МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 21.03.2018 г. ПО
НОХД №
60/2018 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу С.М.А. за
деяние наказуемо по чл.343,
ал. З, пр. 2, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ от НК за
това, че на 03.09.2017 г. по Главен път 1-9 гр. Варна - гр. Бургас,
в района на местност „Крушките“, обл. Варненска, при
управление на МПС - л.а. „Рено Меган Сценик“ с peг. № В ** **КН,
нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл.25, ал.1 от
ЗДП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да
се отклони надясно, или наляво
по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ и
-
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП - (1). „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2). Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
и по
непредпазливост причинил смъртта на Г.В. Т., като деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества – 3,4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/, метилендиокси-амфетамин /MDA/ и канабис.
Производството пред ВОС е по реда на чл.371, т.2
от НПК, тъй като подсъдимият изцяло призна
фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях.
В пледоарията си в хода на съдебните прения по
делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка такава, каквато е
описана в обвинителния акт и счита, че безспорно е установено, че на 03.09.2017 г. подсъдимият е
допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДВП и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според
прокурора, подс.А. не за първи път управлява този
л.а. и именно при едно рисково изпреварване на конкретната дата, подсъдимият не
е успял да овладее автомобила, и въпреки видимостта, която е имал е изгубил
управлението на автомобила. Рисковото изпреварване е довело до блъскането от
неговия автомобил на движещия се правомерно по пътното платно пострадал Т..
Прокурорът подчертава, че в следствие на удара и падането, пострадалия е
получил несъвместими с живота тежки травми и смъртта е настъпила сравнително
бързо и незабавно.
Според държавното обвинение подс.А. е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е
съобразил това, че при изпреварването е следвало да направи така маневрата, че
да не застраши с поведението си всички водачи на МПС, включително и колоездача.
Прокурорът предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание
лишаване от свобода под средния размер в рамките между 6-7 години, което
съобразно разпоредбата на чл.58 а от НК да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде
изтърпяно при общ режим, а на основание чл.343г от НК да му бъде наложено и се
зачете времето, през което му е било отнето свидетелството за управление на
МПС.
Повереникът на частните обвинители поддържа обвинението заедно с представителя на
ВОП и пледира за признаването за виновен на подс.А.. Като искането му е срокът на наказанието
лишаване от право да управлява МПС да бъде по-голям от 6 години, а по отношение
наказанието лишаване от свобода се солидаризира с представителя на държавното
обвинение.
Част.обв. В.Т.
застъпва становището, че е необходимо наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпяно ефективно, за да се осигури
откъсването на А. от наркотичната среда.
Защитникът на подсъдимия счита, че
фактическата обстановка е правилно установена от прокурора. Според защитата пострадалият велосипедист се е
движил неправомерно в нарушение на нормата на чл.80, т.2 от ЗДП в средата на
пътното платно. С оглед
разположението на велосипедиста на пътното платно защитникът твърди, че е
налице и съпричиняване от страна на пострадалия.
Според защитника съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на пострадалия следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
Според адв.Г.
по делото са установени само
смекчаващи отговорността обстоятелства и нито едно
отегчаващо. Подс. А. е лице в млада възраст, с добри
характеристични данни, с критичното отношение към извършеното, като е направил
самопризнания още от етапа на ДП и е съдействал за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Отчитайки наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, защита моли при определяне наказанието, което следва да бъде
наложено на подс.А., същото да бъде определено на
база минимума на санкционата норма на чл.343, ал.З,
пр.2, б.“б“ от НК, като с оглед проведената процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК и на основание разпоредбите на чл.372, ал.2 и чл.372, ал.4 от НПК, във вр.чл.58а от НК, моли за редуциране на наказанието с 1/3,
което да бъде отложено с изпитателен срок към максималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.66 от НК.
Защитата счита, че не се налага отделянето на подс.А.
от настоящата социална среда и изолирането му от обществото, като счита, че
отлагане на изтърпяване на наказанието за максимален изпитателен срок в
достатъчна степен ще изпълни и упражни възпитателния и възпиращ ефект по
отношение поведението на подсъдимия и като водач на МПС.
По отношение размера на наказанието лишаване от право да управлява
МПС защитата е съгласна с предложения от представителя на обвинението.
Подс.А. признава вината си и изразява съжаление за
случилото се. В последната си дума подс.А. изказа съболезнования на близките на
пострадалия.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намери за установени следните факти, така
както са изложени в обвинителния акт:
С.А. е правоспособен водач на МПС от 30.06.2016
г.
На 03.09.2017 г. около 14.00 ч. той управлявал
автомобил „Рено Меган Сценик"
с peг. № В ** **КН, собственост на негов познат, в
посока от гр. Долни Чифлик към гр. Варна. Няколко дни преди, както и на
конкретния ден, подс.А. бил употребил различни видове
наркотици.
Свидетелят А. Т. по същото време управлявал
автомобила си „Хюндай Санта Фе" и се движел по главен път 1-9 Варна
-Бургас, който бил отклонение от АМ „Черно море" в посока местностите
„Крушките" и „Боровец". Свид. Т. се движел
със скорост около 50 км/ч. Пътното движение не било натоварено, пътят бил с по
една лента за движение, с непрекъсната осева линия, с лека денивелация - наклон
на спускане около 10-15 градуса, като имало много добра видимост. След
автомобила на свид. Т. се движел автомобил
„БМВ", управляван от свид. П. П., като между
двата автомобила имало достатъчна дистанция.
Автомобилът, управляван от свид.
Т. застигнал велосипед, управляван от Г. Т.. Свид. Т.
намалил скоростта си, като се съобразил, че велосипедистът леко е навлязъл към
средата на пътното платно за движение, тъй като в близост до крайната му дясна
част имало храсти, които му пречели. Между велосипеда и лекия си автомобил свид. Т. поддържал дистанцията около 30 метра.
В този момент двата автомобила били застигнати от
автомобила, управляван от подс. А.. Той рязко
предприел изпреварване, като се изнесъл в ляво и двигателят на автомобила му изфорсирал.
Свид.П. предположил, че
автомобилът, който го изпреварва, ще се вмъкне между неговата кола и л.а.,
управляван от свид. Т.. Вместо това, подс.А. продължил движението си в лентата за насрещно
движение и започнал да изпреварва и л.а. м. „Хюндай Санта Фе".
А. не могъл да овладее добре автомобила си, но
въпреки това го насочил рязко обратно към дясната лента, като не забелязал
намиращият се около средната част на платното велосипедист. При описаната
маневра автомобилът, управляван от подсъдимия се занесъл и предното ляво колело
се приплъзнало странично, при което започнало да
оставя следа по асфалтовата настилка. Автомобилът м. „Рено Меган
Сценик" започнал да се завърта и ударил с
предната си част странично задното колело на велосипеда, управляван от Г. Т..
От удара тялото на Т. отскочило нагоре и се възкачило върху предния капак на автомобила,
като последвал и удар на главата на Т. в зоната на дясната част на предно
панорамно стъкло, което се напукало. След това тялото му било изтласкано и
паднало напред, на около 24 метра от мястото на удара, в затревена площ след
банкета. Същевременно автомобилът, управляван от подс.
А., продължил въртеливото си движение, навлязъл със задната си част в банкета и
затревената площ, като гумите заорали, а л.а. се ударил и счупил крайпътно
дърво със страничната си лява част. След това се завъртял отново на около 175
градуса по часовниковата стрелка и тръгнал по първоначалната си посока на
движение, преминавайки върху тялото на Г. Т. и спрял.
Всичко това било възприето от свид.
Т., който спрял колата си непосредствено пред катастрофиралият автомобил. Там
спрял и свид. П..
Подс. А. излязъл през отворения
прозорец на предна лява врата, тъй като не можел да я отвори и започнал да
търси велосипедиста. На място дошли и свидетелите, които възприели как А.
издърпал тялото на Т.. Тъй като свид. П. имал
познания по оказване на неотложна помощ, дал наставления как да действа
подсъдимия, като последният държал главата на пострадалия, който не давал
признаци на живот.
Свидетелите се обадили на спешен телефон 112, но
пристигналият на място медицински екип само констатирал смъртта на Г. Т..
