Р Е
Ш Е Н
И Е № 31
гр.Стара Загора, 21.02.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 870 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалби на „Резид“
ЕООД гр.Казанлък и Народно читалище (НЧ) „Искра-1860” гр.Казанлък против
Заповед №1485/20.09.2019г. на Кмета на Община Казанлък, с която се нарежда да
се премахне обект „Метална конструкция за тента на терасата към сградата на НЧ
„Искра-1860” гр.Казанлък. В жалбата на „Резид“ ЕООД се твърди, че издадената
заповед е незаконосъобразна, тъй като при изготвяне на констативния акт,
послужил за издаването на административния акт, са допуснати нарушения, изразяващи
се в следното: посочено е, че строежът е
собственост на НЧ „Искра-1860”, а „Резид” ЕООД, е посочено като извършител,
като в действителност монтираната метална конструкция за тента върху терасата е
изградена върху терен - собственост на читалището въз основа на договор за
наем, но самото читалище не е неин собственик. Сочи се, че отразеното в
констативния акт не кореспондира с действителните обстоятелства, където е
определено строежът да бъде премахнат от неговия собственик „Резид” ЕООД, като
вместо ЕИК на дружеството е вписан ЕИК на НЧ „Искра-1860” гр.Казанлък. Твърди
се, че в констативния акт и в заповедта са посочени различни разпоредби на ЗУТ,
като се счита, че същите следва да са идентични. Излагат се съображения, че в
констативния акт навсякъде се говори за строеж и извършени СМР, като в
заповедта също се разпорежда премахването на строеж, докато посочените
нормативни разпоредби в тези актове касаят временни преместваеми съоръжения.
Сочат се допуснати нарушения и при връчване на заповедта. Обосновава се, че в
мотивите на заповедта се сочи, че библиотеката към читалище „Искра“ е включена
в списъка на архитектурните паметници на културата от местно значение, а от
друга страна се посочва, че металната конструкция, която подлежи на премахване,
е изградена на терасата към сградата на НЧ „Искра-1860“, като самата сграда на
читалището не е включена в списъка на архитектурните паметници на културата от
местно значение. Моли се съда да отмени оспорената заповед.
В жалбата на НЧ „Искра-1860“ се
сочи, че като основание за издаването на оспорваната заповед, е послужил
констативен акт №54/15.07.2019г., който документ не е връчван на читалището.
Сочи се, че в самата заповед не е предвидено задължение за НЧ „Искра-1860“
гр.Казанлък, което означавало, че задължено лице по нея е „Резид“ ЕООД
гр.Казанлък, а не читалището. Обосновава се, че в случая не може да се приложи
разпоредбата на чл.57а, ал.4 от ЗУТ, поради което не става ясна причината за
изпращане на Заповед №1485/20.09.2019г. на Кмета на Община Казанлък на НЧ
„Искра-1860“ гр.Казанлък. Моли се съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателите
се представляват от адв.А. Т.. В представените по делото писмени становища, по
отношение за Резид ООД се сочи, че отразеното в издадения Констативен протокол
№54/15.07.2019г. не отговаря нито на действителните обстоятелства, нито
кореспондира с оспорената заповед. Твърди се, че посочените в констативния акт
и заповедта законови разпоредби следва да са идентични, а в случая това не е
така, като в навсякъде в протокола се говори за строеж, а нормативните
изисквания, посочени в заповедта касаят временни преместваеми съоръжения. Тези
обстоятелства, наред с това, че от тези документи не ставало ясно кой е
собственик на обекта затруднявали правото на защита на жалбоподателя.
Обосновава се допуснато нарушение на чл.26, ал.1, чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК,
тъй като дружеството не е уведомявано за започналото производство не му е
предоставяна възможност да представи документи. Заявяват се нарушения във
връзка с връчването на оспорената заповед. Излагат се съображения, че в случая
одобрени и съгласувани проекти и схема за поставяне на съоръжението не са
необходими, тъй като сградата към читалището не е паметник на културата, като
металната конструкция е поставена преди повече от 20 години със съгласието на
НЧ „Искра 1860“. Моли се съда да отмени оспорената заповед. Претендират се
разноски по делото.
В писменото становище на НЧ
„Искра 1860“ – гр.Казанлък се сочи, че констативният акт, послужил като
основание за издаване на заповедта не е връчван на негов представител. Оспорва
се законосъобразността на процедурата по чл.18а от АПК по връчването на този
акт. Обоснова се, че в самата заповед не е предвидено задължение за читалището,
което означавало, че задължено лице по нея е Резид ООД – гр.Казанлък, но
въпреки това именно читалището е конституирано като заинтересована страна.
