх.рег.№
30440, на Н.В.С., ЕГН **********, с
адрес: *** , със съдебен адрес: адв. Х.Х.,*** срещу Л.Д.Х. , ЕГН **********, с адрес:с*** П., с която е поискала от
съда на основание на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да развали договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 8/29.11.1999г, том ІІ, рег. № 2557, дело №
241/1999г. на нотариус Н.В., рег. № 0** на Нот.К., с който В. П. Р. , ЕГН ********** е
прехвърлил на Л.Д.Х. , ЕГН ********** ¾ ид.ч. от апартамент
№ 25, находящ се в гр.С., ж.к.“*****“, *** , вх.*, ет. 4 с площ от
65,66кв.м. , състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при
съседи: стълбище, Г.В.П., двор, К.П.Д., заедно с избено помещение № 11 , при съседи: коридор, Г.В.П., коридор
заедно с 6,284% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, с кадастрален
идентификатор на апартамента 68134.1384.2056.1.25,
разположен жилищна сграда № 1 в поземлен
имот с идентификатор 68134.1384.2056.
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** , със
съдебен адрес: адв. Х.Х.,*** да заплати
на Л.Д.Х. , ЕГН **********, с
адрес:с*** П., на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от сумата от 500лв(петстотин лева) ,
представляваща разноски по делото за адвокат, като отхвърля като неоснователно искането на Л.Д.Х. за присъждане на
разноски за горницата над 500лв. до
предявен размер от 2300лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: