№ 4180
гр. С., 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110167328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД осъдителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. К. Д., ЕГН **********, да заплати на ищеца
сумата от 331, 24 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 45, 99 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 23.09.2022 г.,
сумата от 33, 98 лв. главница за дялово разпределение от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 7, 04
лв. - мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., за които с
Разпореждане от 02.11.2022 г. е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г. по ч.гр.д. №
56471/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, и са дадени указания в едномесечен срок да
се предяви осъдителен иск съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ..... находящ се в
гр. С., ж.к. „С.“, бл. вх. ет. ап.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
1
процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което
моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми, като претендира и
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особен представител е депозирал
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията – от м. 05.2018 г. до
30.09.2019 г. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86
ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава,
както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния
срок.
В случая от Договор за продажба на държавен недвижим имот (л. 16-17) се
изяснява, че лицата К. И. Д. и В. Й. Д.. са придобили собствеността върху процесния
имот на 10.04.1970 г. Видно от представеното писмо от СО- район „Н.“ К. И. Д.,
семейно положение – вдовец е починал и е оставил за свои законни наследници С. К.
Д. (син) и М. К. Д. (дъщеря). С нотариален акт за дарение на недвижим имот (л. 18-20)
С. К. Д. дарява на сестра си М. К. Д. притежаваните от него 3/8 идеални части от
2
процесния имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за противното,
съдът приема, че през исковия период ответницата М. К. Д. е собственик на процесния
имот. Следователно тя се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота
през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е
предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по
договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването
на договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в
град С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния
обект: имот с аб. № ..... находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, бл. вх. ет. ап..
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че до процесния имот е реално
доставена топлинна енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова
молба, за която се дължи възнаграждение в претедираните от ищеца размери. Спорен е
въпросът дали вземанията са погасени по давност.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като
се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката
3
дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при
изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-
годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния
срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите
за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
4
съответния отоплителен сезон. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по
давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване
на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество
топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя
падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 10.08.2019
г. са погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 18.10.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това съдът счита,
че вземанията за периода 01.05.2019 г. – 09.08.2019 г. са погасени по давност.
Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по давност, независимо от
издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване на обща фактура по реда
на чл. 32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал
период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през
отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.
Предвид изложеното, размерът на задължението за стойността на
доставената топлинна енергия за целия имот за периода, за който не е изтекла
погасителната давност /от 10.08.2019 г. до м. 30.04.2021 г./, определен по реда на чл.
162 ГПК и при съобразяване на ССЧЕ е в размер на 327,49 лева. От това следва, че
исковете по отношение на главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 293,51 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Искът за
главница за дялово разпределение не касае период погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и
искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на
която съдът определи по чл.162 ГПК и при съобразяване на ССЧЕ в размер на 41,16
лева, като за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции. В случая
направените от него разноски в заповедното производство са в размер на 25,00 лева –
платена държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъди сумата от 66,11 лева – разноски в заповедното производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в исковото
производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в исковото
производство, 100 лева депозит за ССЧЕ , 400 лева депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
се присъди сумата от 550,94 лева – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. вх. ет. ап. да
заплати на „Топлофикация - С.“ АД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „Я.“ № ... сумите, както следва; сумата от 293,51 лева главница за топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в
6
гр. С., ж.к. „С.“, бл. вх. ет. ап., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.10.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 41,16 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 23.09.2022 г. и сумата от 33, 98 лева главница за дялово разпределение
от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.10.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които с Разпореждане от 02.11.2022 г. е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 18.10.2022 г. по ч.гр.д. № 56471/2022 г. по описа на СРС, 36 състав и са дадени
указания в едномесечен срок да се предяви осъдителен иск съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК като ОТХВЪРЛЯ искът за главница за топлинна енергия за разликата над 293,51
лева до пълния предявен размер от 331,24 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
09.08.2019 г., искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата
над уважения размер от 41,16 лева до пълния предявен размер от 45,99 лева и и искът
за сумата от сумата от 7, 04 лева - мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2019 г.
до 29.09.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК М. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. вх. ет. ап. да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ..., на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
66,11 лева разноски за заповедното производство и сумата от 550,94 лева разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7