Твърди се, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.57а, ал.4 от ЗУТ, тъй като собственика на преместваемия обект не е неизвестен, за да се
връчва заповедта на собственика на имота. Излагат се съображения, че е налице
противоречие в оспорената заповед между посочените законови разпоредби за
издаването й и квалификацията на обекта, който подлежи на премахване. Моли се
съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноските по делото, дори и
по отношение на читалището жалбата да бъде оставена без разглеждане, тъй като
едва в съдебно заседание ответникът е заявил, че заповедта не касае НЧ „Искра
1860“ – гр.Казанлък.
Ответникът, Кмет на Община
Казанлък, представляван от старши юрисконсулт Б., оспорва жалбата на „Резид“
ЕООД гр.Казанлък като неоснователна, а по отношение на жалбата на НЧ „Искра
1860“ – сочи, че е недопустима. Излага съображения, че от събраните по делото
доказателства не се установяват релевираните основания за отмяна на оспорения
административен акт. По подробно изложени съображения моли съда да отхвърли,
респ. да остави без разглеждане подадените жалби.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Видно от приложеното по делото
Удостоверение изх.№9100-681/14/12/2017г. на Директор на Дирекция „РАФИССД“ към
Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на
културата, сградата в кв.172, УПИ I-3439, в гр.Казанлък, обл.Стара Загора е
обявена с Протокол на Националния съвет за опазване паметниците на културата от
03.12.1998г. като „Библиотека към читалище Искра“ за архитектурно-строителен
паметник на културата с категория: „местно значение“ (л.7 и л.70). Видно от
същото удостоверение сградата в посочения поземлен имот притежава статут на
архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно
значение“.
С Решение №264/24.06.1999г. по протокол
№45/24.06.1999г., настоятелството на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък е приело идейния
проект за търговски обект, находящ се на територията на читалището и е дадено
съгласие за неговото реализиране и поставянето на тенти от западната и южната
страна (л.8).
На 31.05.2019г. от Зам.кмета на Община
Казанлък е изпратено писмо до председателя на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, с което
същият е уведомен за образувано производство по чл.224а, ал.5, вр. чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, относно поставянето на навес на терасата по северозападната
фасада на сградата на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък. Предоставен в 3-дневен срок от
получаване на писмото за представяне на всички налични документи, съпътстващи
изпълнението на строежа (л.31).
С писмо вх.№176-03-6/06.06.2019г.
председателят на читалището е уведомил Община Казанлък, че на терасата на
северозападната фасада на сградата на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък няма поставен
навес (л.30).
Извършена е проверка от работна група
от Община Казанлък на обект: „Поставяне на метална конструкция за тента на
терасата на сградата на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, резултатите от която са
обективирани в Констативен акт №54/15.07.2019г. (л.20-21). При проверката е
установено, че строежът е собственост на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, а извършител
на строежа е Резид ЕООД – гр.Каазанлък, съгласно договор за наем от
01.01.2014г. с НЧ „Искра“ – гр.Казанлък. Констатирано е, че при изпълнение на
обекта в УПИ I-3439, кв.172 по ПУП-ПР и ПЗ са извършени следните
строително-монтажни работи: монтирана е конструкция за тента върху терасата към
сградата на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък по северозападната фасада с размери в план
9,04/5,43м с височина в най-ниската част 2,37 и в най-високата част 5,43м. За
поставеното преместваемо съоръжение няма одобрен проект и разрешение за
поставяне, като е прието, че е извършено нарушение на чл.57, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ. При проверката не са присъствали други лица, освен съставителите на акта.
Констативният акт е връчен на управителя
на Резид ЕООД – гр.Казанлък на 22.07.2019г. срещу подпис (л.22).
Констативният акт е изпратен за
връчване и на председателя на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, но поради непотърсване
на пратката, е връчен по реда на чл.18а, ал.9 от АПК (л.23-29).
На 20.09.2019г. е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед №1485/20.09.2019г. на Кмета на Община Казанлък,
с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ и чл.83, ал.1, т. „г“ от
ЗКН е наредено: I. Да се премахне обект „Метална конструкция за тента на
терасата към сградата на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък; II. Определен е 14 дневен
срок от влизане в сила на заповедта на собственика „Резид“ ЕООД гр.Казанлък за
премахване на строежа; III. Обектът да се почисти от строителни и битови
отпадъци; IV. Ако преместването на бъде извършено в определения срок за
доброволно изпълнение, то ще бъде изпълнено от общината по реда, и условията на
съответната общинска Наредба.