Местопроизшествието било запазено от свидетелите и от екип на пътен контрол при
IV РУ - Варна. Пристигналият на място служител на полицията свид.
П. тествал за алкохол подс. А., като апаратът не
отчел наличие на такъв. Въпреки това, тъй като на свид.
П. направило впечатление, че зениците на А. са разширени, той го попитал дали е
употребил наркотични вещества. Поради уклончивият отговор на А., той бил
отведен за изследване за наркотични вещества. Последното отчело позитивен
резултат, и подсъдимият бил отведен по съответния ред за вземане на проби за
химичен анализ във ВМА - МБАЛ Варна.
Видно от изготвената съдебно - химическа
експертиза на биологични проби, установено е, че подс.
А. е управлявал автомобила с комбинирана интоксикация след употреба на
наркотични вещества. В кръвта му е установено на 3,4- метилендиоксиметамфетамин /MDMA, "Екстази"/
и метилендиокситамфетамин /MDA/, както и метаболит на тетрахидроканабинол,
което се наблюдава след употреба на канабис/марихуана/. Тези вещества са били
открити и в урината на А..
Заключението на изготвената в хода на ДП съдебно
- медицинска експертиза за оглед и аутопсия е, че вследствие на ПТП Г.В. Т., на
32 г., е получил съчетана травма:
-
черепно - мозъчна
травма: фрактура на костите на
черепната основа с център големият тилен отвор на
черепа и хлътване към черепната кухина,
разкъсване на меките и твърдата мозъчни обвивки по хода на
фрактурата, субарахноидален
кръвоизлив в ляво челно и двустранно теменно, разкъсвания на главния и малкия
мозък по основата им, с пълно прекъсване на връзката помежду
им под нивото
на мозъчния ствол, и множество други контузии на главата;
-
гръдна травма:
разкъсване на левия бял дроб,
аспирация на кръв дихателните пътища и белите дробове, наличие на кръв в гръдната
кухина, счупване на 1-4 леви ребра,
кръвонасядане на меките тъкани по
лявата повърхност на гръдния кош,
счупване на гръбначния стълб между 2 и 3 шиен прешлен с разкъсване на връзката между
тях и множество други травми;
-
коремна травма: кръвопропиване на голямото було, разкъсване на слезката
и левия бъбрек, наличие на кръв
в коремната кухина и др.;
-
травма на крайниците: ожулвания и кръвонасядания по лявата мишница, дясното бедро и двете подбедрици; анемия на вътрешните
органи; хипертрофия на миокарда на
лявата сърцева камера.
Съгласно заключението, причината за смъртта на Г.
Т. е съчетаната черепно -мозъчна, гръдна и коремна травма, част от която е и
несъвместимата с живота травма на мозъка с разкъсване на главния мозък и пълно
прекъсване на връзката между него и гръбначния мозък. Смъртта е била неизбежна
и е настъпила много бързо. Всички описани увреждания биха могли да се получат
при условията на конкретното ПТП. Тежките травматични увреждания са възникнали
по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари или натиск
с/върху детайли на МПС. Получени са прижизнено.
Установена е концентрация на 0,2 промила в
кръвта, която е близо до долната граница на лека степен алкохолно опиване, в
стадий на елиминация, при която въздействието му върху функциите на организма е
незначително.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и авто - техническа експертиза, съгласно
заключението на която в процеса на започнало изпреварване, още преди да
достигне зоната на възникване на опасността, подс.А.
е имал зона на пряка видимост към движещия се пред него и пред л.а. „Хюндай
Санта Фе" велосипедист около 62,55 метра. Според в.л. след като
подсъдимият е продължил да изпреварва и след като се е озовал пред автомобил м.
„Хюндай", той е предприел рязка маневра отклоняване в дясно и навлизане в
дясна пътна лента, от което е започнало приплъзване и
завъртане на автомобила му, след което е и ударът с пострадалия Т.. Експертът е
изчислил, че А. е управлявал автомобила си със скорост 54,01 км/ч., и
технически би могъл да предотврати ПТП чрез спиране, тъй като зоната на пряка
видимост на водача /62, 55м./ и отстоянието на
автомобила от мястото на удара /44,05м./ са били значително по - големи от
опасната зона за спиране /36,98 м./, т.е. велосипедистът не попада в опасната
зона. Експертът е изследвал какво разстояние е било необходимо на подс.А., за да намали скоростта, с която се е движил, до
скоростта на велосипедиста, като е изчислил това разстояние на 33,60 метра.
Направил е извод, че ако А. е реагирал с намаляване на скоростта си до момента
на удара до скорост, близка до тази на велосипедиста, ударът не би нанесъл
тежките телесни увреждания, описани в СМЕ.
От приложена по делото справка за съдимост се
установява, че А. към момента на извършване на деянието не е бил
осъждан.
От приложената справка за нарушител се
установява, че той е бил наказан за
нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено на 12.07.2017 г.,
като му е било наложено административно наказание глоба.
Гореизложената фактическата обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал- обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на авто-техническата експертиза, съдебно - химическа
експертиза на биологични проби и съдебно-медицинска експертиза, и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, справка за нарушения на ЗДвП, справка за съдимост и др.
Както беше отбелязано
по-горе, съдебното следствие е протекло по реда на диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият А. доброволно, съзнателно и при яснота за
последиците от това, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство.
Следва да се отбележи, че
поради характера на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи
анализ на доказателствената съвкупност, в обем който
би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако делото се разглеждаше по
общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност
на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. №
1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо
НО и др.
При разглеждане на делото по
реда на тази диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са
надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на
свидетелите П., Т., П. и М., както и на изследванията и заключенията на
съдебно-медицинската експертиза по делото относно причинените телесни
увреждания на пострадалия Т. и причинно-следствената им връзка със смъртта му,
както и констатациите и изводите при съдебно - химическа експертиза на биологични
проби и заключението на авто-техническата експертиза.
Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са преки
доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични,
според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат
съмнения за достоверността им.
С оглед установените фактически
положения, съдът като прецени, че подсъдимият А. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.З, пр.2, б.„б“, вр. ал.1, б.„в“ от НК го призна за виновен в
това, че на 03.09.2017 г.
по Главен път 1-9 гр. Варна - гр. Бургас, в района на местност „Крушките“, обл. Варненска, при управление на МПС - л.а. „Рено Меган Сценик“ с peг. № В ** **КН, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Г.В. Т., като деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества – 3,4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/, метилендиокси-амфетамин /MDA/ и канабис.
Обект на престъплението по чл.343, ал.З, пр.2, б.„Б“, вр. ал.1, б.„В“ от НК са обществените отношения
гарантиращи спазването на правилата за движение по пътищата, установени в
специалния закон и осигуряващи по този начин безопасността на транспорта,
изразяваща се в опазване живота и здравето на гражданите и недопускане
причиняването на имуществени вреди.
Подс.А. от обективна страна е
извършил действия по управление на МПС след като е употребил три вида
наркотични вещества, нарушавайки разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
той е допуснал ПТП, при което причинил по непредпазливост смъртта на Г. Т..
Налице е пряка причинно-следствена връзка между виновното
поведение на подсъдимия- нарушаването на правилата за движение чл.25, ал.1
и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и предизвиканото ПТП, при което са причинени на
пострадалия Т. несъвместими с живота травматични увреждания.
Нарушенията на правилата за движение по пътищата са следните:
- чл.25, ал.1 от ЗДП -
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да се отклони надясно, или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, тъй като
преди да предприеме изпреварването на движещите се пред него л.автомобили не се
е убедил в безопасността на маневрата си за другите участници в движението и
- чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП - (1). „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2).
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, тъй като не е
избрал съобразена с характера и интензивността на движението скорост на
движение, не е успял да контролира
непрекъснато МПС, което е управлявал и не е успял да спре при появата на
необходимост от това.
Налице е съставомерния престъпен
резултат–причиняване смъртта на Т., в следствие на причинените от ПТП
травматични увреждания, несъвместими с човешкия живот.
Причинно-следствената връзка се установява от събраните по
делото доказателства и най-вече от изготвените СМЕ и САтЕ
и гласните доказателствени средства.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина-
небрежност /несъзнавана непредпазливост/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Подсъдимия не е предвиждал
настъпването на обществените опасни последици, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди.
В настоящият случай не би могло да се приложи привилегирован
състав на чл.343а от НК, тъй като превилегированият
състав на чл.343а от НК е приложим ако
деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия или на пострадалите, при деяния по ал.1,б.“в“ и ал.2, б.“а“ и б.“б“,
но не и при тези по ал.3 на чл.343 от НК.
Независимо от това съдът, с оглед направените от защитата
твърдения за оказване помощ на пострадалия дължи коментар на действията на А.
след ПТП, а те накратко са – направил е опит да помогне на пострадалия Т., след
като го е издърпал изпод автомобила, останал е на място и е съдействал на
органите на реда.
На първо място оставайки на местопроизшествието, и оказвайки
съдействие на компетентните органи, подс.А. е
изпълнил задълженията си, вменени му от разпоредбата на чл.123 от ЗДвП
(1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за
да установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи;
б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 53 от 2014 г.) до пристигането
на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него…/
На следващо място съдействието, оказано на органите на реда
и/или мед.екипи също не би могло да попълни фактическия състав на нормата на
чл.343а, ал.1 от НК, изискващ дееца да стори всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия. Опитите за оказване на някаква помощ
на пострадалия, също не могат да се приемат за такива по смисъла на чл.343а от НК, тъй като смъртта на последния е настъпила, съгласно заключението на
СМЕ много бързо и помощ не е могла да му бъде оказана.
По отношение твърдението на защитата, че с неправомерното си
поведение като участник в движението пострадалият Т. е допринесъл за
настъпването на съставомерните последици, съдът
съобрази следното:
Установено е, че пострадалият се е движил към средата на
пътното платно. Защитата твърди, че пострадалият Т. е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП, изискващ от водача на велосипед да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение.
Движението на Т. към средата на пътното платно е обяснимо и
логично, тъй като в близост до крайната дясна част на платното имало храсти,
които пречели на движението на велосипедиста.
Съдът
не приема застъпеното в пледоариите на защитника на подсъдимия “съпричиняване” на резултата от страна на пострадалия Т.,
тъй като не се движел възможно най-близо до крайната дясна част на пътното
платно. Цитираното поведение не е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия резултат, тъй като:
На
първо място следва да се отбележи, че по делото е установено, че велосипедът се
е движел в своето си платно за движение, макар и към средата на същото, но за конкретната пътна обстановка
това е било възможно най-близо до крайната дясна част на пътното платно,
предвид установеното от свидетелските показания наличие на храсти в дясната
част на платното.
Установено
е също, че подсъдимият при предприемане на маневрата изпреварване на движещите
се пред него леки автомобили е навлязъл в платното за насрещно движение,
въпреки забраняващата тази маневра пътна маркировка /непрекъснатата осева
линия/, след което не могъл да овладее добре
автомобила си, но въпреки това го насочил рязко обратно към дясното платно,
като не забелязал намиращият се около средната част на платното велосипедист.
При описаната маневра автомобилът, управляван от подсъдимия се занесъл и
започнал да се завърта и ударил с предната си част странично задното колело на
велосипеда, управляван от Г. Т.. От удара тялото на Т. отскочило нагоре и се
възкачило върху предния капак на автомобила, като последвал и удар на главата
на Т. в зоната на дясната част на предно панорамно стъкло, което се напукало.
След това тялото му било изтласкано и паднало напред, на около 24 метра от
мястото на удара, в затревена площ след банкета. Същевременно автомобилът,
управляван от подс. А., продължил въртеливото си
движение, навлязъл със задната си част в банкета и затревената площ, като
гумите заорали, а л.а. се ударил и счупил крайпътно дърво със страничната си
лява част. След това се завъртял отново на около 175 градуса по часовниковата
стрелка и тръгнал по първоначалната си посока на движение, преминавайки върху
тялото на Г. Т. и спрял.
Този
толкова тежък резултат не се дължи на обстоятелството, че Т. се е движел към средата на пътната лента за
движение, а на нарушенията, допуснати от подсъдимия и описани по-горе. Не
движението на Т., а действията на подсъдимия са застрашили живота на първия, а
и на свидетелите Т. и П..
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия и употребените наркотични вещества от него,
което явно при А. не е единичен случай.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.А.,
съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и установи следното:
- степента
на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се
касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават
с висока степен на обществена опасност, още повече когато са извършени след
употреба на наркотични вещества и съставомерния
резултат е изключително тежък - смъртта на Т.;
- подбудите
за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на
обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.
- степента на обществена опасност на подсъдимия с оглед
данните за личността му:
работи, учи по индивидуална програма, с
добри характеристични данни, не е осъждан, изразява съжаление за стореното, от
друга страна му е наложено наказание за нарушаване правилата за движение по
пътищата, по-малко от два месеца преди настоящото деяние. Съдът отчете и, че макар и активно спортуващ и
състезаващ се в съответния вид спорт, подс.А.
многократно е употребявал наркотични вещества. Това обстоятелство съдът отчита
въпреки, че елемент от квалифицирания състав, по който го призна за виновен е
деянието да е извършено след употреба на наркотични вещества, тъй като
обсъждайки данните за личността на подс.А. не може да
се отмине безкритично обстоятелството, че като спортист на същият му е било
пределно ясно колко пагубно е влиянието на наркотичните вещества не само върху
тялото, но и върху мозъка на човека. Употребяването на различни видове
наркотични вещества водят до извод, че не е инцидентна проява в неговия живот,
воден от желание да опита нещо ново и различно, а за многократно посягане към
всякакви видове дрога.
Съдът не отчита самопризнанието като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото то води до провеждане на процедура по
чл.371, т.2 НПК с благоприятните за подсъдимата последици по определяне на
санкцията с приложение разпоредбата на чл.58а НК.
Съдът
не споделя становището на защитата, че обясненията, дадени от А. като обвиняем
на досъдебното производство следва да се ценят като самопризнания , които с оглед на
характеристиките и съдържанието им да се
приемат като форма на съдействие при установяване на обективната истина и да се
ценят като смекчаващо отговорността обстоятелство. Това е така, тъй като към
датата 18.12.2017 г., когато А. е дал обяснения събирането на доказателствения материал на ДП е било на приключване –
били са разпитани всички свидетели, били са представени всички заключения по
допуснатите експертизи и т.н.
Съгласно задължителните указания на ВКС в т.7 на ТР № 1
/2009 г. на ОСНК на ВКС самопризнанието следва да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство, „ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи“,
а настоящият случай не е такъв.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.А.,
като наказанието бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като намери че смекчаващите отговорността
обстоятелства нито са многобройни, нито изключителни по своята същност и не могат да обусловят определяне на
наказанието при условията на чл.55 НК.
За
престъплението по чл.343,
ал. З, пр. 2, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет
години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да
управлява МПС.
Съдът,
съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, счита, че справедливо и
съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от
свобода" за срок между минималния и средния, предвиден в специалната
норма, а именно шест години, като намали
така определеното наказание съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3,
с оглед проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК и наложи на
подсъдимия наказание от четири години лишаване от свобода.
За
да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК съдът намира,
че се налага ефективно изтърпяване на наказанието, на първо място с оглед
размера на наложеното наказание лишаване от свобода /над 3 г./ и забраната на
чл.66, ал.1 от НК и на второ място, за да бъде достатъчно средство за
превъзпитание на подсъдимия.
Тежестта
на настъпилия противоправен резултат е изключително
голяма и с приложението на чл.66 от НК, целите на наказанието по смисъла на
чл.36 от НК не биха се изпълнили най-вече по отношение на другите членове на
обществото, у които такова наказание по-скоро би създало впечатление за
ненаказаност. Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със
специалната или генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели, а
при тежестта на деянието, за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени
в чл.36 от НК, се налага ефективното му
изтърпяване.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ” режим на
изтърпяването му.
На
основание чл.343 г от НК и като съобрази разпоредбите на чл.37, т.7 от НК във
връзка с чл.49, ал.2 от НК съдът наложи на подс.А.
наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок надвишаващ срока на
наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – осем години, като на
основание чл.59, ал.3 от НК се приспадне времето през което е бил лишен от това
право по административен ред, считано от 3 септември 2017 г.
Определеният
размер на тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия. Освен това съдът
счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189,
ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство в размер на 1087,29
лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: