О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
31.01.2019 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 5956 по описа на СтРС за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Следва да се допуснат двама
свидетели на страната на ищеца при режим на довеждане, които да свидетелстват
за претърпените болки и страдания.
Искането
за приобщаване на НОХД № 2916/2018 г. е относимо и допустимо и следва да се
уважи.
Следва
да се допусне назначаването на съдебно – медицинска експертиза с въпроси,
посочени в исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели
при режим на довеждане на страната на ищеца, които да установят твърдените
факти за претърпените болки и страдания.
ДОПУСКА съдебно –
медицинска експертиза със задача: вещото лице след запознаване с материалите по
делото и след извършен преглед на ищеца да отговори на следните въпроси:
1. Какви травматични увреждания по
характер и степен са причинени на ищеца в следствие на нанесения му побой на
01.01.2018год.?
2. Какъв е механизма на получаване на
телесните увреждания на ищеца и в какво се състоят?
3. Какъв е оздравителният период за
отделните травматични увреждания при правилно лечение?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в
размер на 250 лева от бюджета на РС Стара Загора на основание чл. 83 ал. 1 т. 4
от ГПК.
НАЗНАЧАВА вещо лице Тодор
Тодоров, гр. Стара Загора, което следва да се призове
незабавно.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ НОХД № 2916/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА о.с.з. за ……………..2018 г. от …………….. ч., за която дата да се
призоват страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
както следва:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди.
Ищецът
И.Н.И. твърди в исковата си молба, че настъпването на новата 2018 год.
празнувал в Стара Загора, в домашна обстановка. След настъпването на Новата
година, на 01.01.2018год., след 01.30 часа отишъл в заведение
"Избата" в град Стара Загора, находящо се на ул. "Ангел
Кънчев" № 50, зад магазин „Боруй", за да честити настъпването на Нова
година на управителя, който бил негов познат. Влязъл в ресторанта, където отишъл
сам и седнал на масата на собственика на заведението, който бил и негов управител
- Станимир Колев. Станимир бил в компанията на своята съпруга - Тихомира
Карафезиева и сестра си - Кремена Анестева. Масата им се намирала в началото на
заведението, до самия вход, в дясно от последния. В ресторанта имало около 20
души клиенти, почти всички непознати за него. На около 5-6 метра срещу тях,
също на тяхната маса, която била голяма и дълга, бил седнал познат на ищеца,
който се казвал Динко Динев. С Динко го запознал Станимир Колев. Още с
пристигането си в заведението си разменили поздрави по случай празника с
всички, които били седнали на въпросната маса. Говорел си с компанията на
Станимир, а с Динко и хората, които били с него не контактувал понеже не ги
познавал. Ищецът останал на тази маса около два часа, както през това време не било
имало никакви проблеми между хората. За цялото това време бил отпил две - три
глътки уиски, понеже не му харесало на вкус, а и не искал да засегне
домакините. Докато бил там се закачал приятелски със Станимир Колев, понеже
двамата навремето тренирали борба. Със Станимир на шега спорели кой от двама им
бил по-силен, играли на канадска борба, стискали си ръцете. По едно време му
направило впечатление, че на закачките със Станимир, Динко започнал да реагира,
като подвиквал нещо към тях, което ищецът не успял да разбера, защото имало
високо усилена музика. Динко започнал да го гледа агресивно и решил, че се кани
да направи нещо лошо, поради което той решил да си тръгне от заведението, за да
не се създадяло конфликт. Ищецът тръгнал да излиза от ресторанта, като имал
намерение да се обади на свои познати и да ги помоли да отидат да го вземат с
автомобил. Вървейки към изхода, когато бил на вратата, видял, че зад него
крачели Динко и едно момче, на което знаеб, че прякора му бил „Котката",
като в последствие разбрал, че се казва А.. Вече бил извън ресторанта, на
тротоара, когато Динко и А. излезли. Бързо Динко, който бил гол до кръста, се
приближил до него и го хванал за ръцете. Били един срещу друг и Динко, както го
държал го разтресъл като му казал: „На какъв се правиш?". Ищецът твърди,
че попитал за какво става въпрос, а той отвърнал, че се бил закачал със
Станимир и се правил на мъж. Докато говорели с Динко, А. с дясната си ръка му
нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето. Залитнал назад и направил опит да
побегне, но Алтътай го ритнал в ребрата, от ляво с десния си крак. От този удар
паднал на пътя, тялото му се насочило в посока напред и наляво, като паднал на
лактите си. В този момент А. с цялата тежест на тялото си, с двата си крака, скочил
на десния му крак, в областта на глезена. Изпитал ужасна и шокираща болка.
Усетил, че с крака му се случило нещо ужасно и успял да извика „Помощ!".
Опитал се да седне, но А. му нанесъл нов удар с крак, като този път ритникът му
попаднал в областта на лявото му око. Политнал назад и главата му се ударила в
твърдия асфалт, след което загубил съзнание. Очевидно след известно време се
посвестил, защото когато се опомнил, все още бил на същото място, където бил
паднал на асфалта. Тихомира Карафезиева казвала на Станимир да го вдигнат от
земята и че кракът му е счупен, защото бил изкривен на една страна. Двамата го
поизправили и го сложили да седне на бордюра, като в този момент дошли и
полицейски служители. Показал им личната си карта и им разказал какво се било
случило. А. го мярнал да излиза от заведението, а за Динко не можел да каже в
този момент къде бил. Не след дълго дошла линейка и го откарали в УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора. Настанили го в отделението по
неврохирургия, понеже имал много силно главоболие, световъртеж и му се
повръщало. В това отделение пролежал 4 дни, след което го прехвърлиха в
отделението по ортопедия, понеже глезенът на десния му крак бил счупен.
Счупените кости били наместени и му бил поставен гипсов ботуш. Лекарите казали,
че за по-доброто възстановяване на счупването било добре да се направи операция,
но понеже не разполагал с достатъчно средства, подобна не предприел,
включително и до момента, отново по финансови причини.
За
случилото се било образувано досъдебно производство № 1959 ЗМ 187 по описа на
01 РУ - Стара Загора за 2018 год. След приключване на разследването А.В.М., ЕГН
**********,***, на основание чл. 381, ал. 1 НПК сключил споразумение с РП -
Стара Загора, с което се признал за виновен в това, че на 01.01.2018год., в
град Стара Загора, причинил на И.Н.И., ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на външния малеол на дясната глезенна става, което
причинило трайно затрудняване на движението на долен крайник - престъпление по
чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК. С протоколно определение от
15.11.2018год., постановено по НОХД № 2916 по описа на PC - Стара Загора за
2018год., процесното споразумение било одобрено, с което наказателното
производство било прекратено. На А.М. на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с
ал. 1 НК и чл. 54, ал.1 НК, във връзка с чл. 39, ал. 1 НК било наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за изпитателен срок от три
години.
Твърди
още, че и към настоящия момент нямал никакво логично обяснение за случилото с него.
М. му нанесъл абсолютно безпричинен побой, който не бил предизвикан с действия
или думи от негова страна. За сметка на това обаче счита, че действията на
ответника се отличавали с постоянство и особена жестокост. Сам си представял
каква сила, явно воден от необяснима сляпа ярост, бил вложил в ударите си М.,
за да му причини процесиите телесни увреждания. След изписването му от
болницата започнал дълъг процес на възстановяване и рехабилитация, което наложило
многократно да посещава различни медицински специалисти. С гипсовия ботуш бил
около 20 дни, след което му бил свален и му била поставена пластмасова ортеза,
с която изкарал още 20 дни. Дълго време не можал да ходи на работа и бил в
болнични от 06.01.2018год. до 26.03.2018год. или общо 85 дни. През целия период
на възстановяване, особено през първите два месеца, изпитвал много силни болки.
На два пъти му били правени рехабилитационни процедури за раздвижване на
травмирането място, защото буквално не можел да си стъпи на крака. Болките в
счупения му крак не били отшумели и до днес. Не можел да си служи пълноценно с
десния си крак, което пречело на работата му, защото работел като охранител в
„Лайф гард 88" ЕООД. По никакъв начин не можел да изложи крака си на
претоварване, защото мястото на счупването започвлоа веднага да го боли. И към
момента на подаване на исковата молба продължавал да изпитва физически
дискомфорт от счупването. Постоянно, в мислите си се връщал към инцидента,
което го разстройвало емоционално. Продължавал дълбоко да съжалява, че липсата
на парични средства го поставяли в невъзможност да заплати операция за по-качествено
лечение на десния му крайник. Телесните увреждания, които му били причинени от
побоя, нанесен му от ответника го лишили от възможността да води пълноценен
живот и да се труди за не малък период от време.
Поддържа
още, че в резултат на противоправното си деяние А.В.М., ЕГН **********, му
причинил неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и
страдания, в следствие на причинените му телесни увреждания. Счита, че
причинените му телесни увреждания, изразяващи се в претърпени от него болки и
страдания са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на
ответника. Процесните телесни увреждания му причинили физически и емоционален
дискомфорт, които не били отшумели.
Счита,
че с оглед изнесените факти и обстоятелства по безспорен начин били установени
деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и
характер и причинната връзка, т.е. налице били всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - щета, причинна връзка и вина.
Предвид
изложеното за него възниквало право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в: счупване на външния малеол на дясната глезенна става, с
навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена, контузия на главата -
кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и долния клепач на лявото око.
Болезненост в дясната челна половина и тилната област на главата, сътресение на
мозъка, счупване на режещия ръб на втори горен ляв зъб. Счупването на външния
малеол на дясната глезенна става причинило трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник, като при правилно протичане на оздравителния процес,
възстановителния период бил около 3-4 месеца. Останалите травматични увреждания
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните
травматични увреждания били причинени от побой, нанесен му на 01.01.2018год. в
град Стара Загора, като в тази връзка, счита, че сумата от 15 000 - петнадесет
хиляди лева била адекватна и можела да репарира понесените от него
неимуществени вреди, причинени от претърпените телесни увреждания.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди А.В.М., ЕГН **********,*** да му
заплати сумата от 15 000 - петнадесет хиляди лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, изразяващи се
в: счупване на външния малеол на дясната глезенна става, с навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезена, контузия на главата - кръвонасядане по
лявата скулна област на лицето и долния клепач на лявото око, болезненост в
дясната челна половина и тилната област на главата, сътресение на мозъка,
счупване на режещия ръб на втори горен ляв зъб, претърпени вследствие на побой,
нанесен ми от А.В.М. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.01.2018год. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата,
както и да му присъди направените по делото разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
Предявен
е иск на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
За
да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД
следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено
противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като
вината се предполага до доказване на противното.
Обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали.
Съгласно
чл. 300 от ГПК съдът, който разглежда гражданските последици от деянието, е
длъжен приеме за установено, че същото е извършено от ответника, както и
неговата вина. Споразумението по НОХД има последиците на влязла в сила присъда,
поради което ищецът следва да докаже по настоящото дело размера на иска и
причинно следствената връзка между деянието и настъпилите вреди.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: