Решение по дело №60487/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 март 2025 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20231110160487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4691
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110160487 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Р...“ ЕООД против „... .“ ЕООД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от
6307,40 лева, с вкл. ДДС, представляваща сума по фактура № **********/10.10.2023 г. във
връзка с извършени довършителни СМР на ..., комплекс Аркадия, кв. Манастирски ливади,
гр. София - надница 21.06, монтаж на камък подпрозоречен, импрегнатор за камък,
труд+материали, стреч фолио, найлон и тиксо, монтаж тоалетни, монтаж мивки, крепежни
елементи, конзола, полиуретан, надници 28.06 – качване на мивки и изхвърляне на боклук,
надници 04.07, качване плочки, огледала и материали, сифони за мивки, монтаж на огледала,
надници 13.07., сваляне тиксо, материали, почистване, дъги, редукции, вентили, велпапе,
полагане латекс стени, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното плащане.
Ищецът „Р...“ ЕООД твърди, че с ответника са страни по договор за СМР от
04.04.2023 г. с предмет „довършителни дейности на ..., кв. „Манастирски ливади“, гр.
София“. Сочи, че за извършваните СМР по обекта ищецът издавал протоколи, проформи и
окончателни фактури, като ответникът бил заплатил сума в размер на 33 084 лв. без ДДС за
извършените строително-монтажни дейности. Незаплатени останали дейностите, отразени в
протокол от 27.09.2023 г., подробно описани по пера и стойност в уточнителна молба от
03.04.2024 г., а именно: надница 21.06, монтаж на камък подпрозоречен, импрегнатор за
камък, труд+материали, стреч фолио, найлон и тиксо, монтаж тоалетни, монтаж мивки,
крепежни елементи, конзола, полиуретан, надници 28.06 – качване на мивки и изхвърляне
на боклук, надници 04.07, качване плочки, огледала и материали, сифони за мивки, монтаж
на огледала, надници 13.07., сваляне тиксо, материали, почистване, дъги, редукции, вентили,
велпапе, полагане латекс стени, чиято обща стойност възлизала на сумата от 6 307.40 лв. с
ДДС, за която сума били издадени проформа фактура № 16/27.09.2023 г. и окончателна
фактура № **********/10.10.2023 г. Ответникът прекъснал всякаква комуникация с ищеца и
не бил изготвен протокол за приемане на работата, обективирана в протокол от 27.09.2023
1
г., като на 12.10.2023 г. ищецът изпратил покана до ответника за доброволно плащане по
процесната фактура, като така и не последвало плащане. При тези твърдения предявява
настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 6 307.40 лв. с
ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 04.04.2023 г.
Претендира разноски.
Ответникът „Е...“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че на 04.04.2023 г.
между страните е сключен договор за СМР на посочения в исковата молба обект. Излага, че
видът и обемът на възложената работа били уговорени в отделно приложение към договора,
като съгласно чл.3 от договора същите следвало да бъдат изпълнени в срок до 60 работни
дни. Съгласно чл.2 страните са се съгласили, че за изпълнение на възложените СМР
възложителят дължи на ищеца възнаграждение в размер на 33 084.75 лв. без ДДС. Твърди,
че е изпълнил задълженията си по договора, като е превел по банкова сметка на ищеца сума
в размер на 34 240.61 лв. без ДДС, представляваща стойността на издадените в периода
м.04-06.2023г. фактури за изпълнени СМР. Сочи, че извън фактурираните в периода м.04-
06.2024 г. СМР, не е възлагал извършването на други строително-монтажни работи на
ищеца, нито е приемал изпълнена от него работа през м.09.2023г. Ето защо счита, че
описаните във фактура **********/10.10.2023 г. СМР не са предмет на договора от
04.04.2023 г., поради което за тях ответникът не дължи плащане. При условията на
евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 8 414 лв., представляваща
стойността, заплатена от ответника за отстраняване на некачествено извършената от ищеца
работа. Сочи, че в началото на м.06.2023 г. е констатирал некачествено изпълнение на
възложената работа, като уведомил за това ищеца, като към м.10.2023 г. се установило, че
всички видове бояджийски дейности и подготвителни работи за тях не били качествено
изпълнени. Ето защо на 12.10.2023 г. ответникът поканил ищеца в срок до 15.10.2023 г. да
отстрани за своя сметка констатираните недостатъци, като му указал, че в противен случай
същите ще бъдат отстранени от трето лице за сметка на ищеца. Не последвало отстраняване
на недостатъците от страна на изпълнителя, поради което ответникът ангажирал трето лице,
като недостатъците били отстранени от последното на 22.03.2024 г. Твърди, че за
отстраняване на недостатъците е заплатил сума в размер на 8215,20 лв. с ДДС по фактура №
**********/30.05.2024г., както и сума в размер на 198,80 лв., от които сума в размер на
144,20 лв. по фактура № **********/23.10.2023 г., а остатъкът в размер на 54,60 лв. – по
фактура № ********** от 11.12.2023 г. При условията на евентуалност релевира възражение
за прихващане със сумата от 16 705 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ответника имуществени вреди, изразяващи се в сбора от вноските по договор за кредит №
МК/140- 0532/21.08.2023г. за периода м.01.2024 – м.05.2024г. Сочи, че на 30.10.2023 г.
сключил договор за наем с предмет процесния обект, въз основа на който наемодателят
дължал наемна цена в размер на 2000 евро, с която сума ответникът щял да погасява
вноската си по посочения договор за кредит. Излага, че поради некачественото изпълнение
на СМР от страна на ищеца и неостраняване на недостатъците от същия, наемателят
прекратил действието на сключения договор за наем, считано от 31.12.2023г., поради което
се наложило ответникът да заплати вноските по кредита в посочения размер. При условията
на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 5 260,48 лв.,
представляваща неустойка за забава по чл. 14 от договора за периода 16.10.2023г. –
22.03.2024 г. Сочи, че съгласно чл. 14 от договора при неспазване определените в договора
срокове, неизправната страна дължи на изправната неустойка за забава в размер на 0,1% от
общата цена на договора за всеки просрочен ден. Твърди, че ищецът е изпаднал в забава за
отстраняване на недостатъците, считано от 16.10.2023 г., като същите били отстранени едва
на 22.03.2024 г. При условията на евентуалност моли за намаляване възнаграждението по
договора със стойността на некачествено извършените СМР, възлизаща на част от
заплатените от ответника разходи за поправка. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на
2
иска, като претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и от представения договор за строително-ремонтни от 04.04.2023 г. се
установява, че страните са постигнали съгласие, ищецът „Р...“ ЕООД да изпълни строително-
ремонтни работи на ..., комплекс Аркадия, кв. Манастирски ливади, гр. София, подробно
описани в количествено-стойностна сметка, съгласно Приложение № 1, неразделна част от
договора. срещу цена в размер на 33 084,75 лева без ДДС, определена в договора и в срок от
60 работни дни. Цената следвало да се заплати на 3 вноски, авансово 50 % от стойността на
договора, второ плащане в размер на 14 888,14 лева без ДДС, представляващо 45 % от
стойността на договора, след шпакловка, фаянс и гранитогрес и трето плащане в размер на
1654,24 лева без ДДС представляващо 5 % от стойността на договора, след полагане на боя.
По делото е представена количествено – стойностна сметка от 28.01.2023 г., както и
писмо от същата дата, от които се установява, че КСС е приета, а празните позиции ще бъдат
запълнени след изпращане на проекти за баните, включваща шлайфане на вароциментови
мазилки, стени, дълбокопроникващ грунд след шлайфане, шпакловка една ръка, шпакловка
две ръце с лепило и мрежа, таван всекидневна, шпакловка две ръце варова, стени тавани,
алуминиеви ръбохранители, шлайфане преди латекс, полагане на грунд преди латекс,
полагане на латекс, полагане на хидроизолация по подове и стени в бани, полагане на
хидроизолационни ленти по ъгли в бани, монтаж на гранитогрес, бани, коридор и кухня,
куфари от бял ГК, предстенна обшивка от двоен зелен ГК с вата, бани, преградна стеничка
от двоен картон с вата, ниша в коридор, обличане на структура WC с двоен зелен ГК,
шпакловка на зелен ГК с теракол и мрежа, изкопаване на ниши в бани, тавани от зелен ГК с
вата в бани, преместване на рогови сифони, монтаж линейни сифони, преправяне
водопровод и вкопаване, замазване след сифони и вкопаване на водопровод, бетоноконтакт
преди саморазливна замазка, саморазливна замазка, ниши от ГК в бани, обличане на ниши
от ГК в бани с гранитогрес, качване на материали, сваляне на отпадък, застилане с велпапе,
найлон и тиксо, акрил по вътрешни ъгли на дограми и тавани в бани. В писмо от 23.03.2023
г. ищецът иска от ответника проект за баните, за да го калкулира в количествената сметка и
да изготвят договора. В писмо от 04.04.2023 г. ищецът изпраща до ответника договор за
СМР, с предложение допълнителните дейности, които не са включени в КСС към договора
да бъдат в отделен протокол за СМР, с фактура към него.
По делото не е спорно, че във връзка с отношенията между страните е преведен аванс
в размер на 16 542,38 лв. без ДДС, който видно от писмо от ответника до ищеца от
25.05.2023 г. страните са приели, че съставлява 30 % от прогнозната стойността по договора
и са спрели на вариант 2, който предвижда да се изработи и нулира аванса и след това да се
заплаща всичко, без приспадания. Видно от писмо от 20.06.2023 г. на ответника са изпратени
проформа фактура и Протокол образец 19-СМР, които се установява от писмо от 21.06.2023
г. от ответника, че са платени и предстои издаване на фактура.
По делото e представена неоспорена кореспонденция между страните, от която се
установява, че ищецът е представил на ответника протокол за допълнителни дейности след
21.06, с молба за преглед и потвърждение, за подготвяне на проформа фактура от 01.08.2023
г. Изпратено е писмо от 27.09.2023 г. с допълнения към протокола за СМР от 01.08.2023 г., с
добавена 16 позиция полагане на латекс, който бил положен в периода 21-25 август,
актуален към датата на изпращане на писмото, с приложена проформа фактура и Протокол
образец 19-СМР. В писмото е посочено, че позициите от 1 до 15 остават непроменени, но
към този момент за този протокол още няма потвърждение.
От представения протокол към 27.09.2023 г. за установяване завършването и
заплащането на СМР, относно довършителни дейности на ..., комплекс Аркадия, кв.
Манастирски ливади, гр. София се установява, че ищецът претнедира заплащането на
3
надница 21.06, монтаж на камък подпрозоречен, импрегнатор за камък, труд+материали,
стреч фолио, найлон и тиксо, монтаж тоалетни, монтаж мивки, крепежни елементи, конзола,
полиуретан, надници 28.06 – качване на мивки и изхвърляне на боклук, надници 04.07,
качване плочки, огледала и материали, сифони за мивки, монтаж на огледала, надници
13.07., сваляне тиксо, материали, почистване, дъги, редукции, вентили, велпапе, полагане
латекс стени, чиято обща стойност възлиза на сумата от 6 307.40 лв. с ДДС, за която сума е
представена проформа фактура № 16/27.09.2023 г. и окончателна фактура №
**********/10.10.2023 г.
Представен е протокол към 01.08.2023 г. за установяване завършването и заплащането
на СМР, относно довършителни дейности на ..., комплекс Аркадия, кв. Манастирски ливади,
гр. София, като се установява, че разликата с протокол към 27.09.2023 г. е липсващата
позиция 16, свързана с полагане на латекс, към която реферира писмото на ищеца до
ответника от 27.09.2023 г.
От представената покана за доброволно изпълнение от 10.10.2023 г., ведно с
приложен протокол за СМР от 27.09.2023 г. и фактура № 54/10.10.2023 г. се установява, че
ответното дружество е поканено да заплати сумата от 5256,17 лв., без ДДС до 31.10.2023 г.
В отговор на поканата с писмо от 12.10.2023 г. от ответника до ищеца с приложен
снимков материал на неотстранените дефекти към 12.12.2023 г., като е посочено, че ищецът
бил информиран за тях още към дата 08.06.2023 г. и е отправена молба да отстрани
дефектите със срок 15.10.2023 г. след което посочва, че ще се обърне към друг изпълнител.
С писмо от 13.10.2023 г. от ищеца до ответника, първият сочи, че комуникацията
между страните била прекъсната едностранно от ответника с получаването на протокол от
01.08.2023г., а приложенията снимков материал бил изготвен два месеца след напускане на
обекта от ищеца. След това в жилището било извършвани други дейност, към които той
нямал ангажимент и счита липсата на реакция от ответника, след двукратното изпращане на
протоколи, като приемане на извършените СМР без забележки.
Представен е Акт № 1 от 24.05.2024 г. за установяване извършването и заплащането
на натурални видове строителни и монтажни работи на обект ..., комплекс Аркадия, кв.
Манастирски ливади, гр. София, както и фактура № **********/30.05.2024 г. издадена от
„Д...“ ЕООД, както и платежно нареждане от 30.05.2024 г.
Приети са фактури №№ **********/11.12.2023 г. и **********/11.12.2023 г. от „А...“
ООД, ведно с фискални бонове към същите.
Представен е договор за наем от 30.10.2023 г. между „Е... .“ ЕООД и „У...“ ЕООД
досежно ..., находящ се в гр. София, кв. Манастирски ливади изток, ... срещу месечен наем в
размер на 2000 евро без ДДС, както и предизвестие за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, считано от 31.12.2023 г.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 110, том
II, РЕГ. № 6815, дело № 290 от 2023 г. от който се установява, че „Е... .“ ЕООД е придобило
процесният имот ..., находящ се в гр. София, кв. Манастирски ливади изток, ... от „И...“
ЕООД, като част от продажната цена се плаща с договор за кредит. Представен е и договор
за банков кредит № МК/140-0532/21.08.2023 г. сключен между „А...“ АД и „Е... .“ ЕООД,
като кредитополучател и „Е...“ ЕООД и Боян Бойчев Захариев, като съдлжъници.
От разпита на свидетеля Р. Р. А. се установява, че работи в строителството, като
майстор на шпакловки, бои. Работи с ищеца от 4-5 години, включително и на обекта
Аркадия на осмия етаж, където правили шпакловки и бои. Качвали материали, карали общи
работници на обекта. Възложителят наблюдавал изпълнението през 2-3 дни. Имал
забележки, но ги отстранили. Приключил работа на обекта в началото на месец юли.
Направили им забележки за таваните, защото бил фибран и те го шпакловали с мрежи
теракол върху фибрана. Забележките били от фибрана на таваните. Имало пукнатини, но ги
4
оправили. Издали обекта в началото на юли.
От разпита на свидетеля Д. Й. Л. се установява, че е близка приятелка на управителя
на ответното дружество Б. З.. Била запозната с имота в комплекс Аркадия, тъй като Боян
искал съвет от нея за дизайна. Фирмата, която била наета за извършване на довършителните
дейности в имота била „Р...“ ЕООД. Дейностите били извършвани от бригади на В. К., който
ги водил на място. Трябвало да се поставят подови настилки, да се направят бани, стените да
бъдат измазани, шпакловани и боядисани, да бъде обърната дограмата на прозорците, както
и да се положат первази, т.е. всички дейности преди обзавеждане на жилището. Имало
забележи към работата на В. и неговите служители. Имало места с изключителни кривини
по стените и по таваните, които след това се нацепили. Нацепили се и фугите в баните.
Неправилно били монтирани сифони. Предявени били претенции от управителя на
дружеството към В.. Дори от „Баумит“ заявили, че дефектите се получавали тъй като не е
спазена технологията на полагане на материала. След няколко месеца молби към „Р...“,
корекции не били направени. След това била наета друга фирма да довърши жилището –
„Д...“ Било им възложено поправянето на най фрапантните неща, основно по стените и
таваните. Поправени били и баните, били фугирани отново и били поставени силикони по
первазите.
От показанията на свидетеля Г. В. М. се установява, че е запознат с обекта в Аркадия,
тъй като през пролетта на 2023г. правил електрическа инсталация, монтирал контакти,
ключове и осветителни тела. В обекта имало много пукнатини и кривини. Отложили
направата на електрическата инсталация, тъй като извикали друга фирма да оправи
положението. През лятото на 2024г. отишъл за да монтира осветителните тела, но на места
имало още кривини и пукнатини, които не били поправени.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които не изясняват
обстоятелства от предмета на доказване, поради което и като неотносими, съдът не ги
обсъжда.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума
срещу изпълнение на възложена работа; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена
в чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът
не твърди и не доказва да е заплатил претендираната част от възнагражданието.
Първият спорен по делото въпрос е налице ли е възлагане на работата от ответника.
Сключеният на 04.04.2023 г. договор, е неформална (съгласието на страните не е
обективирано в документ), консенсуална и кумутативна правна сделка, с предметно
съдържание, съответно на уредения в р.VІІІ от Особената част на ЗЗД договор за изработка.
Предметът на задължението на страната, дължаща характерната престация - изпълнителя, е
извършване на конкретни фактически действия – строителни и монтажни работи за
5
постигане на възложения от договора резултат, инкорпориран в представената количествено
– стойностна сметка от 28.01.2023 г. – шлайфане на вароциментови мазилки, стени,
дълбокопроникващ грунд след шлайфане, шпакловка една ръка, шпакловка две ръце с
лепило и мрежа, таван всекидневена, шпакловка две ръце варова, стени тавани, алуминиеви
ръбохранители, шлайфане преди латекс, полагане на грунд преди латекс, полагане на латекс,
полагане на хидроизолация по подове и стени в бани, полагане на хидроизолационни ленти
по ъгли в бани, монтаж на гранитогрес, бани, коридор и кухня, куфари от бял ГК,
предстенна обшивка от двоен зелен ГК с вата, бани, преградна стеничка от двоен картон с
вата, ниша в коридор, обличане на структура WC с двоен зелен ГК, шпакловка на зелен ГК
с теракол и мрежа, изкопаване на ниши в бани, тавани от зелен ГК с вата в бани,
преместване на рогови сифони, монтаж линейни сифони, преправяне водопровод и
вкопаване, замазване след сифони и вкопаване на водопровод, бетоноконтакт преди
саморазливна замазка, саморазливна замазка, ниши от ГК в бани, обличане на ниши от ГК в
бани с гранитогрес, качване на материали, сваляне на отпадък, застилане с велпапе, найлон
и тиксо, акрил по вътрешни ъгли на дограми и тавани в бани. Видно и от показанията на
свидетеля на ответника Л., всички довършителни работи в жилището преди поставянето на
мебели е следвало да бъдат извършени от „Р...“ ЕООД. Видно от разменената и неоспорена
от страните имейл кореспонденция допълнителните дейности, които не са включени в КСС
към договора да бъдат в отделен протокол за СМР, с фактура към него. Поради това съдът
приема , че СМР предмет на разглеждане в настоящото производство - надница 21.06,
монтаж на камък подпрозоречен, импрегнатор за камък, труд+материали, стреч фолио,
найлон и тиксо, монтаж тоалетни, монтаж мивки, крепежни елементи, конзола, полиуретан,
надници 28.06 – качване на мивки и изхвърляне на боклук, надници 04.07, качване плочки,
огледала и материали, сифони за мивки, монтаж на огледала, надници 13.07., сваляне тиксо,
материали, почистване, дъги, редукции, вентили, велпапе, полагане латекс стени са били
възложени от ответника на ищеца. Извършването на тези дейности се потвърждава и от
показанията на свидетеля Алексиев. В имейл кореспонденцията от 12.10.2023 г. ответникът
никъде не е оспорил извършените СМР да са били възложени от него, дори напротив,
отправена е молба до ищеца да отстрани дефектите в срок до 15.10.2023 г., след което
посочва, че ще се обърне към друг изпълнител.
Изискуемостта на вземането за възнаграждение настъпва с приемане на възложената
работа.
Следващият спорен въпрос е налице ли са такива недостатъци на работата, които да
обосноват отказ за приемането и.
По делото не се спори, че не е налице изрично приемане на работата. В чл.264 от ЗЗД
е уреден начинът, съобразно който следва да се приеме извършената съгласно договора
работа, като законодателят не е установил задължителна писмена форма за доказване на
приемането, поради което същото може да бъде извършено и с конклудентни действия. В
този смисъл разпоредбата на чл.264, ал.3 от ЗЗД презюмира, че ако не са направени
възражения, относно приемането на работата, същата се счита приета.
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право,
но и задължение на възложителя. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно.
Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. №
1135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката,
не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а
6
пораждат право да иска намаляване на неговия размер, както и разваляне на договора когато
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за договореното или
обикновеното й предназначение а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени
по реда на чл. 265 ЗЗД. Предпоставки за освобождаване на възложителя от задължение да
плати уговореното възнаграждение са: 1) работата да не е приета, 2) да е с недостатъци, 3)
които неотстраними и 4) са толкова съществени, че работата е негодна за договореното или
обикновено предназначение, поради което от възложителя е 5) отправено оценъчно
изявление за приравняване на изпълнението за пълно неизпълнение и 6) изразено
недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Недостатъците на
престирания резултат – предмет на изработката пораждат права на възложителя – да направи
възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД или да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1. да иска поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; 2. да иска заплащане на разходите, необходими за поправката;
3. съответно намаление на възнаграждението или 4. да развали договора, ако отклонението
от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Отговорността на изпълнителя и правата на
възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху
годността на изработеното. За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в
посочения законов текст, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като
липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на видими недостатъци
или появили се скрити недостатъци води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД.
Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага
след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Скритите недостатъци, съгласно чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не
могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които
са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо само ако
изпълнителят е знаел недостатъците - чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Законът не
изисква конкретна форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2
ЗЗД, поради което е допустимо те да са направени и само устно. В настоящия случай
установяването на фактическата власт върху изпълнената работа и непредявяването на
възражения срещу същата в разумен срок предпоставят приложението на необоримата
презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита за одобрена и приета. В случая по
делото не са ангажирани доказателства, че в разумен срок, т. е. до няколко дни след
предаването на работата, считано от съответните дати на протоколите, ищецът да е направил
възражения пред ответника за некачествено изпълнената работа. В показанията на свидетеля
Л. липсва каквато и да било конкретика за отправени възражения към ищеца. По делото не
са представени доказателства за твърдението, че още към м.06.2023 г. ответникът е възразил
за некачествено извършени СМР. Единственото доказателство за възражения е имейл
кореспонденцията от 12.10.2023 г., която обаче датира почти два месеца, след приключване
на работата по обекта. Възложителят е установил фактическа власт върху изработеното, т.
е. обективният елемент предаване е налице. При това положение за възложителя е породено
задължението да прегледа работата и да направи възражения за неточно изпълнение.
Липсата на незабавно известяване на изпълнителя за посочените недостатъци, които са
видими е преклудирала възможността на ответника да реализира отговорността на
изпълнителя по чл. 265 ЗЗД за некачествено изпълнени СМР, посочени по - горе.
С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че всички материални предпоставки са налице, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Уважаването на предявения иск предполага да бъдат разгледани предявените при
7
условията на евентуалност възражения от ответника.
Първото релевирано при условията на евентуалност възражение е за прихващане със
сумата от 8 414 лв., представляваща стойността, заплатена от ответника за отстраняване на
некачествено извършената от ищеца работа. По изложените по-горе мотиви възражението се
явява неоснователно, тъй като за да запази правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД ответникът следва
да установи, че е направил възражения пред ищеца за некачествено изпълнение незабавно
след извършване на работата, каквото доказване в настоящото производството не беше
проведено. Изложените съображения важат и относно възражението по чл.265, ал.1, предл.3
от ЗЗД за намаляване на дължимото възнаграждение със стойността на некачествено
извършените СМР, възлизаща на част от заплатените от ответника разходи за поправка.
Второто евентуално възражение на ответника възражение за прихващане със сумата от
16 705 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ответника имуществени вреди,
изразяващи се в сбора от вноските по договор за кредит № МК/140- 0532/21.08.2023г. за
периода м.01.2024 – м.05.2024г., поради прекратяване на договор за наем с предмет
процесния обект, въз основа на който наемодателят дължал наемна цена в размер на 2000
евро, с която сума ответникът щял да погасява вноската си по посочения договор за кредит.
Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като видно от договор за кредит №
МК/140- 0532/21.08.2023г. и договор за наем от 30.10.2023 г. между „Е... .“ ЕООД и „У...“
ЕООД, страна по тези правоотношения е „Е... .“ ЕООД, а не настоящият ответник.
Неоснователно е и последното релевирано от ответника възражение за прихващане със
сумата от 5 260,48 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 14 от договора за периода
16.10.2023г. – 22.03.2024 г., тъй като в настоящото производство не се установи страните да
са обективирали взаимно съгласие по съществените елементи на договора за изработка в
определена форма, тъй като представеният договор за строително-ремонтни от 04.04.2023 г.
не е подписан.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. От представения списък по чл.80 ГПК се
установява, че разноските на ищцовата страна за държавна такса са в размер на 252,29 лв., 1
000 лв. за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 1 252,29 лв. Искането по чл. 78,
ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната, която е направила
възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат. С уговореното (и
платеното) от нея тя признава, че на толкова възлиза адвокатския труд по конкретното дело.
По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да уважи
над размера, заплатен от самата страна, която е направила възражението - определение №
374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., определение № 343 от 23.10.2017
г. на ВКС по гр. д. № 2090/2016 г., III г. о. Възражението за прекомерност на разноските на
ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие на ответника, същият е платил за адвокатско
възнаграждение сумата от 1440 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „... .“
ЕООД, *** *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „П..., да заплати
на „Р...“ ЕООД *** ******, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ул.Л..., общ.
Несебър, сумата от 6307,40 лева, с вкл. ДДС, представляваща сума по фактура №
**********/10.10.2023 г., във връзка с извършени довършителни СМР на ..., комплекс
Аркадия, кв. Манастирски ливади, гр. София - надница 21.06, монтаж на камък
подпрозоречен, импрегнатор за камък, труд+материали, стреч фолио, найлон и тиксо,
монтаж тоалетни, монтаж мивки, крепежни елементи, конзола, полиуретан, надници 28.06 –
качване на мивки и изхвърляне на боклук, надници 04.07, качване плочки, огледала и
8
материали, сифони за мивки, монтаж на огледала, надници 13.07., сваляне тиксо, материали,
почистване, дъги, редукции, вентили, велпапе, полагане латекс стени, ведно със законна
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2020 г., до датата на окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 252,29 лева, представляваща
направени по делото разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9