№ 260283 / 15.4.2021 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
в присъствието на секретаря Тодора Владинова и при участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ ч.н.д. № 449 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от А.К.Д. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Постановление за прекратяване на наказателно производствно от 18.03.2021г., с което е прекратено досъдебно наказателно производство № 1288/ 2020г. по описа на РУ - гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 2162/ 2020г. по описа на Районна прокуратура - гр.Монтана, водено срещу неизвестен извършител по обвинение в извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания, че прокурорското постановление е неправилно, тъй като не е било проведено обективно, всестранно и пълно разследване. Твърди се, че от деянието са били причинени имуществени вреди, за което не са били събирани доказателства. Наведени са оплаквания, че вследствие на премахването на бунгалото са били повредени и унищожени движими и недвижими вещи, собственост на пострадалия.
За да провери материално – правните изводи за съответствие с доказателствата и изградените на тяхната основа правни съображения за съответствие със закона предварително условие е процесуалната допустимост на подадената жалба против постановлението, т.е. съдът трябва да е надлежно сезиран.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.243, ал.4 от НПК от легитимиран да обжалва постановлението субект, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови прекратяване на досъдебното производство прокурорът е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция, а именно:
Свидетелят А.Д. е ползвал недвижим имот в землището на с.Долна Вереница, Област Монтана, местността ,,К. д.". В имота имало посторено бунгало, което свидетелят твърди, че лично бил построил. В него свидетелите Д. и И. К. държали различни движими вещи. Тъй като свидетелят Д. разполагал с документ за собственост само за част от имота, без да разполага с такъв за останалата част. По силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 23.07.2020г. свидетелят Л. П. закупил поземлен имот, в чиито граници попадало и въпросното бунгало.
През месец август 2020г. свидетелят Л. П. уведомил свидетелят Д., че ползваното от него бунгало попада в неговата част на закупения недвижим имот и същото следва да бъде премахнато или преместено на друго място. Поискал също така да му заплаща месечен наем, за да му позволи да ползва бунгалото. Последният също така не се съгласил, да му заплати сумата от 7 000 лева, за да може собственикът да му прехвърли совята част от имота.
Впоследствие свидетелят Л. П. неколкократно отправял предупреждения към А.Д. да премахне бунгалото, като в противен слечай той щял да стори това. След като не успял да се справи доброволно, свидетелят П. написал писмо до Община - гр.Монтана. С нарочно писмо, издадено от Кмета на Общината от 30.09.2020г. същият бил уведомен, че бунгалото не е било отразено в картовия материал, не са отркрити стоителни книжа като разрешение за стореж или разрешение за поставяне, поради което свидетелят П., в качеството му на съсобственик на имота, може доброволно и за своя сметка да премахне незаконния стоеж. На 08.09.2020г. адресатът на писмото, заедно с други, неустановени по делото лица, едно от които с малко име ,,В." премахнали бунгалото, заедно с всички движими вещи, намиращи се в него. Към момента на събарянето в имота бил свидетелят И. К., който съобщил на свидетеля А.Д. за случилото се.
В показанията си свидетелят Д. заивол, че в бунгалото имало множество негови вещи - 3 броя телевизори, рендовалня, компютър, газов пистолет, като някои от тях липсват, а други са били повредени.
По случая била депозирана жалба от свидетеля А.Д. до Районна прокуратура - гр.Монтана.
По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били разпитани въпросните лица и била назначена съдебно оценителна експретиза. Видно от показанията на свидетелите А.Д., С. Д. и И. К. е, че свидетелят Л. П. бутнал бунгалото, в което имало множество движими вещи, които били повредени или унищожени. Целият наличен инвентар бил разхвърлян, а бунгалото - унищожено. При разпитите си и двамата са категорични, че именно свидетелят П.. Същевременно в своите показания свидетелят Л. П. частично признава обстоятелството, че е съборил бунгалото, но твърди, че първоначално това са сторили самите му ползватели, а той го е бил доразрушил и изринал отпадъците от обекта. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно оценителна експретиза е, че стойността на премахнатото бунгало, вследствие на настъпилото овехтяване, възлиза на 1 507 лева, а на движимите вещи - 300 лева.
При постановяването на прекратителния акт прокурорът е приел, че от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не може да се направи категоричен извод за наличие на извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК и такова по чл.323, ал.1 от НК в лицето на свидетеля Л. П..
Съдът не споделя мотивите на прокурора досежно всестранното и пълно разследване, тъй като както правилно е посочил в жалбата си пострадалия, разследването е било проведено едностранчиво и повърхностно. При наличието на безспорни данни за унищожаване и повреждане на движими вещи, собственост на А.Д. и С. Д. прокурорът изобщо не е изложил правни съображения за наличие на евентуално извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Сторил е това единствено за липса на кражба и самоуправство.
По делото са налице безспорни данни, че именно свидетелят Л. П., заедно с неразпитаното по делото лице с малко име В. са разчиствали въпросния имот и са премахнали бунгалото. При наличие на насрещни свидетелски показания на свидетелите Д. и К., че е налице противоправно премахване на бунгалото, изразяващо се в неговото унищожаване, ведно с намчиращите се в него движими вещи, същите са били оставени без коментар в мотивите на прокурорския акт.
Но следващо място прокурорът не е изследвал дали свидетелят П. законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на ЗУТ е осъществил признатото му от Община –гр.Монтана право да отстрани въпросното бунгало. Изложени съображения, а и доказателства в тази насока, по досъдебното производство липсват. В случая би могло да се разсъждава и за противозаконно унищожаване или повреждане на недвижим имот - бунгалото, ако то е било трайно закрепено за земята (за което се съдържат данни в досъдебното производство и в частност от самото писмо на Кмета на Община Монтана).
Освен това видно от клеймото върху въпросното писмо е, че същото е с дата 30.09.2020г., а деянието е станало 08.09.2020г., т.е преди същото да е било издадено или най - малкото сведено до знанието на дееца.
С оглед на изясняване на обективната истина дали бунгалото е било трайно закрепено към земята или не и дали са били необходими специални механизми за отделянето му от нея, е следвало да бъде назначена съдебно строителна експретиза, която да даде обоснован отговор на въпроса дали същото е било трайно закрепено към земята и по какъв начин е било остранено от нея. Въпросната експретиза би била относима с оглед преценката за унищожаване на недвижима вещо. Също така следва да бъде изследван въпроса доколко действията на свидетеля Л. П. са били съобразени с въпросното писмо и с разпоредбите на ЗУТ в случай на отсъствие на съглсие във връзка с доброволното остраняване на бунгалото от страна на жалбоподателя. Наличието на такова писмо само по себе си не е достатъчно, за да докаже липсата на умисъл при обективираните действия по неговото изпъление. При показанията на разпитаните свидетели са налице и съществени противоречия относно обстоятелството, кое лице е започнало да отстранява бунгалото. От една страна А.Д., С. Д. и И. К. заявяват, че това е било сторено от свидетеля Л. П., а от от показанията на последния се твърди, че той само е доразчиствал вече разрушеното от самите ползватели на бунгалото. Наличието на подобно несъответствия би могло да бъде остранено посредством провеждането на очни ставки между тримата свидетели от една страна и П. от друга. Също така са налице данни за унижощени и повредени и други вещи, извън тези, посочени в постановлението за прекратяване на наказателното производство, което обстоятелство следва да бъде допълнително пояснено посредством допълнителен разпит на свидетелите Д. и евентуално изготвяне на допълнителна съдебно оценителна експретиза. Липсата на данин за отнемане на описаните вещи не обуславя отсъствието на тяхното повреждане и/или унищожаване при отстраняване на бунгалото.
Ето защо като е прекратил наказателното производство, прокурорът неправилно е приложил закона. В резултат е налице постановяване на незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна.
Поради тази причина жалбата следва да бъде уважена, обжалваното постановление на прокурора – отменено, а делото върнато за разследване и правилното приложение на закона.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.6 т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр.Монтана от 18.03.2021г., с което е било прекратено Досъдебно производство № 1288/2020г. по описа на РУ – гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 2162/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр.Монтана, водено срещу неизвестен извършител по обвинение в извършено престъпление по чл. 194 от НК и връща делото на прокурора за правилното прилагане на закона.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от съобщението му пред Окръжен съд - гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: