№ 76
гр. Каварна, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100080 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.
№635/22.02.2023г., подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла,
ул.“****“, №7, чрез адв.П. С. П. – САК, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н Триадица,
бул.“****“, №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „****“.
В исковата си молба ищцата излага, че между нея и дружеството „К.“
ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №2502107 от
10.01.2022г., по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 1400 лева
за срок от 12 месеца. В приложението към договора били уговорени: размера
на лихвения процент по кредита, годишния лихвен процент, който бил в
размер на 48,21%. В чл.4, ал.1 от Договора било посочено, че заявлението за
предоставяне на кредит ще се разгледа приоритетно, в случай на
предоставяне на обезпечение на кредита, в срок от 24 часа след
предоставянето му. В договора била посочена и санкцията при непредставяне
на обезпечение от страна на кредитоискателя. При непредставяне на
обезпечение по кредита, срокът на предоставяне на кредит бил 14 дни. В деня
на сключване на договора, на кредитополучателят се предоставял договор за
поръчителство, сключен с ответника „А.“ ЕООД, който носел същия
идентификационен номер, както и номерът на договора за кредит. Според
този договор, кредитополучателят трябвало да заплати възнаграждение за
1
поръчителството в размер на 1249,08 лева. Или общо дължимата сума по
договора за кредит и поръчителство възлизала на 2970,60 лева.
Ищецът посочва, че тя е физическо лице, което при сключване на
договора за предоставяне на поръчителство е действала именно като такова,
т.е . страните имали качеството на потребител и търговец. И счита, така
посочения договор за нищожен на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр.
с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, при подробно изброени исковата молба
основания.
Ищецът моли съда, да признае за установено по отношение на
ответникът, че договор за предоставяне на поръчителство, с който е
обезпечен договор за потребителски кредит №2502107 от 10.01.2022г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 и ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради
противоречие с нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК
и чл.146 от ЗЗП.
В о.с.з., ищцата, редовно призована не се явява и не изпраща
представетил. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа
исковата молба и се претендират разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита иска за недопустим, а по същество и неоснователен.
Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен договор за
поръчителство. Оспорва всички други фактически твърдения на ищеца
относно ГЛП, ГПР и твърдението, че дължимото възнаграждение възлизало в
размер на 2970,60 лева.
В. о.с.з., ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 10.01.2022г. между ищцата Т. Л. Д. и "К." ЕАД бил сключен договор
за потребителски кредит № 2459223 за предоставяне на сумата 1400 лева,
която следвало да бъде върната в срок от 12 месеца. В договора бил уговорен
лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 48,21%.
В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство между "А." ЕООД и Т. Л. Д.. В него било
2
посочено, че "К." ЕАД се е задължил да предостави сумата по договор за
потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на
потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "А." ЕООД
поело задължение да сключи с "К." ЕАД договор за поръчителство, като
поеме задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на
всички негови задължения /чл. 1, ал. 1/. Срещу това потребителят Т. Д. се
задължила да заплати възнаграждение съобразно приложение № 1 от
договора - чл. 8, ал. 1. В приложението е посочен размерът на
възнаграждението на месец, като същото се дължи на датата на съответното
плащане по кредита сключен с "К." ЕАД, определено в погасителния план
/лист 31/. Според чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство "К." ЕАД бил
овластен за приема вместо поръчителя "А." ЕООД всички плащания
произтичащи от договора за поръчителство, както и в случай, че тази сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„К.“ АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор,
уговорено е с внесената сума да се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. Сключването на двата договора ищцата удостоверява с
удостоверение за липса на задължения по същите, т.е. задълженията са
заплатени в пълен размер. Посочено е, че в резултат на всичко това, за кредит
в размер на 1400 лева, от кредитополучателя – ищцата се следва да заплати
сумата от 2970,60 лева, от които 1570,60 лева възнаграждение за поръчителя.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът възприе като компетентно изготвено се установи, че
годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит е
завишен на 184,94%, докато без възнаграждението за поръчителство е 20,84%.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези
обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването
на договор за предоставяне на поръчителство "А." ЕООД и Т. Д., който макар
и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй
като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител,
съставлява част от условията по договора за кредит, водещи до по-голяма
вероятност кредита да бъде одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват
3
клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, според който в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на
заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в договора клауза
поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора.
Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на
договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът
от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен
на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на
търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от
установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството
кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството "А." ЕООД,
посочено като лице, с което потребителят може да сключи договор за
поръчителство, за което да му се дължи възнаграждение. Връзката между
двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по
договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е включено в
погасителния план и неговото събиране е възложено на дружеството
кредитор.
С оглед установената връзка между двата договора и дружествата
кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като
възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото
възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл. 19, ал. 1 ЗПК,
съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по
свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.
19, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република ****. В конкретния случай, видно от
представените доказателства е установено възнаграждението по договора за
поръчителство, което съгласно удостоверение №60026/09.12.2022г., издадено
от „К.“ ЕАД и удостоверение №1021527/09.12.2022г. за липса на задължения,
4
издадено от „А.“ ЕООД са изплатени изцяло от ищцата.
Горното обуславя недействителност на договорът за поръчителство,
сключен между ищцата и ответника. Той е сключен в нарушение на
изискването на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му
е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното
възнаграждение ищцата е получила уверение на съдоговорителя, че той ще
сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно
сключването на договора за гаранция /поръчителство/ с "А." ЕООД е
въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко
това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и
възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с
отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото
ограничение / чл. 19, ал. 4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита.
Предвид това договорът за поръчителство е недействителен и ищцата не
дължи възнаграждението уговорено в него.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът "А." ЕООД следва да заплати
на адв. П. С. П. - САК разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева,
сумата от 200 лева депозит за вещо лице и сумата от 424,91 лева адвокатски
хонорар, определен на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., сумата от 15,00 лева
за депозиране на частна жалба и 400 лева адвокатски хонорар по предявена
частна жалба, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.1, т.7, във
вр. с чл.11 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Освен това ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 100
лева по набирателната сметка на РС Каварна, дължима сума за доплащане на
вещото лице по изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по
5
иска предявен от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7,
против "А." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. **** № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център "****" договор за
предоставяне на поръчителство от 10.01.2022г., сключен за обезпечаване на
вземанията на "К." ЕАД по договора за потребителски кредит № 2502107 от
10.01.2022г.
ОСЪЖДА "А." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. **** № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център "****", да
заплати на адв. П. С. П. - САК, на осн. чл. 38, ал. 1, Т.2 от Закона за
адвокатурата и чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 089,91 (хиляда осемдесет и
девет лева и деветдесет и една стотинки) лева, от които държавна такса в
размер на 50,00 лева, сумата от 200 лева депозит за вещо лице и сумата от
424,91 лева адвокатски хонорар, определен на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
сумата от 15,00 лева за депозиране на частна жалба и 400 лева адвокатски
хонорар по предявена частна жалба, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, във
вр. с чл.7, ал.1, т.7, във вр. с чл.11 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7, да
заплати по набирателната сметка на РС Каварна сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща доплащане на вещо лице по изготвената и приета съдебно-
счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6