Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1661 /
27.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и девети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1608/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът А.П.А., ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен
адрес ***, офис 1, чрез адвокат Й.А., ВАК, е оспорил решение № 11/09.04.2020г.
по АНД № 109/2019г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 1016 от 09.11.2018г. на зам. началника на
Митница Бургас, понастоящем ТД „Южна морска“ към Агенция Митници - София. С наказателното
постановление за нарушение и на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците
(ЗМ), на касатора е наложена глоба в размер на 2 934 лв., представляваща
200% от митническата стойност на стоката предмет на нарушението и на основание
чл.233, ал.6 във вр. с чл.233, ал.1 от ЗМ са отнети в полза на държавата като
предмет на нарушението – 6 броя бутилки под налягане с газ фреон R134А, всеки в разфасовка от 13,6 кг.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация ТД „Южна Морска“ към Агенция Митници -
Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
А.П.А. е наказан затова, че на 03.06.2018г. около 0:30 часа на
МП „Малко Търново“ е превозил през държавната граница на Република България без
знанието и разрешението на митническите органи 6 броя бутилки под налягане с газ
фреон R134A, в
разфасовка от 13,6 кг. Административнонаказващият орган е приел, че е
осъществен състава на чл.233, ал.1 от Закона за митниците. На основание чл.233,
ал.6 във връзка с чл.233, ал.1 от Закона за митниците са отнети в полза на
държавата като предмет на нарушение – 6 броя бутилки под налягане с газ фреон R134A, в разфасовка
от 13,6 кг.
Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ който пренесе или превози стоки
през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
Съгласно чл.233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост
са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност,
представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.
В производството пред районния съд, чийто резултат е
обжалваното решение, е разгледан спора за законосъобразността на наказателно
постановление № 1016/09.11.2018г. за втори път.
Първоначално по жалба на настоящия касатор против посоченото
наказателно постановление е било образувано пред Районен съд Малко Търново АНД
№31/2019г., по което е било постановено решение № 21/03.06.2019г. С това
решение, състав на Районен съд Малко Търново е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, като е приел, че то е законосъобразно издадено.
Решението е било обжалвано и по касационната жалба е било образувано
КАНД № 1788/2019г. по описа на Административен съд Бургас. С решение №
1926/13.11.2019г. по това дело, състав на АСБ е отменил решение №
21/03.06.2019г. по АНД № 31/2019г. на Районен съд Малко Търново и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е приел, че след
като митническата стойност на процесните стоки е била оспорена, съдът е
следвало да допусне исканата експертиза. Съдът е дал указания при новото
разглеждане да бъде допусната съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по
която да определи митническата стойност на стоките към 03.06.2018г.
Във връзка с това пред Районен съд Малко Търново е образувано
АНД № 109/2019г. На 17.01.2020г. определеният съдия-докладчик с протоколно
определение е допуснал и назначил съдебно-оценителна експертиза, която е
изслушана и приета с протоколно определение от 24.02.2020г.
Районният съд при второто разглеждане, след като обсъдил
всички доказателства, е приел, че не са налице съществени нарушения на
процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на
наказанието и е потвърдил наказателното постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Този
съдебен състав напълно споделя мотивите, изложени в обжалваното решение и на
основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК препраща към тях.
Районният
съд подробно е анализирал всички установени факти и правилно е заключил, че те
обосновават един-единствен извод, а именно за осъществен състав на
административното нарушение, визирано в чл.223, ал.1 от Закона за митниците.
Районният
съд е изложил подробни съображения относно основното възражение, което се
въвежда и пред касационната инстанция, а именно, че превозваните стоки не
попадат в дефиницията „стоки с търговски характер“. Регламент (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета в своя чл.1, т.21, буква „б“ дава дефиниция на стоки с
нетърговски характер, която е обсъдена от съдебния състав, постановил
обжалваното решение. По аргумент от противното всички стоки, които не попадат в
тази дефиниция, следва да се квалифицират като стоки с търговски характер.
Процесната стока е газ фреон R134A,
а количеството е шест бутилки, всяка по 13,6 кг, или общо 81,6 кг, не може да
бъде квалифицирана като стока от случаен характер, нито стока, която е за лично
ползване на шофьора на автобуса или за лично ползване на членове на неговото
семейство. Естеството и количеството на стоката обосновават извода, направен от
административнонаказващия орган и от районния съд, че тя е с търговски
характер, още повече, че според защитната теза на наказаното лице той е имал
желание да я декларира, не е присъствал тогава, когато митническите служители
са попитали дали всички лица в автобуса имат нещо за деклариране и затова не е
успял да я декларира. Тези твърдения са в подкрепа на разбирането, че самото
наказано лице също е считало за нужно да декларира стоката. Тоест съзнавало е
задължението, което Законът за митниците му вменява в този случай.
Това
възражение само по себе си не е основателно, тъй като А. е разполагал с
достатъчно време да обективира надлежно волеизявлението си, че желае да
декларира стоката в промеждутъка от началото на проверката до момента, когато
въпросната стока е открита от митническите служители в багажно отделение за
инструменти, намиращо се от дясната страна на автобуса, различно от отделенията
за багажи на пътниците. До този момент, въпреки, че е течала проверка, А. по
никакъв начин не е обективирал външно волята си, че желае да декларира газ
фреона. Затова възражението му следва да се квалифицира само като защитна теза,
която не е обоснована от събраните доказателства.
Касаторът
при оспорване на наказателното постановление с жалбата, сезирала съда, е
представил заверено от него копие на документ на турски език без превод, в
който може да се разчете наименованието на търговеца, от името на който се
превозват пътниците - „Пи Транс 2“ ЕООД, артикула R134A шест броя, единична цена в
турски лири и обща цена, както и цена след 18% KDV, с твърдението, че това е фактурата,
удостоверяваща покупката на газ фреона. С това твърдение касаторът еоспорил
приетата от районния съд експертиза, която е извършила оценка на същата стока с
твърдението, че цената е много по-ниска. Това възражение е неоснователно. На
първо място представената фактура няма превод, а процесуалният закон изисква
всички документи, които се представят от страните, да са на съдебния български
език. В този смисъл тя не може да бъде ценена като годно доказателство, което
да бъде противопоставено на експертното заключение. Освен това в заключението
подробно и обосновано са посочени източниците, въз основа на които е определена
пазарната цена на газ фреона.
По
изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено
в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/24.03.2020г. по АНД № 109/2019г. по описа на
Районен съд Малко Търново.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: