О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2549 31.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на тридесет и първи декември през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1798 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б,
РДПБЗН - Бургас (пълнм. л. 17) против Решение № 2422/09.10.2019г. по гр.д. № 5860/2019г.
по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, да заплати на Н.В.С., сумата от 1
764,76 лв. представляваща допълнително
трудово възнаграждение за 256,26 часа извънреден труд, представляващи разликата
между реално положения от него нощен труд през периода 01.07.2016 г. -
30.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 221,88 лв., представляваща сборна
лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 30.10.2016 г. –
22.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 764,76 лв.,
считано от 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00
лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвиждала
правило за превръщане на нощните часове в дневни за разлика от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба №
812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила
действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до
приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и била действаща през
четири дни от исковия период. Излагат се съображения, че основаната грешка на
съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на
трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на
държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални
престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на
подробна уредба в глава XV, раздел VI и VII
от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата
нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че в ЗМВР препраща към
Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Счита, че предвиждането
в Наредба № 8121з-407 за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни не
била в съответствие със ЗМВР, поради което със следващите Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. правилото липсвало.
На следващо място намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР
била осем часа. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители било 8 часа, а положения през
нощта труд 8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа, което е равно на
коефициент 1, а не както по КТ 1,143. За държавните служители по ЗМВР положения
нощен труд не се трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час
съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този смисъл
била и докладна записка № 8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ в МВР. Позовава се на съдебна практика и правна
консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Намира
мотивите на съда за противоречиви и непоследователни както и поддържа, че
липсва полагане на извънреден труд. Счита, че постановеното от РС решение
получените при преизчисление часове да се заплащат като извънреден труд поставя
в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и че се нарушава
принципа на йерархията на нормативните актове. Счита, че неправилно е
кредитирано заключението на вещото лице. Извършената експертиза сочила колко е
общия брой часове положен от ищеца нощен труд, но не се държало сметка, че той е
по-голям от този, който е положен по графици за дежурства. Излага съображения,
че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на
месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но
тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно -
счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява,
че поддържа становището, изразено в
писмения отговор.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. В случай, че не се отхвърли
изцяло исковата претенция, то моли при постановяване на решението да се вземе
предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г. трудът на работещите по КТ
при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно редакцията на чл. 9г през този период от Наредба за
работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ бр. 41/2017). Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие.
В изложението на въззивната жалба счита, че
постановеното предварително изпълнение на решението в частта за присъденото на
ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихва е недопустимо. Посоченото
възражение има характера на частна жалба съгласно чл. 244 ГПК, но липсва
отправено искане към съда, както и липсват доказателства да е заплатена сумата
в размер на 15 лева за частна жалба срещу определението, с което е допуснато
предварително изпълнение на решението. Ето защо съдът намира, че на
жалбоподателя следва да се дадат указания на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл.
260, т. 4 вр. чл. 261, т. 4 ГПК в срок до датата на съдебното заседание да
посочи в какво се състои искането към съда, както и да представи доказателства
за внесена държавна такса за частна жалба в размер на 15 лева по сметка на БОС.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н.С., чрез адвокат З.Б., с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Съдът констатира, че в представеното от
въззиваемия пълномощно на л. 29 не е
посочено представителството по кое дело осъществява пълномощникът, поради което
съдът счита, че следва да укаже на въззиваемия в срок до датата на съдебното
заседание да представи доказателства за представителната власт на адвокат Б..
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е
дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар
Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас (пълнм. л.
17) против Решение № 2422/09.10.2019г. по гр.д. № 5860/2019г. по описа на РС
Бургас, съобразно настоящото определение.
Указва
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай
Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова на основание чл. 275,
ал. 2 вр. чл. 260, т. 4 вр. чл. 261, т. 4 ГПК в срок до датата на съдебното
заседание да посочи в какво се състои искането към съда с оглед на
възражението, че счита постановеното предварително изпълнение на решението в
частта за присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихва за
недопустимо, както и в същия срок да представи доказателства по делото за
внесена държавна такса за частна жалба в размер на 15 лева по сметка на БОС.
Указва на въззиваемия Н.С. в срок до датата на
съдебно заседание да представи доказателства за представителната власт на адв. Б.
пред въззивна инстанция.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1798/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 15.01.2020 г.
от 10,10 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.