№ 180
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110210432 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК ** срещу наказателно постановление №
558756-F563698 от 03.02.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП-София, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, тъй като същото било издадено
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не
било доказано нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Претендира се и
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
издаденото НП. Претендира разноски по делото.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата. Моли съда
да измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция на 500
лева, съобразно дадената правна квалификация. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от
другата страна.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 05.08.2020 г. била извършена проверка на търговски обект – бърза закуска,
находящ се в село /адрес/, стопанисван от /фирма/. В хода на проверката било
установено, че наличната парична сума в касата на обекта била 50,44 лева, а съгласно
разпечатката от дневния отчет на намиращия се в обекта електронен касов апарат с
фискална памет (ЕКАФП), в касата следвало да има сума в размер на 0,00 лева.
Въпреки, че намиращото се в обекта ЕКАФП притежавало функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, установената промяна в касовата наличност в
размер на 50,44 лева, която представлявала въвеждане на пари в касата, не била
отразена във фискалното устройство в момента на извършването й с точност до
минута. Това е следвало да стане, чрез опцията „служебно въвеждане“, което било
задължение на търговеца, след като ЕКАФП е свързан с дистанционна връзка с НАП и
фискалното устройство има функция за служебно въвеждане и извеждане на суми.
Фактическата наличност в касата била установена въз основа на изготвен опис на
паричните средства от управителя на /фирма/ – М.Б.С., след което бил разпечатан
дневният финансов отчет, въз основа на който се установило разминаването в сумите, а
именно разлика в размер на 50,44 лева между отразените суми в ЕКАФП и наличните
пари в касата на обекта.
Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка
№ 0034560 от 05.08.2020 г., а на 10.08.2020 г. бил съставен АУАН № F563698.
Нарушението, описано в АУАН, е квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя
и двама свидетели на неговото съставяне, след което бил предявен на представляващ
дружеството-нарушител, а последният го подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление №
558756-F563698 от 03.02.2021 г., с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите Г.Н. и М.Г., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетеля Н. изцяло кореспондират с писмения
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелят Н.
2
разказва как на процесната дата извършили проверка в горепосочения търговски обект,
при която установили, че в касата на обекта имало 50,44 лева, а по отпечатания дневен
финансов отчет в касата трябвало да има 0,00 лева, тоест тази сума от 50,44 лева не
била отразена като служебно въведена сума във фискалното устройство. Показанията
на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира напълно, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по
делото писмен доказателствен материал, както и с отразеното в протокола за проверка.
По делото са приложени разпечатаният дневен финансов отчет и описът на парите в
касата, а данните в тези два документа изцяло съответстват на разказа на свидетеля.
Разпитът на доведения от жалбоподателя свидетел М.Г. също изцяло подкрепя
думите на актосъставителя Н.. Този свидетел обстойно разказа за проверката от същата
дата, при която не бил издаден фискален бон за закупената от проверяващите храна,
което е другото нарушение установено при същата проверка. Този свидетел потвърди,
че служителите на НАП са поискали да бъде пуснат дневен отчет от касовия апарат,
след което били преброени и наличните в касата пари. Заявява обаче, че това били пари
оставени за следващия ден. Споделя, че проверяващите съставили и протокол за
проверката. Реално показанията на този свидетел изцяло подкрепят думите на
актосъставителя за извършената проверка и действията на проверяващите.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до
степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
В конкретния случай нарушението се изразява в неотразяване до минута в
електронната касова памет на наличния ЕКАФП на въведена сума от 50,44 лева, чрез
опцията „служебно въвеждане“, тъй като ЕКАФП е бил свързан с дистанционна връзка
3
с НАП и фискалното устройство има функция за служебно въвеждане и извеждане на
суми, което е нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., а съгласно този
член извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В тази връзка са
неоснователни възраженията, че това била оставена сума за следващия ден, както
твърди и свидетелят Г., тъй като дори това да отговаря на истината, то отново
търговецът има задължение да въведе тази сума в паметта на фискалното устройство,
след като парите физически се намира в касата, тоест задължението за въвеждане не е
единствено при продажби, а се изкисва да се въвежда в паметта на устройството всяко
действие по въвеждане или извеждане на пари от касата, независимо дали става въпрос
за разплащане с доставчици, за служебни пари или за продажби, а това задължение не е
било изпълнено. Ако пък касата е била „приключена“, както възразява адв. К., то
обектът е следвало да бъде затворен за клиенти и въобще да не се приемат плащания и
извършват продажби след приключването на касата, тоест няма как евентуално
неправомерно поведение – извършване на продажба след приключена каса, да се
отчита в полза на наказаното лице. Едва когато обектът приключи работата с клиенти,
тогава се приключва и касата, като се разпечатва заключителният отчет за деня, след
този момент търговецът не следва повече да извършва продажби през този ден. След
като е осъществил такава продажба, то той не е трябвало да приключва касата преди
това, а при приключена каса е трябвало да върне клиентите, да не приема плащането и
да откаже да ги обслужи. Именно поради тази причина и лицето приело парите се
твърди да ги е прибрало в себе си, а не да ги е сложило в касата, което само по себе си
представлява нерегламентирана продажба и укриване на доходи, след като тази
продажба не е била регистрирана чрез фискалното устройство. Пак трябва да се
подчертае, че това нерегламентирано поведение на управителката на дружеството няма
как да се отчита в нейна полза и да се приема, че тя вече е приключила касата към
момента на продажбата, защото в този случай е трябвало да не приема плащането и да
не обслужва клиентите.
Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и това е
Наредба № Н-18/2006 г.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
4
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая проверяващите са
приели, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което
санкцията е била наложена на основание алинея 1. Касае се за бездействие на служител
на търговеца, което е довело до извършване на нарушението и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. Към субективната страна също така спадат причините и мотивите за
извършване на деянието, поради което и те не следва да се коментират.
Посочената разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., предвижда
необходимост да се регистрира „всяка промяна” на касовата наличност, без да се
правят каквито и да било изключения от общото правило (независимо дали става
въпрос за продажби или за служебни пари оставени в касата за работа с клиенти).
Случаят не може да се определи като „маловажен“, тъй като нарушението е формално
и то се смята за извършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние, като
засяга особено важни обществени отношения, свързани с фискалните функции на
държавата по отношение коректното отчитане приходите на търговците, с цел
правилното и законосъобразно начисляване и събиране на данъци. Отговорността,
която законът възлага, е проява на засилена превенция на държавата срещу определени
нарушения и за да бъде ангажирана е достатъчно да бъде констатирано формално
неизпълнение на законови задължения, без за съставомерността на деянието да се
изследват конкретно настъпилите последици за фиска. Преценката на настоящия
състав е, че санкционираното с процесното НП деяние не може да се прецени като
маловажно. Законодателят е предвидил санкция за това нарушение, независимо от
реализирания през деня оборот на търговеца и независимо от размера на неотразените
приходи, а и в случая този размер не е пренебрежимо малък – 50,44 лева, като трябва
да бъде отбелязано, че съгласно отпечатания отчет в касата не е следвало да има
никакви пари. Санкцията има освен предупредителна и превъзпитателна функция по
отношение на санкционираното лице, също и превантивна функция, като действа
предупредително върху останалите търговци, които не спазват данъчното
законодателство. С оглед важността на обществените отношения, които са засегнати и
възможността нарушението да бъде допускано и в бъдеще, ако остане
несанкционирано, деянието не може да се определи като маловажно. Настоящият
състав също така намира, че наличието на парични средства в касата, в размер
различен от регистрираните продажби, за които няма данни по какъв начин са
попаднали там и защо не са отразени, би могло да представлява суми от неотчетени
продажби, съответно приходи, но такива доказателства по делото не са събрани, а и
наказващият орган не е изложил подобни твърдения. В този смисъл е и практиката на
5
касационната инстанция по идентичен казус, а именно Решение № 3659 от 30.05.2019
г., постановено по КНАХД № 2771/2019 г. по описа на АССГ, 5 касационен състав.
Правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е била ангажирана на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДДС. Предвидената имуществена санкция, когато не се е стигнало до неотразяване на
приходи е в размер от 500 до 2000 лева, но по непонятни за съда причини на
дружеството-жалбоподател е наложена санкция в размер на 3000 лева. Това
обстоятелство налага изменение на издаденото НП в санкционната му част относно
размера на наложеното наказание. Съдът приема, че се касае за първо по ред
административно нарушение от този вид, поради липсата на доказателства за
противното. Обществената опасност на конкретното нарушение не се отличава от
обичайната такава за нарушения от този вид, самото деяние е формално и не се твърди
настъпването на допълнителни неблагоприятни последици за фиска. Тук следва да
бъде отчетена липсата на вредоносни последици, която обосновава налагане на
наказание в по-малък размер, но не и маловажност на деянието. Вземайки предвид
обществената опасност, размера на неотчетената сума, тежестта на извършеното
нарушение и обстоятелството, че е за първи път, съдът намира за справедлива и
обоснована имуществена санкция в размер на минимума от 500 лева, който най-пълно
съответства на характера и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител,
съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил наказание в размер на 3000
лева, наказващият орган е допуснал прекомерност и необоснованост на
административната санкция, която следва да бъде намалена до минималния размер с
аргументите, изложени по-горе.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и бяха разпитани
двама свидетели.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
6
имуществената санкция, то няма как да бъде уважено искането на адв. К. за
присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател. Съгласно чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота,
която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат
само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН,
районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или
отмени обжалвания акт по чл.58д от ЗАНН. Това са трите възможности за районния
съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на
наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността
на нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в този случай разноските са за
жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна
производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК
гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е
било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали е признат за
виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната
инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не
се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става
въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на
обществена опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по
смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава
и тези производства се доближават повече до наказателните производства по реда на
НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид на това, частичното
уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се
приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните и
наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска
претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или
престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се
подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на
ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП
7
не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно
Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 и чл.63д, ал.3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 558756-F563698 от 03.02.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП-София,
с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на /фирма/, ЕИК ** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 3000 /три хиляди/ лева на
500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател /фирма/, ЕИК ** да заплати на Централно
управление на Национална агенция по приходите – гр. София (ЦУ на НАП-София)
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8