№ 19775
гр. С., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НН. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от НН. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110156274 по описа за 2022 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу К. И. З. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода до имот,
представляващ апартамент № 8 с адрес гр. С., ул. „В. Р.“ № 11, бл. 72, ет. 3, като е
извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени
суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е
извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
претендираните суми за главница в размер на 1529,63 лв., представляваща главница за
задължения за доставена и потребена вода, дължими в периода 03.05.2018 г. –
01.07.2019 г., незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, ведно със
законната лихва от 30.12.2021 г., както и мораторна лихва в размер на 73,18 лв. за
периода от 02.07.2018 г. до 31.07.2019 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 74353/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил иска по основание
и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Релевира
възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
1
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
От представена по делото справка от Агенция по вписванията – Служба по
вписванията – С. (л. 6 – 9), се установява, че на 17.04.2019 г. е вписано прехвърляне –
придобиване въз основана на постановление за възлагане с купувач М. Х. Х. по
отношение на процесния имот, представляващ апартамент № 8 в гр. С., ул. „В. Р.“ №
11, бл. 72, ет. 3 с длъжници ответника по делото К. И. З. и Ц. Д. З.а. Видно от вписване
в справката под № 15, имотът е придобит чрез покупко-продажба на 29.10.2008 г. Няма
данни по делото относно отношенията между втория вписан длъжник и ответника К.
И. З., като се формира предположение, че Ц. Д. З.а е негова съпруга, и на основание чл.
21, ал. 1 СК е станала съсобственик в бездялова съсобственост в режим на съпружеска
имуществена общност. За целите на настоящото производство следва да се приеме, че
същият е бил съсобственик на процесния имот в периода т 29.10.2008 г. до 16.04.2019
г., или в рамките на част от исковия период – а именно от 03.05.2018 г. до 16.04.2019 г.
Доколкото съсобствеността с Ц. Д. З.а да е бездялова, то чл. 30, ал. 3 ЗС е неприложим
спрямо нея. Ето защо за целите на настоящото производство следва да се приеме, че
ответникът отговаря за пълния размер на начислената за периода, в който е бил
собственик, сума.
По отношение на доказателственото значение на представената справка от АВ
относно установяване на правнорелевантното обстоятелство относно принадлежността
на правото на собственост в полза на ответника за посочената част от исковия период,
съдът намира следното:
В конкретния случай липсват възражения на ответната страна, че
представената по делото справка по лице от Служба по вписванията не представлява
годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР
характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената по делото
справка, която не е била оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на
вещно право от последния (в посочения период) и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства, които
2
да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Същевременно
установяването на принадлежността на правото на собственост не е ограничено
единствено с представяне на нотариален акт за придобиване на такова вещно право.
При тези съображения съдът прие наличието на облигационно отношение с ответника
в качеството му на собственик на имота. За пълнота следва да се посочи, че без
значение за установяване на периода на принадлежност на правото на собственост е
моментът на вписване заличаването на възбраната върху имота на ответника, който е
бил продаден на публична продан при осъществяване на принудително изпълнение
върху негов дълг, доколкото това може да се реализира след придобиване на правото от
купувача.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ
необходимата компетентност и отговарящо пълно на поставените въпроси, процесния
имот е водоснабден и с изградена канализация. Вътрешните сградни ВиК мрежи се
ползват по предназначение за предоставяне на ВиК услуги. Измерването на
потребените водни количества за имота през процесния период е определено по реда
на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 на база 5 бр. обитатели по реда на чл. 35, ал. 5 и
ал. 6 на основание Контролен лист № 0228661/02.08.2017 г., без обаче в този контролен
лист да са отбелязани брой живущи, поради което вещото лице е заключило, че са
начислявани ежемесечно завишени водни количества за потребление – и то при
съобразяване, че чл. 39, ал. 6 от Наредбата изисква завишаване на тримесечие. Така
фактурираните като потребени водни количества по партидата за процесния период от
14 месеца са общо 623,57 куб.м. – средно по 44,54 куб. м. на месец. Общата стойност
на така начислените задължения възлиза на сумата от 1529,63 лв. за периода от
03.05.2018 г. до 01.07.2019 г.
Предвид доказване на принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот в полза на ответника за периода от 03.05.2018 г. до 16.04.2019 г., както
и с оглед заключението на вещото лице, то обуславя се извод за доказване на иска по
основание за посочената част от заявения период, поради което на изследване подлежи
въпросът относно дължимия размер на вземането, като съдът дължи произнасяне и по
заявеното възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставени ВиК услуги е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С. В.“ АД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1
ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.12.2021 г. Следователно в конкретния случай давността е
прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е
3
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 30.12.2018 г., а непогасени по
давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая погасени по
давност са вземанията за периода от м. 05.2018 г. до м.10.2018 г., а непогасени по
давност са вземанията за периода от м. 11.2018 г. до 16.04.2019 г.
С оглед гореизложените изводи, че ответникът е собственик на процесния имот
само за част от исковия период, а именно от 03.05.2018 г. до 16.04.2019 г., а отделно от
това и че вземанията са погасени по давност за периода от м. 05.2018 г. до м. 10. 2018 г.
включително, и предвид посоченото от вещото лице средно месечно количество на
начислените суми, то и на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че за периода от
01.11.2018 г. до 16.04.2019 г. е начислена сума на обща стойност от 600,17 лв. (при
средно начисляване 44,54 куб.м. на месец). Така посочената сума обаче се явява
начислена на база 5 бр. ползватели, за което няма данни по делото в имота за този
период да са пребивавали посочения брой лица, а вещото лице сочи, че в контролния
лист липсва отбелязване за броя на ползвателите. Ето защо сумата следва да бъде
преизчислена на база 1 бр. потребител. Следователно съдът приема, че за периода от
01.11.2018 г. до 16.04.2019 г. за имота е доставени ВиК услуги на стойност 120,04 лв.
До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 120,04 лв. до
пълния предявен размер от 1529,63 лв. и за периода от 03.05.2018 г. до 30.10.2018 г. и
за периода от 17.04.2019 г. до 01.07.2019 г. да се отхвърли като частично неоснователен
и частично погасен по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
В случая предвид установяване на задължението като срочно съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дни от
издаване на фактурата за всеки от месеците в рамките на процесния период. На
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и
акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по
давност вземания за главница за доставени ВиК услуги за периода от не се дължи
мораторна лихва и на основание чл. 119 ЗЗД.
По делото е заявен период на лихва за забава от 02.07.2018 г. до 31.07.2019 г.,
но с оглед погасената по давност част от дълга, и предвид установения срок за плащане
на задълженията, периодът на забавата следва да се определи от 01.01.2019 г. до
31.07.2019 г. За така посочения период стойността на претендираната мораторна лихва
върху непогасената по давност главница за ВиК услуги съдът установи по реда на чл.
162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор на стойност 7,07 лв. До този размер
искът следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 7,07 лв. до пълния предявен
размер от 73,18 лв. и за периода от 02.07.2018 г. до 31.12.2018 г. следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като такива са
претендирани единствено от ищеца, а ответникът е представляван от особен
представител. Съразмерно на уважената част от иска ответникът следва на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 58,87 лв.,
представляваща дължими разноски по исковото производство и сумата от 6,51 лв.
представляваща дължими разноски по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. И. З.,
ЕГН **********, дължи на „С. В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1, сграда 2А, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 120,04 лв.,
представляваща стойността на доставени ВиК услуги за периода от 01.11.2018 г. до
16.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2021 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,07 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г.,
които вземания се отнасят до водоснабден имот, представляващ апартамент №
8 с адрес гр. С., ул. „В. Р.“ № 11, бл. 72, ет. 3, и за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2022 г. по ч. гр. д. №
74353/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1,
сграда 2А срещу К. И. З., ЕГН **********
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 120,04 лв. до пълния предявен размер от 1529,63 лв. и за периода от
03.05.2018 г. до 30.10.2018 г., както и за периода от 17.04.2019 г. до 01.07.2019 г ., като
частично неоснователен и частично погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 7,07 лв. до
пълния предявен размер от 73,18 лв. и за периода от 02.07.2018 г. до 31.12.2018 г., като
неоснователен,
които вземания се отнасят до водоснабден имот, представляващ апартамент №
8 с адрес гр. С., ул. „В. Р.“ № 11, бл. 72, ет. 3, и за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2022 г. по ч. гр. д. №
74353/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. И. З., ЕГН ********** да
заплати на „С. В.“ АД, ЕИК: *********, сумата от 58,87 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и сумата от 6,51 лв. представляваща дължими
разноски по заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5