Р Е Ш Е Н И Е
№260000, 24.01.2023г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив
шести граждански състав
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Величка Белева
ЧЛЕНОВЕ:
Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
секретар : Тодорка
Мавродиева ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 3172 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 339/14.11.2017,
постановено по гр.д.№ 1502/2017, АсРС, с което Х.А.В., ЕГН ********** *** и
Б. Г. В., ЕГН ********** *** са осъдени да отстъпят собствеността и предадат
владението на Н.К.Г., ЕГН ********** *** върху поземлен имот №00702.517.171 по
КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул***, площ: 130 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
2022-нов, 4425-стар, кв. 171–нов, 326–стар, парцел: ХІІІ-2022 (нов),
V-4425,4424 (стар), при съседи: 00702.517.172, 00702.517.170, 00702.517.176,
00702.517.161, 00702.517.160, ведно със сградата, която попада в имот
№00702.517.171.1 със застроена площ от 63 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, както и да й заплатят сумата от 1000,20 лева
(хиляда лева и двадесет стотинки), направени по производството разноски.
Жалбоподателите Х. и Б. В. поддържат, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Поддържат, че към момента на подаване на въззивната
жалба е налице преюдициално дело с предмет признаване по отношение на ищцата на
тяхната собственост върху процесния имот, наред с иск за прогласяване на
нищожността на придобивното основание на нейните праводатели. Поддържат, че
настоящето производство следва да бъде спряно до приключване на преюдициалното
дело. Отделно развиват подробни
съображения за това, че те не са отчуждавали процесния недвижим имот. Молят за
отмяна на постановеното решение и за постановяване на ново такова, с което се
отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Н.Г. е подала
отговор , в който оспорва въззивната жалба и поддържа правилност на решението.
В съдебно заседание пълномощникът й признава, че праводателите й не са притежавали право на
собственост, респ. не са могли да й прехвърлят права. Прави изявление и че тя е
била обезщетена от тях. Моли за решение в този смисъл.
Жалбата е подадена в срока по чл.259
от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници, останали недоволни от постановеното
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта
в обжалваната му част. Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Разгледан е предявеният иск с пр. осн. чл.108 от ЗС,
поради което следва да се приеме, че съдът е дал търсената защита. Следователно
постановеното решение е допустимо.
Правилността на решението ще се прецени с
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания.
Пред районния съд е предявен иск от Н.
Г. за признаване за установено по отношение на ответниците В., че е собственик
на процесния недвижим имот, подробно описан, както и за осъждането им да
предадат владението върху този имот.
Предявеният иск е с правно основание чл.108
от ЗС. Фактическият състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три кумулативно изисквани
елемента – доказване правото на собственост на ищеца, осъществяване на владение
върху имота от страна на ответниците и липсата на правно основание за това владение.
Липсата на който и да е от трите елемента води до неоснователност на исковата
претенция. При разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правото си на собственост върху спорния имот, на факта, че имота се
владее от ответниците, а ответниците - да проведат насрещно доказване, с оглед
конкретните си твърдения.
По въпроса за правото на собственост
върху имота е приложено копие от Решение № 242/30.05.2018г., пост. по
гр.д.№1311/2017, АсРС, влязло в законна сила на 08.02.2019г., с което е
признато за установено по отношение на Н.Г.,
че Х. и Б. В. са собственици на процесния недвижим имот.
Влезлите в сила съдебни решения са
задължителни за съда и страните по тях, поради което в настоящето производство
следва да се зачете силата на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на В.
по отношение на имота.
С това се установява липсата на
първия елемент от фактическия състав на хипотезиса на чл.108 от ЗС , а именно
че ищецът е собственик на имота. Липсата на който и да е елемент води до
неоснователност на иска, поради което и няма основание да се изследват
останалите предпоставки по чл.108 от ЗС.
Поради изложеното предявеният иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Постановеното съдебно решение като
неправилно и незаконосъобразно следна да бъде отменено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателите общо сумата от 37,51лв. заплатена
ДТ за въззивното производство, 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция.
Изрично следва да се отбележи, че
въззиваемата страна не би могла да се възползва от правото по чл.78, ал.2 от ГПК, т.к. искът е предявен от нея.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 339/14.11.2017, постановено по гр.д.№
1502/2017, АсРС, изцяло, като вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Г., ЕГН **********
***, против Х.А.В., ЕГН ********** *** и
Б. Г. В., ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено в отношенията им,
че Н.К.Г., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот №00702.517.171 по КККР
на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“***, площ: 130 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
2022-нов, 4425-стар, кв. 171–нов, 326–стар, парцел: ХІІІ-2022 (нов),
V-4425,4424 (стар), при съседи: 00702.517.172, 00702.517.170, 00702.517.176,
00702.517.161, 00702.517.160, ведно със сградата, която попада в имот
№00702.517.171.1 със застроена площ от 63 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна И ЗА ОСЪЖДАНЕТО ИМ им да отстъпят собствеността и
предадат владението на върху описания имот.
ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН ********** ***, да заплати
на Х.А.В., ЕГН ********** *** и Б. Г. В., ЕГН
********** ***, общо на двамата сумата от 637,51лв. разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :