РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Белоградчик, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200093 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж. .к „Х.” ..., вх. ...,
ет..., ап...., с ЕГН **********, срещу НП № 309/24.04.2024 г. на Директора на
РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба 1/30.01.2012 г. за КОГТ
вр. т.11.7.1 от Заповед № ЗАП-1019/ 17.11.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ, за
нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба 1/30.01.2012 г. за
КОГТ вр. т.11 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на Изп.Директор на ИАГ.
В жалбата си жалбоподателят, твърди не законосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради
постановяване на същото при съществени нарушения на закона, допуснати
преди това и при съставяне на АУАН. Отрича се излаганата в АУАН и НП
фактическа обстановка. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се и представлява, но от името на същия – чрез процесуален представител,
са депозирати писмени бележки, в които отново иска отмяна на НП и излага
1
довод за това – неправилно ангажирана отговорност за нарушение по Заповед
на Изп. Директор на ИАГ, която не е нормативен акт / като е цитирано и
съдебно решение на АС-Видин по конкретно посочено дело/.
Въззиваемата страна, редовно призован, изпраща упълномощен
процесуален представител за с. з., който взема становище за доказаност на
деянието и иска потвърждаване на НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Р. С. И. е лицензиран лесовъд по смисъла на ЗГ,
регистриран като такъв в нарочният регистър към ИАГ /по делото не е
представено изрично писмено доказтелство за това обстоятелство, но същото
не се и оспорва от страните в процеса, респ. от заинтересованата такава –
самият жалбоподател.
В качеството си на лицензиран лесовъд, на 15.09.2023 г., Р. Ст. И. издал
превозен билет - № 7555/00524/15092023/090410-D5418Р6 от същата дата,
като първичен, с който позволявал транспортирането на дървесина, сочена в
билета като добита в отдел „223 Д1“ от ГФ, имот кад. № 38995.117.41, в
землището с. К., общ. Д., по позволително за сеч № 738773/07.09.2023 г., като
той бил издаден от мястото, посочено като „временен склад“ към
технологичния план на сечището. Количеството дървесина транспортирана до
получател „ТИР стнация“ било 2,5 пл. куб. м. или 5 пр. куб.м. „цер“.
Отново в качеството си на лицензиран лесовъд, на 18.09.2023 г., Р. Ст. И.
издал и превозен билет - № 7555/00537/18092023/145506-0F1685Q от
посочената дата, като „последващ“ на билет D5418Р6, с който последващ
документ позволявал транспортирането на дървесината от пъвричния, като
видът на дървсината бил същия, но количеството й - 3,3 пл. куб. м. или 6 пр.
куб.м. Мястото на издаване на този последващ билет било в гр. Димово.
На 06.03.2024 г., служители на РДГ-Берковица, инспектори, имащи
достъп и до електронната система на ИАГ – свидетелят по делото Б. Ж. и
колегата му Г. Б., извършили проверка / след спиране/ на МПС,
транспортиращо дървесина на път между с. И. и гр. В., като установили в
автомобила повече количество дърва, от отразените в сътоветния превозен
билет за транспорт. След като извършили надлужната проверка и предприели
2
сътоветни действия по случая, те решили да досътпят ел. система на ИАГ,
досежно издавани превозни билети от лесовъд Р. И.. Така констатирали, че той
е издал посочените по-горе първичен и последващ превозни билети / №
7555/00524/15092023/090410-D5418Р6 и №
7555/00537/18092023/145506-0F1685Q /, за една и съща уж дървесина, но в
двата билета тя била различна като количество – в този от 18.09.23 г.
надвишавала с 1 пр. куб.м. количеството то първичния билет, а не следвало да
е така.
Единият от проверяващите служители на РДГ-Берковица – Г. Б., на база
своите и на колегата си Ж. констатации, съставил Констативен протокол №
148007 от 06.03.24 г.
На 07.03.2024 г. в гр. В., свид. Д. Ж., на базата на данните в
констативния протокол, в присъствието на колегата си Г. Б., съставил АУАН №
309, на Р. И. за това, че последният, на 18.09.2023 г., като лицеупражняващо
лесовъдска практика, е издал превозен билет №
7555/00537/18092023/145506-0F1685Q за 6,0 пр.куб.м. дървесина, „цер“, въз
основа на първичен превозен билет № 7555/00524/15092023/090410-D5418Р6
за 5,0 пр.куб.м. дървесина, „цер“, при което надвишава количеството
дървесина по предходния, първичен превозен билет с 1 пр. куб.м. Ж.
квалифицирал деянието на Р. И. по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба 1
за КОГТ вр. т.11.7.1 от Заповед № ЗАП 1019 от 17.11.2021 г. на Изп. Директор
на ИАГ. При връчване на АУАН на жалбоподателя, последният го подписал и
приел копие от него.
На 24.04.2024 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 309/
2024 г. на Директора на РДГ-Берковица,
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които да налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, на първо място приема за безспорно установена, изложената по-
3
горе фактическа обстановка, която не се и оспорва от страните по делото – в
частност относимите към казуса обстоятелства: кой, в какво качество, какви
превозни билети е издал, и разликата в количеството дървесина по двата
такива – първичен и последващ. Които обстятелства водят и на безспорен
извод за допуснато нарушение при оформяне на документ /превозен билет –
последващ, несъответстваш на предходно издаден, първичен в случая/,
неговия автор, вината му, място и момент на извършване.
На следващо място обаче, съдът не се съгласява с аргумента на
жалбоподателя, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като
според него поведението му е квалифицирано като нарушение на Заповед №
1019/2021 г. на Изп. Директор на ИАГ. Въпросната заповед безспорно създава
задължение на определен кръг лица – в случая, издаващите превозни билети,
кактъвто е и Р. И. - задължение да попълват верни и точни данни във всеки
реквизит на билета, съгласно утвърдения образец за този документ. При
неизпълнение на това задължение, виновно, съответното физическо лице
безспорно и ще наруши Заповедта, като това му поведение обаче, може да
бъде санкционирано само по правилната, относима, приложима разпоредба от
нормативен акт – ЗГ или подзаконов негов, или дори само дисциплинарна
отговорност да бъде потърсена от виновното лице, ако липсва друг ред за това.
Т.е. отговорност за нарушаване на самата Заповед наистина не е предвидена,
самостоятелно, но такава не е и вменена по казуса на И.. Или в случая,
необосноваността на аргумента на жалбоподателя се изразява в това, че той
смята да е наказан за нарушение именно на т.11.7.1 от Заповед № ЗАП 1019/21
г. на Изп.Директор на ИАГ. Съдът обаче, не констатира да е придадена такава
квалификация на деянието на Р. И. – нарушаване на самата цитирана заповед.
Напротив, съгласно посоченото в АУАН и НП, правилно именно чл.257 ал.1
т.2 от ЗГ е приложимата норма – бланкетна, препращаща към друга -
нарушаване правилата, въведени от закона и друг, подзаконов номративен акт
– Наредбата за КОГТ. Действително Заповед № ЗАП 1019/21 г. не се явява
такъв – „нормативен„ акт, тя е индивидуален акт, „общ” такъв / по см. чл.65 от
АПК/, „не нормативен” – имащ за адресати „определям” кръг от физически
лица /Субектите, спрямо които е насочено властническото волеизявление,
могат в случая да бъдат определени по дадени признаци, независимо дали те –
субектите, са посочени поименно в самия акт или не, тоест те са определяеми
– лицата по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ, имащи правото да издават превозни билети –
4
„лицата, упражняващи лесовъдска практика“. В акта и НП обаче, на И. е
потърсена отговорност за нарушаване на бланкетната чл.9а от Наредба
№1/2012 г. за КОГТ, в която е въведено определено изискване към поведенито
на лица, като И. – спазване на реда и условията, за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение на документите, които
ред и условия са определени с нарочни образци, а самите образци на
документите е предвидено да се утвърждават със заповеди. Ето защо
нарушаването на подобни Заповеди на Изп. Директор на ИАГ, самостоятелно
не води до отговорност по чл.257 или друг от ЗГ, но неспазването на
изискванията на други разпоредби, нормативни / ЗГ и Наредби, издадени въз
основа на него/ води до правилно наложена санкция, при налична иначе
виновна проява. Квалификацията на деянието в случая с Р. И. е обвързана
надлежно с, има препращане към – текст от друг, нормативен акт / Наредба №
1/12 г. за КОГТ/, а Заповедтта на изп. Директор на ИАГ е само уточнение.
Ето защо, при всичко изложено до тук, съдът счита, че е налице
приписаното административно нарушение по чл.9а от Наредба № 1/2012 г. за
КОГТ, обвързана в случая с т.11.7.1 от Заповед № ЗАП 1019/21 г. на
Изп.Директор на ИАГ, виновно осъществено от жалбоподателя Р. И. и той
следва да понесе отговорност за това.
В санкционната норма на чл.257 ал.1 от ЗГ е предвидено
административно наказание "глоба" в диапазон от 300 лв. до 5000 лв.
Жалбоподателят е наказан с наказание “глоба” в размер на 300,00 лв. –
минималния такъв. Съдът намира наложената на жалб. Р. И. "глоба" в
посочения размер за съобразена с обстоятелствата по случая и справедливо
определена.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и като такова -
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 309/
5
24.04.2024 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Р. С. И. от гр. В., обл.
В., ж. .к „Х.” ..., вх. ..., ет..., ап..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в
размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба
1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. т.11.7.1 от Заповед № ЗАП-1019/ 17.11.2021 г. на
Изп.Директор на ИАГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.9а от
Наредба 1/30.01.2012 г. за КОГТ вр. т.11.7.1 от Заповед № ЗАП-
1019/17.11.2021 г. на Изп.Директор на ИАГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6