Решение по дело №1345/2013 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

Казанлък, 23.10.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав

 

                                                                  Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1345/2013 година за да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен е иск за разваляне на договор, с който е прехвърлен имот срещу задължение за издръжка и гледане с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

Ищците П.Ж.С. и Р.П.С. твърдят, че ответниците С.П.С. и съпругата му М.К.С. не са изпълнили и не изпълняват задълженията си по договора, с който П.Ж. Тодорова и починалият на 26.11.2004 год. Петко С. Христов на 28.03.1988 год. са прехвърлили на С.П.С. собственото си дворно място  от 830 кв.м., за което е отреден парцел ХІV-594 в кв.40 по плана на гр. Гурково заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж срещу задължението на С.П.С. да поеме гледането и издръжката на продавачите до края на живота им. Преди да почине прехвърлителят Петко С. Христов близо 4 години бил тежко болен, на легло, имал нужда от помощ. Въпреки сключения договор и отправяните молби за помощ ответниците не полагали грижи за прехвърлителя като заявявали, че се „гнусят”. Ищцата П.С. лично полагала грижите необходими на съпруга й като разчитала на помощта на съседите и на дъщеря си Р.С.. Твърдят, че ответниците не са полагали и не полагат никакви грижи и за прехвърлителката П.Ж.С.. Последната търсела съдействие от тях, когато й се налагало да постъпва на лечение в болнични заведения в друго населено място, но те й отказвали такова и тя била принудена да се обърне към  дъщеря си Р.С. за средства за лечение, за транспорт и за постъпване и посещение на болничното заведение. Молят съда да развали договора за прехвърляне на собствеността на поземлен имот с идентификатор № 18157.501.594, находящ се в гр. Гурково, общ. Гурково, обл. Стара Загора, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрен със Заповед № РД-18-3/18.01.2010г. на изп. директор на АГКК с площ на имота от 847кв.м. по скица № 6487/18.06.2013г. на СГКК – Стара Загора, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/, при съседи по скица: имот № 18157.501.922; №18157.501.597; №18157.501.596; №18157.501.595; №18157.501.593, а по титул за собственост от 830кв.м. заедно с построените в него: 1. Сграда с идентификатор № 18157.501.594.1 със застроена площ 78кв.м., брой етажи 2, предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор № 18157.501.594.2 със застроена площ от 27кв.м., брой етажи 1, предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда с  идентификатор № 18157.501.594.3 със застроена площ от 37кв. м., брой етажи 1, предназначение – хангар, депо, гараж; 4. Сграда с идентификатор № 18157.501.594.4 със застроена площ от 35кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка за допълващо застрояване; 5. Сграда с идентификатор № 18157.501.594.5 със застроена площ от 50кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка за допълващо застрояване; 6. Сграда с идентификатор № 18157.501.594.6 със застроена площ от 22кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване; 7. Сграда с идентификатор № 18157.501.594.7 със застроена площ от 21кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване, обективиран в н.а. №187 том І дело 358/1988 год. поради пълното му неизпълнение от страна на С.П.С. с ЕГН ********** и съпругата му М.К.С. с ЕГН **********. Претендират съдът да осъди ответниците да им заплатят разноските по делото. С отговора на предявения срещу тях насрещен иск заявяват, че поддържат искането си съдът да развали договора за прехвърляне на собствеността на имота срещу задължение за издръжка и гледане за 4/6 идеални части за П.С. и за 1/6 идеална част за Р.С..

Ответникът С.П.С. оспорва предявения иск и изложените в исковата молба твърдения. Прави възражение за изтекла погасителна давност – твърди,  че правото на ищците да искат разваляне на договора в качеството им на наследници на прехвърлителя Петко С. Христов е погасено по давност тъй като със смъртта на наследодателя на 26.11.2004 год. договорът е прекратен, а от деня на смъртта на прехвърлителя до датата на подаване на исковата молба - 27.05.2013год. са изтекли повече от 5 години. Твърди, че изцяло е заплащал направените от прехвърлителите разноски за отопление, осветление, вода, телефон. Извършвал е всички ремонтни дейности по имота със свои средства. Записал прехвърлителя на социален патронаж тъй като по това време работел и не бил в състояние да му готви, а по същото време ищцата-негова майка, която била безработна се грижела за децата на ищцата Р.С., които също като самата Р.С. живеели в дома му на негови разноски. Когато прехвърлителят се разболял неговата сестра, ищцата Р.С. била назначена за личен асистент на прехвърлителя, за което получавала парично възнаграждение от Дирекция „Социално подпомагане”. Твърди, че винаги се е грижел за баща си, че е заплащал всичките му разноски по лечение и престой в болници и че му е непосилно да поема издръжката на своята полусестра-ищцата Р.С. и нейния син, които са се настанили в дома му през последните 14 години и не желаят да поемат собствените си разноски. Твърди, че  с н.а. №187 том І дело 358/1988 год. му е прехвърлено дворното място с жилищната сграда. Неправилно при удостоверяването на сделката в нея са включени навес и гараж тъй като тези два обекта ги е строил той през май 1987 год. преди сключването на сделката с отстъпеното му право на строеж.  Моли съда да приеме, че по отношение на гаража и навеса договорът по н.а. №187 том І дело 358/1988 год. не е проявил прехвърлително действие. Твърди, че всички останали постройки в имота, т.е. сгради № 2,5,6 и 7 по скицата са строени от него пред сключването му на брак с ответницата М.С., същите не са обект на договора за издръжка и гледане и не могат да съставляват част от предмета на предявения иск. Намира производството по делото недопустимо по отношение на тези обекти. Твърди, че сестра му е продала преди няколко месеца собствения си имот в гр. Гурково и сега упражнява психически тормоз върху него и върху децата му, настройва ищцата П.С. да не се обръща за помощ към него с цел да му вземе къщата. В отговора ответникът заявява “за майка си ще се грижа след като ни напусне Р.П.С.”. Моли съда да отхвърли изцяло иска за разваляне на договора като недопустим, като погасен по давност за 2/6 идеални части и като неоснователен. Претендира ищците да му заплатят направените по делото разноски.

 Ответницата М.К. Стойчева възразява, че не е легитимирана да отговаря по предявения иск тъй като не е страна по договора предмет на производството. Твърди, че договорът е сключен през 1988 година, т.е преди тя да сключи през 2003 година граждански брак с ответника С.П.С.. Ако съдът не приеме, че искът срещу нея е недопустим, моли съда да го отхвърли като неоснователен. Тя не е поемала задължения по този договор и не носи отговорност за неизпълнението на поетите с този договор задължения. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска от ищците в качеството им на наследници на Петко С. Христов. Претендира ищците да й заплатят направените по делото разноски.

Предявен е при условията на евентуалност насрещен иск за заплащане на стойността, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените в процесния имот подобрения с правно основание чл.72 ЗС. 

Ищецът по насрещния иск С.П.С. твърди, че в съответствие с поетото с договора за издръжка и гледане задължение да осигури на прехвърлителите един спокоен и нормален живот е извършил в имота си редица дейности като: направа на през 1996 година на канализация на цялата къща на стойност 1000лв., свързвайки тази канализация с канализацията преминаваща по съседната улица; осигуряване през 1996 година на трифазен ток за имота включително заплащайки на „НЕК”АД Стара Загора сумата 816,78лв.; през 2006 година на втория етаж от жилищната сграда подменил цялата дограма с PVC дограма на стойност труд и материали 3500лв., в коридора поставил дървена ламперия с вграден гардероб на стойност 1000лв., обособил на етажа едно помещение като кухня поставяйки мивка на стойност 450лв., ВиК инсталация на стойност 200лв., плочки и др. материали на стойност 500лв. с които създал по-добри условия на живот. Освен това, преди да сключи граждански брак с М. Стойчева, извършил и допълнително застрояване на дворното място изразяващо се в построяването на: през 1996 година завършил построяването на навес с керемиди с площ около 25 кв.м. с циментови подпори - сграда с  идентификатор № 18157.501.594.3 със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв. м., брой етажи 1, предназначение – гараж на стойност 1500лв.; през 1996 година построил сграда с идентификатор № 18157.501.594.2, със застроена площ от 27 /двадесет и седем/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна, представляваща кухня с изградена вътре камина с врати, ВиК инсталация, мивка с шкафове на обща стойност труд и материали 2500лв.; през 1999 година построил сграда с  идентификатор № 18157.501.594.5, със застроена площ от 50 /петдесет/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване/стопанска сграда/ на стойност 1500лв. за труд и материали-тухли, керемиди, греди, цимент; в периода 1991-1992 година построил сграда с идентификатор № 18157.501.594.6, със застроена площ от 22 /двадесет и два/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване/стопанска сграда/ с бетонна плоча, циментови основи, тухли и прозорци на стойност труд и материали 1500лв.; през 2000 година построил сграда с идентификатор № 18157.501.594.7, със застроена площ от 21 /двадесет и един/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка за допълващо застрояване/селскостопанска сграда с бетонна плача, циментови основи, тухли и железни врати на стойност труд и материали 1000лв.; през 2000год. построил навес с керемиди с площ 25кв.м. с циментови подпори с вложен труд и материали на стойност 500лв. Твърди, че с извършването на тези подобрения и допълнителни застроявания увеличил стойността на прехвърленият му през 1988 година имот. Твърди, че общата стойност на подобренията извършени от него, които са увеличили стойността на имота възлиза на 15 966,78 лв. Моли съда в случай, че развали договора за издръжка и гледане, да осъди П.Ж.С. и Р.П.С. да му заплатят  13 305,65 лв. с които увеличил стойността на имота в сравнение с тази към 28.03.1988г. на дворно място от 830 кв. м., находящо се в гр. Гурково, за което по плана на с. град е отреден парцел ХІV-594, в кв.40, при съседи: Стоян Колев и Злати Славов, заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж, предмет на сделката, обективирана с нот.акт № 187, том І, дело № 358/1988г. на КРС чрез извършените от него подобрения, като претендира да бъдат осъдени ищците да му заплатят извършените подобрения в имота, съответно по-голямата сума между увеличената стойност на имота и действителните разходи за подобренията в съответствие с техните дялове, а именно – да  осъди П.Ж.С. да му заплати сумата 10 644 лв. за нейните 4/6 ид. части от имота и да осъди Р.П.С. да му заплати сумата 2 661,13 лв. за нейните 1/6 ид. части от имота, както и направените по настоящия насрещен иск разноски.

Ответниците по насрещния иск П.Ж.С. и Р.П.С. оспорват изцяло изложените в обстоятелствената част на насрещната искова молба твърдения на ищеца. Оспорват правото на собственост на С.С. върху гаража и навеса като твърдят, че в негова полза няма учредяване на право на строеж в предписаната от закона форма тъй като заявлението не е вписано в службата по вписванията. Освен това двата обекта са му продадени при сключването на сделката, с което той е признал, че не е собственик на същите. Оспорват претенциите му за подобрения и по основание и по размер като твърдят, че същите са изградени изцяло с техни средства и труд. Твърдят, че постройките са незаконни и не съставляват подобрение на имота тъй като подлежат на събаряне като незаконни. Твърдят, че приобретателя С.С. е недобросъвестен владелец на имота и няма право на нищо повече от направените разноски. Твърдят, че канализацията в имота е направена през 1961 г., а всички намиращи се в имота постройки, отразени на представената по делото и издадена през 2013год. скица, с изкл. на постройката под № 3 в скицата, са построени в периода 1961- 1966г., като постройката обозначена под № 3 е построена през 1987г. и представлява гаража, който през 1988г. е бил обект на прехвърлителната сделка, предмет на настоящия спор. Считат, че ответницата М.К.С. е пасивно легитимирана да отговаря по предявения от тях иск тъй като макар да не е придобит по време на брака й с ответника имотът продължава да се изплаща чрез грижи  и издръжка по време на брака й с ответника.

        

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Съпрузите Петко С. Христов и П.Ж. Тодорова на 28 март 1988 година продават на сина си С.П.С. дворно място от 830 кв.м., за което е отреден парцел ХІ-594в кв.40 по плана на гр. Гурково заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж за сумата 7121лв. като вместо плащане купувачът С.П.С. се задължава да поеме гледането и издръжката на продавачите до края на живота им, а продавачите си запазват правото на ползване и обитаване на имота до края на живота си.

Видно от удостоверение за идентичност на имената П.Ж. Тодорова и П.Ж.С. са имена на едно и също лице.

Безспорно в отношенията между страните по делото е, че прехвърлителите към 28.03.1988 година са били съпрузи, че прехвърленият имот е съпружеска имуществена общност за тях към момента на сключване на сделката и че приобретателят на имота към датата на придобиването на имота не е бил в граждански брак.

С.П.С. е син на Петко Христов и П.Ж., сключва граждански брак с М.К. Атанасова на 10.09.2003 година /акт за граждански брак №5/2003г. Община Твърдица/ .

Петко С. Христов, видно от експертно решение на ТЕЛК Стара Загора 750/20.04.1999 година  страдал от генерализирана мозъчна атеросклероза и паркинсонисъм в напреднал стадии на развитие, за което му е определена инвалидност първа група с чужда помощ. Лицето е било хронично болно от болест на Паркинсон, за което през 2001год. му е издадена рецептурна книжка за отпускане на лекарства.

Видно от удостоверение №27/11.07.2013г. на Д”Социално подпомагане” Гурково, Петко С. Христов е ползвал услугите на болногледач при домашни условия-личен асистент към Дирекцията в периода 08.04.2003г.-26.11.2004 год. За личен асистент е била назначена неговата дъщеря Р.П.С..

Петко С. Христов умира на 26.11.2004 год. и оставя за наследници съпруга П.Ж.С., дъщеря Р.П.С. и син С.П.С..*** от 09.06.2009год., епикриза от 21.04.2010г. „ОДПФЗС”ЕООД Стара Загора, епикриза от 10.11.2010г., от 12.10.2011год., от 06.08.2012г. от 30.10.2012г. на „СБАЛПФЗ”ЕООД Стара Загора П.Ж.С. повече от 25 години страда от хронична обструктивна белодробна болест с чести пристъпи, тежко протичане и артериална хипертония ІІІ кл. стадий. Определени са 56% намаление на работоспособността й. Многократно е постъпвала за лечение в болнично заведение с кашлица с трудно отделяне на храчки, хъркане и свистене на гърдите, задух, умора, отпадналост. При изписването й от заведението й е назначавано медикаментозно лечение в домашни условия. Лицето е било хронично болно от хипертонична болест, ХОББ-смесен тип, за което през 2012год. му е издадена рецептурна книжка за отпускане на лекарства

С.П.С. от 2010 година страда от неинсулинозависим захарен диабет, хипертонично сърце, пулмофиброза, неврит на слуховия нерв, затлъстяване втора степен, пресбиопсия, изискващи системно прилагане на лечение с множество лекарствени медикаменти.

Безспорно в отношенията между страните по делото е, че жилищната сграда предмет на сделката по н.а. №187/1988год. е двуетажна, но еднофамилна като предназначение. Съпрузите П. и Петко Стойкови са живели в тази сграда от построяването й непрекъснато до смъртта на прехвърлителя през 2004г. Прехвърлителката П.С. продължава да живее в имота и досега. Приобретателят С.С. от раждането си и до настоящия момент живее в същия имот. Ищцата Р.С. през 1990 година се нанесла да живее в имота предмет на сделката по н.а. № 187/1988год. заедно с двете си деца. Към настоящия момент двете ищци и внучката на ищцата П.С. обитават приземния етаж, състоящ се от две стаи и избено помещение, а ответниците С. и М. Стойкови обитават втория етаж на сградата. /обясненията на ищцата П.С. в с.з, показанията на св. Радка Петрова./.

Жилищната сграда има един общ електромер.

Исковата молба е подадена на 27.05.2013год.

Видно от показанията на св. Радка Петрова, Елена Славчева и Владимир Щербанов  съпрузите Петко и П. Стойкови си построили жилищна сграда на два етажа с помещение за гараж в периода 1961-1966 година. В последствие гаражното помещение било преустроено в кухня с камина. Прехвърлителят Петко С. претърпял инцидент, следствие на което получил ограничение в движението на долните крайници. Последните 5-6 години преди да почине здравословното му състояние рязко се влошило и той имал нужда от ежедневни грижи. След рязкото влошаване на състоянието му, преки грижи за Петко С. полагали съпругата му П.С. и ищцата Р.С., с които той живеел в едно домакинство. Ответникът не полагал грижи за прехвърлителите. /св.В.Щербанов”През 1988г. прехвърлиха имота на С. да се грижи за тях, но той не се грижи.”/. Не се представиха доказателства по делото ответникът С.С. да е изпълнявал поетите с договора от 28.03.1988 година към прехвърлителя Петко С. Христов задължения за полагане на грижи и осигуряване на необходимата на прехвърлителя издръжка. От съдържанието на у-ие №0027/11.07.2013год. на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Гурково е видно, че Петко С. Христов не е получавал социални помощи от 1994г. до 2004год., ползвал е услугите на болногледач при домашни условия- личен асистент към Дирекцията за периода 08.04.2003год.-26.11.2004год. За личен асистент е назначена дъщеря му Р.П.С..

Съдът дава вяра на показанията на св. К. Цонкова относно твърденията й, че когато ходила на гости в дома на М. и С.С.  в периода 2003г.-2004 год. виждала М.С. да слиза на първия етаж и да храни свекъра си С.С., тъй като той не можел да яде сам. Тези действия на М.С. не съставляват изпълнение на поетите от С.С. задължения по договора от 28.03.1988г., тъй като в договора, сключен с оглед на личността, не е уговорена възможност за заместване на приобретателя при изпълнение на поетото задължение от трето лице. Същите не надхвърлят рамките на обичайните взаимоотношения между снаха и свекър, живеещи под един покрив.

Видно от показанията на св. Радка Петрова, Елена Славчева, Владимир

Щербанов, К. Цонкова прехвърлителите и приобретателя макар да живеят в една жилищна сграда много време преди да почине прехвърлителят са заживели в отделни домакинства.

Приобретателят на имота С.С. не изпълнява в пълен обем поетите с договора задължения да полага преките грижи за прехвърлителката и да осигурява издръжката й. П.С. повече от 10 години е с влошено здравословно състояние – има астма, сама се грижи за себе си, сама си купува дърва за огрев, лекарства, търси си транспорт за посещение на лекар или здравно заведение, плаща на други хора да й режат дърва. Ответникът С. шофира, има автомобил, но не оказвал на майка си помощ и съдействие в ситуациите, в които й се налагало да се придвижва на големи разстояния.. Когато ищцата П.С. не можела да разчита на помощта на внука си търсела други хора или ползвала обществен транспорт. С.С. и в случаи, в които прехвърлителката се обръщала към него за съдействие за посещение при лекар отказвал да й съдейства. На молбата й да й помогне с осигуряването на дърва за огрев той отговарял “това не е моя работа”. Отказвал съдействие и когато бил молен от прехвърлителката да й купи лекарства с пари, които тя му предлагала. Въпреки, че прехвърлителите са си запазили правото да ползват и обитават целия имот, ответникът не позволявал на П.С. да влиза в кухнята на първия етаж.

Доходите на прехвърлителката са от получаваната от нея пенсия. Средствата й са недостатъчни за покриване на базовите й потребности. /св. Ив.Славов./ Съжителстващите с нея лица-ищцата Р.С. и двете й вече пълнолетни деца не помагали на ищцата П.С. нито с парични средства нито с вещи в натура. Във времето до 2006 година ответникът  няколко пъти транспортирал прехвърлителката до специализираната болница в с.Радунци, в която самият той пребивавал на лечение още от 1996 година, и я посещавал по време на престоя й там. /св. Елена Славчева: „С. познавам от 1996г. когато той идваше да се лекува в Радунци, а аз работех там като медицинска сестра. Майка му също се е лекувала в Радунци, той е идвал да я посещава, носеше сокове и др. неща. Той се грижеше за майка си, за сестра си, за нейните деца, това беше от 2000 до 2006г.” През 2006 година ищцата П.С. преживява криза в здравословното си състояние, което свидетелите възприемат като инсулт. След 2006 година конфликтът на ответника С.С. с ищцата Р.С. по повод настаняването й с двете й деца в дома му ескалирал. Влошените взаимоотношения между брата и сестрата се отразявали неблагоприятно върху психическото състоянието на прехвърлителката. Ответникът заплащал консумираните в имота и отчитани от един общ за двете домакинства електромер и водомер ел. енергия и вода, но ищцата П.С. възстановявала от своите средства на ответника С.С. половината от заплатените суми. Съдът не кредитира показанията на св. Иван Славов тъй като те не кореспондират нито с писмените нито със събраните гласни доказателства по делото. Твърденията на св. Славов, че ответникът плащал разходите на прехвърлителите не се подкрепят от нито едно писмено доказателство, напротив те се опровергават от представените три броя фактури за заплащане на потребителска такса за престой на ищцата П.С. в болнично заведение. Изводите на свидетеля, че друг освен С. не се е грижел за прехвърлителите произтичат от твърдението му, че не е виждал друг да се грижи за тях докато сестра му не си дошла в къщата, което според свидетеля било станало преди 2-3 години. Относно времето, от което ищцата Р.С. живее в имота на ответника С.С. съдът дава вяра на признанията на самата ищца П.С., че това се е случило още през 1990год., които кореспондират в тази част с показанията на останалите свидетели.

Обстоятелството, че само С.С. се е грижел за двора и за животните /св.Славов/ би имало значение, ако произведеното в резултат на тези „грижи” е било използвано за задоволяване потребностите на прехвърлителите. По делото няма данни ответникът да е предоставял на прехвърлителите хранителни продукти произведени от него с личен труд в имота, предмет на сделката.

         По насрещния иск:

Видно от заключението на техническата експертиза, което съдът приема като обективно, по плана от 1935 година имотът предмет на настоящото производство представлява парцел VІІІ-450 в кв.46, по плана от 1964 год. – парцел ІХ-567 в кв.46, по плана от 1985 год. –парцел ХІV-594 в кв.40, по плана от 2001 год. – УПИ ХІV-594 в кв. 40 и по плана от 2010г. – ПИ с идентификатор 18157.501.594. В плана от 1964 год. в имота е отразена единствено жилищната сграда, обект №1,  на плана на гр. Гурково одобрен със Заповед № 1000/07.09.1985 год. в УПИ ХІV-594 в кв.40 са нанесени жилищна сграда до улицата /обект №1 по скица №6487/18.06.2013 год. /л.31/, жилищна пристройка към улицата / обект №2 по скица №6487/18.06.2013 год./, стопанска сграда от северозапад / обект №4 по скица №6487/18.06.2013 год./ и малка стопанска сграда от североизток /сега представляваща част от обект №5 по скица №6487/18.06.2013год./.

Тези обекти са съществували и са били предмет на сделката през 1988год.

Към настоящия момент в имота има 7 обекта. Видно от заключението на техническата експертиза и представените писмени доказателства, те са:

Обект №1 – жилищна сграда със ЗП 78кв.м. и РП -156кв.м.- с конструкция полумасивна дървен гредоред, основи каменна зидария, тухлени стени, покрив дървена конструкция, на два етажа; първи приземен етаж с входно антре, коридор, три стаи като в едната има мивка, няма тоалетна; втори етаж –входно антре, коридор, три стаи и кухненски бокс, на етажа няма баня и тоалетна; сградата е отразена по плана от 1964 год.Пазарната стойностна обекта е 8400лв., от които 1840лв. съставляват увеличение на цената в резултат на извършените в обекта подобрения.

Обект № 2 –лятна кухня със ЗП 27 кв.м. -представлява лятна кухня с камина, построен на два етапа. При първия етап е построена северозападната част от обекта и същата е отразена като съществуваща на плана от 1985год., при втория етап е изградена югоизточната част на обекта, която е отразена на плана от 2001год. Обектът има бетонови основи, стени от тухли четворка, облицовка-ламперия от иглолистно дърво, камина облицована с камък, железобетонна плоча за покрив, теракот на пода и връзка към обособено мокро помещение, представляващо част от обект № 4 /склад/; не се представят строителни книжа за обекта. Пазарната стойност на обекта е 1570лв.

Обект № 3 – гараж със склад със ЗП 37кв.м.- с одобрен  на името на С.П.С. архитектурен проект от 12.03.1988г., бетонови основи, тухлени стени без северозападната, която е от бетон, железобетонна плоча за покрив, метална врата, ел. табло с трифазен ток; представени са виза за проектиране,одобрен проект, разрешение за строеж на гараж със склад № 4/16.04.1987год. на името на С.С. и нотариално заявление от Петко С. Христов за отстъпване направо на строеж на С.П.С. от 24.03.1987год., за което няма данни да е вписано в нотариалните книги, не се представя съгласие за отстъпване на право на строеж на С.С. от другия съсобственик в имота, а именно прехвърлителката П. Тодорова;. Пазарната стойност на обекта е 1200лв.

Обект № 4 –склад със застроена площ 35кв.м.- построена в периода 1964-1983г.. пазарната стойност на обекта е 450лв.

Обект № 5 –за лятна кухня със ЗП 50кв.м. – сграда в груб строеж, бетонови основи, тухлени стени, покрив дървена конструкция, покрит с керемиди – с неустановено предназначение; не се представят строителни книжа за обекта. Пазарната стойност на обекта е 1500лв.

Обект № 6 –стопанска сграда със ЗП 22кв.м.- с одобрен през 1991год. архитектурен проект и виза за проектиране на името на С.С., бетонови основи, тухлени стени, железобетонна плоча за покрив. Пазарната стойност на обекта е 530лв.

Обект № 7 –стопанска сграда със ЗП 21кв.м. – сградата има и навес към нея, бетонови основи, тухлени стени, железобетонна плоча за покрив, навесът е покрит с керемиди върху дървена конструкция.Пазарната стойност на обекта е 450лв.

Пазарната стойност на земята в УПИ ХІV-594 в кв.40 е 7500лв., от които 390лв. съставляват увеличението на цената в резултат на направената канализация.

Пазарната стойност на УПИ ХІV-594 в кв.40 по плана на гр. Гурково със земята и построените в имота подобрения е 21 600лв.

За доказване на твърденията, че подобренията в имота са изградени изцяло с средства и труд на ищците П.Ж.С. и Р.П.С., ищците не представиха доказателства. Не се събраха доказателства, че канализацията в имота е построена през 1961год. както твърдят ищците.

Видно от показанията на св. Иван Славов и св. К. Цанова ответникът С.С. построил в парцел ХІV-594 в кв.40 по плана на гр. Гурково гараж със склад , представляващ обект № 3 в УПИ  по сега действащия план със ЗП 37кв.м.

Видно от показанията на св. Иван Славов, Владимир Щербанов, св.Милчо Енев и св.К.Ц. ищцата П.С. и съпругът й С. Христов през 1966год. направили до жилищната сграда гараж, който преустроили в кухня. Ответникът С.С. извършил преустройство на кухнята чрез пристрояване към съществуващото помещението, обособявайки го като кухня, в която направил камина, мивка, нова ел. инсталация.  Видно от заключението на техническата експертиза пристрояването не е отразено на плана от 1985год., за пръв път е отразено на плана от 2001г. Стойността на извършените в този обект подобрения-поставяне на ламперия, теракот и направа на камина възлиза на 2100лв.

Видно от показанията на св. Иван Славов и св. Минчо Кънев ответникът С.С. след като станал собственик на имота със свои средства построил в имота обекти № 5,6 и 7. Обект № 5 ползвал като навес за дърва, а обекти № 6 и 7 – като постройки за отглежданите от него животни – прасета, овце. 

Видно от показанията на св. К.Ц. след като С.С. и  М.С. се оженили те си прекарали на втория етаж вода, направили си мивка, сложили ПВЦ дограма на прозорците, фаянсови плочки в кухнята.

Видно от признанията на страните ищците живеят на приземния етаж, а ответниците обитават втория етаж. Ответникът С.С. направил отходна канализация обслужваща втория етаж, а ищците ползват отходна яма.

Видно от заключението на техническата експертиза на втория жилищен етаж са направени след 1988 година облицовка на стените в коридора с ламперия и вграден гардероб от иглолистен материал на стойност 1050лв., прекарана е водопроводна инсталация и е поставена фянсова мивка с шкаф  на стойност труд и материали 980лв., дограмата е подменена с ПВЦ стъклопакет на обща стойност 3080лв. Направена е външна водопроводна  и отходна канализация с ПВЦ тръби с дължина 95м. на стойност 520лв.

Видно от заключението техническата експертиза пазарната стойност на целия ПИ 18157.501.594 – дворно място и построените в него сгради към август  2014 год. възлиза на 21600лв. пазарната стойностна обект № 5 със ЗП 50 кв.м. възлиза на 1500лв., пазарната стойност на обект №6- стоп. Постройка със ЗП 22кв.м. -530лв., пазарната стойностна обект № 7 – стоп. постройка със ЗП 21кв.м – на 470лв., пазарната стойност на обект №2 –лятна кухня със ЗП 27кв.м. възлиза на 1570лв.

Стойността на имота след направата на канализацията се е увеличила с 390лв./л.179/, а стойността на жилищната сграда след направата на подобренията се е увеличила с 1840лв.

Дейностите извършени от ответника С.С. в имота са от категорията на необходими и полезни за поддържането и съхранението имота дейности с оглед на неговото предназначение – жилищен имот с дворно място с обичайно за категорията населено място, в което имота се намира ползване за отглеждане на селскостопанска продукция за самозадоволяване.

Разходите направени от ответника С.С. за осигуряване на трифазен ток за стопанска постройка в имота, за заявени от ответника в писмото му от 12.08.1996год. селскостопански нужди, представляващи заплатени на „НЕК”АД Стара Загора суми от 816,78лв. не съставляват подобрение в имота.

Твърденията на С.С., че е направил през 1996 година канализация на цялата къща на стойност 1000лв., свързвайки тази канализация със канализацията преминаваща по съседната улица са основателни и доказани за направени разходи за 520лв.

            Претенциите на С.С., че през 2006 година на втория етаж от жилищната сграда подменил цялата дограма с PVC дограма на стойност труд и материали 3500лв., в коридора поставил дървена ламперия с вграден гардероб на стойност 1000лв., обособил на етажа едно помещение като кухня поставяйки мивка на стойност 450лв., ВиК инсталация на стойност 200лв., плочки и др. материали на стойност 500лв. с които създал по-добри условия на живот са доказани за подмяна на дървена с ПВЦ стъклопакет на обща стойност 3080лв.; направа на дървена ламперия с вграден гардероб на стойност 1000лв.; направа на мивка-450лв., ВиК инсталация-200лв., плочки – 30лв. /общо 980лв./.

Твърдението на ответника С.С., че през 1996 година завършил построяването на навес с керемиди с площ около 25 кв.м. с циментови подпори , който представлява сграда с  идентификатор № 18157.501.594.3 със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв. м., брой етажи 1, предназначение – гараж на стойност 1500лв. е недоказано. Сграда с  идентификатор № 18157.501.594.3 със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв. м., брой етажи 1, предназначение – гараж, представлява гараж със склад построен преди 12.03.1988год. въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж №4/16.04.1987год. издадени на името на С.С..

            Претенцията на С.С., че през 1996 година построил сграда с идентификатор № 18157.501.594.2, със застроена площ от 27 /двадесет и седем/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна, представляваща кухня с изградена вътре камина с врати, ВиК инсталация, мивка с шкафове на обща стойност труд и материали 2500лв. частично неоснователна. Установи се, че С.С. само е преустроил чрез пристрояване съществуващо помещение, в което е направил камина, ламперия и теракот. Пазарната стойност на целия обект включително построяването му и направените подобренията възлиза на 1570лв., независимо, че само разходите за теракот, камина и ламперия възлизат на 2100лв. От тях съдът приема, че относителния дял на извършеното от С.С. възлиза на 820лв.

            Претенцията на С.С., че през 1999 година построил сграда с  идентификатор № 18157.501.594.5, със застроена площ от 50 /петдесет/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване/стопанска сграда/ на стойност 1500лв. е изцяло доказана по основание и по размер.

            Претенцията на С.С., че в периода 1991-1992 година построил сграда с идентификатор № 18157.501.594.6, със застроена площ от 22 /двадесет и два/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване/стопанска сграда/ с бетонна плоча, циментови основи, тухли и прозорци  е доказана по основание. Стойността на постройката като подобрение в имота възлиза на 530лв. Претенцията се явява неоснователна в частта до претендираните  разходи за труд  иматериали за 1500лв.

            Претенцията на С.С., че през 2000 година построил сграда с идентификатор № 18157.501.594.7, със застроена площ от 21 /двадесет и един/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка за допълващо застрояване/селскостопанска сграда с бетонна плача, циментови основи, тухли и железни врати която съставлява подобрение в имота на стойност 1000лв.е основателна и доказана до 450лв.

            Липсват доказателства ответникът С.С. да е построил през 2000год. навес с керемиди с площ 25кв.м. с циментови подпори, който да представлява подобрение в имота на стойност на 500лв.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

По главния иск:

Предявеният срещу С.С. иск за разваляне на договора, с който е прехвърлена собствеността върху недвижим имот срещу задължение за даване на издръжка и полагане на грижи за прехвърлителите е основателен поради пълно неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на С.С..

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението на прехвърлителите се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на транслативния му ефект. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично (Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III г.о., чл. 290 ГПК). Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди. Ето защо престирането от време на време на грижи и храна, включително и от трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно изпълнение на договора от страна на

длъжника Поради това частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. Ответникът е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторите да го уведомяват за промяната в нуждите си (Р № 653/08.07.2002 г., по гр.д. № 295/2002 г., на II г.о.). Изпълнението се дължи лично от приобретателя С.С., като не може без изричното съгласие на прехвърлителите той да изпълнява поетите по договора задължения за гледане и издръжка чрез трето лице (Решение № 1297/23.11.93 г., по гр.д. № 655/93 г., на II г.о.). Задължението за издръжка е носимо (чл. 68, б. “а” ЗЗД), а не търсимо. Освен това, тъй като по договора задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от тях, евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението му (Р№ 1041/29.10.2008 г.,по гр.д. № 4405/2007 г., на II г.о.). Когато възникне нужда от постоянна чужда помощ за кредитора, тогава тя трябва да бъде осигурена включително било чрез трето лице, ако кредиторът приеме такова изпълнение, било чрез съвместно живеене с приобретателя. Неблагоприятните изменения в поведението на прехвърлителя с напредване на възрастта му или следствие обостряне на проблемите със здравословното му състояние, не са основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжника, тъй като същността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжника да се приспособява към кредитора. Заедно с това той трябва да търпи последиците и на психическите и физическите негативни прояви, които могат да се проявят с течение на времето у прехвърлителя. Ето защо приобретателят по този вид договори следва да е наясно с възможните проявления, които затрудняват общия живот и дори могат да го направят неприятен. Видът и обемът на дължимата престация на приобретателя  С.С. се определя от уговореното в договора. Обемът и характерът на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и нужди на кредитора, при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние в рамките на срока, за който се твърди, че е налице неизпълнение (Р № 15/11.02.2010 г.,по гр.д. № 46/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), но същите следва да бъдат съобразени и с възможностите на приобретателя . Целта на договора е нуждите на прехвърлителите да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Щом липсва ограничение в договора относно обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи, на базата на действителните им конкретни нужди във всеки един момент - пазаруване, приготвяне на храна, грижи за чистотата и подредеността в дома, осигуряване на чисти дрехи, лечение и прегледи при влошеното здравословно състояние на кредитора и т.н.  Стандартът, който приобретателят следва да осигури на прехвърлителите в изпълнение на задълженията си за издръжка зависи от уговорения в договора обем на престацията на длъжника. Тъй като изрично в договора не са уговорени параметрите на задълженията, то издръжката включва осигуряването изцяло на храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителите, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителелите според техните нужди и възможностите им да се справят сами. В сключеният на 28 март 1988 година договор не е направено разграничение по отношение на поетите задължения нито по отношение на лицата към които задълженията са поети. Тъй като задължението е поето към две лица без да има уговорено разграничение, волята на сключилите сделката е задълженията да се изпълняват общо, едновременно и неделимо.., т.е. на осн. чл. 129 ЗЗД дължимата престация трябва да се даде на двамата прехвърлители. Неизпълнението по отношение дори само на единия прехвърлител, когато е значително, е основание за разваляне на целия договор. Съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД не се допуска разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Преценката кога неизпълнената част на договора за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При този вид договори продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъщественото неизпълнение.

В производството по предявения иск за разваляне на договора в тежест на ищците е да  докажат сключването на договора. Приобретателят С.С. следваше да докаже, но не доказа пълното и точно изпълнение на поетите с договора задължения, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителите. По отношение на прехвърлителя Петко С. ответникът не доказа изпълнение на поетите с договора задължения. Обстоятелството, че в даден сравнително кратък момент ответникът е осигурявал храна за прехвърлителя чрез обществена организация /структурна единица на Дирекция „Социално подпомагане”/ или че грижите по обслужването на прехвърлителя за един относително кратък срок преди смъртта му са били осигурени от държавна институция /назначаването на личен асистент със средства на Държавата/ не е изпълнение дадено от ответника нито изпълнение, което да е довело до задоволяване на всички съществуващи и свързани с издръжката и гледането потребности на прехвърлителя. Епизодичното и частично задоволяване на някои от потребностите на прехвърлителя Петър С. Христов е равностойно на пълно неизпълнение на поетите от С.С. с договора задължения.

По отношение на П.С. ответникът С.С. доказа епизодични, крайно недостатъчни по вид, обем и честота откъслечни прояви на грижи за прехвърлителката престирани в отрязък от време преди повече от 5 години преди завеждане на исковата молба. Налице е такова неизпълнение на поетите с договора задължения, което е равностойно на пълно неизпълнение на същите.

Искането на ответника С.С. съдът да не разваля договора, а да му определи подходящ срок за изпълнение е неоснователно. Тази възможност съществува само когато неизпълнението по договора е незначително, а по делото се установи, че е налице неизпълнение, равностойно на пълно неизпълнение на поетите от ответника към двамата кредитори задължения.

Прекратяването на целия договор, поради неизпълнение по отношение на някой от кредиторите, може да се иска само докато неразделността съществува и то при участието на всички страни по договора. Наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. Съдът приема, че преди смъртта на Петко С. е било налице неизпълнение на поетите спрямо него задължения при съществувала неразделност, поради което след неговата смърт единствените, които могат да искат разваляне на договора са неговите наследници, тъй като това право е преминало в патримониума на правоприемниците на починалия кредитор.

Ищцата Р.С. предявява иск за разваляне на договора в качеството си на наследник на прехвърлителя Петко Христов, обемът на нейните наследствени права възлиза на 1/6 ид. част.

Ищцата П. предявява иск за разваляне на договора на две основания –лично за себе си - обемът на правата й възлиза на ½ ид. част от имота, представлявал съпружеска имуществена общност преди сделката и  в качеството си на наследник на Петко Христов С.– обемът на правата й възлиза на 1/6 ид. част.

            Правото на иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане се погасява с изтичането на петгодишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение/чл.87 ал.5 ЗЗД/. Правото да се иска разваляне на договора е наследимо и се погасява с петгодишна давност, която тече от откриване на наследството, т.е. от деня на смъртта, който е и последният ден на неизпълнението. Тъй като от деня на смъртта на Петко С. до датата на подаване на исковата молба -27.05.2013г., са изтекли повече от 5 години правото на иск за разваляне на договора на наследниците на Петко С. – Р.С. и П.С. е погасено.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не е основание за прекратяване на производството по делото. Настъпването на правопогасяващия факт е част от предмета на доказване в производството, а не основание за недопустимост на предявения иск. По отношение на давностните срокове няма спор в съдебната практика, че се касае за въпрос по същество, поради което при констатирано предявяване на иска след установения от закона давностен срок, същият се отхвърля като погасен по давност, респективно като неоснователен.

            Предявеният от Р.С. иск срещу С.С. за разваляне на договора по н.а. № 187/1988г. в качеството й на наследник на прехвърлителя Петко С. Христов е основателен за 1/6 ид. част от имота, но следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

            Предявеният от П.С. иск срещу С.С. за разваляне на договора по н.а. № 187/1988г. в качеството й на наследник на прехвърлителя Петко С. Христов е основателен за 1/6 ид. част от имота, но следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Предявеният от П.С. иск срещу С.С. за разваляне на договора по н.а. № 187/1988г. в качеството й прехвърлител на имота е основателен за ½ ид. част от имота и следва да бъде уважен за ½ идеална част.

Предявените от Р.С. и от П.С. срещу М.С. искове за разваляне на договора, с който е прехвърлена собствеността върху недвижим имот срещу задължение за даване на издръжка и полагане на грижи за Петко С. Христов и П.  Ж.С. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответницата М.С. няма задължения по договора по н.а. №187/1988г., тя не е поемала такива нито лично, нито по силата на сключения с ответника С. граждански брак. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.  Само вещите и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Наличието на съвместен принос се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.154 ал.2 ГПК не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Придобитият през 1988 год. от С.С. имот е лична негова собственост. Задълженията поети от С. за даване на грижи и издръжка, основно в натура са негови лични задължения. Тяхното изпълнение или неизпълнение не може да ангажира отговорността на сключилата с него през 2003 година граждански брак М.С..

При развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради взаимни задължения, свързани помежду си едното е основание на другото. Ако не се изпълни задължението за издръжка и гледане, предаването на имота остава без основание (без причина). Това неизпълнение е основание да се развали договорът. Развалянето става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и при неговото разваляне страните са длъжни, съгласно чл. 88 ал. 1 с. з. да възстановят положението отпреди сключването на договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. Съдът не може служебно, без искане на страните да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации следствие развалянето на договора поради неизпълнение /ТР № 122 от 1.12.1986 г., ОСГК ВС/. При развалянето на двустранния договор даденото от страните може да бъде върнато, доколкото субективното право е било упражнено от неговия носител.

 Възражението на ответника С.С., че описаните в договора от 1988год. навес и гараж поради построяването им от него с отстъпено право на строеж преди сделката по н.а. №187 том І дело 358/1988год. както и сгради № 2,5,6 и 7 в имот с идентификатор № 18157.501.594 строени от него пред сключването му на брак с ответницата М.С. не са обект на договора за издръжка и гледане и не могат да съставляват част от предмета на предявения иск е неоснователно.

Ответникът не представи доказателства, че е имал надлежно учредено му право да извърши строителство в чужд имот. До 28.03.1988 година дворното място е било собственост на неговите родители. Съгласно тогава действащия през 1987год. чл.56, ал.2 ЗТСУ право да строят в чужд имот имат роднините на собственика по права линия, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги. Само по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. Липсват доказателства в полза на ответника С. да е било дадено съгласие изразено в нотариално заверено заявление до общинската администрация, вписано и в нотариалните книги.  Възраженията на ответника, че той е собственик на навеса и гаража описани в н.а. №187 том І дело 358/1988год. на основание извършено от него построяване  на обектите е неоснователно.

Развалянето на договора за издръжка и гледане  има обратно действие. Ако не се изпълни задължението за издръжка и гледане, предаването на имота остава без основание (без причина). Това неизпълнение е основание да се развали договорът. При неговото разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, страните са длъжни, съгласно чл. 88 ал. 1 ЗЗД да възстановят положението отпреди сключването на договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. Последица от развалянето е връщането на имота в патримониума на прехвърлителя. Решението по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с което се разваля алеаторния договор, има вещнотранслативен ефект в отношенията между страните в момента на влизането му в сила и обвързва същите. В патримониума на прехвърлителя имотът се връща заедно с плодовете от момента на развалянето на договора. Връщане на даденото по разваления договор се дължи на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Реституцията обхваща и подобренията, дори ако същите по принцип могат да бъдат самостоятелни обекти на вещни права (например постройки), но прехвърлителят дължи тяхната стойност (Решение № 420/08.07.2005 г., по гр.д. № 98/2005 г., на I г.о.; Решение № 426/19.01.2012 г., по гр.д. № 355/2011 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Отношенията, възникнали с извършилия подобренията длъжник по договора, се уреждат на базата на неоснователното обогатяване по реда на чл. 72 ЗС.

По насрещния иск:

Претенцията на ответника С. за извършено подобрение в имота на стойност 1500лв. представляващо построен през 1996 година навес с керемиди с площ около 25 кв.м. с циментови подпори - сграда с  идентификатор № 18157.501.594.3 със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв. м., брой етажи 1, предназначение – гараж е неоснователна. Видно от събраните по делото доказателства и от твърденията на самия ответник С.С. сградата,  с  идентификатор № 18157.501.594.3 със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв. м., брой етажи 1, предназначение – гараж е построена преди сделката от 12.03.1988г.  въз основа на строителни книжа, одобрен за гараж със склад архитектурен проект и разрешение за строеж №4 от 16.04.1987год. на името на С.С.. За построяването на този обект на името на С.С. няма валидно учредено право на строеж, тъй като не е спазена процедурата по чл.56 ЗТСУ за реда за учредяването му. Постройката гараж със склад независимо дали е построена от С.С. по силата на чл.92 ЗС е била към 1988год. собственост на прехвърлителите Петко Христов и П. Тодорова, които на 12.03.1988год. са прехвърлили собствеността та този техен обект на приобретателя С.С. срещу задължениетода ги гледа и издържа.

Добросъвестния владелец на имота може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Извършилият подобренията има всички  правата на добросъвестен владелец, ако не е бил причина с виновното си поведение за отпадане на придобивното основание – ППВС№ 6/74 г. В противен случай той има правата по чл. 72 ЗС, само ако подобренията са извършени при знанието и непротивопоставянето от страна на прехвърлителя (Решене № 1375/17.02.2009 г., по гр.д. № 4656/2007 г.,на IV г.о.). Тъй като е налице виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения по отношение на двамата прехвърлители, той може да претендира за подобренията, които е извършил при знанието и непротивопоставянето от страна на Петко С. Христов и П.Ж.С.. Ищците не твърдят и не представят доказателства прехвърлителите да са се противопоставяли на дейностите извършени от С.С. в имота след придобиването му през 1988год. Развалянето на договора за ½ идеална част от имота, предмет на сделката, води до връщане на  половината от имота обратно на неговия собственик-ищцата П.Ж., която тя получава във вида, в който се намира към момента на влизане в сила на решението за развалянето му  включително и с една втора идеална част от всички извършени в имота подобрения.  Извършилото в имота подобрения лице може да претендира, че е налице неоснователно обогатяване само спрямо лицето, в патримониума на което имотът се връща и само до размера на частта от имота, която това  лице получава. Ответникът С.С., ищец по насрещния иск има право на увеличената стойност на имота, т.е на разликата между цената на вещта без подобрението и цената на имота към разглеждането на спора и постановяването на решението по него.

Стойността, с която се е увеличила стойността на имота предмет на сделката от 12.03.1988год. в резултат на направените от С.С. подобрения възлиза на 5530лв., от които 1500лв. представляващи пазарната стойността на обект № 5 със ЗП 50 кв.м., 530лв. представляващи пазарната стойност на обект №6- стоп. постройка със ЗП 22кв.м., 450лв. представляващи пазарната стойност на обект № 7 – стоп. постройка със ЗП 21кв.м, 820лв., представляващи половината от пазарната стойност на  достроения от С.С. обект №2 –лятна кухня със ЗП 27кв.м., 1840лв. представляващи стойността, с която се е увеличила стойността на жилищната сграда в резултат на направените в нея подобрения и 390лв., представляващи стойността, с която се е увеличила цената на имота в резултат на направената водопроводна канализация на имота.  Съдът не възприема заключението на техническата експертиза от 29.08.2014год. в частта, касаеща крайната стойност на имота без подобренията и крайната стойност на подобренията тъй като видно от заключението вещото лице е възприело като подобрение направено от ответника построения в имота през 1987год. гараж със склад.

Претенцията на ответника С.С., ако съдът развали договора да осъди ищците да му заплатят 13305,13лв. за извършените от него подобрения в имота, от които П.Ж.С. да му заплати сумата 10 644 лв. за нейните 4/6 ид. части от имота и Р.П.С. да му заплати сумата 2 661,13 лв. за нейните 1/6 ид. части от имота следва да бъде оставена без разглеждане по отношение на Р.П.С., тъй като съдът не уважава предявената от нея претенция за разваляне на договора, а по отношение на П.Ж.С. се явява основателна в частта до 2765лв., представляващи половината от стойността, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените от С.С. подобрения в имота, което съответства на частта , за която се разваля алеаторния договор. В частта до 10 644лв., претенцията е недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Разноските на П.С. и Р.С. възлизат на договорени 600лв. по договор за правна защита и съдействие №053916/2013г. по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД и заплатени при договарянето 100лв. за адвокатско възнаграждение както и заплатени от П.С. на 25.03.2014год. още 500лв.

Разноските на П.С. на основание договор за правна защита и съдействие №062451/01.10.2013г. за подаване на отговор на насрещния иск и процесуално представителство възлизат при договорени 500лв. на 500лв. платени на 01.10.2013г. и платени на 25.03.2014г. още 500лв. като доплащане на адв. възнаграждение по същия договор. Т.е. представени са два документа за удостоверяване плащането на една и съща /договорената/ сума. Извършеното на 25.03.2014год. доплащане на възнаграждение от 500лв. не почива на договореното с договор за правна защита и съдействие №062451/01.10.2013г. и ако е платено е платено без основание.

Ищцата П.С. е направила разноски за адв. възнаграждение от 100лв. платени на 08.09.2014г. за явяване на процесуалния й пълномощник по делото, 7,57лв. такси за банкови преводи за заплащане на такса за вписване на искова молба, издаване на съдебни удостоверения във връзка с отстраняване нередовност на искова молба, превод на държавна такса за образуване на дело. Заплатила е 96,70лв. държавна такса по предявените с исковата молба искове, 10лв. такса за вписване на искова молба, 15лв. за три броя удостоверения във връзка с предявените исков, 100лв. депозит за съдебно-техническата експертиза. Разноските за вписването на нередовната искова молба от 11,41лв. не съставляват необходими разноски по делото.

Разходите на Р.П.С. възлизат на платени на 25.03.2014г. 500лв. адвокатско възнаграждение за депозиране на отговор на насрещен иск по договор за правна защита и съдействие №062452/01.10.2013г.

Разноските на ответника С.П.С. възлизат на 500лв. за адвокатско възнаграждение/л.52/, 532,23лв. за държавна такса по насрещния иск и 4,65лв. за превода й по банков път, 140лв. възнаграждение за вещо лице и 3лв. за превода й по банков път,  240лв. за възнаграждение за допълнително заключение на техническата експертиза и 3лв. комисионна за превода му по банков път.

Разноските на ответницата М.К.С. възлизат на 500лв. за адвокатско възнаграждение/л.67/.

Ищцата П.С. е направила 1379,27лв. дължими и платени с основание разноски разноски, от които  779,27лв. по предявения по чл.87 ал.3 ЗЗД иск. и 600лв. дължими и платени с основание разноски по предявения насрещен иск /500лв. за адв. възнагр. и 100лв. за експертиза/.

Ищцата Р.С. е направила 550лв. разноски, от които 50лв. разноски по предявения по чл.87 ал.3 ЗЗД иск и 500лв. разноски по предявения насрещен иск.

Ответницата М.С. е направила разноски от 500лв. по предявения срещу нея иск по чл.87 ал.3 ЗЗД.

Ответника С.С. е направил 1422,88лв., от които 250лв. за адв. възнаграждение по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД и 1172,88лв. по предявения насрещен иск.

На осн. чл.78 ГПК ищците П. и Р. Стойкови следва да заплатят на ответницата М.С. направените от нея разноски по делото в размер на 500лв.

Ответникът С.С. следва да заплати на П.С. сумата 520лв., представляваща разноски по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД и 444лв. по насрещния иск.

Ищцата П.С. следва да заплати на ответника С.С. сумата 305лв. разноски по насрещния иск и сумата 43лв. по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

РАЗВАЛЯ само за една втора идеална част от  имота, представляващ поземлен имот с идентификатор № …  находящ се в гр. Г., общ. Г., обл. Ст. З., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрен със Заповед № РД-... на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 847 /. кв.м. по скица № …. на СГКК – Стара Загора, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/, при съседи по скица: имот № …. а по титул за собственост от 830 кв.м. заедно с построените в него: 1. Сграда с идентификатор № ... със застроена площ 78 кв.м., брой етажи 2, предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор №.. със застроена площ от 27  кв.м брой етажи 1, предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда с  идентификатор № … със застроена площ от 37 кв. м., брой етажи 1, предназначение – хангар, депо, гараж; 4. Сграда с идентификатор № , със застроена площ от 35 кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка за допълващо застрояване; 5. Сграда с идентификатор № …със застроена площ от 50 /петдесет/ кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка за допълващо застрояване; 6. Сграда с идентификатор № 18157…със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване; 7. Сграда с идентификатор № със застроена площ от 21  кв.м., брой етажи 1, предназначение – Постройка за допълващо застрояване сключеният на 28.03.1988год.  договор по н.а. № .. том І дело 358/19..г., с който П. С. Хр. и П.Ж. Тодорова продават на С.П.С. дворно място от 830 кв.м., за което е отреден парцел ..-594 в кв.40 по плана на гр. Г. заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж за сумата 7121лв. срещу задължението на купувача С.П.С. да поеме гледането и издръжката на продавачите до края на живота им, при запазване от страна на продавачите на правото на ползване и обитаване на имота до края на живота си, поради  неизпълнение от страна на С.П.С. на задълженията за даване на издръжка и гледане на П.Ж.С..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.П.С. ЕГН ********** *** в качеството й на наследник на починалия на 26.11.2004год. П. С. Хр. иск срещу С.П.С. ЕГН ********** *** за разваляне на договора по н.а. № .. том .. дело 358/1988г., с който П. С. Хр.и П.Ж. Т. продават на С.П.С. дворно място от 830 кв.м., за което е отреден парцел ХІ-…в кв.40 по плана на гр. Г. заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж за сумата 7121лв. срещу задължението на купувача С.П.С. да поеме гледането и издръжката на продавачите до края на живота им, при запазване от страна на продавачите на правото на ползване и обитаване на имота до края на живота си, поради  неизпълнение от страна на С.П.С. на задълженията за даване на издръжка и гледане на П. С. Хр. като ПОГАСЕН по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Ж.С. ЕГН ********** *** в качеството й наследник на починалия на 26.11.2004год. П. С. Хр. иск срещу С.П.С. ЕГН ********** за разваляне на договора по н.а. № 187 том І дело 358/1988г., с който П. С. Хр. и П.Ж. Т. продават на С.П.С. дворно място от 830 кв.м., за което е отреден парцел ХІ-594 в кв.40 по плана на гр. Гурково заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж за сумата 7121лв. срещу задължението на купувача С.П.С. да поеме гледането и издръжката на продавачите до края на живота им, при запазване от страна на продавачите на правото на ползване и обитаване на имота до края на живота си, поради  неизпълнение от страна на С.П.С. на задълженията за даване на издръжка и гледане на П. С. Хр. като ПОГАСЕН по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.П.С. ЕГН ********** *** и от П.Ж.С. ЕГН ********** *** срещу М.К.С. с ЕГН ********** искове за разваляне на договора по н.а. № 187 том І дело 358/1988г. с който е прехвърлена на С.П.С. ЕГН ********** *** собствеността върху дворно място от 830 кв.м., за което е отреден парцел ХІ-594 в кв.40 по плана на гр. Г. заедно с построените в него жилищна сграда, навес и гараж за сумата 7121лв. срещу задължението купувачът С.П.С. да поеме гледането и издръжката на продавачите до края на живота им като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА П.Ж.С. ЕГН ********** *** да заплати на С.П.С. ЕГН ********** *** сумата 2765лв., представляващи стойността, с която се е увеличила стойността на една втора идеална част от имота предмет на сделката по н.а. № 187 том І дело 358/1988г., в резултат на направените от С.П.С. в имота подобрения, съответна на развалената част от договора като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 10 644 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА П.Ж.С. ЕГН ********** *** и Р.П.С. ЕГН ********** *** да заплатят на М.К.С. с ЕГН ********** *** сумата 500лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН ********** *** да заплати на П.Ж.С. ЕГН ********** *** сумата 964лв., от които 520лв., представляваща разноски по делото по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД и 444лв. – разноски по насрещния иск.

ОСЪЖДА П.Ж.С. ЕГН ********** да заплати на ответника С.П.С. ЕГН ********** *** сумата 348лв., от които 305лв. разноски по насрещния иск и 43лв. по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: