Р Е Ш
Е Н И Е
№ 56
гр.Русе,
15.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 595
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Образувано
е по жалба на „Специализирана болница за активно лечение по физикална и
рехабилитационна медицина – Медика“ ООД, със седалище в гр.Русе, против заповед
за налагане на санкция № РД-09-1224/20.09.2021 г., издадена от директора на РЗОК
– Русе, с която, на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, чл.422, ал.1 и чл.416, ал.3
от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 – 2022 г. (НРД за
МД 2020 - 2022 г.), за нарушение по чл.380 във връзка с чл.294, ал.2, т.4 и с
изискванията в клинична пътека № 263 от Приложение № 17 към НРД за МД 2020 -
2022 г., на жалбоподателя е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на
200 лева. В жалбата и в хода на устните състезания се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че не е допуснал
пропуск при воденето на документацията по посочената клинична пътека № 263 „Физикална
терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система“, а
констатираният такъв от страна на административния орган се дължи на
неправилното тълкуване на законовите изисквания. Поддържа, че в случая
заключението на лекуващия лекар за резултата от проведените процедури било
вписано в „История на заболяването“ на пациента, посочена била датата на тяхното
приключване, съвпадаща с датата на последната процедура, името на лекуващия
лекар и бил положен неговият подпис, поради което посоченото изискване било спазено,
доколкото неразделна част от „Историята на заболяването“, съгласно чл.294,
ал.2, т.4 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., представлявал и документът, при чието
попълване бил констатиран твърденият пропуск, а именно „Физиопроцедурна карта“ (бл.
МЗ № 509-89). Заявява, че именно поради това последната разпоредба не съдържа изискване
в този документ да бъдат вписвани изходът от проведените процедури, датата на тяхното
приключване, име и подпис на лекуващия лекар. Счита, че дори и да се приеме, че
има извършено административно нарушение, то са налице предпоставките по чл.28
от ЗАНН за квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, към която легална дефиниция се препраща в чл.11 от ЗАНН. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК
ответникът по жалбата – директорът на РЗОК – Русе, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в изразява становище за нейната
неоснователност. Възразява, че обстоятелството, че чл.294, ал.2, т.4 от НРД за МД
за 2020 – 2022 г. изисква във физиопроцедурната карта да се регистрират само
терапевтичните процедури, отразени като основни в „Блок основни терапевтични
процедури“ във всяка от посочените в нормата клинични пътеки, а не например и диагностичните
процедури и терапевтичните процедури, оставащи извън конкретната клинична
пътека, не означава, че изпълнителят на болничната медицинска помощ е освободен
от задължението да попълва в картата останалите нейни задължителни реквизити,
какъвто реквизит е заключението за изхода от проведените процедури, удостоверено
с посочване на трите имена, дата и подпис на лекуващия лекар. Твърди, че
основният медицински документ, в който се отразява провеждането на тези основни
терапевтични процедури по процесната клинична пътека № 263, е именно физиопроцедурната
карта, поради което именно в нея следва да бъде обективирано заключението на
лекуващия лекар за резултата от тяхното провеждане, което заключение впоследствие
ще бъде пренесено и в епикризата, която се издава при дехоспитализация на
пациента. Възразява, че макар нарушението да е формално, доколкото се касае до
липсата на надлежно попълнени реквизити в посочените медицински документи, то
същото не е маловажно, тъй като не попада сред изчерпателно изброените случаи в
§ 1, т.4.2 от ДР на НРД за МД за 2020 – 2022 г. Твърди, че по своето естество наложената
санкция по чл.412, ал.1, т.1 от същия НРД е договорна, не представлява
административно наказание, поради което за нея чл.28 от ЗАНН се явява
неприложим. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган – от директора на РЗОК Русе, който,
по силата на чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.422, ал.1 от НРД за МД 2020 – 2022 г.,
разполага с правомощието да издава заповеди за налагане на санкции въз основа
на проверки, извършвани от служители на РЗОК – контрольори на територията на
съответната РЗОК.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата
писмена форма и има съдържанието по чл.59, ал.2 от АПК, като съдържа фактически
и правни основания за неговото издаване.
Съдът не констатира в административното
производство да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Проверката е извършена от контрольори от
РЗОК - Русе, определени със заповед № РД-09-1090/23.08.2021 г. на нейния
директор, съобразно изискването на чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗЗО и чл.11, ал.1 от Инструкция
№ РД-16-43 от 9.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по
чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО. Заповедта има необходимото съдържание съгласно
чл.11, ал.2 от същата инструкция. Разпоредено е задачата на проверката да
включва контрол по изпълнение на сключения договор № 180354/24.02.2020 г. между
НЗОК и жалбоподателя. Заповедта за възлагане на проверка е връчена на
представител на изпълнителя на болничната медицинска помощ срещу подпис на
24.08.2021 г., както изискват чл.16, ал.1 и ал.2 от Инструкция № РД-16-43 от
9.06.2020 г. Преди започване на проверката и двамата определени контрольори от
РЗОК Русе са представили подписана от тях декларация по чл.15 от Инструкция №
РД-16-43 от 9.06.2020 г. съгласно образеца, представляващ Приложение № 1, за
липсата на конфликт на интереси и за поемане на задължение за опазване на
информацията, до която са имали достъп във връзка с проверката. В хода на
административното производство, с писмо, връчено на представител на жалбоподателя
на 08.09.2021 г., от последния е изискано предоставянето на относимите
медицински документи: история на заболяването № № 1278/2021 г., 1392/2021 г.,
направление за хоспитализация, физиопроцедурна карта и епикриза (и), заверени с
подпис и печат от лечебното заведение. Задължение за предоставяне на изисканите
документи жалбоподателят има съгласно чл.73, ал.5 от ЗЗО, чл.17, ал.1 и ал.3 от
Инструкция № РД-16-43 от 9.06.2020 г., респ.чл.399, ал.4 от НРД за МД за 2020 –
2022 г. В писмото е посочен и срок за представяне на исканите документи,
съгласно чл.17, ал.4 от инструкцията. След събирането на изисканите
доказателства контролните органи са съставили протокол № РД-13-576/08.09.2021
г., съгласно чл.74, ал.3 от ЗЗО, респ.чл.401, ал.1 от НРД за МД за 2020 – 2022
г. и по образеца по чл.18, ал.1 от Инструкция № РД-16-43 от 9.06.2020 г.,
съставляващ приложение № 3 към същата. Протоколът е връчен на представител на
жалбоподателя на 08.09.2021 г. В предвидения 7-дневен срок от връчването му
жалбоподателят не е депозирал писмено становище по съдържащите се в него
констатации за извършени нарушения. След приключване на проверката и изтичане
на срока за становище, контрольорите от РЗОК – Русе са депозирали доклад с вх.№
93-00-1304/17.09.20201 г. до директора на РЗОК – Русе, който съдържа и
предложение за налагане на санкция „финансова неустойка“. Въз основа на констатациите
за извършено нарушение в съставения протокол е издадена и оспорената заповед.
Административният акт съответства на
материалния закон.
От доказателствата по приложената
административна преписка се установява, че за времето от 26.07.2021 г. до
02.08.2021 г. в СБАЛФРМ „Медика“ ООД гр.Русе е проведено лечение на ЗОЛ Илкнур
Дурхан Расим по клинична пътека № 263 „Физикална терапия и рехабилитация при
болести на периферна нервна система“, състаляваща част от Приложение № 17 към НРД
за МД за 2020 – 2022 г. Установява се, че в декурзус (запис) от 02.08.2021 г. в
„История на заболяването“ № 1278/2021 г. (л.36 от преписката), е записано следното: „Изписва се след завършване на рехаб.
програма с подобрение в кинез. неврологичен статус и без мед. риск от
приключване на болничното лечение. Насочва се за пореден курс рехабилитация при
нужда с последващ етап – битова реадаптация“ като са посочени имена и е
положен подпис от лекуващия лекар – д-р Карлова. Това заключение в вписано и в
част „Обективно състояние при изписването“ на издадената епикриза при
дехоспитализацията на пациента (л.18 от преписката). В издадените 2 бр. физиопроцедурни
карти обаче (л.34 и л.35 от преписката), графа „Заключение изход“, не са
вписани заключението на лекуващия лекар за изхода от проведените терапевтични
процедури, датата на тяхното приключване, не е посочено неговото име и не е
положен подпис.
Не се споделят доводите на жалбоподателя,
според които вписването на това заключение и във физиопроцедурните карти не
било необходимо, тъй като според чл.294, ал.2, т.4, in fine от НРД за МД за 2020
– 2022 г. физиопроцедурната карта се прикрепвала
към ИЗ на пациента и ставала неразделна част от него, а в самото ИЗ бил налице запис,
отговарящ на посочените изисквания, в който е описано заключението на лекуващия
лекар относно резултатите от проведеното лечение. Съдът намира, че доколкото
физиопроцедурната карта съставлява първичният документ, удостоверяващ
провеждането на основните терапевтични процедури по клиничната пътека, то
логиката е не информацията от историята на заболяването да попълва липсващата
такава информация във физиопроцедурната карта, а обратното – физиопроцедурната
карта, като първичен документ, удостоверяващ извършването на назначените
основни терапевтични процедури по клиничната пътека и резултата от тях, да
привнася тази информация в историята на заболяването на пациента, неразделна
част от която е този документ. Самата физиопроцедурна карта би следвало да
съдържа заключението на лекуващия лекар от конкретните описани в нея
терапевтични процедури, докато в историята на заболяването се описва резултатът
от цялостното проведено лечение на конкретния пациент.
Несподелим се явява и доводът на
жалбоподателя, според който щом чл.294, ал.2, т.4 от НРД за МД за 2020 – 2022
г. не предвижда изрично във физиопроцедурната карта да се отразява заключението
на лекуващия лекар с посочване на неговите имена, дата и подпис, то за него
липсва подобно задължение. Реквизитите „Заключение. Изход дата/лекуващ
лекар/подпис:“ обективно съществуват в приложените образци на физиопроцедурни
карти като е безспорно, че те не са попълнени от лекуващия лекар. Самата
физиопроцедурна карта представлява утвърден образец (бл. МЗ № 509-89) и
надлежното й попълване е императивно изискване към изпълнителя на болничната
медицинска помощ. На следващо място, в изискванията по КП № 263 е отбелязано,
че проведените диагностични процедури задължително се отразяват в ИЗ, а терапевтичните - във физиопроцедурна карта
(бл. МЗ № 509-89). В този смисъл е и цитираната норма на чл.294, ал.2, т.4
от НРД за МД за 2020 – 2022 г. В структурата на процесната КП, раздел V “Документиране на дейностите по клиничната пътека“, т.2
„Документиране на диагностично-лечебния алгоритъм“, е изрично посочено, че това
става освен в “История на заболяването” (в който смисъл е и чл.295, т.4 от НРД за МД за 2020 – 2022 г.), но и във физиопроцедурна карта (бл. МЗ №
509-89), която е неразделна част от ИЗ. Следователно назначените и
извършени процедури, в зависимост от техния вид – диагностични или
терапевтични, предвидени по диагностично-лечебния алгоритъм на пътеката, се
документират по в различни документи – диагностичните в „История на
заболяването“, а основните терапевтични такива – във физиопроцедурната карта. В
картата, както беше посочено по-горе, се вписва заключението на лекуващия лекар
по отношение на резултата от провеждането само на извършените основни
терапевтични дейности, удостоверени в нея, а не на цялостното лечение, което
може да приключи и в по-късен момент (в случая последната процедура,
удостоверена в картата, е от 01.08.2021 г., когато е следвало да бъде вписано и
заключението на лекуващия лекар, а заключението за цялостното състояние на пациента
при дехоспитализацията му е отразено в декурзус в „История на заболяването“ от
02.08.2021 г.). Доколкото е налице установена липса на задължителен реквизит в
съставените физиопроцедурни карти, съдът намира, че е налице нарушение на
изискването за водене на медицинската документация по чл.380 вр.чл.294, ал.2,
т.4 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. във връзка с изискванията в КП № 263, за
което нарушение на жалбоподателя правилно е наложена санкция „финансова
неустойка“ в минималния размер от 200 лева, съгласно чл.416, ал.3 от НРД за МД
за 2020 – 2022 г. Следва да се отбележи, че в случая липсата на описаните
реквизити във физиопроцедурните карти не представлява явна фактическа грешка по
смисъла на последната разпоредба.
Случаят не може да се квалифицира и като
маловажен. Основателно е възражението на ответника по жалбата, че нормата на
чл.28 от ЗАНН се явява неприложима, тъй като наложената санкция „финансова
неустойка“ не представлява административно наказание по ЗАНН, а има договорен
характер, макар да е наложена по силата на един административен по своя
характер договор. Разграничението между санкциите, предвидени в НРД (т.е. тези с
договорен характер) и имуществените санкции, като вид административно
наказание, налагани по реда на ЗАНН за нарушения по
административнонаказателните разпоредби на ЗЗО, е изрично проведено в чл.25,
ал.1, т.1 и т.2 от Инструкция № РД-16-43 от 9.06.2020 г. Следователно
преценката за маловажност на случая следва да се прави не въз основа на
степента на обществена опасност на нарушението съгласно легалната дефиниция по чл.93,
т.9 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, а според обективните критерии за маловажен случай
по § 1, т.4.2 от ДР на НРД за МД за 2020 – 2022 г. Според този текст „маловажни
случаи" по смисъла на чл. 408, ал.4 за болничната медицинска помощ са: а)
липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; б) липса на декурзус в почивни
дни на нетежко болни; в) технически грешки в медицинската документация; г)
липса на печат върху епикризата. Очевидно е, че изброяването в цитираната норма
е изчерпателно като разглежданият случай не попада в нито една от изброените
хипотези, поради което той не може да бъде квалифициран като маловажен.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореният административен акт се явява законосъобразен, поради което
подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на НЗОК, която има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗО, респ. чл.2 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Специализирана
болница за активно лечение по физикална и рехабилитационна медицина – Медика“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Пирот“
№ 24, вх.3, ет.1, ап.2, представлявана от управителя доц. д-р К.П.П., против заповед
за налагане на санкция № РД-09-1224/20.09.2021 г., издадена от директора на
РЗОК – Русе, с която, на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, чл.422, ал.1 и чл.416,
ал.3 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 – 2022 г., за
нарушение по чл.380 във връзка с чл.294, ал.2, т.4 и с изискванията в клинична
пътека № 263 от Приложение № 17 към Националния рамков договор за медицински
дейности за 2020 – 2022 г., на жалбоподателя е наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно
лечение по физикална и рехабилитационна медицина – Медика“ ООД, с ЕИК *********,
да заплати на Национална здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим” № 1, представлявана от управителя проф. д-р П.Н.С.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: