№ 227
гр. Варна , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100503286 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. № 14289/15.07.2020г. от адв. Борислав Георгиев
Борисов от АК-Варна, назначен като особен представител на длъжника по изп.д. №
20167110400020 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова-Л. П. Д. срещу постановление от 23.06.2020г., с
което е намален размера на адвокатското му възнаграждение по изп.д. до сумата от
3874.98лв.
Излага, че на 01.07.2020г. получил съобщение изх.№ 12817/23.06.2020г. на ЧСИ, с
което го уведомява, че е намален размера на адвокатското възнаграждение за особен
представител на длъжницата от 8105.26лв. на 3874.98лв., във връзка с постъпилата молба от
взискателя.
Смята, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Възнаграждението му като особен представител е определено с определение №
7636/13.07.2016г. по гр.д. № 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС, въз основа на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, внесено е от
взискателя по сметка на ЧСИ и следва да му бъде изплатено след приключване на
изпълнителното производство от внесения депозит. Определеният от ВРС размер е
определен от съда и не заявиси от волята на взискателя, като не може и да бъде изменян по
негова молба. С право, основано на промяна на нормативната уредба не разполага и ЧСИ.
До момента изп.д. не е приключило. Проведени са били 14 публични продани на
недвижимия имот, както и две публични продажби на движими вещи.
Моли се обжалваното постановление да бъде отменено.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК писмени възражения от взискателя „Еос матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“, № 6, представлявано от Райна Иванова Миткова-
Тодорова не са постъпили.
1
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК. На осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК, на длъжника е дадено право да оспорва приетите разноски по изпълнението.
Възнаграждението на особения представител е по изп.д. има характера на разноски по
изпълнението. По молба на взискателя е определен размер на възнаграждението на
особения представител, съобразно действащата към момента на издаване на
постановлението -23.06.2020г. редакция на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Видно от представеното по изп.д. определение
неа ВРС, с което е назначен за особен представител на длъжника адв. Б.Борисов, съдът е
разпоредил определеното към онзи момент възнаграждение да се изплати при приключване
на изпълнителното производство. С определението от 03.06.2020г. също не е разпоредено на
ЧСИ да бъде изплатена сумата. В хода на изпълнителното производство е осребрено
ипотекираното в полза на взискателя недвижимо имущество. Сумата, получена от
продажбата е по-малка от размера на дълга. В полза на особения представител ЧСИ е приел,
че следва да се изплати възнаграждение съобразно действащата към момента Наредба и
частта на погашение на задължението. Постановлението за разноските по отношение на
особения представител следва да се издаде към датата на изготвяне на разпределението на
постъпилата сума. До този момент ЧСИ не би могъл да прецени процесуалното участие на
особения представител. По изп.д. са депозирани молби от него само за изплащане на
възнаграждение. От друга страна посоченият хонорар на особения представител надхвърля
размера, който следва да бъде определен по делото. Определянето на по-голям хонорар и
изплащането му на особения представител биха утежнили положението на длъжника по
изпълнението. Позовава се на приетото с ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
ВОС съобрази следното:
Изп.д. № 20167110400020 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова е образувано по молба вх. №
3522/21.01.2016г., към която е приложен изпълнителен лист № от 16.07.2014г., издаден по
заповед за изпълнение № 4813/4.0-7.2014г. по ч.гр.д. № 8836/2014г. на ВРС в полза на
кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Л. П. Д. ЕГН **********
с адрес в гр. Варна, ул. „Нидерле“, № 4, вх. А, ет. 1, ап. 4, която е осъдена да заплати сумата
от 112700.10 евро-главница по договор за банков кредит от 24.06.2008г., 7403.21 евро-
изискуема редовна лихва, 2047.98 евро-изискуема наказателна лихва, 2970.70 евро-
изискуема лихва съгласно анекс към договора, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на сезиране на съда-04.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата 4894.35лв.-платена държавна такса и сумата 2897.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 11.03.2016г. ЧСИ е приел за редовно връчена на осн. Чл. 47, ал. 6
от ГПК изготвената по изп.д. ПДИ № 6566/12.02.2016г., към която е приложена и заповед за
изпълнение № 4813/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК.
С молба вх. № 19979/12.05.2016г. от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чрез
юк Ант.Цветкова е поискал на длъжницата да й бъде назначен особен представител.
2
С определение № 7636/13.07.2016г. по гр.д. № 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС е
назначен адв. Борислав Георгиев Борисов от АК-Варна за особен представетел на длъжника
по изп.д. № 20167110400020 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова-Л. П. Д.. Определено е
възнаграждение на особения представител в размер на 8105.26лв., като е посочено, че е
определено адвокатско възнаграждение на осн. Чл. 10, ал. 2, вр. Чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде
изплатено от ЧСИ след приключване на изпълнителното производство от внесения депозит.
Видно от платежно нареждане за кредитен превод на л. 126 от изп.д., сумата от
8105.26лв., представляваща депозит за особен представител на Л. П. Д. по изп.д. 20/2016г. е
внесена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД по сметка на ЧСИ Д.Петрова-Янкова на
06.07.2016г.
С молба вх. № 30297/05.08.2016г. адв. Б.Борисов е поискал от ЧСИ да бъде
определена друга дата за насрочения опис и оценка на недвижимите имоти, собственост на
длъжницата, поради ползването на годишен отпуск в периода и желанието му да присъства
лично. С молба № 33920/31.08.2016г. и молба вх. № 34494/07.09.2016г. особеният
представител адв. Б.Борисов е поискал от ЧСИ да му бъде предоставено изп.д. за
запознаване, като му бъде указано в кой ден и час ще може да извърши справка. В протокол
от 15.09.2016г. е удостоверено позвъняване на 14.09.2016г. в 11.55ч., както и на 15.09.2016г.
в 15.30ч. и 16.53ч. от деловодството на ЧСИ на посочения от особения представител
стационарен и мобилен телефон, но това ,че никой не е отговорил.
На 10.10.2016г. ЧСИ е извършил опис и оценка на Магазин № 5, Магазин № 1 и склад
№ 1, находящи се в гр. Варна, ул. „М.Дринов“, № 44, собственост на длъжницата по
изпълнението. Присъствал е особеният представител адв. Б.Борисов. След описът имотите
са оставени в управление на длъжницата М..
Последвали са няколко публични продани, обявени за нестанали, поради неявяване на
купувач. Първата насрочена публична продан е в периода от 03.03.2017г. до 03.04.2017г., а
втората-в периода от 21.05.2017г. до 21.06.2017г.
С молба вх. № 14988/12.05.2017г. адв. Б.Борисов е отправил искане до ЧСИ за превод
по посочената от него сметка на хонорара му по изп.д. ЧСИ е разпоредил превод по
посочената от него сметка на сумата от 200.00лв.
По искане на взискателя са насрочени следващи публични продани в периода от
16.09.2017-16.10.2017г., в периода от 10.12.2017г. до 10.01.2018г., като предходните са
нестанали поради неявяване на купувачи.
С молба № 38103/12.12.2017г. адв. Б.Борисов е поискал от ЧСИ , вече 17 месеца след
назначаването му и в рамките на тази година да му бъде изплатена една по-голяма част от
определеното му възнаграждение. ЧСИ е уведомил, че остатъкът от адвокатското му
възнаграждение ще му бъде изплатено при приключване на изпълнителното производство
или при при продажба на имота, предмет на публичната продан по делото.
С молба вх. № 38455/15.12.2017г. „Райфайзенбанк България“, ЕАД е уведомила ЧСИ,
че с договор за цесия от 06.12.2017г. банката е прехвърлила вземането си от Л. П. Д. на „Еос
матрикс“, ЕООД ЕИК *********.
Понеже проданта в периода от 10.12.2017г. до 10.01.2018г. е обявена също за
нестанала, ЧСИ е насрочила нови в периода от 11.03.2018г. до 11.04.2018г., от 20.05.2018г.
до 20.06.2018г., от 29.09.2018г. до 29.10.2018г., от 23.12.2018г. до 23.01.2019г., от
15.04.2019г. до 15.05.2019г., от 19.07.2019г. до 19.08.2019г., от 14.10.2019г. до 14.11.2019г.,
от 22.12.2019г. до 22.01.2020г., от 08.03.2020г. до 08.04.2020г., от 19.07.2020г. до
3
19.08.2020г. и от 21.09.2020г. до 12.10.2020г., като на 22.10.2020г. за купувач е обявен Иван
Великов Великов за сумата от 70660.00лв.
Проведени са били и публични продани на движими вещи на 14.02.2019г.,
14.05.2019г. и 19.08.2019г.
Междувременно с определение № 7040/03.06.2020г. по гр.д. № 6811/2016г. на ВРС, е
определено да се изплати на адв. Б.Борисов-особен представител на Л. П. Д.-длъжник по
изп.д. № 20167110400020 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова сумата от 3852.63лв., представляваща
50% от внесения от взискателя по сметка на ЧСИ депозит за назначаване на особен
представител в общ размер на 8105.26лв., след приспадане на сумата от 200.00лв. ,изплатена
от ЧСИ в полза на адв. Б.Борисов.
По изп.д. е постъпила молба № 12382/22.06.2020г. от „Еос матрикс“ ЕООД, чрез юк
Д.Кирилов, с която в качеството си на взискател, предвид определение № 7040/03.06.2020г.,
с което съдът е определил изплащането на хонорар на особения представител е помолил да
бъде съобразен неговия размер, съгласно последното изменение на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-ред. ДВ бр.
45/15.05.2020г.
ЧСИ е постановил обжалвания акт-постановление от 23.06.2020г., с което е намален
размера на адвокатското възнаграждение по делото до сумата от 3874.98лв.
Настоящият състав приема, че е сезиран с жалба от особения представител адв.
Б.Борисов, която е подадена в срок, след като постановление от 23.06.2020г. е съобщено на
адв. Борисов на 30.06.2020г., видно от известие за доставяне на л. 1125 от изп.д., а жалбата е
изпратена по пощата, като носи пощенско клеймо от 13.07.2020г., изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. В практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК се
приема, че съдебният акт, с който се определя възнаграждение на особения представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК, както и актът, с който се отказва изменение на това възнаграждение
или изплащането му в пълен размер преди приключване на делото, подлежи на обжалване
пред по-горния съд. В този смисъл са Определение № 5 от 7.01.2015 г. на ВКС по ч. Г. д. №
7173/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 356/13.05.14 г. по ч. Г. д. № 1843/13 г. на ВКС, IV
ГО, Определение № 733 от 25.11.13 г. по ч. Г. д. № 4758/13 г. на ВКС, III ГО, Определение
№ 751/17.10.2014 г. по ч. Г. д. № 5367/14 г. на ВКС, III ГО, Определение № 201/2.06.14 г. по
ч. Г. д. № 2537/14 г. на ВКС, I ГО, Определение № 398 от 17.06.13 г. по ч. Г. д. № 3396/13 г.
на III ГО и следва да се приеме, че жалба е допустима.
Следва произнасяне по съществото на спора. Жалбата се явява неоснователна.
С определение № 7636/13.07.2016г. по гр.д. № 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС, на
осн. чл. 430 от ГПК в ред. ДВ бр. 59/2007г. в сила от 01.01.2008г. и до изм. ДВ бр. 86/2017г.
в сила от 31.10.2017г. е назначен за особен представител на Л. П. Д., същата длъжник по
изп.д. № 20167110400020 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, адв. Борислав Борисов и му е
определено възнаграждение в размер на 8105.26лв., на осн. чл. 10, т. 2, вр. Чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
да бъде изплатено от ЧСИ след приключване на изпълнителното производство от внесения
4
депозит и производството по делото е прекратено.
Съгласно т. 6 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС размерът на възнаграждението на особения представител се определя
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като възнаграждението е винаги дължимо, тъй като за положения труд на
адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението за
особения представител се плаща от взискателя, но съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, като не са налице по казуса изключенията,
предвидени в т. 1, т. 2 и т. 3 от същата ал. 1.
В случая обаче определеното с определение № 7636/13.07.2016г. по гр.д. № 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС възнаграждение за особения представител в размер на 8105.26лв.
Видно от определението № 7636/13.07.2016г. по гр.д. № 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС
От представения по изп.д. изпълнителен лист, видно материалният интерес е в общ
размер на 252508.69лв.. Адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредбата би било в размер на 8105.26лв. Нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата обаче
предвижда като размер на възнаграждението ½ от това по чл. 7, ал. 2 от Наредбата или
възнаграждението определено по този ред е в размер на 4052.63лв. Ако се вземе предвид, че
с платежно нареждане за кредитен превод от 22.05.2017г. е преведена от ЧСИ по сметка на
адв. Б.Борисов сумата от 200.00лвл., то дължимият остатък от така посочения размер на
адвокатското възнаграждение е 3852.63лв. Вярно, че е възможно адвокатското
възнаграждение да бъде определено от съда в по-висок размер, но ВРС е посочил, че
определя такова по реда на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и не е изложил мотиви за друго.
На това място следва да бъде посочено, че определение № 7040/03.06.2020г. по гр.д.
№ 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС е без правно действие, доколкото с изм. на чл. 430 от
ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017г., съдебният изпълнител сам назначава особен представител на
длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6 от ГПК. ВРС не е следвало да се произнася по искането
на особения представител адв. Б.Борисов по въпроса за изплащане на определеното му с
определение № 7636/13.07.2016г. по гр.д. № 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС адвокатско
възнаграждение, понеже не е компетентен, още повече, че произнасянето е по прекратеното
с определение № 7636/13.07.2016г. гр.д. № 6811/2016г. на 43-ти състав на ВРС.
Действително, от назначаването на особения представител на 13.07.2016г. до датата
на постановяване на обжалвания акт са изминали почти четири години, проведени са били
13 публични продани на недвижимите имоти, а до момента 15 и три продани на движими
вещи, като особеният представител е получавал съобщенията за длъжника, присъствал е на
извършения от ЧСИ опис на имотите на 10.10.2016г., но не е поел задължението да
управлява имотите, при отсъствието на длъжника, присъствал е и на проведения оглед на
5
недвижимите имоти на 20.12.2018г., поискал е двукратно възможност за запознаване с изп.д.
но не е отговорил на телефонните обаждания от деловодството на ЧСИ за договаряне на
дата, отправил е три писмени молби за изплащане на адвокатското си възнаграждение и
разбира се е обжалвал процесното постановление, с което ЧСИ е намалил определеното му
такова. С тези действия се изчерпва участието на особения представител по изп.д.
С постановеното намаление на определеното възнаграждение от 8105.26лв. на
3874.98лв., ЧСИ очевидно е взел предвид неголемия обем на свършената от особения
представител по изп.д. работа, въпреки продължителния период от време и е спазил
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определяне на размера. Въпреки, че е посочил като
причина за намалението промяната в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в ред. ДВ бр. 45/15.05.2020г., което не би било основателна
причина, то намалявайки определеното адвокатско възнаграждение, съобразявайки
разпоредбата на чл. 10, т. 2, вр. Чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата в тази редакция, при същия
материален интерес би следвало ЧСИ да определи адвокатското възнаграждение за особения
представител в размер на 3290.01лв., а приспадайки преведените 200.00лв., то размерът би
бил 3090.08лв., но не е. Видно, намаленият от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение
до 3874.98лв. в обжалваното постановление е съвсем близък до този на определения от съда
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 3852.63лв. и не следва да бъде коригиран, за да не се влошава
положението на жалбоподателя.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Няма искане за присъждане на разноски от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 14289/15.07.2020г. от адв. Борислав Георгиев
Борисов от АК-Варна, назначен като особен представител на длъжника по изп.д. №
20167110400020 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова-Л. П. Д. срещу постановление от 23.06.2020г., с
което е намален размера на адвокатското му възнаграждение по изп.д. до сумата от
3874.98лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
6
чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7