№ 168
гр. С.З., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000107 по описа за 2022 година
Oбжалвано е решение № 260767/15.11.2021 год. по гр.д. № 930/2021 год.
по описа на РС – С.З. в частта, с която са отхвърлени предявените от
"Б.П.П.Ф." С.А., П., per. № *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С., *****, представлявано от
Д.Д., против С. М. АЛ., ЕГН **********, от гр. С.З., ул.***, обективно и
кумулативно съединени искове за суми, дължими по Договор за
потребителски кредит CREX 15270417/20.09.2017г., а именно - за сумата над
912.80 лв. до претендираната главница от 1224.36 лв. , за сумата 124.12 лв.,
договорна лихва за периода 20.03.2018 г.- 20.09.2018 г., за сумата от 294.34
лв. - мораторна лихва за периода 20.04.2018 г. - 16.10.2020 г., като
неоснователни.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Б.П.П.Ф. С.А.
П. рег.№ ********* чрез Б.П.П.Ф. С.А. клон Б., като се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението е обжалваната му част.
Моли съда да отмени решението в тази част и да уважи предявените иск.
Претендира разноски.
1
Въззиваемият С. М. АЛ. чрез назначения по делото особен представител
адв. Ж.З. е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди решението.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4356/2020г., по описа на СтРС,
съдът е отхвърлил подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 и сл. от
ГПК за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
С. М. АЛ. за сумата от 1224.36 лв., представляваща главница, сумата от
124.12 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018г.
до 20.09.2018г., сумата от 294.34 лв. , представляваща мораторна лихва за
периода от 20.04.2018г. до 16.10.2020г., за неплатено задължение по Договор
за покупка на стоки или услуги с номер CREX 15270417/20.09.2017г.
Разпореждането е потвърдено с Определение № 260027/07.01.2021г. по
в.ч.гр.д.№ 3390/2020г., по описа на СтОС. Заповедният съд, на осн.чл. 415,
ал.1, т.З от ГПК, е указал на заявителя за възможността му да предяви, в
едномесечен срок от съобщаването, осъдителен иск за вземанията си, предмет
на заявлението по чл. 410 от ГПК. В законоопределения едномесечен срок,
заявителят - ищецът по настоящото дело, предявява настоящия осъдителен
иск против длъжника - ответник по настоящото дело.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит
CREX 15270417/20.09.2017г., „Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.", са предоставили на
ответника С. М. АЛ. кредит за покупка на изплащане - пиано, на стойност от
1876 лв., със застраховка „Сигурност на плащанията" от 103.18 лв., при
годишен процент на разходите 34.08 %, годишен лихвен процент 29.68 %, или
общо задължението възлиза на 1979.18 лв., платимо на 12 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 192.64 лева. В чл.1 от
договора се посочва, че кредитополучателят се съгласява предоставеният му с
договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения/те/ търговски
партньор/и/. В договора е вписан погасителен план, в който са отразени
падежа на вноските и размера на главниците. Съгласно чл. 3 от договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава, в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В изречение
2
второ се посочва, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост.
За извършеното плащане по посочената в договора стока - пиано, е
представена фактура № **********/20.09.2017г., на стойност 1 876 лв., както
и уведомително писмо от 20.09.2017г. до търговеца, към който е било
извършено плащане. Представени са още и сертификат № CREX 1527 0417,
Общи условия за застраховка „Защита на плащанията", Стандартен
европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредити
и уведомително писмо.
По делото е изслушано заключение по съдебно икономическа
експертиза, което неоспорено от страните, е възприето изцяло от съда.
Вещото лице посочва, че по процесния договор към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, длъжникът е извършил плащане в общ размер
на 963.20 лв. След това липсва плащане, като остатъкът от дължимата сума по
процесния договор възлиза на: 1 224.36 лв. - главница; 124.12 лв. - договорна
лихва за периода 20.03.2018г. - 20.09.2018г.; 294.34 лв. - мораторна лихва за
периода 20.04.2018г. - 16.10.2020г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че на
20.09.2017г между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит, по силата на
който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 1 979,18 лева. По
повод предоставения на ответника потребителски кредит е сключена и
застраховка "Защита на плащанията" със застрахователното дружество ,,К.Ж.
Б.‘‘ и ,,К.О.З., клон Б.‘‘ при уговорена в договорът за потребителски кредит
застрахователна премия в размер на 103,18 лева. Страните по договора са
постигнали съгласие задължението под формата на дължима главница,
застрахователна премия и договорна лихва за бъде разсрочено на 12 бр. равни
месечни вноски, последната от които с уговорен падеж на 20.08.2018 г.
3
Общата стойност на дължимите от кредитополучателя суми за погасяване на
задължението са определени на 2 311,68 лева, при ГПР от 34,08 %.
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото),
представен е и сключен при общи условия договор за застраховка – както се
посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка съставлява самостоятелна
част от кредита.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са
императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, въззивната инстанция
следва да посочи и друго противоречие със закона, водещо до
недействителност, изразяващо се в следното:
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото),
представен е и сключен при общи условия договор за застраховка – както се
посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка съставлява самостоятелна
част от кредита.
Видно от представените Договор за кредит, Общи условия на същия,
Сертификат за застраховка и Общи условия на договора за застраховка,
същите не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочената
разпоредба императивно при сключване на договора всички елементи на
същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12. Видно от приложените по делото на РС договор за застраховка,
общи условия към същия и общи условия към договора за кредит, същите са
изписани в шрифт и размер, който не е еднакъв с останалата част от договора
по кредит и е по-малък от 12 пункта.
Освен това съдът намира, че на потребителя не е представена пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид
допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по начина, посочен в Приложение № 1, както и погасителен план,
който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми при различни
лихвени проценти за целите на погасяването / чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и
косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за
посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че
4
ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.
Както стана ясно, в процесния договор е включено задължение за
заплащане на застраховка в размер на сумата от 103,18 лева, включена в
месечните погасителни вноски.
Съдът приема, че включването на сумите в погасителните вноски се
превръща де факто в прикрита допълнителна възнаградителна лихва,
включена в погасителния план. Уговорката за заплащането им представлява
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 от ЗПК чрез предвиждане
в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от
задължението за връщане на кредита, размерът на който да не се включва в
ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
Ето защо са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо ответницата дължи връщане на ищеца на сумата за
назаплатените главници, която според заключението на СИЕ е в размер на
912,80 лв. – главница.
Според заключението на СИЕ дължимата главница е в размер на 963,20
лв. – главница без застрахователни вноски и за този размер съдът приема иска
за основателен. Искът за установяване на вземането за главницата следва да
се уважи до този размер, ведно с установяване дължимостта на законата
лихва от деня на подаване на заявлението пред съда до окончателното
изплащане.
За разликата над 963,20 4 лева до пълния предявен размер за
главницата от 1 224,36 лева, както и за вземанията за договорна лихва в
размер на 124,12 лева и мораторна лихва в размер 294,34 лева/ поради липсата
на данни за размера на същата по отношение на падежиралите вноски и
неизплатената част от задължението/ искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260767/15.11.2021 год. по гр.д. №
930/2021 год. по описа на РС – С.З. в обжалваната му част.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6