№ 659
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500098 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл.258 от ГПК.
С решение от 25.07.2019г по гр.д. № 6176/2018г Софийски градски съд, ГО, І-25
състав е отхвърлил предявените искове от А. П. Ш. против ЗАД“ОЗК-
Застраховане“АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди съответно в размер на 50 000лв и 91.91лв, които вреди се твърди да са
претърпени от ПТП, настъпило на 21.06.2017г, причинено от водач, застрахован по
договор за ЗЗГО при ответника , на осн. чл.432,ал.1 от КЗ. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски по
делото.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 35 000лв.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.Ш., представляван
от адв. М., с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа,че съдът е
постановил решение в противоречие с разпределената доказателствена тежест.
Поддържа, че съдът не е събрал всички относими доказателства, искани от ищеца и не
е обсъдил събраните доказателства в цялост. Поддържа, че неправилно СГС не е ценил
1
представеното наказателно постановление, санкциониращо виновния водач на МПС.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява виновното
противоправно поведение на водача на МПС, застрахован при ответника. Поддържа,
че предявеният иск е доказан по основание и по размер. Моли решението на СГС да
бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени за сумата от
35 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 91.91лв- обезщетение за
имуществени вреди.
По въззивната жалба е образувано гр.д. № 5081/2019г по описа на САС, по което е
постановено решение на 02.07.2020г, с което първоинстанционното решение е
потвърдено.
С решение от 24.11.2021г по т.д. № 1897/2020г ВКС, ІІГО е отменил решението
на САС и е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция с дадени
задължителни указания по тълкуването на закона.
Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция ЗАД ОЗК-
Застраховане АД оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна.
Застрахователят моли решението на СГС да бъде потвърдено.
В о.с.з. въззивникът А.Ш. се представлява от адв. М., която поддържа въззивната
жалба и моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Поддържа, че се
установява противоправното поведение на водача на МПС , застрахован при
ответника, както и че застрахователят носи отговорност за причинените вреди от ПТП
на ищеца. Счита, че исковете са доказани по размер. Претендира разноски по делото,
за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от насрещната страна.
Въззивникът – ответник ЗАД ОЗК-Застраховане АД се представлява в о.с.з. от
адв. К., която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по
делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от разпита на свид. Б. и от представените
АУАН и НП, че на 21.06.2017г е настъпило ПТП между МПС товарен автомобил –
влекач Волво с прикачено ремарке, управлявано от И. Б. и ищеца, управлявал
мотоциклет Сузуки, при което е пострадал ищеца. Не е спорно между страните, че към
момента на ПТП при ответника е била застрахована гражданската отговорност на
водача на т.а. Волво.
По делото е разпитан свид. И. Б., водач на т.а. Волво, който установява, че ПТП е
настъпило като той, като водач на товарен автомобил е трябвало да завие наляво, за да
влезе в склад. Свидетелят установява,че изчакал насрещното движение и когато вече
нямало никой завил в улицата. Установява, че автомобилът бил с предната си част в
улицата и стърчало само ремаркето когато чул удар и спрял. Видял човек с мотор ,
който паднал. Според свидетеля улицата била права, имал видимост. Според свидетеля
водачът на мотора казал, че не е забелязал камиона. Според свидетеля ударът настъпил
по средата на лентата за движение на мотора и моторът се ударил в гумата на
камиона.Според свидетелят товарният автомобил се е движил с около 5км/ч.
Свидетелските показания са на очевидец, но същите следва да се преценяват при
условията на чл. 172 от ГПК, като се съобрази обстоятелството , че като участник в
ПТП свидетелят може да има интерес да представи своите действия в по-
благоприятна за себе си светлина, като се оправдае за настъпИ. инцидент.
По делото в о.с.з. на 11.06.2020г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. Е., който
дава заключение , че товарният автомобил се е движил с около 5-10км/ч, извършвал е
ляв завой по тесен път. Според вещото лице скоростта на мотоциклета не е била
3
висока, тъй като от удара е паднал наляво. Според вещото лице липсват данни за
спирачен път на мотоциклета, поради което изводът е, че се е движил с не висока
скорост. Според вещото лице водачът на т.а. Волво е можел да възприеме мотоциклета
и да не предприема маневра „завой наляво”, а да пропусне мотоциклета и по този
начин да избегне ПТП.
В о.с.з. вещото лице допълва, че при движение на мотоциклета с по-висока
скорост същият след удара би отлетял, а не би паднал наляво. Вещото лице дава
отговор, че няма данни мотоциклетът дали е излязъл от пряка улица.
По делото е представена административнонаказателна преписка, образувана въз
основа на АУАН, съставен на водача на т.а. Волво, от която се установява,че не се
установява водачите на МПС да са консумирали алкохол. Въз основа на АУАН е
издадено НП , с което на И. Б. е наложена глоба, като административно наказание за
това, че на 21.06.2017г като водач на т.а. Волво предприема маневра завой наляво и не
пропуска насрещно движещия се мотоциклет , с което предизвиква ПТП , при което е
пострадал водачът на мотоциклета- нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП. Определената
глоба е заплатена на 19.02.2018г .
По делото е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р М., от която се установява, че
вследствие на ПТП ищецът е получил фрактура на главата на фибулата /главичката на
малкия пищял/ на лява подбедрица.Лявото коляно е с хемартроза /оточна става пълна с
кръв/ и невъзможност за изправяне. Счупването , претърпяно от ищеца е довело до
затруднено движението на крайника за 1.5-2 месеца. Пострадалият е изпитвал болки
около 2 месеца, по-интензивни в първата седмица след ПТП и при раздвижването. По
време на имобилизацията на крака- за около месец- ищецът е имал затруднения в
обслужването. Според вещото лице движението на крайника е възстановено. Според
вещото лице ищецът се оплаква при натоварване на крака. Според вещото лице при
ПТП ищецът е бил с каска, без протектори на долни крайници. Според вещото лице
направените разходи са за наколенка-30лв и 61.91лв за лекарства- обезболяващи, които
са необходими за лечението на ищеца.
В о.с.з. на 11.03.2019г е изслушан свид.Ш., брат на ищеца, който установява, че е
видял брат си на мястото на ПТП, каската му била до него и се оплакал от болки в
крака, гърба и врата. Ищецът се прибрал вкъщи същия ден, не можел да става ,
оплаквал се от болки. На другия ден според свидетелят на ищеца сложили шина,
отокът на крака спаднал за 6-7 дни. Според свидетелят ищецът имал нужда от помощ в
ежедневието, изпитвал неудобство от това. Според свидетеля ищецът поне 6 месеца не
можел да работи. Кракът му бил гипсиран до таза за около 45дни. Свидетелят
установява, че го е водил на рехабилитация, на раздвижване. Установява още, че по
време на раздвижването ищецът се оплаквал от болки. Рехабилитацията продължила
около 2.5 месеца. Към м.декември ищецът можел самостоятелно да се справя с
4
ежедневните си нужди. Свидетелят установява, че А. понастоящем го е страх от
мотора, страхува се като види камион. Според свидетелят моторът бил технически
изправен, но нямал технически преглед тъй като на предния ден валидността на
свидетелството изтекла.
Съдът счита,че следва да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
частично се покриват с изслушаната СМЕ- налице е разминаване в сроковете за
възстановяване на ищеца от претърпените травми, като в тази част съдът счита,че
следва да кредитира СМЕ. За изпитаните от ищеца болки и страдания вследствие
счупванията на крака свидетелят дава информация като очевидец и в тази част
показанията са достоверни , неопровергани и могат да бъдат използвани по делото като
доказателствен материал.
По делото са представени доказателства – фактура на името на ищеца и
фискални бонове за плащания направени в период, относим към ПТП- за направени
разходи от ищеца за закупуване на наколенка и лекарства.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС т.а. Волво
И. Б. противоправно е увредил ищеца. Същият при неспазване на правилата за
движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни
увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните
свидетелски показания на самия Б. и САТЕ, съобразно които водачът на т.а. Волво е
допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.37,ал.1 от ЗДвП. Водачът на МПС е
предприел маневра завой наляво, като не е пропуснал движещият се направо и с
предимство мотоциклет. По делото не се установява ищецът- мотоциклетист да е
излязъл от пряка на улицата, на която е станало ПТП, каквото твърдение ответникът
навежда след срока за отговор и за което не са събрани никакви доказателства. Не се
установява и движение на мотоциклетистът с висока скорост, така че приближаването
му да е изненадващо бързо за водача на т.а. Волво. Ето защо, следва да се приеме, че
движението на мотоциклетистът е било със съобразена , невисока, скорост по път с
предимство. Водачът на т.а. Волво е имал възможност да възприеме мотоциклетът /
като съдът по гореизложените причини не кредитира показанията на свидетеля Б., че
се е огледал и не е видял приближаващия мотоциклет/, но или не го е възприел или не
се е съобразил с него, като и в двата случая водачът на т.а. Волво е предприел маневра,
в нарушение на чл.37 от ЗДвП, което прави неговото поведение противоправно, такова
в нарушение на разпоредби от ЗдвП. За да бъде безвиновно поведението на един водач
на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат- увреждане или смърт- следва
този водач да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и
не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая се
установява, че водачът на т.а. Волво е имал противоправно поведение, като не е
съобразил движението на мотоциклета по път с предимство, който мотоциклет е имал
възможност да възприеме. Водачът на МПС следва да спазва разпоредбите на закона ,
5
да съобразява правата на движещите се по пътя с предимство. В случая водачът на т.а.
Волво не е спазил тези условия за безопасно шофиране , извършил е нарушение на
правните норми, регламентиращи движението по пътищата- чл.37,ал.1 от ЗДвП. Съдът
приема, че водачът на МПС е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй
като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели
настъпИ. вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето
защо, съдът приема, че водачът на т.а. Волво е действал виновно и противоправно ,
тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна
точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице
състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение
на увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за
заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно
основание. Съдът приема, че по делото е установена и причинната връзка между
реализираното ПТП и вредите, претърпени от ищеца. Вследствие неправомерното
поведение на водача на т.а. Волво ищецът е претърпял физически травми,
лекуването на които са му причинили болки, страдания и дискомфорт. Описаните
вреди настъпили за ищеца, се явяват закономерна и логична последица от действията
на увреждащото лице. Предвид изложеното съдът приема,че са налице елементите от
състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за
претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на водача на
МПС, съответно и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената
отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Дружеството застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно
легитимно да отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от
застрахован водач по застраховка ГО.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищеца, който е
управлявал мотоциклета си с несъобразена скорост, не е ползвал защитна каска и
подходяща екипировка, както и че мотоциклета не е бил технически годен, не е бил
минал технически преглед, както и че ищецът е управлявал мотоциклета под
въздействието на алкохол.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
6
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него
възражения, не доказва твърдяното съпричиняване.
По делото от изслушаната САТЕ се установява безпротиворечиво, че ищецът е
управлявал мотоциклета си с ниска скорост. Този извод вещото лице обосновава с
начина на падане на една страна на мотоциклета, което настъпва при управление с
ниска скорост и с липсата на спирачни следи.
Установява се по делото от разпита на свид. Ш. и от изслушаната СМЕ, че
ищецът към момента на настъпване на ПТП е бил с поставена презпазна каска.
Липсва законово изискване за екипировка на мотоциклетистите, с изключение
на изискването за предпазна каска, поради което и ищецът не е в правонарушение като
не ползва такава екипировка.
По делото са налични доказателства, че към момента на ПТП и двамата водачи
на МПС са дали отрицателни алкохолни проби.
Установява се от разпита на свид. Ш. ,че към момента на ПТП моторът ,
управляван от ищеца не е бил минал технически преглед. Липсват доказателства обаче
за причинна връзка между този факт и настъпилото ПТП. По делото не се установява
ПТП да е настъпило поради техническата неизправност на мотора, а се установява, че
водачът на т.а. Волво е отнел предимството на водача на мотоциклета, при което е
настъпило ПТП. Поради липса на причинна връзка между обстоятелството , че моторът
не е бил минал технически преглед и настъпилото ПТП не може да се приеме, че това
обстоятелство е форма на съпричиняване на деликта или увреждането.
С оглед изложеното съдебният състав приема,че по делото не се установява
поведението на ищеца да е било противоправно и в причинна връзка с настъпилото
ПТП.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
36години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищеца травми- счупване
главичката на малък пищял на лява подбедрица, възстановителния период от около 2
месеца, претърпените интензивни болки първоначално и по време на рехабитицатията,
последващите болки за периода на възстановяване, имобилизацията на крака и
свързаната с нея невъзможността за самостоятелност в ежедневието и нуждата от
помощ , като съобрази претърпяния стрес от ищеца, изразяващ се понастоящем в страх
от управление на мотоциклет , като съобрази прояваващите се и понастоящем болки,
7
но и като съобрази настъпилото възстановяване на ищеца съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 15 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на
увреждането – в случая 2017г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в
страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ПТП възлиза на 15 000лв, до
която сума искът следва да бъде уважен, а над нея- отхвърлен.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди
Съгласно указанията дадени с ППВС № 4/1968г- т.7 и т.11, приложими и към
настоящия случаи, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
По делото са представени документи за плащане на суми по лечението на ищеца,
които са издадени на негово име и относими по време към момента на неговото
лечение. Според заключението на изслушаната СМЕ направените разходи са били
необходими за лечението на ищеца. Платените средства за лечение на пострадалото
лице при деликта безспорно са имуществени вреди, причинени от деликта. Това са
разходи направени за лечението на увреден при деликт и увреждащото лице дължи
тяхното репариране. Задължението на увреждащото лице съществува и понастоящем,
не е погасено и той дължи на ищеца да възстанови разходите, направени за неговото
лечение. Съответно това задължение тежи и върху застрахователят на неговата ГО.
Установява се,че ищецът е заплатил за своето лечение 91.91лв, която сума следва
да се възложи върху ответника.
Върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
8
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Ето защо в разглеждания случай съдебният състав приема, че върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди застрахователят дължи лихва
за забава считано от 08.01.2018- датата на уведомяване на застрахователя за
претенциите на ищеца.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А.Ш.
за заплащане на обезщетение за вреди за сумата от 15 000лв- за неимуществени вреди и
за сумата от 91.91лв- за имуществени вреди и законната лихва върху тях и в тази част
предявените искове следва да бъдат уважени. В останалата част решението на СГС
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС и САС разноски на ответника, няма
постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези размери обвързват и настоящия
състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна защита, от който се установява, че
на ищеца се предоставя безплатна правна помощ от адв. М.. При материален интерес
по делото от 50091.91лв минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ възлиза на сумата от 2332.76лв. Съобразно изхода от
спора – искът е уважени за 15091.91лв на пълномощника на ищеца се дължи
възнаграждение в размер на 702.83лв с ДДС от 140.56лв общо сумата от 843.39лв.За
защита пред СГС, САС и ВКС сумата, която се дължи по чл.38 от ЗА на пълномощника
на ищеца възлиза на 2530.17лв.
Ищецът претендира направени разноски по делото , направени пред СГС, САС и
ВКС и доказва такива в размер на 1885лв. С оглед изхода от спора на ищеца се дължи
сумата от 567.92лв.
Ответникът претендира разноски и доказва направени такива пред СГС, САС и
ВКС в размер на 7801.31лв. Възраженията за прекомерност на разноските на ответника
са оставени без уважение от съдилищата, разглеждали делото и този извод не е оспорен
по реда на чл.248 от ГПК. С оглед изхода от спора на ответникът се дължат разноски от
5450.89лв или над присъдените от СГС и САС разноски сумата от още 291.58лв.
Предвид изложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5689 от 25.07.2019г , постановено по гр.д. № 6176/2018г
на Софийски градски съд , ГО, 25 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
от А. П. Ш. против ЗАД ОЗК-Застраховане АД за заплащане на обезщетение за вреди
, претърпени от ПТП, за сумата от 15 000лв-за неимуществени вреди и сумата от
91.91лв- имуществени вреди , както и в частта, с която е отхвърлено искането за
заплащане на лихва за забава върху главниците за периода от 08.01.2018г и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на А. П. Ш. с
ЕГН ********** сумата от 15 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и сумата от 91.91лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди
претърпени от ПТП, настъпило на 21.06.2017г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главниците , считано от 08.01.2018г до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5689 от 25.07.2019г , постановено по гр.д. №
6176/2018г на Софийски градски съд , ГО, 25 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Р. И.
М. от САК сумата от 2530.17лв с ДДС - възнаграждение за защита пред трите
съдебни инстанции, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на А. П. Ш. с
ЕГН ********** сумата от 567.92лв- направени разноски по делото, пред трите
съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр. чл. 78,ал.1 и чл. 294,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА А. П. Ш. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД ОЗК-Застраховане АД с
ЕИК ********* сумата от още 291.58лв- разноски по делото, направени пред СГС,
САС и ВКС, на осн. чл. 81 вр. чл. 78, ал.3 и чл.294,ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11