РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова
Административно наказателно дело № 20221210200800 по
описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. В. от гр.С против НП
№22-7852-000163/01.06.2022г., издадено от Началника на 02
РУ на МВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50.00лв. и са отнети 6 бр. точки от контролният му талон към
СУМПС, във връзка с административно нарушение по
чл.104а от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
1
на атакуваният административен акт. Поддържа се, че е
допуснато съществено нарушение като е посочена неясна
правна квалификация за вмененото деяние . Иска се отмяна
на обжалваният акт.
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград,
редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото. В придружително с преписката
писмо по делото, санкционният орган застъпва становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на
обжалваният акт . На основание чл. 63д, ал.2 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя
за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна по чл.63д от ЗАНН, редовно
и своевременно призована, не ангажира представител и
становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на
страните, анализира събраният по делото доказателствен
материал и приложимото право, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя лично
на 07.06.2022г. , а жалбата срещу него е подадена на
10.06.2022г./
Разгледана по същество , жалбата е основателна .
Аргументи:
От събраните по делото доказателства /АУАН и
2
свидетели/, се установи, че на 13.05.2022г., длъжностно лице
при санкциониращият орган- св. Р. Д. /полицай при 02 РУ на
МВР-Благоевград/, в присъствието на колегата си –св.Д. Й., е
съставил на жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение №595254 за това, че на
13.05.2022г. в 11.50 часа , И. В. е управлявал лек автомобил
с марка „ Ф “ с рег.№ , в гр.С и по ул.“Г. Д.“, с посока на
движение от с.Ч към центъра на града, като ползвал
телефон без устройство, позволяващо използването му без
участието на ръце. Това описано за жалбоподателя в акта
деяние, е квалифицирано от актосъставителя като
административно нарушение по чл.104а от ЗДвП. Върху
АУАН е отразено, че водача е отказал да го получи. Този
отказ не е оформен с трите имена, адрес и подпис на
свидетел. Не е посочено в акта и кой е отбелязал , че водача
отказва получаване на АУАН.
Въз основа на този акт, на 01.06.2022г., Началникът на
Група към Сектор-"ПП"-Благоевград, е издал атакуваното
НП№22-7852-000163, с което на основание чл. 183, ал.4, т.6
от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. НП е връчено лично
на дееца срещу подпис на 07.06.2022г.
Посочените в АУАН фактически обстоятелства се
потвърждават от показанията на разпитаните по делото
свидетели Д. и Й. . Двамата са категорични, че на процесната
дата са били на работа с патрулиращ служебен автомобил в
гр.С и са възприели жалбоподателя да управлява описаният
3
в акта лек автомобил докато говори по мобилен телефон и
ползва ръцете си за използването му. Тръгнали след него и
след като спрял, му извършили проверка и съставили
процесният АУАН заради използването на телефон по време
на управление на МПС, без устройство, което да не налага
участие на ръцете му при ползването на телефона.
Свидетелите твърдят също, че и след като отишли при
спрелия автомобила си В. за проверката, той продължил да
говори по телефона си и в тяхно присъствие и на практика
проверката започнала едва след като приключил с този си
разговор . Акта съставили на място и твърдят, че са го
предоставили на жалбоподателя да се запознае с него, да го
подпише и получи екземпляр от документа, но В. отказал да
се разпише върху акта и да го получи.Тези свои твърдения,
двамата свидетели по акта поддържат и в хода на
проведените с тях очни ставки в процеса.
Жалбоподателят даде обяснения по случая, като същия не
отрича, че е управлявал МПС на процесната дата и място
докато е разговарял по телефона си, ползвайки за това и ръка,
но застъпва тезата, че извършената му проверка от страна на
св.Д., е субективна и тенденциозна, защото двамата се
намирали в лоши отношения към този момент. Влошените
отношения между В. и Д. били обусловени от проявявано
перманентно лично отношение според жалбоподателя, от
страна на полицай Д., а последният категорично отрича да е
показвал лично отношение в работата си и спрямо водача В..
Същевременно св.Д. представя жалба срещу В. от негова
4
страна, с която твърди, че жалбоподателят го притеснява,
обижда, отправя му закани и го преследва, по която жаба на
Д. е образувана и водена и полицейска преписка №244000-
23331/2022г. по описа на ОДМВР-Благовеград, завършила
към този момент с отказ да се образува срещу В. наказателно
производство от прокуратурата. Тази преписка е приложена
по делото и от нея е видно, че жалбата на св.Д. е последаща
на процесната проверка и е инспирирана именно от
поведение на В. при и след проверката на 13.05.2022г. и
издаденият АУАН.
В процеса е разпитана и св.Х , която също потвърждава, че
е разговарял с жалбоподателя по телефон, но доколкото
твърди, че тогава той й съобщил, че „имал проблеми с
полицията „, и, че бил спрян за проверка този ден, очевидно
се касае за последващ разговор на извършената по случая
проверка на В. .
По делото е приложена Справка за нарушител/водач, от
която е видно, че жалбоподателят е наказван трикратно
преди процесната дата за нарушения по ЗДвП, като са му
издадени и няколко фиша за други нарушения по този
нормативен акт. Така на 28.05.2022г., на жалбоподателя е
издаден и фиш за нарушение по чл.100 от ЗДвП, като
издател на фиша е полицай С С при 02 РУ на МВР-
Благоевград.
Видно от изпратената разпечатка с трафични данни на
ползваният мобилен номер за телефон от страна на
жалбоподателя към процесната дата /13.05.2022г. в 11.50
5
часа/, мобилният оператор е регистрирал два телефонни
разговора на тази дата и в този час за жалбоподателя, които
са проведени от териториална клетка в гр.С .
С представената информация от национален оператор -
телефон 112, след извършената му проверка и съставен
АУАН, се установи, че жалбоподателят е подал сигнал до
този оператор в 12.16 часа на процесната дата, като повода за
сигнал по негови данни е, че му е извършена проверка от
полицейски органи и съставен АУАН, който акт не му е
връчен и не е могъл да види какво пише в него.
Приета като доказателство е и Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с
която са делегирани правомощия за контрол по ЗДвП, на
Директорите на ОДМВР, а на полицейските служители в
тези дирекции е делегирано правомощие за изготвяне на
актове и фишове при констатиране на нарушенията по този
закон . Със Заповед №244з-324/13.02.2017г. на Директора на
ОДМВР-Благоевград , са делегирани тези правомощия , ведно
с такива по издаване на НП, на няколко ръководни
длъжностни лица, в това число и Началник на РУ на МВР,
какъвто е и издателя на обжалваното НП- В П , като
последният е назначен на тази длъжност въз основа на
Заповед №812ЛК-5391/22.03.2021г. на министъра на
вътрешните работи. Със заповед №232/27.01.2022г. на
Директора на ОДМВР-Благоевград са делегирани
правомощия на конкретни полицейски служители при 02 РУ
на МВР-Благоевград за издаване на АУАН при констатирани
6
нарушения по ЗДвП и сред тях е актосъставителя Р. Д. .
При така направените фактически констатации,
районният сьд счита, че жалбоподателят
незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното НП за
административно нарушение по чл.104а от ЗДвП.
Обжалваното НП е съставено от компетентен за това
орган /в тази насока се приложиха заповеди за делегирани
правомощия на издателя/ и в срока по чл.34 от ЗАНН. НП е и
надлежно връчено на дееца – лично и срещу подпис. В
АУАН и НП се съдържат и всички необходими реквизити за
такива документи по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в това число:
дата и място на съставянето му, дата и място на
констатираното нарушение, описан е с фактически
обстоятелства начина на извършването му, посочени са в акта
доказателствата, с които се установява, както и неговата
правна квалификация . Ето защо , всички възражения на
жалбоподателя за липса на посочените реквизити е
неоснователно и голословно.
Въпреки горното, съдът констатира, че при съставянето
на НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е засегнало и препятствало в значима степен
правото на защита на жалбоподателя В.. За такова съдът
приема невръчването на процесният АУАН. Видно от
отбелязване върху АУАН , върху него няма положен подпис
на В. в удостоверение за извършеното връчване на документа.
От друга страна, върху акта е посочено, непояснено от кого,
че жалбоподателя „отказва“ , като не е пояснено, дали този
7
отказ е за получаване или подписване на акта.
Жалбоподателят категорично отрича да му предоставян
процесният акт за запознаване като твърди, че му е подадена
през прозорец на служебният автомобил на свидетелите Д. и
Й., само в частта за подписа на нарушителя, без да е видно
останалото съдържание на документа, заради което и той не
пожелал да го разпише.Доколкото свидетелите по акта не
отричат, че представянето на изготвеният в казуса АУАН е
написан в автомобила им и предоставен именно по този
начин на В. –през прозорец на автомобила им, в тази насока е
и подаденият сигнал от В. веднага след проверката на
телефон 112, съдът кредитира тези обяснения на
жалбоподателя и приема, че на първо място в казуса не е
спазена императивната норма на чл.43, ал.1 от ЗАНН,
която изисква издаденият АУАН да се предяви на
нарушителя за да се запознае със съдържанието му и да
го подпише.
Наред с горното, след като и в следствие на това допуснато
нарушение по чл.43, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят
действително е отказал и да разпише издаденият му АУАН,
то този му отказ е следвало да се оформи и удостовери по
начина, посочен в нормата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, а именно
–чрез имената на едни свидетел и точният му адрес, който
също се отбелязва в акта. В случая обаче и тази
императивна процедура не е спазена и е налице
нарушение и на този законов текст в процедурата
предшестваща и свързана със съставянето на
8
обжалваното НП.
Нарушените законови норми освен императивни и
задължителни в процедурата, предшестваща съставянето на
НП и констатиране на нарушение, за което се издава
последното, са законови разпоредби въведени от
законодателя като гаранции за пълноценно упражняване на
правото на защита от страна на нарушителя и тяхното
неспазване винаги се квалифицира като съществено
процесуално нарушение в съдебната практика, което
обуславя процесуалната незаконосъобразност на
обжалваното НП и мотивира неговата отмяна само на
това основание.
За пълнота следва да се посочи, че по делото се събраха
гласни и писмени доказателства, че нарушителя и
актосъставителя са се намирали в недобри отношения по
между си към процесната дата /В. е считал, че Д. като
полицай има лично отношение към него, а св.Д. се е оплакал
от същото и то писмено с нарочна жалба след процесната
проверка/ , поради което съдът счита, че в казуса има
данни за необходимостта от прилагането на чл.37, ал.4,
вр. чл.37, ал.3, т.2 от ЗАНН. В такава хипотеза и при иначе
установено по категоричен начин извършено нарушение по
чл.104а от ЗДвП от страна на В. на процесната дата и място /
в тази насока са свидетели-очевидци и трафични данни/,
актосъставител е следвало да бъде друго лице с
компетентност на св.Д. или такова упълномощено от
наказващият орган за конкретния случай. Неспазването и на
9
тези процесуални норми също обуславят допуснат
процесуален порок при издаване на НП, заради
неелиминиране на всякакви съмнения за пристрастност при
стартиране на административно-наказателнато производство
с издаването на АУАН.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното
дело и съгласно нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН /в сила към
датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие по делото/, съдът счита, че искането за
присъждане на сторените съдебни разноски от
жалбоподателя в съдебното производство пред РС-
Благоевград, се явява доказано по основание.
По отношение на размера на тези разноски, съдът
съобрази следното:
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен
между адв.К. и жалбоподателя на 01.09.2022г., съгласно
който, на този адвокат е заплатено възнаграждение в размер
на 300.00лв. за участие и процесуално представителство по
настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че адв. К. е
участвал и лично и упражнил процесуално представителство
по делото в полза на жалбоподателя в рамките на четири
съдебни заседания. След приключване на делото се
представи втори сключен договор за правна помощ и
съдействие между жалбоподателя и адв .К. , сключен на дата
24.02.2023г., съгласно който , на този защитник са заплатени
още 500.00лв. по делото, заради което се прилага и Списък с
направени разноски за адвокатска защита в размер на
10
800.00лв. в настоящото производство.
Съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №
1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила при започване на настоящото
административно-наказателно производство, за хипотеза като
процесната и за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес до 1000 /респ. при
наложена санкция глоба в такъв размер/, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. В казуса,
размера на обжалваното административно наказание е
50.00лв. Отчитайки тези обстоятелства и личното участие в
процеса на адв.К. от една страна, но и неголямата фактическа
и правна сложност на делото от друга страна, съдът приема,
че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно такова по смисъла на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН и
следва да се редуцира до минимума, посочен в Наредбата за
дело като процесното, а именно до сумата от 300.00лв., което
е в съответствие и с чл.36 от Закона за адвокатурата. В този
смисъл направеното възражение на санкционният орган в
процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, материализирано в с
придружително писмо по делото, се явява основателно и
следва да се уважи.
Мотивиран от горното и при констатираната процесуална
незаконосъобразност на обжалваното НП, на основание
чл.63, ал.3, т.2, вр. с ал.2 , т.1 и чл. 63 д , ал.1 и 2 от ЗАНН,
Благоевградският районен сьд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №22-7852-000163/01.06.2022г. , издадено от
Началника на 02 РУ на МВР-Благоевград, с което на И. Г. В.
с адрес: гр.С , ул.“Л “№ , е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50.00лв., като с него са му
отнети и 6 бр. точки от контролният му талон към СУМПС,
във връзка с административно нарушение по чл.104а от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на 02 РУ на МВР-Благоевград да заплати на И.
Г. В. с ЕГН********** и с адрес : гр.С , ул.“Л “№ , сумата от
300.00лв. /триста лева/, представляваща направени съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение по нахд
№600/2022г. по описа на РС-Благоевград.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд –Благоевград в 14- дневен срок, считано от обявяването
му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд –
_______________________
Благоевград:
12