Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260579
гр.
Пловдив, 23.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 09.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6419/2020 г. по описа
на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.И.Б. против Наказателно постановление № 20-1030-005743, издадено от
началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ,
сектор пътна полиция, с което П.И.Б. е наложена:
1) глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 98 ал. 2 т.4 от ЗДвП
2) глоба в размер на 20лв. за
нарушение на чл. 190, ал.3 ЗДвП.
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В тази връзка следва да се
отбележи, че от отбелязването върху НП се установява, че то е връчено на дата 18.08.2020г. По преписката е приложен плик, видно от който жалбата е подадена по пощата, с клеймо от 24.08.2020, тоест
7-дневния срок за реализиране правото на жалба се явява спазен.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото отменяне
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 29.05.2020 г. около 15:40 часа в гр. Пловдив,
на ул. „Съединение“ № 34 П.И.Б. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег. №
******* , като извършва следните нарушения:
1)
водачът паркира на място обозначено за хора с трайни
увреждания и инвалиди;
2)
водачът управлява МПС с незаплатени глоби по фиш № М/851504
от 12.12. 2018г. и др.
Приетата за
установена фактическа обстановка досежно
нарушението по пункт 1 съдът прие за установена въз основа на издадения
по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното.
В конкретния случай
констатациите в АУАН не само не са опровергани,
но и изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни доказателствени средства- показания на актосъставителя В.Б.,
който в съдебно заседание изцяло потвърди отразеното в АУАН.
Досежно нарушението по пункт 2, обаче
презумптивната доказателствена сила на АУАН се явява опровергана от събраните
по делото доказателства, доколкото от представената по делото справка за
нарушител/водач е видно, че глобата
по сочения в АУАН и НП фиш № М/851504 от 12.12. 2018г. всъщност е заплатена,
за разлика от глобите по други влезли в сила фишове и НП, които обаче не са
надлежно описани в санкционния акт.
Посоченото се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП в частта досежно нарушението по чл.
190, ал.3 ЗДвП.
Освен това в хода на процеса са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват
основание за отмяна на цялото НП.
Видно от
съдържанието на АУАН в същия са правени нерегламентирани
поправки. Актосъставителят, в неустановен момент е извършил промени
във вписаната в АУАН правна квалификация, на извършеното от жалбоподателя
нарушение по чл. 98 ЗДвП. Особено впечатляваща е и техниката на
извършване на поправките- чрез механично заличаване на първоначалния ръкописен
текст и последващо удебеляване и посочване на коректните данни.
В този
смисъл са и показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди,
че лично е извършил ръкописните
поправки, като предполага,
че това е станало преди връчването на АУАН, но не е сигурен.
Всъщност от
представения от жалбоподателя екземпляр на АУАН става кристално ясно, че поправката е извършена едва след
връчване на АУАН, доколкото в
екземпляра на жалбоподателя квалификацията е по чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП,
а в оригинала представен от наказващия орган е чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Безспорно,
законът предвижда възможност при допуснати технически грешки в АУАН или НП
същите да бъдат поправени, но това следва да стане по надлежния ред, а именно
чл. 130 НПК, намиращ субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл.
84 ЗАНН.
В
цитираната норма на чл. 130 НПК
по императивен начин е уредено, че всички технически грешки се отстраняват като
поправките, измененията и
допълненията се удостоверят с подписа на
лицата, които са ги извършили.
Видно от
текста на процесния АУАН, в него нито е удостоверено лицето нанесло
техническите поправки, нито същото е положило подпис.
Освен това
в чл. 53, ал.2 ЗАНН е предвиден и специфичен за административно наказателния
процес метод за саниране на пороци при издаването а АУАН.
Контролните
органи обаче не са предприели нито един от установените в закона методи, а
точно обратното пристъпили са към подправяне
съдържанието на официален документ, който вече е връчен на засегнатото лице.
В случая
допуснатия процесуален порок в реда за внасяне на корекции в АУАН е особено
съществен, доколкото всъщност
първоначално посочената правна квалификация е била погрешна, като едва
след документната подправка е вписана правилната правна квалификация, спрямо
която нарушителят да упражни правото си на защита.
Извършената неправомерна подправка
изцяло лишава АУАН от легитимацията му на официален документ и той не
може да изпълни присъщите му функции. В
този смисъл АУАН, в който не по надлежния ред са извършени неправомерни
поправки следва да се приравни на
изцяло невалиден или несъществуващ акт по правните си последици.
Така
Решение № 329 от 13.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3652 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2387 от 15.12.2016 г. по н. д. №
2358 / 2016 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1640 от
17.7.2013 г. по н. д. № 1759/2013 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив.
В същото
време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, с който се
повдига административното обвинение, което е важен етап от
административно-наказателния процес.
При
административно обвинение повдигнато с АУАН, който поради извършената
неправомерна подправка в него е лишен от официалната си легитимационна функция,
НП следва безусловно да се отмени.
Констатираните пороци, изразили
се в неправомерна и не по надлежния ред подправка на съдържанието на АУАН няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за пълна липса на валидно повдигнато и предявено административно обвинение,
който процесуален порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Налице е и допълнителен порок в
АУАН и НП, касаещ задължителното им съдържание.
По-горе
вече бе изяснено, че АУАН е
процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и който
очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу
тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях
още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на
съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл.
40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в
което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение
са винаги съществени, доколкото
непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. Доколкото, както
вече се спомена, АУАН е акта в административно-наказателния процес, аналог на
обвинителния акт, с който се повдига
и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на присъдата
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат).
В
тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще съответстват на
императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са
описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по
себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения,
които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени,
доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай
От текста на сочената
като нарушена норма на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП, вр. чл. 178 Д ЗДвП следва, че за
да е извършено нарушение по този административен
състав следва да са налице следните елементи от фактическия състав:
1.
извършено паркиране;
2.
паркирането да е на място, предназначено за хора с трайни
увреждания;
3.
мястото да е обозначено по надлежния ред със знак Д 21;
4.
водачът да няма право да извърши паркиране на това място.
При описание на
нарушението, както във АУАН, така и в НП са посочени само първите два елемента от фактическия състав, но
липсва каквото и да било
изложение на фактически обстоятелства, обуславящи наличието на третия и четвъртия елемент.
Тоест деянието, така както е описано в АУАН и
НП се явява несъставомерно от обективна страна, поради липса на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия
състав.
Досежно нарушението
по чл. 190, ал.3 ЗДвП вече се обоснова, че посочения в АУАН и НП фиш № М/851504
не може да обуслови съставомерност на деянието, доколкото от справката за
нарушител водач се установява, че е заплатен.
Освен това в АУАН И
НП е посочен и фактическия и правен
извод на наказващия орган, че деецът не е заплатил в срок дължимите му
се глоби и по други фишове.
Липсва обаче, каквото и да било изложение на факти, които да позволят на съда
проверка на този правен извод.
От текста на нормата
на чл. 190, ал.3 НК следва, че основните съставомерни обстоятелства,
които следва да бъдат установени, за да се носи отговорност по този състав са:
1.
индивидуализация на санкционен акт (серия и номер на електронен фиш, фиш или НП);
2.
влизане в сила на санкционния акт;
3.
размер на неплатената глоба и
4.
срока, в който е следвало да стане заплащането.
Нито едно от тези обстоятелства в процесния
случай не е намерило отражение нито в АУАН, нито в НП, като това поставя, както
съда, така и жалбоподателя в пълна
невъзможност да разберат неизпълнението на кои точно глоби по кои точно влезли
в сила актове, контролните органи са счели за съставомерни. А както е добре
известно административно-наказателната отговорност на дееца не може да почива
на каквито и да било догадки, предположения или умозаключения.
В случая констатираните пороци
при описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. №
657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по
нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
По
изложените съображения НП следва изцяло да се отмени.
При
този изход на спора жалбоподателя би имал право на разноски. Доколкото обаче
той нито е поискал разноски, а не е и представил
доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение), то
такива не следва да се присъждат.
Това
е така, доколкото по делото е представено само пълномощно, но не и договор за
адвокатска защита и съдействие с уговорен размер на дължим адвокатски хонорар.
Липсват и доказателства такъв да е заплатен.
Липсва
също така и нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде
изрично заявена и това може да стане най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика
на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени
разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано
най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на
уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени
на страната направените разноски. Присъждането
на разноски не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за
страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от
30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-005743,
издадено от началник група към
ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което П.И.Б. е наложена:
1) глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 98 ал. 2 т.4 от ЗДвП
2) глоба в размер на 20лв. за
нарушение на чл. 190, ал.3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.