№ 381
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110116285 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ЕМ. К. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „Р.Ц.“ *, вх.*, ет.*, ап.* срещу „ВАРНАПАК”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево,
Стопански двор, общ. Аксаково, обл. Варна, с която е предявени иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на извършеното със заповед № 105 от
23.09.2021г. уволнение за незаконно и неговата отмяна.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е работил по
трудово правоотношение в ответното дружество по силата на трудов договор
№ 120/21.04.2001г. като е заемал длъжността „машинен оператор,
печатарство“. Работодателят не заплащал на ищеца дължимото трудово
възнаграждение съгласно уговорения в договора срок, а именно в последния
работен ден на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Възнаграждението
му за м. април, което било дължимо на 31.05.2021г. било заплатено на
03.06.2021г., а в възнаграждението за м. май 2021г., дължимо на 30.06.2021г.
било заплатено на 02.07.2021г., като плащанията били по банкова сметка. По
тази причина на 21.07.2021г. ищецът подал заявление за прекратяване на
трудовия договор, което било прието от работодателя на същата дата.
Въпреки това на 24.08.2021г. ищецът получил от ответника искане за
представяне на обяснение относно неявяването му на работа на 21 и
22.07.2021г., а на 25.09.2021г. получил и заповед № 105 от 23.09.2021г., с
1
която му било наложено дисциплинарно уволнение. Ищецът счита, че
трудовото му правоотношение вече е било прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, поради което заповедта за дисциплинарно уволнение се явява
безпредметна.
Ответникът не е взел становище по исковете, като не е депозирал
писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по делото
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
В първото по делото съдебното заседание процесуалният представител
на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок
и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и предвид
представените от ищеца доказателства – трудов договор. Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, извлечение от сметката на ищеца,
както и искане за представяне на обяснения, от което е видно, че заявлението
на ищеца по чл.327, ал.1, т.2 от КТ е получено от ответника, съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Доколкото писменото
изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 от КТ е достигнало до
работодателя, трудовото правоотношение е прекратено, независимо дали
имало основание за това – в този смисъл Решение № 289 от 18.11.2014г. по
гр.д. № 1289/2014г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 144 от 23.02.2010г.
по гр.д. № 3101/2008г. по описа на ВКС, V г.о. Доколкото оспорената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена на
23.09.2021г., т.е. след като трудовото правоотношение между страните вече е
било прекратено на друго основание, същата няма предмет, с оглед на което
се явява незаконна и следва да бъде отменена.
Предвид наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявеният иск за признаване на уволнението за
незаконно и негова отмяна следва да бъдат уважено.
2
Заповедта на работодателя в частта, с която е начислено обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ не подлежи на самостоятелно обжалване/оспорване. В
случай, че претенцията бъде заявена срещу работника, същият може да
противопостави възражение за недължимост, предвид обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено на друго основание, а не с
предизвестие от работника.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
в размер на 650 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК,
Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ЕМ. К. П.,
ЕГН **********, извършено със заповед № 105 от 23.09.2021г. на Управителя
на „ВАРНАПАК” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ.
ОСЪЖДА „ВАРНАПАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Игнатиево, Стопански двор, общ. Аксаково, обл. Варна да
заплати на ЕМ. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Р.Ц.“ *, вх.*, ет.*,
ап.* сумата от 650 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ВАРНАПАК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Игнатиево, Стопански двор, общ. Аксаково, обл. Варна да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да
поиска от Варненски окръжен съд в едномесечен срок от връчване на
решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в
делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4