Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 101/22.07.2019 година Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На дванадесети юли две хиляди и деветнадесета
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Соня
Дичева
Прокурор:Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВЧНД номер 203 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на адв.П.А.Х.-***, като
служебен защитник на Г.И.Х., срещу решение на Шуменския окръжен съд №50/20.05.2019г.
постановено по ЧНД №196/2019г. С последното е признато и допуснато за изпълнение
Решение № 4Сs704Js1139/17 от 18.01.2018г. на съдебен орган на ФР
Германия- Районен съд Нойщадт ан дер Айш, с което на
българския гражданин Г.И.Х.,с постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция в размер на 2000 евро
и разноски по съдебното производство, в размер на 110 евро, с равностойност в
български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция в издаващата държава в размер на 4126,80лв. Прави се искане същото да бъде отменено като
неправилно, тъй като е постановено от некомпетентен съд по правилата на
чл.31,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС и липсва превод на български език на процесното
решение.
Пред въззивната инстанция лицето не се явява, същият е редовно уведомен
по телефона за датата и часът на съдебното заседание. Жалбата се поддържа от
служебния му защитник, назначен от първоинстанционния съд - адв. П.Х. ***/.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки
първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява частично
основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции/ЗПИКОНФС/, компетентен да признае решението за налагане на
финансови санкции е окръжния съд,в чийто териториален обсег се намира
местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице.
Компетентността принадлежи на Софийски градски съд само в случаите, когато не
може да бъде установено местоживеенето, или обичайното пребиваване на
лицето/чл.15,ал.5 от Закона/. В Удостоверението по образец по чл.4,вр.чл.3 от
Закона, издадено от съдебен орган на ФР Германия, като "последен известен
адрес" е посочено с.Плъстина, ул."Омуртаг"№77.Това обстоятелство
поначало определя местната компетентност на Окръжен съд Търговище, където
първоначално е било образувано ЧНД. По разпореждане на съдията-докладчик е
изискана информация от НБД- Население. От същата е установено, че лицето има
настоящ и постоянен адрес ***. Ето защо делото е било изпратено по
компетентност на Окръжен съд Шумен, който е постановил проверяваното решение.Видно
от връчената призовка на посочения адрес, същата е върната в цялост с
отбелязване на длъжностното лице, че лицето не познато.Съдът е изискал и
справка за задграничните пътувания на Г.Х., от която се установява, че същият е
напуснал страната на 29.09.2018г., като няма регистрирано връщане.
Апелативната инстанция счете, че извършените от ШОС действия не са
достатъчни за установяване местоживеенето или обичайното местопребиваване на
лицето и положи допълнителни усилия в тази посока. Действително разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС не
съдържат легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване".
За това следва да се изхожда от разпоредбата на чл.48,ал.7 от Кодекса за
международното частно право, където под обичайно местопребиваване на
физическото лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване /в този смисъл вж Определение №101 от
08.07.2017г. на ВКС по ЧНД№1070/17г. на трето н.о., Определение №46 от
17.03.2014г. на ВКС по ЧНД№342/14г. на второ н.о и др./.В своите актове ВКС
приема, че "за определяне на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде
такива връзки". ВКС изрично указва да се провери, дали отразеният в
удостоверението известен адрес е вярно посочен и дали лицето изобщо се намира
на територията на България. Важно е да се провери дали лицето работи и къде е
неговата месторабота.
Настоящият състав събра допълнително данни за местонахождението на
лицето. Видно от изисканата справка от НБД, бяха установени имената и адресите
на близки роднини на санкционираното лице. Чрез ГЗ"Охрана" областно
звено-гр.Търговище беше извършена проверка, от която се установи, че по техни
данни от около шест месеца Х. живее в Кралство Швеция. От ОД на МВР гр.Шумен
бяха потвърдени тези обстоятелства. След проведен разговор по телефон с лицето от служител на полицията, по повод
заявление за издаване документи за самоличност е установено, че същия се намира
в Швеция, където работи като шофьор на камион. Същият е заявил, че е придобил
гражданство на тази държава и няма намерение да се прибира в България. Адрес не
е посочил, поради отказ на неговия работодател да предоставя такива данни/вж
писмо на л.25 от делото/. Беше осъществена телефонна връзка с лицето и от
служител на Апелативен съд гр.Варна, от която се изясни, че действително Х.
работи като шофьор в Швеция. Същият е заявил, че при връщането си в страната
отсяда на адреса в гр.Шумен, на който апартамент е собственик и го отдава под
наем. Предстои да се върне в България през м.септември за две седмици.
От изложеното настоящата инстанция намира за установено, че лицето
преимуществено живее в чужбина, където полага труд, като в България се завръща инцидентно за кратък
срок. В този смисъл са изпълнени критериите за обичайно пребиваване в чужбина,
където по данни на МВР лицето няма заявен адрес.
Тези обстоятелства налагат
извода, че е допуснато нарушение на правилата за местната подсъдност при
разглеждане на делото. Настоящият състав намира, че компетентния съд е Софийски
градски съд, тъй като не може да бъде установено местоживеенето или обичайното
пребиваване на лицето.
Нарушаването на местната подсъдност е процесуално нарушение. Същото е
съществено, когато е направено възражение пред решаващия съд, който е отказал
да прекрати делото и го е разгледал по същество. В конкретния случай назначеният
по делото служебен защитник е направил възражение за нарушена местна
подсъдност, но ШОС е отказал да прекрати делото. По този начин съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, което
е основание за отмяна на съдебния акт /в този смисъл виж Решение №253 от
13.07.1999г. на ВКС, трето н.о./. Ето защо настоящия състав намира, че са
налице пречки от процесуален характер делото да бъде разгледано по същество. Постановеният
съдебен акт следва да бъде отменен, производството по делото-прекратено, а
същото изпратено на СГС по компетентност.
По изложените съображения жалбата се явява основателна.
Водим от горното и на основание чл.34 ЗПИИРКОРНФС вр. чл. 345 НПК
Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №50/20.05.2019г. постановено по ЧНД №196/2019г.
на Шуменския окръжен съд, с което е признато и допуснато за изпълнение Решение №
4Сs704Js1139/17 от 18.01.2018г. на съдебен орган на
ФРГермания, с което на българския гражданин Г.И.Х.,с
постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция в размер на 2000евро и разноски по
съдебното производство, в размер на 110 евро, с равностойност в български лева към деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава в размер на 4126,80лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.