№ 1288
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216984 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на АТ. Д. КР., с ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление №21-4332-016681/02.09.2019г., с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 700,00 (седемстотин лева) лева и
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ в
срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата без да се излагат доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, се оспорва фактическото установяване, извършено
от административно-наказващия орган и достигнатият от него извод досежно
авторството на нарушението. Излага се твърдение, че автомобилът не е
ползван от жалбоподателя, а от неустановен служител на управляваното от
него дружество – собственик на превозното средство. Формулирана е молба
за отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага своя
версия за събитията. В хода по същество поддържа жалбата срещу издадения
санкционен акт и моли да се приеме, че няма вина.
Въззиваемата страна – Н.С. „Пътна полиция“ – СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител, който да вземе отношение
по фактите и приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
1
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.05.2019г., в 12:40 ч., в с. Долни Богров, по бул.“Ботевградско
шосе“, с посока на движение от ул.”38-ма” към гр.София, лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 250 ЦДИ”, с рег. № ..., управляван от
неустановен водач, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено
място, се движел със скорост от 104 km/h, установена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %. Извършено било засичане на
скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1- М, със сериен №506. Радарният
скоростомер от посочения тип бил регистриран като одобрен за използване
тип средство за измерване. Същият бил преминал първоначална и последваща
периодична проверка, като към датата на заснемане на нарушението -
20.05.2019г. отговарял на метрологичните изисквания съобразно
нормативните разпоредби и стандарти. Заснетото нарушение е онагледено в
клип №6476, приложен към преписка № 0094/19г. Видно от протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 20.05.2019г., в работна смяна 10:45 – 13:00 часа, средството за
измерване било монтирано в МПС с рег. ... и измерването било извършено от
полицейския служител в ОПП - СДВР В.А.. Отчетено било превишение от 54
km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.
В момента на констатиране на нарушението служителите на ОПП –
СДВР не спрели водача на място. След изискване на справка от
автоматизираните системи, поддържани от СДВР бил установен
собственикът на превозното средство – „ЕКОМААТ“ООД. Управителят на
дружеството – АТ. Д. КР. бил призован в сградата на ОПП – СДВР с изрично
указание, в случай че друго лице управлява горепосочения лек автомобил, да
предостави данни за него. На 23.07.2019г. жалбоподателят се явил и
попълнил декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която заявил, че той е
управлявал превозното средство на датата на заснемането 20.05.2019г.
Контролен орган при ОПП – СДВР, в лицето на свид. Д. Т. Ч., показал на
жалбоподателя съхранения клип от мобилната система, на който било заснето
нарушението.
Предвид установеното, свид. Ч. съставил на К. Акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) бл. №086022/23.07.2019г., в който били
отразени обстоятелствата по констатираното нарушение и правната му
квалификация, а именно по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетелите В. АЛ. АЛ. и ВА.. Същият бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал, без да впише възражения в съответната
графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 19-4332-016681/02.09.2019г., от ГВ.Б. – Н.С. при ОПП -
СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени наказания „Глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин / лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Препис от последното е връчен лично на К. на 23.11.2021г., видно от
разписката, инкорпорирана в бланката на санкционния акт. Жалбата срещу
него е подадена чрез наказващия орган на 26.11.2021г., поради което е спазен
преклузивният срок, установен в чл.59, ал.2 от ЗАНН (съгласно действащата
редакция към датата на депозирането й).
Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетеля Ч. и частично обясненията на жалбоподателя К.;
клип на заснетото нарушение №6476, декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП,
протокол за използване на техническо средство от 20.05.2019г., копие на
удостоверение с одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол
от периодична проверка №2-38-18/24.10.2018г., ежедневна форма на отчет на
наряда, комуто било поверено техническото средство, призовка, справка-
картон на водача К., Заповеди на министъра на вътрешните работи, справка
от ОПП – СДВР, с УРИ № 433200-131504/2021г. с приложения - инструкция
за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение и справка за собственост на лек автомобил „Мерцедес
Е 250 ЦДИ“, с рег.№СО1243СХ, справка изх. № 57-00-253-1/16.12.2021г. на
Български институт по метрология с приложения към нея –техническо
описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол
на правилата за движение, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ -
Областно пътно управление - София, изх. №11-00-1005/31.12.2021г., с
приложена схема за организация на движението.
Съдът се позовава в правните си изводи и върху показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ч.. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК полицейският служител
изрично потвърди, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят
на обективната действителност. Сподели спомен относно реда, следван при
извършване на проверката- отчитането и установяването на процесното
нарушение, както и неговия автор, респ. съставяне на АУАН. Категоричен бе
свидетелят, че макар измерването да не е извършено лично от него, той е
3
придобил непосредствени впечатления за нарушението при преглед на
съхранените в техническото устройство за заснемане кадри, отразили както
пътния участък, в който е извършен контрол върху скоростта, което
недвусмислено се подкрепя и от приложения отговор на Агенция „Пътна
инфраструктура“, така и превозното средство, с което е извършено
нарушението, ведно с параметрите на превишената скорост. Ч. заявява, че той
е приел декларацията на жалбоподателя, в който последният сам е посочил
себе си като водач на моторното превозно средство към датата на
нарушението, както и че са му предоставени за преглед материалите по
преписката и клипът. Показанията на полицейския служител са вътрешно
непротиворечиви и кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства – декларация по чл.188 от ЗДвП, ежедневна форма на отчет на
нарядите, протокол за използване на АТСС, удостоверения за одобрен тип
мобилна система, протоколи за метрологична проверка и веществените
доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност –
снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство клип.
Обсъжданите гласни доказателствени източници отразяват фактите с
присъщата на съхранен спомен логическа последователност. Те не са
самоцелни, нито отразяват тенденция да се обслужва единствено набедяваща
нарушителя версия. Липсват данни, дискредитиращи тяхната достоверност,
поради което съдът ги поставя в основата на своите изводи по съществото на
конкретния казус.
Описаната от актосъставителя фактология, касаеща реда за извършване
на проверка, впрочем, не се възразява и от жалбоподателя, видно от неговите
обяснения. Единственото възражение засяга лицето, водач на превозното
средство, нарушило правилата за скоростта. Изразеното от К. отрицание
обаче съдът не приема като отговарящо на действителността, доколкото това
изявление е не само неубедително, но и се опровергава от събраните в хода на
проверката материали. Твърде непоследователен е жалбоподателят в своите
твърдения в съдебното заседание. В тях първоначално споделя, че „няма
спомен“ дали е управлявал автомобила на процесната дата, доколкото
основно той го ползвал, допълвайки предположения за вероятното си
местонахождение към посочения момент. Впоследствие обаче е категоричен,
че сам е попълнил представената му от органите декларация по чл.188 от
ЗДвП, но не ангажира разумни причини относно извършените в нея
вписвания, нито сочи да е бил принуждаван или заблуден относно данните,
които следва да попълни. Така обсъжданото поведение, съпоставено със
съдържанието на декларацията, подписана от жалбоподателя, опровергава
твърденията му в жалбата за липса на отношение към допуснатото нарушение
на правилата за движение по пътищата.
Съдът се доверява и на представените заповеди, касаещи
компетентността на контролните и на наказващия органи. В справката от
Агенция „Пътна инфраструктура“ и приложената към нея схема за
организация на движението е видно, че в процесния участък от
4
бул.“Ботевградско шосе“, попадащ в землището на с. Долни Богров,
ограничението на скоростта възлиза на 50 км/ч, установено за населено място.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП –
СДВР, в частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протоколи за първоначална и последваща проверка на техническо средство,
часови график на нарядите, а така също и приложения снимков материал се
извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания
измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. Категорично
установим е и алгоритъмът, следван при фиксиране на превишената скорост,
надлежно отразен и в извлечения от паметта на техническото средство клип,
при който е видно нейното определяне именно след приспадане на толеранс
от 3 км/ч допустимо отклонение при измерването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На
следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично
отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме
за лаконично, въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава
логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не
препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място – в
достатъчна степен индивидуализирано спрямо общодостъпен, известен обект
и конкретно поведение, които се отнасят към предявеното на жалбоподателя
5
нарушение, ведно с основанията за ангажиране именно неговата отговорност
като собственик на МПС. Така въведени, обстоятелствата предлагат
достатъчна по обем информация, необходима за адекватното упражняване
правото на защита на А.К., като го ориентират недвусмислено, че
отговорността му е ангажирана именно за поведение, несъобразено с
въведени чрез пътен знак ограничения на скоростта в рамките на конкретно
населено място. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция
приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно
удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
Административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
давностен срок. Ето защо е спазен регламентът на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Административно-наказателната отговорност на въззивника АТ. Д. КР.
е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
От писмените справки от ОПП – СДВР и Български институт по
метрология се установява, че процесният радар, с който е констатирано и
заснето нарушението, е одобрен и отговаря на нормативните изисквания.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата
за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да
използват два вида технически средства или системи – заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер
на моторното превозно средство. Следователно разпечатката от радара, с
датата, часа и засечената скорост на движение, би представлявала годно
веществено доказателствено средство, в случай че са спазени и другите
изисквания на закона. В приложеното извлечение със снимков материал от
паметта на автоматизираното техническо средство, посредством което се
твърди да е установено нарушението, са налични данни за него. От
доказателствената съвкупност по делото се установява, че същото е от
одобрен и вписан в регистъра тип под номер 4835, нарушението е
констатирано в срока на одобряване на типа, след като конкретното
техническо средство е преминало през надлежна проверка, документирана в
протокол № 2-38-18/24.10.2018г., съставен от специализирана лаборатория за
проверка на радарни скоростомери.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
6
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". Към датата на деянието –
20.05.2019г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие изменението на
разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало задължението
на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Следователно, за законосъобразното налагане на административно
наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването
от полицейските служители на допълнителен знак Е24. В конкретния случай е
въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч., доколкото се касае за
населено място, видно както свидетелските показания и от приложените по
делото ежедневна форма на отчет и протокол за използване на техническо
средство, така и от отговора на Агенция „Пътна инфраструктура“ и
приложената към него схема за организация на движението в пътния участък
в с. Долни Богров, от ул.“38-ма“ в посока гр. София.
Приложените ежедневна форма на отчет за работа на нарядите и
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол
на скоростта поотделно и в съвкупност отразяват правилно датата, мястото и
часа на контролирания участък, използваното за целта на осъществявания
контрол техническо средство, точното му разположение в служебен
автомобил с рег. ..., както и лицата, натоварени с осъществяването на контрол
по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно императива на
чл. 165 ЗДвП.
Нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол TFR1-
М, сер.№506, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на
техническото средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с
която се е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 104
km/h при ограничение в конкретния пътен участък от 50 km/h за населено
7
място. Реализиран е състав на нарушение по чл.182, ал. 1, т.6 ЗДвП, тъй като е
налице превишаване с над 50 km/h. Скоростта е фиксирана със система за
видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията от председателя на Българския институт по метрология,
вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване. Що се
отнася до толеранса от „3%”, с който е преизчислена скоростта на движение
на засеченото от техническото средство МПС, същият е определен на база
режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство,
обективиран в приложение към удостоверение за одобрен тип. Нарушението е
констатирано при стационарно положение на полицейския автомобил, според
снимковите материали от клипа.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. В случая собственик е „ЕКОМААТ“ООД,
съгласно справка от ОПП – СДВР. Като управител на дружеството пред
полицейските органи се е легитимирал А.К.. В представената от него
декларация той изрично е посочил, че лично е управлявал заснетия
автомобил, като не е споделил данни за друго лице - водач или дори съмнение
в тази насока. Поради това съдът намира, че правилно жалбоподателят е бил
санкциониран за извършеното нарушение.
От своя страна, административнонаказващият орган законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, в
редакцията й от ДВ бр. 101/2016 г., действаща към момента на извършване на
нарушението, предвиждаща отговорност за физическо лице, което не изпълни
задължението си да съобразява скоростта на движение на управляваното
превозно средство с максимално установената с пътен знак за населено място,
като я превиши над 50 км/ч. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като
водачът е съзнавал задължението си по ЗДвП и е възприемал скоростта на
движение на автомобила, респ. ограничението на скоростта, но се е движил с
превишение на скоростта над 50 км/час.
По отношение на наложените кумулативно предвидени
административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.6
ЗДвП в редакцията, пораждаща действие към датата на нарушението, е била
абсолютно определена досежно величината на всяко от наказанията.
8
Съгласно цитирания законов текст водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване над 50 км/ч - с глоба 500,00 лева и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Установеното
превишаване в конкретния случай е 54 км/ч, което означава, че размерът на
наложената "Глоба" следва да бъде определен на 700,00 лева, както е
изчислил и административнонаказващият орган. Що се отнася да наказанието
"Лишаване от право да се управлява МПС", същото е определено
кумулативно в абсолютния му размер по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Наложена в
този вид и размер, санкцията съответства на принципите за
законоустановеност и справедливост и на високата обществена опасност на
извършеното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за
приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е
свързано със значително по своята величина превишение на разрешената
скорост за движение в населено място, а именно с 54 км/ч., поставяйки в
угроза обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата
(особено актуална тема). Следователно, обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай,
независимо от липсата или наличието и на други санкционирани с влезли в
сила административни актове нарушения.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклите фази на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Последното е от ключово значение за постигане на
целите на административнонаказателното производство - да се предупреди и
превъзпита нарушителят и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите граждани за строго спазване на установения правен ред, както
и за правилната оценка на обществената опасност на административните
нарушения, така Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС. Ето
защо, този съдебен състав намира, че така издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и като такова същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-
9
4332-001716/15.02.2021г., издадено от ГВ.Б. – Началник Група към О., с което
на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя К.А.Х., ЕГН
**********, са наложени наказания „Глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-София град, на основанията предвидени в НПК, и
по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10