№ 11860
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110117078 по описа за 2023 година
Производството е по чл.248,ал.1 ,пр.2 от ГПК ,за изменение на Определение
№34227/28.09.2023год.,в частта за разноските.
Образувано е по молба ,вх.№ 273483/03.10.2023год. на заявителя „св“ АД ,в която
се твърди ,че определеното адвокатско възнаграждение ,присъдено на длъжника в размер на
635лв. е прекомерно и същото следва да бъде намалено до минималния размер по чл.6,т.5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК дължинъкт не е изразил становище по молбата.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения
срок от легитимирано лице. По същество е основателно по следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 06.04.2023 год. , редовно връчена на
длъжника на 25.04.2023 год. В срок ,на 17.05.2023 год. е постъпило възражение по чл.414 от
ГПК.Поискани са и разноски в размер на 635лв. – възнаграждение на един адвокат.
Същото е било прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи
доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били изпълнени, поради което с
определение № 34227/28.09.2023год. заповедта е обезсилена,а заявителя е осъден да заплати
на длъжника разноски в размер на 635лв.,адвокатско възнаграждение.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от
длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази
хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй
като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в случай, че
искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5
ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не
се доказва от страните по делото.
В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на депозиране на
възражението в съда/, като съгласно същата минималният размер възлиза на 200 лв.
1
Възнаграждението не следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, тъй като
работата на адвоката се изразява в техническа дейност по попълване и подаване на
възражение и в преценка на правния спор и необходимостта от подаване на възражение.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за изменение на
Определение №34227/28.09.2023год. в частта на разноските, като бъдат присъдени такива
на длъжника в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ ,на основание чл.248,ал.1,пр.2 от ГПК Определение
№34227/28.09.2023год. ,постановено по ч.гр.д.№ 170878/2023год. по описа на СРС,65
състав ,в частта за разноските като
ОСЪЖДА „св“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
СОФИЯ, район м., ж. к. м. 4, бп №1, БЛ. 2А ДА ЗАПЛАТИ на Ф. А. М. ,ЕГН : ********** с
адрес в гр.София,ул.“п.“ № 19,ет.2, сумата от 200 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението може да се обжалва пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от заявителя.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на заявителя и на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2