Р Е Ш Е Н И Е №
260178
гр.
Сливен, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на пети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4740 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, че ищцата
П.Х.Ч., ЕГН: **********, не дължи сумата от 741,28 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 31.05.2008 г. до
31.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2011 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 90,59 лв., представляваща мораторна лихва
за забава и сумата от 26,50 лв. разноски по издаването на изпълнителния лист от
22.06.2011 г. по ч. гр. д. 3301/2011 г. по описа на СлРС, по който е образувано
изпълнително дело № 1570/2019 г. по описа на ДСИ Иван Мавродиев при РС -
Сливен.
Ищцата твърди, че въз основа на посочения изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 3301/2011 г. по описа на СлРС, първоначално било
образувано изп. дело № 1416/2011 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев. С
постановление от 14.03.2017 г. изпълнителното дело било прекратено, а видно от
положения печат, последното изпълнително действие било извършено на 16.11.2011
г. Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист, било образувано
изпълнително дело № 1570/2019 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен. Ищцата
твърди, че вземанията на ответното дружество са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че вземанията на ответника не са погасени по
давност.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Чрез
своя пълномощник - адвокат поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да
присъди направените разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който оспорва иска и моли съда да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна
следното:
Видно от
събраните писмени доказателства по делото с изпълнителен лист от 22.06.2011 г., издаден
по ч. гр. д. № 3301/2011 г. по описа на СлРС, ищцата била осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 741,28 лв. - главница, представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода от 31.05.2008 г. до 31.12.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2011 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 90,59 лв., представляваща мораторна лихва
за забава към 01.02.2011 г. и сумата от 26,50 лв. разноски.
От
печата върху изпълнителния лист се установява, че въз основа на него било образувано ИД № 1416/2011 г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 14.03.2017
г.
Видно от
представената покана за доброволно изпълнение по изпълнителния лист било
образувано ИД № 1570/2019 г. по описа на ДСИ Иван Мавродиев при СлРС.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество е и
основателен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел
за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може
да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Наведеното от ищцата основание за
недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност - твърдение,
което съдът намира за основателно.
В настоящия случай се
претендират парични вземания на дружество - доставчик на водоснабдителни и
канализационни услуги, за доставена през периода от 31.05.2008 г. до 31.12.2010 г. питейна вода, като задълженията за заплащането й
представляват „други периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което за
тях е приложим
специалният давностен срок от 3 години.
С определение от 12.02.2021 г.
съдът е разпределил доказателствената тежест по делото, като е указал, че в тежест на ответника е да докаже наличие на
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок, както и че
не сочи доказателства за това.
Ответното дружество не е поискало събиране на доказателства за
спиране или прекъсване на давностния срок.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по делото.
Съдът намира възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата за основателно.
Видно от представения по делото приходен касов ордер ищцата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Цената на предявения иск е равна
на 858,37 лв. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300,00
лв. Ето защо, предвид обстоятелството, че от една страна производството по
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а от друга страна е
приключило в едно открито съдебно заседание, съдът намира за справедлив размер
на адвокатското възнаграждение от 300,00
лв.
Предвид изложеното ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 50 лв. -
заплатена държавна такса и 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, сумата
от 741,28 лв. /седемстотин четиридесет и един
лева и двадесет и осем стотинки/ -
главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 31.05.2008 г. до 31.12.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.05.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата от 90,59 лв. /деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава към
01.02.2011 г. и сумата от 26,50 лв. /двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 3301/2011 г. по описа на СлРС, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 22.06.2011 г. по ч. гр. д. № 3301/2011 г. по описа на СлРС, по който е образувано изпълнително
дело № 1570/2019 г. по
описа на ДСИ Иван Мавродиев при РС - Сливен, поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от
350,00 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: