Решение по дело №259/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 162
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20224400500259
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500259 по описа за 2022 година
Депозирана е жалба от АГРО САНТИНО ООД /Н/ гр.Стара
Загора, ЕИК ******** чрез Управителя Е.С.Ч.Д. чрез адв.В. Ч. от ВрАК
с посочено правно основание чл.435, ал.2, т.2 във вр. чл.444, т.8 ГПК вр.
чл.99, ал.2 вр. ал.1 от ЗДБРБ за 2021г., като обжалва Отказа на ЧСИ И. М.,
рег. № 817 при КЧСИ да вдигне Запора на получените от ДФ Земеделие
парични средства по банковата сметка на Дружеството в Банка ДСК ЕАД
гр.София, запорирана на 24.03.2020г., представляващи преведени субсидии от
Държавния бюджет – Държавна помощ акциз прием 2021г., субсидии от
финансова дисциплина 2020г. и доплащане Държавна помощ Акциз прием
2021г., за които твърди, че са несеквестируемо имущество.
Прави искане съдът да отмени обжалваните действия на съдебния
изпълнител, обективирани в Постановление за отказ от 04.02.2022г. – л.81 от
делото, поради несеквестируемост на субсидиите му като земеделски
производител, превеждани от ДФЗ – РА гр.София.
За ответника по жалбата – **************, със седалище и адрес на
управление ************* чрез Изпълнителния директор М.М. чрез адв.И. Н.
от САК изразяват становище, че жалбата е недопустима – с решение № 60 от
1
11.03.2022г. на СтОС по т.д. № 1241/2021г. ООД са обявени в
неплатежоспособност и спрямо него е открито производство по
несъстоятелност. Твърдят, че по силата на чл.638 ал.1 ТЗ с откриването на
производството по несъстоятелност се спират изпълнителните дела срещу
имуществото, включено в масата на несъстоятелността. След като считано от
11.03.2022г. изпълнителното дело е спряно, по същото не могат да се
извършват действия, включително и да се обжалва Постановлението за отказ
на ЧСИ. Навеждат доводи, че длъжникът няма правен интерес да обжалва
Отказа, т.к. дори и да бъде вдигнат частично запора до размер на сумата от
общо 150 100,06лв., ООД /Н/ няма да може да разполага със същата, защото
тази сума според тях е Част от масата на несъстоятелността, а по отношение
на цялото имущество на длъжника с решението са постановени общ запор и
възбрана, включително и върху банковите му сметки.
Излагат съображения, че жалбата е неоснователна, защото твърденията
на длъжника са изцяло неотносими и неприложими за производството по
несъстоятелност, открито спрямо Агро Сантино ООД /Н/, представляващо
универсално принудително изпълнение. Твърдят, че от писмените
доказателства по жалбата не може категорично да се приеме, че сумите в общ
размер на 150 100,06лв. са несеквестируеми вземания по смисъла на чл.444 т.8
ГПК вр. чл.99 ал.2 вр. ал.1 ЗДБРБ за 2021г., от съкращенията ДП акциз прием
2021г. и ФД 2020г. не е ясно дали получените средства са субсидия,
регистрационната карта на ООД /Н/ като земеделски стопанин не е заверена
за 2021г., а решенията на които се позовава жалбоподателят по в.гр. дело №
359/2020г. и в.гр. дело № 751/2021г. се отнасят за плащания по СЕПП,
каквито твърдения за процесните три суми по настоящото дело няма. Наред с
това възразяват, че ООД /Н/ е прекратило дейността си и запорът не може да
доведе до затруднения при осъществяването й. Молят съда да остави жалбата
без уважение като неоснователна.
Депозирано е становище от ЧСИ И. М., рег. № 817 при КЧСИ с район на
действие района на ПлОС – л.36 от делото, в което се твърди, че изп. дело №
8/2020г. на ЧСИ е образувано въз основа на издадена обезпечителна Заповед,
в изпълнение на която е наложен запор на банковите сметки на Дружеството –
жалбоподател. За съдебния изпълнител не е известно какви суми и от къде
постъпват по сметките, а Банката не е дала информация за произхода на
2
сумите, нито е уведомила ЧСИ за новопостъпили суми по сметката.
Счита, че с решението на СтОС по т.д. № 1241/2021г. ООД
са обявени в неплатежоспособност и е открито
производство по несъстоятелност, с което на осн. чл.638
ал.1 ТЗ е спряно изпълнителното дело, поради което не
може да извършва изпълнителни действия, включително
вдигане на запор. Предлага на съда да остави жалбата
без уважение като неоснователна.
Предвид връчване на съобщение за Отказа да вдигне запора по изп. дело
на 04.02.2022г. – л.82 от изп. дело и изпращане на жалбата по пощата с
пощенско клеймо на изпращач на 08.02.2022г. – л.87 от изп. дело, то същата е
депозирана в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК.
Според чл.435 ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Макар изпълнителното дело да не е класическо принудително
изпълнение, а образувано въз основа на обезпечителна Заповед, то предвид
чл.400 ГПК налагането на запора се извършва по правилата на
изпълнителното производство.
След като това е така, то т.1 от ТРОСГТК № 2/26.06.2015г. на ВКС на РБ
изяснява, че налагането на запор представлява насочване на
принудително изпълнение, а наред с това че е недопустимо налагането на
запор върху несеквестируема вещ.
След като жалбоподателят смята имуществото, което е запорирано за
несеквестируемо и се позовава на чл.435 ал.2, т.2 ГПК, а ЧСИ е отказал да
вдигне запора за исканите три суми, то жалбата е процесуално допустима.
Същата е основателна.
Установено е от писмените доказателства, представени с жалбата, че
жалбоподателят е земеделски производител – заверена регистрационна карта
от 05.02.2020г. – л.5 от делото, както и че по запорираната сметка в БДСК
ЕАД гр.София са постъпили на 12.11.2021г., 13.12.2021г. и 20.01.2022г. три
суми в общ размер на сумата от 150 100,06лв. от ДФ Земеделие – РА с
основания входящ паричен превод Бюджет ДП акциз прием 2021, ФД 2020 и
ДП акциз 2021.
3
Позоваването на чл.638 ал.1 ТЗ и откритото производство по
несъстоятелност спрямо ООД /Н/ е неоснователно. Съгласно чл.614 ал.4 ТЗ,
озаглавен Маса на несъстоятелността, несеквестируемото имущество на
длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на
несъстоятелността. Неслучайно видно от решението за обявяване на
неплатежоспособност и откриване на производството по несъстоятелност
спрямо ООД /Н/ и двете заключения на ССЕ не са анализирали трите превода
от Бюджета на длъжника въпреки, че заседанието на СтОС, когато са приети
заключенията, се е състояло на 25.01.2022г.
От друга страна в случай, че са несеквестируеми вземания тези три суми
се изключват от масата на несъстоятелността по силата на Закона – чл.614
ал.4 ТЗ. При това положение и изпълнителното производство не можа да бъде
спирано за тези вземания на основание чл.638 ал.1 ТЗ.
Общият запор на несъстоятелността също не може да обхване тези три
суми в общ размер от 150 100,06лв., защото същите са изключени от масата
на несъстоятелността като несеквестируеми, а са такива защото са плащания
на земеделски производител от държавния Бюджет на РБ чрез ДФЗ – РА.
Възражението, че от представените извлечения от банковата сметка не
може извод, че сумите са несеквестируеми е неоснователно – самият факт, че
са преведени от ДФЗ – РА на земеделски производител е достатъчен ако се
познава Устройствения правилник на ДФЗ – РА и ЗПЗП.
Независимо, че не са по чл.38а от ЗПЗП по посочените видове схеми за
директни плащания, плащанията за държавна помощ Акциз прием 2021г. и по
механизма за финансова дисциплина за Кампания 2020 представляват
субсидии и компенсации, които ООД /Н/ не би получило от Бюджета ако не
беше регистрирано като земеделски стопанин за 2021г. и не ползваше
облекченията по ЗПЗП като земеделски производител.
Съгласно чл.1 ЗПЗП, същият урежда държавното подпомагане на
земеделските стопани, включително земеделските производители (т.1);
акредитацията, структурата и контрола върху Разплащателната агенция-РА
(т.3); прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с ОСП на
ЕС (т.6).Съгласно чл.2б от същия е акредитирана една РА, която извършва
всички плащания на територията на страната от ЕФГЗ, ЕФРСР и ЕФМДР.
Съгласно §1, т.50 от ДР на ЗПЗП „публично финансиране“ са средства,
4
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от
органа, който ги предоставя.
Съдът приема, че след като съгласно чл.2 от Устройствения правилник
на ДФ Земеделие, Фондът е юридическо лице със седалище в София и е
държавно учреждение, което съставя, изпълнява и отчита Бюджет на
първостепенен разпоредител с бюджет, който е част от държавния Бюджет,
като изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на
акта за акредитация, то и всички плащания от ДФЗ – РА на земеделските
производители са целево предоставяни средства за субсидии и компенсации и
като такива по силата на чл.99 ал.2 вр. ал.1 ЗДБРБ за 2021г. не могат да се
използват за принудително погасяване на задължения. Режимът на целево
предоставените средства от държавния Бюджет е анализиран в Решение №
143/25.10.2017 г. по гр.д.№ 4666/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., цитирано от
жалбоподателя. Бенефициер на тези плащания е земеделският стопанин, а ДФ
„Земеделие“ е акредитирана РА. Поради това, като целево предоставени, те са
обект на специален режим и са несеквестируеми.
Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато
по нея постъпват плащания по несеквестируеми вземания и / или вземания,
върху които не се допуска принудително изпълнение.
Жалбата на длъжника земеделски производител се явява основателна,
тъй като е налице насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът смята за несеквестируемо за 150 100,06лв.
Ирелевантни към предмета на спора са направените от взискателя
възражения за значението на производството по несъстоятелност и за
прекратяване на дейността на земеделския производител. При жалба по реда
на чл.435 ал.2,т.2 ГПК предмет на спора е да се установи дали конкретно
посоченото от длъжника имущество, върху което е насочено принудително
изпълнение е несеквестируемо или не.
След като е основателна и се уважава, то се отменя обжалваното
Постановление на ЧСИ И. М. от 04.02.2022г.,с което е отказано вдигане на
наложения запор върху банкова сметка на „Агро Сантино“ООД в „Банка
ДСК“ЕАД по отношение на сумата 150 100,06лв.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът по
жалбата следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер
5
на 25 лв. за внесена ДТ. Не са направени разходи за адв.възнаграждение. В
представеното пълномощно от 07.02.2022г. /л.10/, с което адвокат В.Ч. е
упълномощен да осъществява процесуално представителство на „Агро
Сантино“ООД /Н/ не е посочен размер на адв. възнаграждение и няма данни
такова да е изплащано на пълномощника.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.435 ал.2, т.2 ГПК Постановление от
04.02.2022г. на ЧСИ И. М., рег.№817 при КЧСИ и район на действие Окръжен
съд Плевен по изп.д. №20208170400008, с което е отказано вдигане на
наложения запор върху банкова сметка на „Агро Сантино“ООД /Н/, ЕИК
********, с IBAN ************* в „Банка ДСК“ЕАД за сумата в общ размер
от 150 100,06лв., от която Държавна помощ акциз прием 2021г. в размер на
112 099,34лв., субсидии от финансова дисциплина 2020г. в размер на
25 876,50лв. и доплащане Държавна помощ Акциз прием 2021г. в размер на
12 124,22лв., представляващи несеквестируемо имущество по чл.444 т.8 ГПК
- получени плащания от ДФ“Земеделие“ – Разплащателна агенция гр.София,
като незаконосъобразен и
ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на действия по вдигане на запора
върху банковата сметка на „Агро Сантино“ООД /Н/, ЕИК ********, с IBAN
************* в „Банка ДСК“ЕАД за горните суми.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК ********* /с предишно наименование
**************/, със седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от М.М.-президент /главен изп. директор/, със съдебен адрес
за призоваване: адвокат И.Н. от САК, *********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агро
Сантино“ООД /Н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
**************, представлявано от Е.С.Ч.Д. деловодни разноски в размер на
25лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437
ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7