Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….08.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ЦВЕТАНОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1008 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1519/19.03.2020
год., постановено по гр. дело № 19154/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът Й.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс- Г, сумата от 4 892, 96 лева, представляваща стойността на служебно
начислена (след корекция) потребена, неотчетена и неплатена електроенергия за
периода от 08.02.2018г. до 07.02.2019г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“ бл. 10, вх. 4, ап. 66, аб. № **********.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условия за
начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на абоната за
процесния период. Ответното дружество (настоящ въззивник) счита, че е налице
правно основание за възникването на вземането му към ищеца за процесната сума,
отразена във фактурата № **********/14.11.2019 год., която сума представлява
цената на доставено от дружеството и потребено от обекта на ищеца количество
електроенергия от 25337 кВтч и тази сума се дължи на основание чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 год.
Отправеното е искане да се отмени
обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Й.П. ***, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е
образувано по предявен от Й.П. *** срещу “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, с
ЕИК ********* отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
4 892, 96 лева,
представляваща стойността на служебно начислена (след корекция) количество ел.
енергия за периода 08.02.2018 год. – 07.02.2019 год. по фактура №
**********/14.11.2019 год., за обект с
аб. № **********, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 10, вх. 4, ап. 66.
В
исковата си молба ищецът твърди,
че с ответника „Енерго-про
продажби” АД – Варна са в договорни отношения за продажба на електроенергия за
горепосочения обет на потребление. През месец ноември 2019 год. узнал, че дължи
на ответното дружество сума в размер на 4892, 96 лева – стойност на начислено след корекция
количество електроенергия за периода от 08.02.2018 год. – 07.02.2019 год. за
горния обект на потребление. Оспорва да дължи процесната сума; твърди, че не е потребявал
начисленото количество ел. енергия за посочения по горе-период. Излага, че ПИКЕЕ
(2013 год) са отменени, поради което и действията на ответника при извършването
на проверка, довела и до съставянето на констативен протокол от 07.02.2019 год.
нямат нормативна опора. Счита, че липсват основания за служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия за минал период за процесния обект.
В писмен отговор, депозиран в срока по
чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът „Енерго-Про Продажби” АД
– Варна оспорва иска, счита, че е неоснователен. Навежда, че допълнителното
количество ел. енергия е начислено по партидата на абоната в съответствие с чл.
38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 год., действали към момента на извършване на
проверката на електромера, отчитащ доставяните до обекта на ищеца количества
ел. енергия. Твърди, че на 07.02.2019 год. е извършена проверка на електромера,
отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети
показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 25337 кВтч
в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството
ел. енергия от 25337 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и
заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в
БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила
осъществена нерегламентирана намеса в тарифната му схема – наличие на преминала
ел. енергия от 25337 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите характеристики. Посоченото количество
ел. енергия от 25337 кВтч е остойностено с фактура № **********/14.11.2019 год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия от 25337 кВтч и ищецът дължи
заплащането на това количество по силата на договорната връзка между страните –
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ – 2007 год.
Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
констативен протокол № 1105422/07.02.2019 год. се установява, че на посочената
дата служители на „Електроразпределение Север” АД-Варна са извършили техническа
проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0215 6435 7882, монтиран на обекта
на ищеца, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 10, вх. 4,
ап. 66, аб. № **********, при която са
снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 3169 кВтч; 1.8.2 – 9724
кВтч; 1.8.3 – 25337 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 38231 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен
в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 588013 и изпратен за
експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на ищеца, подписал
протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна
метрологична експертиза, материализирана в протокол № 2627/07.11.2019 год. след
софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от
две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената ел. енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 25337 кВтч. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергия.
Съгласно представеното по делото
становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол
от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 25337 кВтч за периода 08.02.2018 год. – 07.02.2019
год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/14.11.2019
год. за сумата от 4892, 96 лева.
От протокол № 1023464/10.09.2015 год. за
монтаж/демонтаж на електромер (л. 32 от делото на РС-Варна) е видно, че на
посочената дата на обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0215 6435 7882. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера
при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0. Отразени са само
показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (за нощна тарифа и за дневна тарифа),
които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1114 0215 6435 7882,
монтиран на обекта на ищеца, е от
одобрен тип; преминал е първоначална метрологична проверка през 2015 год. и към
датата на проверката на 07.02.2019 год. е в срок на метрологична годност.
Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи –
нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на данни, записани в регистър
1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по – конкретно – в тарифната му схема.
Според заключението, цялата потребена от обекта на ищеца ел. енергия е измерена
от електромера с фабр. № 1114 0215 6435 7882, но показанията от 25337 кВтч, записани в регистър 1.8.3 не са
визуализирани на дисплея в резултат на софтуерното вмешателство и не са регистрирани при периодичните месечни
отчети. Процесното количество ел. енергия от 25337
кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е
преминало през измервателната система на електромера, поради което и то е
доставено до обекта и съответно е потребено. Според вещото лице електромерът с
фабр. № 1114 0215 6435 7882 е монтиран с нулеви показания по първа и втора тарифи, което означава, че
е бил нов при монтажа му на обекта на ищеца, от което следва, че показанията и
по останалите тарифи също трябва да са били нулеви, защото производителят не
допускал измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал
задължителната техническа и метрологична проверка.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Сумата, която ответното дружество
претендира да му бъде заплатена от ищеца и дължимостта на която сума ищецът оспорва
с предявения иск е в размер на 4892, 96 лева и представлява (съгласно
отразеното във фактурата № **********/14.11.2019 год.) стойност на служебно
начислено количество ел. енергия от 25337 кВтч ел. енергия за периода 08.02.2018
год. – 07.02.2019 год.
Според твърденията на ответника,
наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисление на
доставените в периода 08.02.2018 год. – 07.02.2019 год. количества ел. енергия
до обекта на ищеца е извършено на основание чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ОУ ДПЕЕЕМ
(2007 год.) в
случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия,
установено при проверката по реда на тези Общи условия, „Е.ОН България
Мрежи" АД (понастоящем „Електроразпределение Север“ АД) съставя
констативен протокол. Според ал. 2 на чл. 38 „Електроразпределение Север“ АД
изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на
констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
разпределителната мрежа. Според ал. 3 на чл. 38 при коригиране на количеството
пренесена електрическа енергия се използват стойностите на величините,
установени в момента на проверката, както следва: 1. случаите, когато
измерената грешка при проверка за точност на средството за търговско измерване
има точен измерител, корекцията се изчислява като функция на отчетената грешка,
като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване; 2.
случаите, когато отклонението от нормалната работа на средството за търговско
измерване не може да се установи с конкретен измерител в проценти, корекцията
се изчислява като: за клиенти, използващи електрическа енергия за стопански
нужди – като една трета от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения при всекидневно 10 (десет) часово ползване на електрическа енергия
от ползвателя; за клиенти, използващи електрическа енергия за битови нужди -
като една трета от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
при всекидневно 8 (осем) часово ползване на електрическа енергия от ползвателя;
3. в случаите, когато липсват средства за търговско измерване, монтирани от
„Електроразпределение Север“ АД или се отклонява енергия преди средствата за
търговско измерване, корекцията се изчислява на базата на половината от
пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД при
всекидневно 8 (осем) часово ползване за потребители за битови нужди и 12
(дванадесет) часово за потребители за стопански нужди.
С промените в ЗЕ, обн. В ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 год. се предвиди, че експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в редакцията
му от ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., приложима в настоящия
случай (предвид датата на извършване на проверката на електромера на ищеца и
материализирането й в констативния протокол от 07.02.2019 год., с което е
сложено началото на процедурата по преизчисляване (коригиране) на доставените
до обекта му количества ел. енергия) устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Т. е., с промените в ЗЕ от
2012 год. е възприет нов законодателен подход, според който принципите на
измерване на доставяната до клиентите на електроразпределителните и
електроснабдителните дружества ел. енергия,
начините и местата за измерване, условията и реда за обслужване на
електроенергийната система, включително и установяването на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се
регламентират в нормативен акт, а не в сключваните с клиентите на енергийните
дружества при общи условия договори за достъп и присъединявани към
електроразпределителната мрежа и за доставка на ел. енергия. Аргумент за
горното е и обстоятелството, че в чл. 27 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2014 год.
(впоследствие отменени с влязло в сила на 17.01.2017 год. Решение №
269/13.01.2016 год. по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС –
София-град) е било предвидено, че редът за измерване, отчитане на електрическа
енергия и редът за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на
сметка се уреждат в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети с решение на КЕВР.
В съответствие с горната
законодателна промяна в чл. 83, ал. 1 от ЗЕ от ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012 год. и съобразно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА, от КЕВР са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в
сила от 16.11.2013 год.
Впоследствие нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017
год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от
23.11.2018 год., при което към
момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до
обекта на ищеца ел. енергия на дата 07.02.2019 год. ПИКЕЕ (2013) не са част от
действащото право.
При това положение след като с
промените в ЗЕ от юли 2012 год. е предвидено, че принципите на измерване на
доставяната до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните
дружества ел. енергия, начините и
местата за измерване, условията и реда за обслужване на електроенергийната
система, включително и установяването случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, се регламентират в нормативен акт, то и възможността
редът и условията, при които е допустимо преизчисление на количествата
доставяна ел. енергия до клиентите на електроразпределителните и
електроснабдителните дружества да се уговаря (съдържа) в сключваните с клиентите
на енергийните дружества договори при общи условия е отречена от законодателя.
По тези съображения служебно
начисленото количество ел. енергия от 25337 кВтч ел. енергия за периода 08.02.2018
год. – 07.02.2019 год. за обекта на ищцата, извършено на основание чл. 38, ал.
2 и ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ – 2007 год., е незаконосъобразно.
Към момента на извършването на
проверката на дата 07.02.2019 год. липсват норми които да уреждат правилата за
измерване на количеството ел. енергия, които правила да регламентират и
условията, реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, поради което и служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия и преизчисляване на сметките на потребителите за минал период не би
могло да бъде осъществено.
На следващо място доколкото според
ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ
липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД)
следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но
поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В тази хипотеза обаче е необходимо доставчикът да
докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел.
енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.
Анализът
на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 25337 кВтч е
действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца по следните
съображения:
По делото не е установено, че при
монтажа на електромера с фабр. № 1114
0215 6435 7882 на обекта на ищеца на
дата 10.09.2015 год. отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице в частта му, в която то сочи, че след като при монтажа електромерът с фабр. № 1114 0215 6435 7882 е монтиран с нулеви показания по първа и втора тарифи, което означава, че
е бил нов при монтажа му на обекта на ищеца, от което следва, че показанията и
по останалите тарифи също трябва да са били нулеви, защото производителят не
допускал измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал
задължителната техническа и метрологична проверка. По същността си това е
предположение. Без данни за показанията на електромера по всички регистри при
неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на
„Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в протокол от първичната
метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация, респ.
преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован.
Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри
1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде
сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент
показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет
регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“
АД-Варна, както това е направено при монтажа на дата 07.02.2019 год. на новия електромер с фабр. № 11270218
0401 5117, монтиран на мястото на процесния), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(регистър 1.8.3) от 25337 кВтч е действително потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 4 892,
96 лева, представляваща
стойността на служебно начислена (след корекция) количество електроенергия за
периода от 08.02.2018г. до 07.02.2019г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“ бл. 10, вх. 4, ап. 66, аб. № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № **********/14.11.2019 год.
Искът е основателен и подлежи на
уважаване.
Обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 580 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност
на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 580 лева е
неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция (1368 лева) надвишава повече от два пъти
заплатеното от въззиваемия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1519/19.03.2020 год., постановено по гр. дело
№ 19154/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Вл.
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Й.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева)
– разноски за настоящата
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.