Като мотиви за издаване на Заповедта е
посочено, че при извършена проверка по документи е установено, че поземления
имот е частна собственост, отреден е за „Читалище и библиотека“, като
Библиотека към читалище „Искра“ е включена в списъка на архитектурните
паметници на културата от местно значение под №110, с протокол №15 на НСОПК от
03.12.2018г. Обосновано е, че съгласно чл.79, ал.4 от ЗКН, когато единична
културна ценност няма определен териториален обхват в акт за деклариране или за
предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за
охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при
улици до 14 метра и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство
между тях. Посочено е, че поземленият имот е собственост на НЧ „Искра“ –
гр.Казанлък съгласно договор за делба, издаден от службата по вписванията в
гр.Казанлък, като съгласно договор за наем от 01.01.2014г. НЧ „Искра“ –
гр.Казанлък отдава под наем Кафе-аператив, находящ се на партерния етаж на
читалището и терасите от южна и западна стена, както и градинката срещу южната
тераса на „Резид“ ЕООД гр.Казанлък. Посочено е също, че за обекта няма одобрени
и съгласувани с Министерството на културата схема за поставяне, проекти по част
Архитектурна и СИ, и издадено Разрешение за поставяне. При извършената проверка
на място е установено, че са извършени следните строително-монтажни работи:
монтирана е метална конструкция за тента върху терасата към сградата на НЧ
„Искра“ – гр.Казанлък по северозападната фасада с размери в план 9.04/5.43 с
височина в най-ниската част 2,37м и в най-високата 5,43м, като за извършител е
установен „Резид“ ЕООД гр.Казанлък.
Заповедта е връчена на пълномощник на
НЧ „Искра“ – гр.Казанлък на 30.09.2019г. (л.17) и на същата дата на Д.П.–
барман в стопанисвания от „Резид“ ЕООД гр.Казанлък кафе аператив.
С Решение №1185 от проведено на
26.09.2019г. заседание на Общински съвет Казанлък, на основание чл.42, ал.6 и
ал.8 от ЗМСМА, вр. чл.161 от ИК, поради регистрацията си в ОИК на Г.С.. – кмет
на Община Казанлък, като кандидат за изборите за общински съветници и кметове
на 27.10.2019г., е взето решението Д.Д.К.– заместник кмет по строителството,
инфраструктурата и транспорта, за временно изпълняващ длъжността Кмет на Община
Казанлък, за периода от края на мандата – 25 октомври 2019г. до полагане на
клетка на новоизбрания кмет (л.60-61).
Със Заповед №1672/01.11.2019г. на ВрИД
Кмет на Община Казанлък – инж.Д.К., на основание чл.62, ал.2 от АПК, поради
установяване на допусната очевидна фактическа грешка в разпоредителната част на
Заповед №1485/20.09.2019г. на Кмета на Община Казанлък, последната е поправена
като в точка II от разпореждането на същата вписания за ЕИК на „Резид“ ЕООД
гр.Казанлък №********* е постановено да се чете №********* (л.33). Заповедта на
връчена на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък чрез лицето П.К., без да посочено в какво
качество същата е получава на 13.11.2019г. и на управителя на „Резид“ ЕООД
гр.Казанлък – Стоян Петров на 15.11.2019г. – лично.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Заинтересовани
страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконно
поставен преместваем обект по чл.57а, ал.1 от ЗУТ са
адресатите й, тъй като спрямо тях се създават задължения, рефлектиращи пряко
върху правната им сфера. Други заинтересовани лица няма, тъй като задължението
за премахване, разпоредено със заповедта, е по отношение на вписания адресат.
Той е участник в административното производство по издаване на заповедта и
спрямо него възникват разпоредените с акта задължения. В този смисъл, в
разглеждания случай с оспорената заповед не се създават задължения спрямо
жалбоподателя НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, поради което подадената от този
субект жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
По отношение на жалбоподателя „Резид“
ЕООД гр.Казанлък, който именно се явява адресат на заповедта, оспорването е
направено в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустимо. По отношение на
доводите в жалбата, че административният акт не е връчен лично на управителя на
„Резид“ ЕООД гр.Казанлък, а на лице, което работи в стопанисвания от него обект
на 30.09.2019г., следва да се отбележи, че това обстоятелство не рефлектира по
никакъв начин нито спрямо законосъобразността на заповедта, нито по отношение
на допустимостта на жалбата срещу нея, след като същата е депозирана при
административния орган на 09.10.2019г., т.е. в 14-дневния преклузивен срок за
оспорване. Съгласно разпоредбата на чл.46 от ГПК, приложима по силата на чл.144
от АПК, когато съобщението не може да бъде
връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го
приеме. Но в случая дори и да се приеме нередовност на съобщаването, то срокът
по чл.215, ал.4 от ЗУТ не се смята за започнал да тече при преценката по
чл.159, т.5 от АПК, поради което и в този случай жалбата подлежи на разглеждане
като подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата на
Резид“ ЕООД гр.Казанлък е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ това е
кметът на общината. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил
фактическите основания за издаването й – наличие на неправомерно монтирана метална конструкция за терасата към сградата
на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, без наличие
на правно основание за поставянето му – одобрени и съгласувани с Министерството
на културата схема за поставяне, проекти по част Архитектурна и СК, и издадено
разрешение за поставяне. Посочено е и правното основание за издаването на
заповедта – разпоредбите на чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ, като само първата
от тях съответства на фактически установените. Правната доктрина и
практика обаче са единни в разбирането, че непосочването или погрешното
посочване на правното основание не е отменително основание, защото съдът не е
обвързан с правната преценка на органа. С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че заповедта е обоснована с
факти, които са елемент от състава на приложимата норма. Обстоятелството, че в
т.II от диспозитивната част на заповедта е посочено, че следва да се премахне
строеж, както и употребата на този термин в констативния акт, не сочат
незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл.146, т.2
от АПК, както се твърди в жалбата, тъй като разпоредения за премахване обект е
остатъчно ясно конкретизиран, т.е. предмета на премахване не е неясен, за да се
приеме незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание.
Противно на
посоченото в жалбата, при издаване на административния акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително
нарушение е допуснато при изпращане на уведомление за започване на
производството до председателя на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, а не на
изпълнителя на разпоредения за премахване обект, но това нарушение съдът намира
за несъществено такова. Това е така, защото след извършване на проверката на
място, издаденият констативния акт е връчен лично на управителя на „Резид“ ЕООД
гр.Казанлък. В този констативен акт изрично е посочено, че в 7-дневен срок,
считано от получаването му възражения срещу него могат да бъдат подавани до
Община Казанлък, като от материалите на административната преписка липсват
данни да са постъпвали такива възражения. В този смисъл неспазването на
процедурата по уведомяване за започване на производството в случая не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като на последния е дадена
възможност да участва в това производство. Правото на защита на жалбоподателя
не е нарушено и с факта, че в оспорената в настоящото производство заповед е
посочен грешен ЕИК на „Резид“ ЕООД гр.Казанлък (вместо ЕИК на „Резид“ ЕООД
гр.Казанлък е посочено това на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък), тъй като тази
фактическа грешка е поправена посредством издадената Заповед №1672/01.11.2019г.
от ВрИД Кмет на Община Казанлък. Неспазения срок по чл.57а, ал.3 от ЗУТ,
служебно констатиран от съда, също не е
самостоятелно основание до отмяна на заповедта, тъй като срокът не е
преклузивен и с изтичането му не се погасява правото на органа да издаде
заповедта.
Оспорената заповед е и материално законосъобразна
предвид следните съображения:
От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че сградата в кв.172, УПИ I-3439, в гр.Казанлък, обл.Стара Загора е
обявена с Протокол на Националния съвет за опазване паметниците на културата от
03.12.1998г. като „Библиотека към читалище Искра“ за архитектурно-строителен
паметник на културата с категория: „местно значение“ (л.7 и л.70), като сградата
в посочения поземлен имот притежава статут на архитектурно-строителна недвижима
културна ценност с категория „местно значение“. Безспорно е установено по
делото и че от „Резид“ ЕООД гр.Казанлък по северозападната фасада на сградата
на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък е монтирана метална конструкция за тента върху
терасата. Установено е също, че собственика на сградата НЧ „Искра“ –
гр.Казанлък през 1999г. е приело идейния проект за търговски обект, находящ се
на територията на читалището и е дадено съгласие за неговото реализиране и
поставянето на тенти, макар и от западната и южната страна. Липсват обаче
каквито и да било документи, свързани с издаване на разрешение за поставяне на
такова съоръжение от общинските органи.
Съдът намира, че процесният обект има всички
характеристики на „преместваем” по смисъла на чл.56 от ЗУТ – урбанистичен
елемент, монтиран върху поземлен имот, предназначен да обслужва кафе – аперитив,
находящ се на партерния етаж на читалище „Искра“. Обектът е разположен без
разрешение за поставяне, при липса на одобрена схема за разполагане на това място
– отрицателни факти, които не са оборени от жалбоподателя
в производството. От представения по делото констативен акт, който не е оспорен
и има за съда обвързваща материална доказателствена сила, се установява, че е налице
метална конструкция, състояща се от метални колони и гради с кутиевиден профил,
покрита с мека сгъваема слънцезащитна тента. В конкретния случай се касае до преместваем обект,
поставянето на който е под разрешителен режим, съгласно нормата на чл.56, ал.2
от ЗУТ. В цитираната разпоредба законодателят изрично е предвидил за
преместваемите обекти да се издава разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет, като в случаите на поставянето им в недвижими имоти
– културни ценности, какъвто е разглеждания случай, разрешение за поставяне на
обекти по ал.1 се издава въз основа на схема след съгласуване при условията и
по реда на Закона за културното наследство (чл.56, ал.4 от ЗУТ). Дори
последното изискване да се счита за неотносимо към случая, предвид сочената
дата на поставяне на процесния обект – 1999г. (поради това, че ЗУТ все още не е
бил приет), следва да се има предвид също така, че и при действащите тогава
ЗТСУ и ППЗТСУ поставянето на такива обектив е под разрешителен режим, тъй като
съгласно чл.120а, ал.1 ППЗТСУ (отм.) не се считат за временни постройки
съоръжения за търговия, като маси, павилиони, кабини и други, които са
преместваеми, като за тези съоръжения не се издава разрешение за строеж, а
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. От
приетите по делото доказателства се установява, че към момента на издаването на
обжалваната заповед жалбоподателят не е притежавал изискуемото по закон
разрешение за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1,
вр. ал.4 от ЗУТ, съответно по смисъла на чл.120а, ал.1 от ППЗТСУ (отм.). Заварените от действащия ЗУТ
временни или преместваеми обекти подлежат на премахване по реда на този закон в
зависимост от конкретния им вид и предназначение. Противното би означавало
такива обекти да бъдат търпени, въпреки несъответствието им с изискванията на
действащия към периода на осъществяването им материален закон, което не би било
унисон с целта на действащия ЗУТ.
Ето защо,
издадената на основание чл.57а, ал.3, вр. ал.1 от ЗУТ процесна
заповед се явява законосъобразна. Касае се до преместваемо съоръжение,
обслужващо търговски обект, монтирано в поземлен имот без разрешение за
поставяне, което обстоятелство безспорно е установено в хода на административното
и съдебното производства.
Съдът намира за неоснователна
претенцията за присъждане на разноски на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, направена от
процесуалния му представител, с доводи за присъждане на такива дори и жалбата
на читалището да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения: разпоредбата на чл.143 от АПК определя
следните субекти на правото на разноски: I. жалбоподателят, когато съдът отмени
обжалваният акт или органът оттегли оспорения административен акт – ал.1 и
ал.2; II. страната, за която административният акт е благоприятен – когато
съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.3; III.
другата страна – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли
жалбата си – ал.4. Посочения законов текст не предвижда в хипотезата на
прекратяване на производството на основание чл.159, т.4 от АПК ответникът да
дължи разноски на жалбоподателя. Поради това искането на процесуалния
представител на този жалбоподател за присъждане на разноски при липса правен
интерес от оспорването се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.159, т.4 и чл.172, ал.2, предл. последно, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Народно
читалище „Искра-1860” гр.Казанлък против Заповед №1485/20.09.2019г. на Кмета на
Община Казанлък, с която се нарежда премахване на обект „Метална конструкция за
тента на терасата към сградата на НЧ „Искра-1860” гр.Казанлък, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
адв.А.
Т., пълномощник на НЧ „Искра“ – гр.Казанлък, за присъждане на направените по
делото разноски, като неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. №870/2019г. по описа на Административен съд Стара
Загора, в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Резид“ ЕООД гр.Казанлък против Заповед №1485/20.09.2019г. на Кмета
на Община Казанлък, с която се нарежда премахване на обект „Метална конструкция
за тента на терасата към сградата на НЧ „Искра-1860” гр.Казанлък, като неоснователна.
Решението в частта, с която е
оставена без разглеждане жалбата на Народно читалище „Искра“ – гр.Казанлък и
производството по делото е прекратено в тази му част, може
да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а
в останалата му част не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.215, ал.7, т.4
от ЗУТ.
СЪДИЯ: