П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

№          22-ри май       година 2019    град Пазарджик            

 

                             В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на                22-ри май                                                       година  2019

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. В.К.       

2.     М.Г.  

 

Секретар:РОСИЦА КАРАДЖОВА

Прокурор:   ТИХОМИР ГЕРГОВ

Като разгледа докладваното от   съдия  МИХАЙЛОВА    

Наказателно дело   ОХ №  141       по описа за 2019  год.

 

                                      П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.М. - роден на ***г***, българин, български гражданин, начално образование, безработен, не женен, не осъждан, ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2018г. в землището на с.Лесичово,обл.Пазарджик противозаконно е присвоил чужда движима вещ-1бр. крава, порода „Шарена" на стойност 780лева, собственост на Д.И.И. от сЛесичово,която е владеел,като противозаконно се е разпоредил с нея в свои интерес, поради което и на осн. чл.206, ал.1 от НК, във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА НА ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На осн. чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА А.С.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 57.96 лева, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                        2.

МОТИВИ към НОХД №141/2019 г.:

Обвинението е против подсъдимия А.С.М. *** за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 29.08.2018 г. в землището на с.Л., обл.П. противозаконно е присвоил чужда движима вещ - 1бр. крава, порода „Шарена" на стойност 780 лева, собственост на Д.И.И. от сЛесичово, която е владеел, като противозаконно се е разпоредил с нея в свои интерес.

Подсъдимият А.М. не се признава за виновен по предявеното обвинение. Дава обяснения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Пострадалият Д.И. притежавал ферма, която била обособена на парцел в края на с.Лесичово, бивш дърводелски цех, в която той отглеждал крави. Към м.август 2018 г. свидетелят И. притежавал 33 животни, за които полагали грижи двама негови работници. Последните си тръгнали внезапно, което наложило И. спешно да търси други. Свързал се със свой познат – свидетеля Ц.П. ***, който се съгласил да помогне в гледането, като предложил за втори работник – подсъдимия А.М.. В средата на м.август свидетелят П. и подсъдимият М. започнали работа, като постигнали договореност със свидетеля И. да пасат животните и да се грижат за тях срещу дневна надница.

В края на месец август свидетелят И. решил да продаде всичките крави. Свързал се с купувачи от друг град, които посетили фермата и харесали животните. На 29.08.2018 г. купувачите в присъствието на свидетеля И. преброили кравите, които били 33 на брой, оставили капаро и се уговорили да ги вземат в началото на м.септември.

В периода от 28.08.2018 г. до 01.09.2018 г. подсъдимият М. изкарвал кравите на паша в землището на с.Л.. В един от дните при него спряло неустановено при разследването лице с бус, който заявил намерението си да закупи една крава. Непознатият избрал четиригодишна крава порода „Шарена" около 400 кг., платил на подсъдимия сумата от 350 лева и я качил в микробуса, след което потеглил в неустановена посока.

На 02.09.2018 г. пострадалият И. установил липсата на една от кравите, като в последствие подал сигнал пред местния полицай –К. Н.. В хода на извършената проверка подсъдимият М. признал за извършеното от него деяние, изявил пред И. намерението си да възстанови сумата, което в последствие не е сторил.

От назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на кравата е в размер на 780 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.И., М.Т., М. Й., Н.З., Ц.П., И.Л., показанията на свидетеля Ц.П., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, проведената очна ставка между подсъдимия М. и свидетеля Т., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

По делото не е спорно, че между собственика на кравите – свидетеля И. и подсъдимия М. бил сключен устен договор за поръчка, по силата на който подсъдимият поел задължението да пасе животните на И. срещу което получавал съответното заплащане. По този начин в периодите в които подсъдимият е изкарвал животните на паша, включително и в инкриминирания период, кравите са били в негово владение.  

Относно главния факт от предмета на доказване - действията на подсъдимия на третиране на една от кравите, като своя чрез разпореждането с нея, изразяващо се в продажбата й на трето лице, съдът цени извънпроцесуалното самопризнание на подсъдимия, интерпретирано в показанията на свидетелите И., Т., П. и Л..

Безспорно е, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия, както регламентира разпоредбата на чл.116, ал.1 от НКП.

Затова следва да се направи задълбочен и прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства, през призмата на това самопризнание на подсъдимия.

Както става ясно от безпротиворечивите показания на свидетелите И. и П., както и част от обясненията на подсъдимия, свидетелят И. е притежавал 33 крави, възложени на грижите на подсъдимия и свидетеля П.. Последните двама са си разпределили по между си извеждането на кравите на паша, сменяйки се през два дни.

Според логичните и точни показания на свидетеля И., собственик на животните, взел решение за продажбата им, кравите били преброени и броят им бил 33, в ден „сряда“ вечерта /т.е. на 28.08.2018 г./, при пристигането на потенциалните купувачи. При преброяването присъствали свидетелят Ц.П., подсъдимият А.М. и братът на подсъдимия – свидетеля М. Й..

Последното се потвърждава и от показания на свидетеля Й. и обясненията на подсъдимия.

Именно тогава, разбирайки за предстоящата продажба на кравите, подсъдимият М. решил да извежда животните на паша в следващите последователни пет дни, нарушавайки уговорения с П. график и и излагайки като причина за това нуждата да „събере пари“. Тези обстоятелства безапелационно се установяват от показанията на свидетеля П., които не са опровергани от никое от останалите доказателства събрани по делото.

Интересното и важното в случая е, пак установено от показанията на свидетеля П., че след четири последователни дни прекарани на полето /от 29.08.2018 до 01.09.2018 г./ в грижи за кравите, подсъдимият М. сменил намеренията си и на 02.09.2018 г., петият ден от заявените, изпратил свидетеля П. да пасе кравите.

Същата вечер /както се установява несъмнено пи проверка на календара –ден неделя/, след прибирането им от полето и във връзка с продажбата им на следващия ден, посочен от свидетеля И. като ден понеделник, при преброяването на кравите се установило, че същите са 32 на брой.

 

Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и И. относно действителните дати и дни на развитие на събитията, и последното преброяване на кравите на 02.09.2018 г., тъй като двамата, както и подсъдимият свързват тези дати със провелия се на 01.09.2018 г. /събота според календара/ годишен събор на с.Л.. Последното е видно от представеното писмо от Община Л. /л.37 от делото/.

Тези доказателства категорично опровергават обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Й., подкрепящ оневинителната теза на своя брат, че кравите са били преброени от И., вечерна на събора, т.е. 01.09.2018 г., когато подсъдимият последно пасъл кравите и всички 33 били налични.

Тази поредица от събития води до развръзката – направеното от подсъдимия самопризнание пред свидетелите М.Т., И.Л., полицейски служители заели се с изясняване на случая и свидетелката Н.З., присъствала в качеството си на секретар на Община Лесичово при разговора на полицейските служители с подсъдимия, провел се в сградата на Кметството.

Свидетелите Т. и Л., независимо един от друг дават идентични показания, че пред тях сменял неколкократно тезата си, заявявайки ту че той е „откраднал кравата“, ту че не е той, но разказал че продал липсващата крава на непознат човек, който бил със „син бус“ за сумата от 350 лева.

Самият подсъдими заяви в обясненията си, че наистина е признал, че се разпоредил с кравата, но това било станало под физически и психически натиск от страна на полицаите.

Тези негови обяснения, за указан натиск, довел до самопризнанието са дискредитирани, освен от показанията на свидетелите Т. и Л., така и от показанията на свидетелката З., в чието присъствие е проведен разговора, Липсата на психическо или физическо насилие указано върху подсъдимия, при направеното от него самопризнание се подкрепя и от Постановлението на Районна прокуратура Пазарджик от 21.05.2019 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство за евентуално извършено от длъжностните лица – полицейските служители Л. и Т. на престъпление по чл.287 от НК срещу подсъдимия А.М..

Дори да се приеме, че подсъдимият е изпитвал страх и стрес при разговора си с полицейските служители, тъй като за първи път се сблъсквал с този род длъжностни лица, то не такова е било състоянието му при разговора по телефона със свидетеля П., на когото самият той е позвънил и когото е познавал от дълго време.

В показанията си дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, потвърдени в хода на съдебното следствие, свидетелят П. заявява че при разговора с подсъдимия по телефона, провел се след позвъняване от последния, М. му казал че „когато пасял кравите последния път е продал кравата на непознат мъж за сумата от 300 лева, тъй като нямал пари да плати тока и водата…“.

В този ред на мисли тези детайли за времето на продажбата на кравата /при последната паша, водена от подсъдимия/, за лицето на което я е продал-непознато лице, пътуващо със син бус/, сумата която е получил от продажбата /300-350 лв./, разказано на свидетелите Т. и  Л. и в последствие повторено пред свидетеля П., дават основание да се приеме, че автор на инкриминираното престъпление е именно подсъдимия А.М..

Тези детайли е нелогично до невъзможност да бъда посочени и втълпени на подсъдимия от полицаите, в рамките на краткотрайния им контакт дори с употреба на психическо въздействие, за да ги възпроизведе ясно и последователно нееднократно.

Определящо за достоверността на самопризнанието на подсъдимия е и поведението му спрямо пострадалия. Без по какъвто и да било начин да му е подсказано от някои от свидетелите, като в тази насока както свидетелите, така и подсъдимият не дават съответно показания и обяснения, подсъдимият се обадил на пострадалия И. и заявил готовност да възстанови парите за продадената крава.

Не на последно място следва да се вземат предвид и показанията на свидетеля И., че с оглед направените в заграждения на двора, в който се намирал оборът, в който нощували кравите било невъзможно някоя от кравите да излезе,т.е. да изчезне за времето от последното прибиране от паша с подсъдимия - вечерта на 01.09.2018 г. до преброяването им на 02.09.2018 г.

При така направения анализ на събраните доказателства, съдът следвайки формалната логика за поведението на подсъдимия от датата на първото преброяване на кравите до установяването на липсата на една от тях, приема че подсъдимият М. е автор на вменото му престъпно деяние.

Направено от подсъдимия извънпроцесуално признание се подкрепя убедително и достатъчно от останалите събрани по делото устни и писмени доказателства, за да обоснове категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.С.М. от обективна и субективна страна е осъществил признаците престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК, като на 29.08.2018 г. в землището на с.Лесичово, обл.Пазарджик противозаконно е присвоил чужда движима вещ - 1бр. крава, порода „Шарена" на стойност 780 лева, собственост на Д.И.И. от сЛесичово, която е владеел, като противозаконно се е разпоредил с нея в свои интерес.

Подсъдимият е знаел, че вещта му е предадена във владение, без да може да се разпорежда с нея. След като правомерно е придобил владението върху кравата, по силата на устен договор за поръчка е започнал в един момент да третира вещта, като собствена. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта. В разглеждания случай е налице първата хипотеза, тъй като подсъдимият е продал животното.

Доводите на прокурора, че настоящото деяние представлява маловажен случай, съдът намира за неоснователни.

В разпоредбата на чл.93, т. 9 от НК е дадено определение на понятието маловажен случай. Съгласно законовата дефиниция такъв е този случай, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Ниската или незначителната стойност на предмета на престъплението не предпоставя задължително извод за малозначителност на деянието. От значение са и всички други обстоятелства, определящи степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Степента на обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за всеки конкретен случай определят неговата малозначителност.

В настоящия случай извършеното от подсъдимия не може да се приеме за малозначително, тъй като обществена опасност на деянието не е явно незначителна.

Вярно е, че обществената опасност на дееца е ниска, тъй като същият е неосъждан и добри характеристични данни и извършеното деяние е инцидента негова проява, но това само по себе си не е достатъчно да се приеме, че случаят е маловажен.

Случаят касае обсебване на вещ, чиято стойност надвишава минималната работна заплата към инкриминираната дата и която равностойност не е възстановена. Освен това с поведението си подсъдимият не само е нанесъл материални щети на своя работодател, но и е злоупотребил с указаното му доверие, както от свидетеля И., така и на свидетеля П., гарантирал за него при наемането му на работа. 

Наличната доказателствена съвкупност, оценена в нейната логическа връзка води до извод, че деянието не е с незначителна обществена опасност.

При извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.М. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която е висока. Това са често срещани престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са позитивни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и не много високата стойност на предмета на деянието.

При тези многобройни смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние.

Затова за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, съдът наложи наказание на подсъдимия А.С.М. при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че са налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК и за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият А.М. бе осъден да заплати направени разноски по делото за в размер на 57,96 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: