Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 02.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на втори декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря В.П., като разгледа докладваното от
съдия Петкова гражданско дело № 1571 по
описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от *** „Е.- К. К.”, със седалище и адрес на управление – гр.Д., ул. ***, установителни искове по чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу „П.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Д.,***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №951 /2019г. на ДРС заповед по чл. 410
от ГПК №520 от 13.03.2019г., а именно: 490 лв., представляваща
възнаграждение за извършена услуга с *** и транспортирането му, с ДДС, неплатена част от вземането по фактура №***г.
и изцяло неплатена фактура № ***г.; и 380,81лв.
– лихва, начислена върху главните задължения за периода 13.01.2016г. - 11.03.2019г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от 11.03.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските в заповедното и в
исковото производство.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: ищецът /като изпълнител/ твърди да е изправна страна по сключен
с ответника /като възложител/ неформален договор за осъществяване на услуги с ***
и транспортирането му, съгласно фактура №***г. на стойност 1728 лв. с ДДС и
фактура № ***г. на стойност 252 лв. с ДДС. Ответникът е заплатил фактура №***г.
до размера на сумата от 1490 лв. /на 15.12.2016г. е заплатил сумата от 1000
лв., а на 22.08.2018г. – сумата от 490 лева/, като е дължим остатък в размер на
238 лв. Сумата от 252 лв. по фактура № ***г. не е заплатена изцяло.
Между страните са водени многократни разговори
ответникът да заплати доброволно задълженията си. За събиране на вземането си
ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.410 от ГПК и е
образувано ч. гр. дело №951/2019г. по описа на ДРС. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно
уведомен, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове и моли за отхвърлянето им. Оспорва реалното извършване и
стойността на услугите с *** и транспортирането му по фактура № ***г. за сумата
от 210 лв. – ищецът е изминал разстояние от 20 км., а вписаните във фактурата
още 70 км. не били реално изминати, надписани са и следователно за тях не се
дължи заплащане; във фактура № ***г. били надписани и изработените моточасове,
поради което сумата от 45 лв. също не била дължима. Ищецът бил уведомен за
надписването на транспорта и за размера на изработените часове, като поел
ангажимент да компенсира ответника на следващ обект, което обаче не било
сторено. Ответникът оспорва подписа на фактура № ***г. да е положен от него.
Сумата от 252 лв. по фактура № ***г. не била
дължима – вписаните във фактурата услуги с *** не били реално извършени. При
пристигането на обекта на ответника, челният товарач се повредил. Фактурата
била подписана от Б. Н., която не била упълномощена да подписва фактури, а в периода 01.11.2015г. –
29.02.2016г. била в отпуск. Вписаната единична цена за услуга в размер на 45
лв. за моточас била завишена, договорената между страните цена била 30 лв. на
час. Имало и надписване в изминатите километри. По изложените съображения се
настоява за отхвърляне на исковете. Претендират се сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител,
ищецът поддържа исковата молба. В
предоставения от съда срок депозира писмена защита, в която развива следните съображения
за основателността на предявените искове: между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по договор за услуги, като всички съществени
елементи на договора - доставчик, получател, вид на услугата, количество,
единична цена са посочени в процесиите фактури, представени по делото; *** „Е.
- К. К.“ е изпълнил задължението си за извършване на услугите с ***, за което
свидетелстват издадените от него и приети от ответната страна фактури, дневен
отчет към фактура № *** г., заключението по допуснатата и назначена ССЕ, както
и събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител,
ответникът поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на предявени
искове в цялост по следните съображения, развити в писмена защита: остатъкът от
цената по фактура №***г. в размер на 238 лв. е недължим; вписаните във
фактурата дейности са надписани, т.е същите не са били реално извършени; по
делото не е представен договор за извършена услуга с ***; липсва възможност да
бъдат установени действителните уговорки между страните относно вида дейности,
срок за изпълнение или времетраене на услугата, единична цена за съответния вид
дейност, договорка за поемане на транспортните разходи до обекта и обратно;
подписът за получател във фактура № ***г. не е положен от управителя
на ответното дружество; при липса на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен
свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени
фактически действия по получаване и приемане на услугата, нито пък представлява
доказателство за облигационна обвързаност между страните за параметрите,
вписани във фактурата; във фактура № ***г. са вписани 90 километра, единична
цена 3 лева, данъчна основа 270 лева, като според ответника ищцовото дружество
е изминало само 20 кв., а останалите 70 км. са надписани, като във фактурата е
надписан и размерът на изработените моточасове. Ответното дружество не дължи
заплащане и на цената по фактура №***г., издадена от ищеца, поради пълно
неизпълнение - вписаните в нея дейности са неизвършени; фактура №***г. е
подписана от Б. Н. - назначена на
длъжност ***, която обаче няма предоставени права по длъжност или заповед да
приема работа и да подписва фактури, а и към датата 12.01.2016г. е невъзможно
тя да е приела работата и да е подписала фактурата, тъй като видно от
приложените молба и заповед за ползване на отпуск през периода
01.11.2015г.-29.02.2016г. същата е била в продължителен неплатен отпуск.
Д.ят районен
съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №951 по описа за 2019г. на Д.я
районен съд. С разпореждане от 13.03.2019г. е издадена заповед от същата дата,
с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати
следните суми: 490 лв., представляваща възнаграждение за извършена услуга с ***
и транспортирането му, с ДДС, неплатена
част от вземането по фактура №***г. и изцяло неплатена фактура № ***г. и 380,81лв.
– лихва, начислена върху главните задължения за периода 13.01.2016г.-
11.03.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от
11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението; разноски в размер на
325 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК е депозирал възражение с твърдения за недължимост на претендираното
вземане. С разпореждане от 03.04.2019г. заповедният съд е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 09.04.2019г. Исковата молба
е подадена на дата 08.05.2018г., поради което като допустима, подлежи на
преценка по основателност.
Предявените искове са с правно основание чл. 79,
ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като
установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след надлежно подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
наличието на сключен с ответника договор за изработка с твърдяното съдържание;
изпълнение на задълженията по договора, както и че изработеното е прието от
възложителя ответник. По иска по чл. 86 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава
Съгласно чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен
да приеме извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на
извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането
на работата обхваща както едно фактическо действие - реалното получаване на
фактическата власт върху изработеното, така и правно действие - одобрение на
изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с
договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗЗД е
налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия /с подписването на издадена от изпълнителя
фактура или с осчетоводяването на такава, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит, извършване на
частично плащане/.
Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства
по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по неформален договор за изработка, съгласно което ищецът се е
задължил срещу възнаграждение да извърши услуги с ***. За установяването на
изпълнената и приета работа ищецът е ангажирал писмени доказателства –
процесните фактури №***г. на стойност
1728 лв. с вкл. ДДС и № ***г. на стойност 252 лв. с вкл. ДДС, по негово искане
е допусната и съдебно-счетоводна експертиза.
Фактурата съставлява частен свидетелстващ документ.
Когато тя не е подписана от получателя, тя не доказва валидно поето задължение
по нея. В настоящия казус фактура №***г. е подписана от законния представител
на дружеството – възложител, като в срока по чл. 131 от ГПК е релевирано
възражение, че подписът, положен в графа „получател“, не е на законният
представител на ответното дружество. Фактура № ***г. е подписана от Б. Н., като
представител на ответното дружество, като в срока по чл. 131 от ГПК последното навежда
възражения, че посоченото лице няма предоставени права по длъжност или заповед
да приема работа и да подписва фактури, а и към датата на издаване на фактурата
същото е било в отпуск. При разпита си като свидетел обаче Б. Н. заявява пред
съда, че подписът в графа „получател“ във фактура № ***г. е нейн, но не си
спомня поради каква причини е подписала фактурата.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Заключението
на в.л. Е.Й. не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло
като обективно и безпристрастно. Вещото лице е посочило, че е редовно водено
счетоводството на двете дружества, като сделките, обективирани в процесните
фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните със стойности, както
следва: по ф. №***г. в размер на 1728 лв. с вкл. ДДС и ф. № ***г. в размер на
252 лв. с вкл. ДДС. Ответникът е извършил плащания по фактурите в размер общо
на 1490 лв., от които: на 15.12.2016г. в размер на 1000 лв. и на 28.08.2018г. в
размер на 490 лв., като по счетоводни данни и на двете страни неизплатеният остатък
по фактурите е както следва: 238 лв. по ф. №***г. и 252 лв. в пълен размер по ф.
№ ***г. Ответникът е ползвал данъчен кредит по
ф. №***г. през данъчен период м.07.2015г. в размер на 288 лв. и по ф. № ***г.
през данъчен период м.01.2016г. в размер на 42 лв. Вещото лице е изчислило и
законната лихва върху главницата по всяка от фактурите, считано от падежа до
11.03.2019г. – същата е в размер на 384,62 лв. по ф. №***г. и в размер на 80,80
лв. ф. № ***г. или общо 465,42 лв.
В разглеждания случай ответникът оспорва иска с
доводи за допуснати несъответствия между реално извършени дейности и тези,
вписани във фактурите. Фактът на реалното изпълнение на работата на изпълнителя
се установява въз основа на събраните по делото гласни доказателства - водените
от ищеца свидетели С. И. и М. Х... Свидетелят И., споделя, че при ищеца заема
длъжността „***“ и през месец юли 2015г. и в началото на 2016г. е извършил
услуги с *** по заявка на ответното дружество в с. С.. Свидетелят Х.. споделя,
че е бивш служител на ответното дружество, като през лятото на 2015г. и зимата
на 2016г. в с. С. ответното дружество е извършвало монтаж на метални
конструкции, във връзка с което са ползвани услуги с ***. Свидетелят е бил
ръководител на бригадата и е подписал представения от ищеца към исковата молба
дневен отчет за извършени дейности. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като обективни и непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по
делото доказателства.
Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК
константна практика на ВКС, обективирана в решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС
по т. д. № 1598/2013г., II т. о.,; решение № 96 от 26.11.2009г. по т. д. №
380/2008г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011г. по т. д. № 416/2010г., I т. о.;
решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г., II т. о.; решение № 42/2010г.
по т. д. № 593/2009г. на II т. о., решение № 211/30.01.2012г. по т. д. №
1120/2010г. на II т. о.; решение № 109 от 7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на
II т. о.; решение № 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г., II т. о. и др.,
осчетоводяването на фактурите от търговско дружество - ответник, включването им
в дневника за покупко - продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит по тях по
см. на ЗДДС и частичното плащане, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване, съответно и отразява възникналата
между страните облигационна връзка. От неоспореното заключение на изслушаната
съдебно - счетоводна експертиза безспорно се установи, че счетоводството на
страните е редовно водено, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца и
ответника, вписани са в дневниците за покупки/продажби през отчетните периоди,
както и са декларирани от ответника пред ТД на НАП, като последният е ползвал
данъчен кредит по нея по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл.68 от ЗДДС, данъчен кредит
е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получена от него стока или услуга по облагаема
доставка.
Недоказани останаха твърденията
на ответната страна за наличието на несъответствия между вписани и изпълнени
работи. В разглеждания случай по делото не са ангажирани каквито и да е било
доказателства, че ответникът е направил възражения по отношение на работите, за
изпълнението на които са съставени процесните фактури.
Други доказателства от
значение за правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
В обобщение следва да се посочи, че е налице
приемане с конклудентни действия на извършената работа от страна на възложителя
и по двете фактури. Касае се за търговска сделка между търговци и ответникът не
се е противопоставил веднага след узнаването, поради което, на основание чл.
301 от ТЗ, е обвързан от извършеното приемане. Отразените във фактурите данни и
неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза дават основание да се приеме, че задължението на ответника, като
възложител, за заплащане стойността на процесните фактури е доказано в
претендирания размер, поради което предявеният иск за главница подлежи на
уважаване в заявения размер.
Като последица от уважаването на иска в полза на
ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изпълнение
на задължението.
Акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД следва да
бъде уважена в претендирания с исковата молба размер от 380,81лв. за периода
13.01.2016г.- 11.03.2019г., доколкото от съдебно - счетоводната експертиза се
установи, че същата е в размер на 465,42
лв. за периода от падежа до 11.03.2019г.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и заявената претенция за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер
на 325 лева, от които: 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение и за производствoто пред настоящата инстанция, както следва: 75лв.
– държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице и 300 лв. – адвокатско възнаграждение или общо
575 лева.
Така мотивиран, Д.ят районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца *** „Е.- К. К.”, със
седалище и адрес на управление – гр.Д.,
ул. ***, и „П.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Д.,***, че ответникът дължи на ищеца вземането,
предмет на издадената по ч.гр.д. №951 /2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК
№520 от 13.03.2019г., а именно: 490 лв.,
представляваща възнаграждение за извършена услуга с *** и транспортирането му,
с ДДС, неплатена част от вземането по
фактура №***г. и изцяло неплатена фактура № ***г. и 380,81
лв. – лихва, начислена върху главните задължения за периода 13.01.2016г. -
11.03.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от
11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „П.”
ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Д.,***, да
заплати на *** „Е.- К. К.”, със седалище и адрес на управление – гр.Д., ул. ***, съдебно - деловодни разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело №951/2019 г. на ДРС в размер на 325 лв., от които 300 лв. – адвокатско
възнаграждение и 25 лв. – държавна такса
и съдебно - деловодни разноски по настоящото гр. дело №1571/2019г. на ДРС в
размер на 575 лева, от които: 75лв.
– държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице и 300 лв. – адвокатско възнаграждение и
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.я окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: