О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145 / 25.06. 2020 год. гр.Шумен
Шуменският
окръжен съд, наказателна колегия
На двадесет
и втори юни две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Нели Батанова
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Делян Димитров
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Нели
Батанова
ЧНД № 128 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.433 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдения М.Г.С., ЕГН – ********** с искане за постановяване на
съдебна реабилитация по чл.87 от НК по
отношение на наказанието, наложено му с определение
за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство по
НОХД № 296/2015 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 07.07.2015 година.
Твърди, че в продължение на три и повече години от изтърпяване на наказанието
по посоченото осъждане не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода или с по - тежко наказание, имал е добро поведение и моли съда да
постанови съдебна реабилитация.
В съдебно заседание процесуалният представител на
молителя поддържа молбата. Към молбата
са приложени и доказателства в подкрепа на направеното искане. Застъпва тезата,
че тригодишния срок по чл. 87, ал.1 от НК тече от изтичане срока на наложеното
наказание и моли съда да постанови
съдебна реабилитация.
Осъденият М. С. се явява в
съдебно заседание, счита че има основание и моли да бъде реабилитиран.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен излага
доводи, че молбата е процесуално допустима, но че не са налице основанията за постановяване на съдебна реабилитация за
престъплението по осъждането на С. по НОХД№ 296/2015 г. на ШОС. Намира, че не са налице
основанията за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК, поради неизтичането на срока по чл. 87, ал. 1 НК. Излага доводи, че
посочения тригодишен срок означава, че преди неговото изтичане осъденият не
може да бъде реабилитиран. Предлага на съда да не уважи искането за
съдебна реабилитация на осъдения М.Г.С..
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, за да се произнесе взе
предвид следното:
Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
искането за съдебна реабилитация е неоснователно по следните съображения. Видно от приобщената като доказателство справка за
съдимост, заедно със заверени копия от бюлетините за съдимост е, че М.Г.С., роден на *** ***, ЕГН
- ********** е осъждан както следва:
1.
С Присъда № 95/25.04.1990 год. по НОХД №236/1990 год. на
РС Русе, ВСЗ на 09.05.1990 год. за
деяние по чл. 149, ал.2 от НК извършено на 23.12.1989 год. на наказание
лишаване от свобода за срок от две години; за деяние по чл. 152, ал.2, т.1 от НК,
извършено на 23.12.1989 год. на наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; за деяние по
чл. 274, ал.1 от НК, извършено на 23.12.1989 год. на наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца. На основание чл. 23 от НК е определено общо
наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. С
определение № 256/19.12.1995 година по ЧНД № 890/1995 год. на ОС Русе, ВЗС на
27.12.1995 год. е допусната съдебна реабилитация.
2.
С определение
за одобряване на споразумение № 46/13.07.2000 год. за решаване на делото в
съдебното производство по НОХД № 200/2000 г. по описа на РС Русе, влязло в
законна сила на 13.07.2000 за деяние по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1,
т.4 от НК, извършено на 13.05.1997 год. на наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. За това деяние лицето е реабилитирано по
чл. 86, ал.1, т.1 от НК с отметка в бюлетина за съдимост на 01.10.2003
година.
3.
С определение
за одобряване на споразумение № 12/07.07.2015 за решаване на делото в съдебното
производство по НОХД № 296/2015 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на
07.07.2015 за деяние по чл. 354а, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК извършено
на 23.12.2014година на наказание лишаване от свобода за срок от една година и
десет месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието
е отложено за срок от четири години. Приспаднато е времето, през което С. е бил
с МНО задържане под стража от 23.12.2014 год. до 10.03.2015 год. и времето,
през което е бил с МНО домашен арест от 11.03.2015 год. до 18.06.2015 год.
Като
доказателства по делото са приобщени споразумението по НОХД №296/2015 г. на ШОС,
удостоверение от РП гр. Русе вх.№6585/18.12.2019г., удостоверение за раждане на
дете Емануела от 30.10.2019 год. на Община Русе, удостоверение за раждане на
дете Артур от 30.10.2019 год. на Община Русе, свидетелство за съдимост с пълни
записи и бюлетини към него, копие на определение на РС Русе по ЧНД № 890/1995
год., характиристични данни от ЕС, служебна бележка от СГГН ЕООД, отговор от
Окръжна прокуратура гр. Шумен № 825 от 03.06.2020 год., свидетелсво за съдимост
рег. № 1578 от 04.06.2020 на РС Русе.
Съгласно
чл. 85 НК реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват
със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е
установено противното, като в ал. 2 на същата норма се предвижда, че
реабилитацията не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против
мира и човечеството. В случая искането се отнася за престъпления, които не
попадат в посоченото по-горе изключение. Тъй като се
касае за условно осъждане, по което не е възможно да настъпи реабилитация по
право /поради забраната за повторна приложимост по чл. 86, ал.2 от НК/ е
поискана съдебна реабилитация. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК изрично
регламентира при наличието на кои предпоставки може да се постанови съдебна
реабилитация, а именно: ако в течение на три години от
изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и ако при умишлено
престъпление е възстановил причинените вреди. Предвид така визираната фактическа обстановка съдът
приема, че в конкретния случай не са налице всички кумулативно предвидени в
закона условия за постановяване на съдебна реабилитация, а именно първото кумулативно изискуемо от закона
условие за постановяване на съдебна реабилитация е изтичане на определен срок.
По това кумулативно изискване
в правната практика са застъпени две различни становища относно началото на срока за реабилитация.
Едната теза приема, че
тригодишния срок по чл. 87, ал.1 от НК започва да тече от момента, в който
смятано от ВЗС на присъдата е изминало време равно на номиналния размер на
наложеното условно наказание, но не преди изтичане на изпитателния срок.
Аргументът е, че закона не предвижда изрично срокът да тече считано от
свършване на изпитателния срок, както това е предвидено при условното предсрочно
освобождаване. В този смисъл е и Решение № 555 от 26.01.2009
година по н.д. № 556/2008 год. ІІІ н.о. на ВКС. Тази теория и практика е
подробно коментирана и обсъждана и в Учебното помагало по наказателно
материално право за кандидати за младши съдии и прокурори - част 1, на лист
245, с аргумент, че предходния начин на изчисляване на срока за изтичане на
наказание води до неравноправно положение на лицата, по които съдът е
постановил осъдителна присъда „лишаване от свобода”, като в случая се засягат интересите
на лицата, при които това наказание е отложено за някакъв изпитателен
срок. В такъв смисъл са и Решения №
47/07.08.2015 г. по н. д. № 172/2015 г. на ОС – Перник - решението е въззивно
по отношение акт на районен съд; Определение № 61/17.02.2014 г. по н. д. №
884/2013 г. на ОС - Хасково, като решението отново е въззивно по отношение на
акт на районен съд; първоинстанционни определения, които са в апелативния
район: Определение № 96/14.01.2015 г. по н. д. № 5632/2014 г. на РС - Варна и
Определение № 1747/29.05.2015 г. по н. д. № 1261/2015г. на РС – Варна. Такъв
акт е постановил и Окръжен съд Шумен - определение по н.д. 5050/2015 на ОС
Шумен,
в какъвто смисъл е и Решение № 555/26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 556/2008г.
Втората позиция залага на тезата,
че условието за настъпване на реабилитацията е наказанието да е изтърпяно. А срокът за изтърпяно
наказание се счита с изтичане на изпитателния срок, от който тече 3-годишен
срок, след който може да се иска съдебна реабилитация. Срокът за
изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл едва след изтичане на
определеният изпитателен срок, тъй като едва тогава при извършване на друго
престъпление отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание. Т.
е. след изтичане на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, в който срок е
възможно да се активира – приведе в изпълнение отложеното наказание, ако са налице
предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК. Затова в
този случай, макар да не е изрично упоменато в закона тригодишния срок по чл.
87 от НК следва да се брои от изтичане на изпитателния срок. Тази теза има все
повече поддръжници и преимуществено постановените съдебни актове в последните
години я споделят, което сочи, че предходното разбиране е изоставено и е било инцидентно.
Ето защо настоящия съдебен състав, счита че първата теза
е била епизодична, поради което е изоставена и следва предвиденият тригодишен срок по чл. 87 от НК да тече от датата на изтърпяване на наложеното
наказание, т.е. от изтичане на определения изпитателен срок. Тригодишният срок
започва да тече, когато наказанието се явява изтърпяно, а при условно осъждане,
то е такова, когато не може да бъде изпълнено, тоест след изтичане на
изпитателният срок и при липса на предпоставките на чл. 68 от НК. Следователно тригодишният срок
по чл. 87 от НК в
настоящия казус е
започнал да тече от 07.07.2019 г. /когато е
изтекъл изпитателният срок/ и към датата на постановяване на настоящия акт не е
изтекъл. Тази теза е застъпена и в Р-119/06.04.2011 г. на ВКС по
н.д. № 22/2011 г., I н.о., Р-573/16.12.2013
г. на ВКС по н.д. № 1869/2013 г., II, н.о., Р-491/19.11.2013 г. на ВКС по н.д.
№ 1756/2013 г., II н.о. Решение от 22.03.2011 г. по н. д. № 22/2011 г., I н. о.
на ВКС.
В този смисъл са и: Решение № 44 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 505/2009 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Теодора Стамболова
„Както е отбелязано и в определение № 5*
н. о. на ВС на РБ, тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от
изтичане срока на наложеното с последната присъда /респективно споразумение/
наказание, когато те са повече от една. Обстоятелството, че към момента на
постановяване на най-крайния съдебен акт, определеното общо наказание се е
явило реално изтърпяно от А., тъй като той дълги години е бил задържан с мярка
за неотклонение "задържане под стража", не променя обстоятелството,
че тригодишният срок, ценим за съдебна реабилитация, следва да се отчита от
деня на влизане на последното споразумение - в сила от
14.12.06 г. Оттогава следва да се приеме, че започва да тече тригодишният срок
от изтърпяване на наложеното с присъдата наказание. Към момента на подаване на
молбата за реабилитация-01.12.08 г., този срок не е бил настъпил.“ Определение
№ 428 от 1.XI.1994 г. по н. д. № 161/94 г., I н. о., докладчик съдията Стефанка
Стоянова „При условно предсрочно освобождаване срокът на наложеното с присъдата
наказание се счита изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок. Тъй
като едва след изтичане на изпитателния срок е започнал да тече срокът по
чл. 87,
ал. 1 НК, трябва да се счете, че осъденият е могъл да отправи от
отговаряща на изискванията на чл. 451, ал. 2, т. 2 НПК молба за
реабилитация след 16.IV.1994 г. Такъв извод се налага от разпоредбите на чл. 70, ал. 9
и чл. 88а, ал.
3 НК. Вярно е, че първата от тях е свързана с реабилитацията на чл. 86 НК
или с реабилитацията по право, а втората - със заличаването на осъждането и
последиците му извън случаите на чл. 86 и чл. 87 НК.
Следва обаче да се приеме, че даденото в тези разпоредби разяснение на израза
"изтичане срока на наложеното наказание" или условно предсрочно
освобождаване се отнася и до чл. 87, ал. 1 НК, щом там е употребен
същият израз. Посоченият извод се налага и от обстоятелствата за действието на
предсрочното освобождаване, което като е условно, при постановяването му не
освобождава окончателно осъдения от изтърпяване на остатъка от наказанието. И именно
защото е условно, срокът на наложеното с присъдата наказание може и трябва да
се счете за изтекъл едва след изтичане на определения изпитателен срок, когато
при неизвършване на друго умишлено престъпление в този срок отпада напълно
възможността за изтърпяване на неизтърпяната част от санкцията.“ Тълкувателно
решение № 20 от 17.V.1983 г. по н. д. № 21/83 г., ОСНК „Тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК
означава, че преди неговото изтичане осъденият не може да бъде реабилитиран. С
други думи, това е минималният срок, който трябва да изтече и през който
осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с друго по-тежко наказание, и през който да е имал добро поведение.“ Решение № 119 от 6.04.2011 г. на
ВКС по н. д. № 22/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова
„ Наказанието е
"изтърпяно", тогава когато то не може да бъде изпълнено /дали поради
давност или на друго основание/, т. е. след изтичане на изпитателния срок
определен по чл.
66, ал. 1 НК, в който срок е възможно да се
"активира"-приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК.
Срока за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл, едва след
изтичане на определения изпитателен срок. Тогава при извършване на друго
престъпление отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание, както
и за реабилитация по чл. 87 НК.„ Решение
№ 491 от 19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1756/2013 г., II н. о., НК, докладчик
съдията Теодора Стамболова
„ Вярно
е, че в разпоредбата на чл. 87 НК не е предвидено по нарочен начин
как се изчислява тригодишният принципен срок от изтичане на този по наложеното
с присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от изричната повеля на чл. 88А, ал. 3 НК касателно пълната
реабилитация по право /започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният
срок/. Но също така е вярно, че при условното осъждане срокът по наложеното
наказание следва да приключи с края на определения изпитателен срок, тъй като
тогава отпада въобще възможността за изтърпяване на това лишаване от свобода. В
този смисъл дори и без директно препращане към разпоредбата на чл. 88А, ал. 3 НК, разрешението се явява
същото като приетото от съдилищата по същество. Казаното,
пренесено на плоскостта на конкретния казус, води до извод, че тригодишният
реабилитационен срок по чл. 87 НК започва да тече след изтичане на тригодишния
изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК.„ Решение № 216 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
647/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев „Приели са, че този срок
от 3 години е започнал да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок от
3 години и 8 месеца. Тъй като определението по НЧД № 634/2010 г. по описа на
ВрРС било влязло в сила на 10.06.2010 г., то изпитателният срок бил изтекъл на
10.02.2014 г. и оттогава започвал да тече срокът по чл. 87, ал. 1 от НК от три години. Това становище е
правилно. Законът е решил сходен материално-правен въпрос с нормата на чл.
88а, ал. 3 от НК и няма никакво основание да се отстъпва от това
разрешение. Приложима е аналогията на закона ("analogia legis"),
съгласно чл.
46, ал. 1 от ЗНА и неяснотата, съществуваща при приложението на чл. 87, ал. 1 от НК, се отстранява
именно по този начин, като правоприлагането не е търпяло никаква противоречива
практика в този смисъл.“ Решение № 49 от 11.04.2019 г. на БАС по в. ч. н.
д. № 31/2019 г. „Преценявайки, че петгодишният изпитателен срок
на условното осъждане е изтекъл на 23.07.2018 г., първостепенният съд правилно
е възприел, че към датата на постановяване на определението му – 17.01.2019 г.,
регламентираният в чл. 87, ал. 1 от НК тригодишен срок
все още не е изтекъл. Този срок започва да тече едва след изтичане на
изпитателния срок, във връзка с което и съдът коректно е отбелязал, че
понастоящем не се установява да е налице първата предпоставка за съдебна
реабилитация. Достигайки до тази правилна констатация, напълно уместно БОС не е
пристъпил към изследване на останалите предпоставки, въведени от законодателя
като необходими такива за постановяване на съдебна реабилитация. Необходимо е
във връзка с горното да се посочи също, че по отношение на осъждането по НОХД №
55/07 г. на БОС не е настъпила и абсолютната реабилитация по чл. 88а
от НК, доколкото визираният в ал.
1 на чл. 88а от НК срок също започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателният срок на условното осъждане, в случая това е постановеният
петгодишен изпитателен срок. „ Решение № 290 от 12.12.2018 г. на ВтАС по в. ч.
н. д. № 422/2018 г. „Съгласно
константата практика на ВКС /Р216/04. 06. по н. д. 647/2015 г., Р
119/06.04.2011 по н. д. 22/11 г., Р44/28.01.2010г по н. д. 505/09 г. на ВКС/
наказанието е "изтърпяно", тогава, когато то не може да бъде
изпълнено, т. е. след изтичане на изпитателния срок, определен по реда на чл.
66, ал. 1 от НК, в който срок е възможно да се активира – приведе в
изпълнение ако са налице предпоставките на чл.
68, ал. 1 от НК. Срокът за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание
е изтекъл едва след изтичане на определеният изпитателен срок, тъй като едва
тогава при извършване на друго престъпление отпада възможността за изтърпяване
на отложеното наказание. Именно от този момент следва да се брои тригодишният
срок предвиден в разпоредбата на чл. 87
от НК. Аналогия в тази насока следва да се търси и със законодателното
решение по сходен материално-правен въпрос въведено нормата на чл.
88а ал. 3 от НК.“ Решение
№ 243 от 8.11.2017 г. на ПАС по в. ч. н. д. № 487/2017 г. „Разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК съдържа няколко
материалноправни предпоставки, при установяване на които съдът може да
реабилитира лицето, една от която е изтичане на тригодишния срок от изтърпяване
на наложеното с присъдата наказание. И докато при ефективното изпълнение на
наказанието лишаване от свобода не съществува спор откога започва да тече този
тригодишен срок, в случаите на условно осъждане /тъй като законът не съдържа
изрична регламентация както по чл. 70, ал.9 НК и чл. 88 а ал.3 НК/ в съдебната практика има
две противоречиви тези – при отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл. 66, ал.1 от НК кога се счита, че то е
"изтърпяно". Според първото разбиране, от значение за съдебната
реабилитация е срокът на наложеното с присъдата наказание без значение, че е
условно, след изтичането на който и след изтичане на още три години след това,
условно осъденото лице добива правото да иска да бъде реабилитирано – така в Р
– 555/26.01.2009 г. на ВКС по н.д. № 556/2008 г., III н.о. Според второто
разбиране, при условно осъждане, наказанието лишаване от свобода ще бъде
изтърпяно, ерго оттогава започва да се изчислява тригодишният срок по чл. 87, ал.1 от НК, когато отпадне
възможността за негово изпълнение поради една или друга причина – например
давност или активиране по чл. 68, ал.1 от НК, което във всички случаи
съвпада с изтичане на изпитателния срок – застъпено в Р- 119/06.04.2011 г. на
ВКС по н.д. № 22/2011 г., I н.о., Р -573/16.12.2013 г. на ВКС по н.д. №
1869/2013 г., II, н.о., Р - 491/19.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1756/2013 г., II
н.о. Окръжният съд е възприел второто,
преобладаващо становище, което и според настоящата инстанция държи сметка за правилното
приложение на закона. Във въззивната жалба
на осъдения логично се застъпва първата теза и се акцентира, че в другия случай
осъдените, които са изтърпели ефективно наказанието лишаване от свобода, са
поставени в по-благоприятно положение за съдебната реабилитация отколкото
условно осъдените/ защото при тях правото да се иска такава ще настъпи
по-бързо/. Подобно разбиране за неравностойно пред закона положение на
осъдените реално и осъдените условно лица не може да бъде споделено, тъй като
не намира опора в духа и смисъла на закона, включително и с оглед целите на
условното осъждане по чл. 66 от НК. Жалбоподателят игнорира
факта, че веднъж вече е бил осъждан условно и за първото осъждане е
реабилитиран по право по чл. 86, ал.1, т.2 от НК. Осъждането, за
което понастоящем претендира съдебна реабилитация, е второ за него по ред,
отново условно по чл. 66 от НК, като му е била предоставена
възможност да продължи живота си в обичайната семейна и обществена среда, без
да бъде изолиран от нея в пенетенциарно заведение. В този смисъл негативите по
повод отчитане на срока по чл. 87, ал.1 от НК при условно
осъждане /в сравнение с ефективно такова/, свързани с необходимостта от
изтичането на по-дълъг срок /в случая тригодишния изпитателен такъв, към който се прибавя
и тригодишният по чл. 87, ал.1 от НК/ се компенсират.“ Решение № 43 от 22.02.2016 г. на ПАС по ч. н. д. № 610/2015 г. Решение
№ 449 от 16.11.2018 г. на САС по в. ч. н. д. № 1442/2018 г., Решение № 169 от 13.06.2018 г. на ПАС по в. ч. н. д. № 305/2018 г. и др.
Ето защо при многобройната
практика в този смисъл и в конкретиката на настоящия казус,
съдът намира, че предвиденият тригодишен срок по чл. 87 от НК не е изтекъл.
Това е така, тъй като е налице условно осъждане и срокът
на изтърпяване на наложеното наказание
изтича едва след изтичане на определения
изпитателен срок. С оглед на това, молбата на М.С. се явява преждевременна, поради което и неоснователна, тъй като липсва
първата предпоставка за съдебна реабилитация и същата
следва да бъде оставена без уважение. Поради което в случая
се явява безпредметно обсъждането налице ли са и
останалите предпоставки, а именно дали лицето се е поправило и дали, ако са
налице вреди от деянията му, то те са възстановени.
В предвид гореизложеното съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл.87, ал.1 от НК и ще следва молбата за реабилитация да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без
уважение молбата на М.Г.С., роден на *** ***, ЕГН - ********** с настоящ адрес *** за съдебна реабилитация по осъждането му с определение за одобряване на споразумение №
12/07.07.2015 за решаване на делото в съдебното производство по НОХД № 296/2015
г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 07.07.2015 за деяние по чл. 354а, ал.1
от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК извършено на 23.12.2014година на наказание
лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, което на основание
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването е отложено за срок от четири години като неоснователна.
Настоящото определение може да се обжалва и протестира в
7/седем/ дневен срок от съобщаването му пред АС
гр.Варна, по реда на глава ХХІ от НПК.
На основание
чл.18 от НАРЕДБА № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността
на бюрата за съдимост, в 7 - дневен срок от влизане в сила на настоящото
определение, препис от него да се изпрати на Бюро съдимост при Районен съд гр.Русе
за служебно отбелязване на сведението по чл.17, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 8 от
26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост
вр. с чл.436, ал.4 от НПК в бюлетините за съдимост на М.Г.С..
Председател: