Определение по дело №61/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20217250700061
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр. Търговище, 09.04.2021г.

 

 

Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 

            като разгледа докладваното от председателя ч. адм. д. № 61 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава десета, раздел IV от АПК във връзка с чл. 54, ал. 5 и чл. 202, ал. 1, т. 2 от АПК. 

      Делото е образувано по жалбата на „Сортови семена“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 4, представлявано от Б. М., чрез а.. Д. Д. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 1 против Заповед № 03-РД/ 340 от 28.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е спряно адм. производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/210519/11820, подадено от Н. А. Н., като пълномощник на Б. М. – управител на „Сортови семена“ ЕООД. С жалбата се поддържа, че процесната заповед е нищожна, поради липсата на мотиви, недопустима, поради издаване извън законовия срок за произнасяне на административния орган, материално незаконосъобразна, поради липса на посочените в акта предпоставки и необоснована, предвид липсата на излагане на конкретни факти, на които е взето решението. Допълва се, че заповедта е незаконосъобразна поради обстоятелството, че е издадена по национален процесуален ред, който е неприложим предвид специално съюзно законодателство и отново в условията на евентуалност – като издадена в противоречие с принципа на пропорционалност. По подробно развити в жалбата доводи се иска от съда отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на адм. орган за произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ , не се ангажира с нарочно становище по съществото на спора. Чрез процесуален представител прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар.

Съдът, след преценка на материалите по делото, приема за установено следното от фактическа страна:   

Жалбоподателят като земеделски производител е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. на 26.03.2019 г. с УРН 184032 до ОД „Земеделие“ – Търговище, по което, към момента на издаване на оспорената заповед, няма произнасяне по същество с изричен писмен акт.

На 11.03.2020г. в ДФЗ е получено постановление от 10.03.2020г. на прокурор при Специализирана прокуратура (СП) по пр. пр. № 1993/ 2019 г. От съдържанието на постановлението се установява, че пр. преписка е образувана в СП по повод изпратена по компетентност от ОП – Търговище пр. преписка № 1052/ 2019 г. с налични данни за извършено престъпление по чл. 282 и др. от НК от кмета на Община Търговище. Докладваните материали в СП са оценени като непълни, а съществените факти, необходими за правилната преценка налице ли са процесуалните предпоставки за образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер – като неизяснени. С нарочни постановления на прокурори от СП от 01.11.2019 г. на органите на НАП е възложено да извършат данъчни ревизии на определени търговски дружества и един едноличен търговец, собствени или управлявани от Б. Ст. М., а на АДФИ - финансова инспекция на община Търговище. Сред дружествата, спрямо които е възложено да се извърши ревизия е и „Сортови семена“ ЕООД. С аргумент, че търговските дружества, както следва: „Сортови семена“ ЕООД, „Агро Трейдинг Груп-1“ ООД, „Агроелит – 1“ ООД, „Бимм Агро“ ЕООД, „Агроелит - М.“ ЕООД, „Сортови семена – Б. М.“ ЕООД и ЕТ „Агроелит – М. - Б. М.“ се явяват собственост или се управляват от едно и също ФЛ - Б. М., като наред с това се явяват получатели на редица средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове и са получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, както и средства принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани от тези фондове, най-вече средства, отпускани от ДФЗ, е възложено на редица органи, част от които - на ДФЗ, да извършат съвместни и цялостни проверовъчни действия по отношение на всички одобрени за получаване и получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС или на предоставени от ЕС на българската държава, с които се подпомагат проекти, финансирани със средства от тези фондове в периода м. януари 2015 до м. март 2020 г. по различни европейски програми на ДФЗ. С постановлението е разпоредено на основание чл. 145, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗСВ и чл. 199 от НПК на изп. директор на ДФ „Земеделие“ и други органи на фонда да организират и разпоредят в спешен порядък изпълнението на възложените им проверовъчни действия по пр. пр. 1993/ 2019 г. по описа на СП.

С писмо рег. № 02-1100/183 от 13.01.2021г. СП е уведомила изп. директор на ДФЗ, че на 11.09.2020 г. е образувано ДП по пр. пр. 1993/ 2019 г. по описа на СП, като разследването е възложено на разследващ орган от ГД „БОП“. Посочено е още, че ДП се води за това, че „в периода м. януари 2014г. до настоящия момент на територията на страната се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления по чл. 253, чл. 255 и чл. 256, чл. 248а, ал. 5 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години  - престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК“. В писмото не е посочено срещу кого е образувано производството. Въпреки граматическите дефицити на предоставената в писмото информация – в цитираното изречение липсва подлог и глаголната форма не е съгласувана по време, същината на подадените сведения е достатъчно ясна. 

На 28.01.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е издал процесната заповед № 03-РД/340, с която е разпоредил спиране на административното производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/210519/11820, подадено от Н. Н., упълномощено лице от Б. М. – управител на „Сортови семена“ ЕООД, кандидат по схемите и мерките за директни плащания с УРН 184032. Фактическите основания за постановяване на акта се свеждат до това, че резултатите от воденото разследване за евентуални умишлени действия с цел получаване на средства от европейски фондове, е от съществено значение за по-нататъшното администриране на заявлението.

Заповедта е съобщена на 15.02.2021г., жалбата срещу нея е подадена на 01.03.2021г.

При тези факти съдът направи следните прави изводи:

Жалбата е подадена в срока за оспорване от надлежна страна, поради което е допустима.

При преценката на материалната ѝ законосъобразност, съдът взе предвид следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма – писмена, с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ и при липса на съществени процесуални нарушения. Правото на Европейския съюз в областта на общата селскостопанска политика не съдържа каквито и да било специални правила, които да изключват на някакво основание приложението на АПК и в частност правилата за спиране на административното производство, уредени в чл. 54 и сл. от АПК.

Оспорената заповед не е съобразена с материалния закон, като основанията за този извод са следните:

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК административният орган спира производството, когато в неговия ход се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта. В оспорената заповед не се сочат кои са тези престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на конкретния акт. Направеният извод в тази насока е напълно голословен. Обстоятелството, че спрямо дружеството са възложени ревизии и проверки – от една страна, а от друга – че е образувано наказателно производство спрямо неконкретизиран субект, не са от естеството на визираните в нормата на чл. 54, ал.1, т. 3 от АПК. Следва да са посочени конкретни престъпни обстоятелства, които да са от значение за изхода на административното производство, което в случая не е сторено. Хипотетичната възможност в рамките на проверките и ревизиите да се установят такива престъпни обстоятелства, както и възможността разследването да се насочи към субекти, свързани с управлението и представителството на жалбоподателя, не е достатъчно основание за спиране на производството.

Условията и редът за получаване на директни плащания от фондовете на ЕС и българската държава за ползваните от земеделските стопани площи се уреждат в Глава ІV от ЗПЗП. Съгласно чл. 41, ал.1 ЗПЗП, земеделските стопани, които ползват земеделска площ въз основа на правно основание, могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал.1 от закона. Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че кандидатът ползва заявените земеделски площи и са налице останалите предпоставки на чл. 43, ал.1 ЗПЗП. Следователно обстоятелствата, относими към предпоставките за отпускане на средства за подпомагане – ползването на заявените за подпомагане площи, се установяват в самото административно производство по издаване на заповедта, с която се признава или отказва правото да се получават средствата за подпомагане и тази дейност е от компетентността на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

В този смисъл следва и извода, че оспорената заповед е издадена, без да са налице установените в нормата на чл. 54, ал.1, т. 3 от АПК предпоставки. В тази насока са Определение № 2820 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 241/2021 г., Определение № 1419 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10822/2020 г., Определение № 157 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2020 г., Определение № 1094 от 26.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 12777/2016г., Определение № 3007 от 13.03.2017г. на ВАС по адм. д. № 13828/2016г.

Оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Нормата на чл. 200 от АПК следва да се приложи съответно, тъй като се оспорва акт за спиране на административното производство, а не изричен отказ за произнасяне на административния орган да се произнесе по същество на подадено заявление.

С оглед изхода на делото следва да се постави на обсъждане претенцията за направени разноски от страна на жалбоподателя. Претендирани са разноски в размер на 750лв., от които 700лв. за адвокатски хонорар и 50лв. за държавна такса, като са представени доказателства за направените плащания. Разноски се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и те следва да се възложат в тежест на ДФЗ. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, към който препраща чл. 144 от АПК, урежда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че уговореният и платеният от страната адвокатски хонорар в размер на 700лв. е прекомерен. В наредбата на Висшия адвокатски съвет няма специален текст, който да урежда минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по частни административни дела, които се разглеждат по правило в закрито съдебно заседание. На основание § 1 от ДР във връзка с чл. 7, ал.1, т. 7 и чл. 8, ал. 3 от Наредбата, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати дружеството разноски в размер към минималното предвиденото, а именно 200лв. (минималният размер е 166.67лв., представляващ една трета от 500лв.).

По изложените съображения и на основание чл. 200 от АПК във връзка с 202, ал.1, т. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд – Търговище, втори състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

             

            ОТМЕНЯ по жалба „Сортови семена“ ЕООД - гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 4, представлявано от Б. М., чрез а.. Д. Д. ***,  Заповед № 03-РД/ 340 от 28.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София.

            ОСЪЖДА ДФЗ – гр. София да плати на „Сортови семена“ ЕООД - гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 4, представлявано от Б. М., разноски по делото в размер на 250лв., от които 50лв. за държавна такса и 200лв. за адвокатски хонорар.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба само от страните, участващи в административното производство пред ВАС в седмодневен срок от уведомяването.

            Препис от определението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: