Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Рени
Атанасова и в присъствието на прокурора Маринов, като разгледа докладваното
от съдия Николов в.н.a.х.д. № 6018 по описа за 2017г., за да
се произнесе взе предвид следното:
С решение от 25.10.2017г. по НАХД 8619/2017г. Софийски Районен съд –НО, 96 състав е признал обвиняемата Д.Д.Б. за невиновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Недоволен от решението е останал представител на СРП, който е депозирал протест и писмено допълнение към същия. С протестта и писменото допълнение към него се моли, въззивният съд да отмени решението и да признае обвиняемата за виновна в извършване на престъплението по чл. 343, ал. 1,б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което е предадена на съд. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е кредитирал експертните заключения изготвени в хода на съдебното следствие, а не тези от досъдебното производство.
В разпоредително заседание на 10.01.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемата, свидетели, нито назначаването на допълнителна или повторна експертиза.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста, като излага доводи, че първоинстанционният акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, с оглед категорично установеното по делото, че причинената на пострадалата телесна повреда е лека.
Защитникът на обвиняемата Д.Д.Б.-адв.Н. пледира, въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.
Обв. Д.Д.Б. моли първостепенния акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези изложени от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на решението.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
На 10.12.2016 г. обв. Д.Б. ***, в района на кръстовището, образувано от ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Лейди Страндфорд“, където извършвала маневра „заден ход“ с управлявания от нея лек автомобил марка „Мицубиши Пажеро Пинин“ с peг. № СА *****. Обвиняемата Б. нарушила правилата за движение по пътищата, като по време на движението си назад не наблюдавала пътя зад превозното средство и реализирала пътнотранспортно произшествие с пресичащата зад автомобила пешеходка Л.М.К., причинявайки на последната контузия и подкожен хематом в задната теменна част на главата и навяхване на шията.
На място служители на СДВР извършили оглед на местопроизшествието като установили, че ул. „Цар Иван Александър“ в района на произшествието е предназначена за движение на пътни превозни средства в двете посоки, като пътното платно е покрито с дребнозърнест асфалт без неравности и наклони, с широчина 6 метра. Вдясно от ул. „Цар Иван Александър“ по посока на огледа се намира ул. „Лейди Страндфорд“, предназначена за движение на пътни превозни средства в двете посоки, покрита с дребнозърнест асфалт, без неравности и наклони с широчина 14 метра; вляво от левия край на платното за движение, гледано в посока към ул. „Цар Симеон“ и след ориентира се намира началото на разделителен остров, разделящ ул. „Лейди Страндфорд“ от ул. „Насте Стоянов“ с широчина 10.50 метра. Вдясно от десния край на платното за движение се намира тротоарна площ с широчина 4 метра, като не са установени пътни знаци, свързани с ПТП. Вляво от левия край на платното за движение на ул. „Цар Иван Александър“ по посока на огледа се намира бл. 145.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща обясненията на обв. Д.Б., показанията на свидетелите Г.А.К.и Л.М.К.; писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол, справка Дирекция „Национална система 112“ към МВР, медицинска документация от УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД, и справка за съдимост на обвиняемата Б., както и от съдебно-техническа експертиза, повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза, и допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
От събраната пред първата инстанция доказателствена маса се изясняват всички правнорелевантни обстоятелства, касателно времето и мястото на пътния инцидент, механизмът на настъпването му, както и причинените на пострадалата в следствие на ПТП телесни увреждания.
Обосновано първостепенният съд е анализирал събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени средства и способи, възпроизвеждащи в процеса релевантните по делото доказателствени факти, установяващи посоката и скоростта на движение на лекият автомобил управляван от обв. Б. непосредствено преди инцидента, местоположението на пешеходката К.спрямо превозното средство, включително и посоката и скоростта на нейното предвижване.
Оплакванията в протеста за превратно тълкуване на събраните доказателства по делото не се споделят от въззивният съдебен състав.
Първоинстанционният съд в съответствие с правилата на доказателственото право е изследвал всички правнозначими факти, включително и медико-биологичните признаци на причинените в резултат на пътния инцидент на пострадалата телесни увреждания, като е назначил повторна комплекса медицинска и автотехническа експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
Притежаващите специални знания в областта на медицината вещи лица, са обсъдили не само медицинските документи събрани по делото за пострадалата Л.К., но и рентгеново изследване на последната извършено й след пътния инцидент, като са констатирали, че на пострадалата не е причинено счупване на таза.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че изготвените в хода на съдебното следствие медицински експертизи опровергават заключението на назначената в хода на ДП такава в частта й, в която се посочва, че на пострадалата е причинено счупване на таза, позовавайки се на обстоятелството, че вещото лице не е обсъждало рентгенографията на пострадалата, което е довело и до необоснованост на експертизата в тази й част.
Напълно обосновано, първостепенният съд, позовавайки се на експертните заключения, е приел, че на Л.М.К. в следствие на пътния инцидент, са й причинени контузия и подкожен хематом в задната теменна част на главата и навяхване на шията, които по своята медико-биологична характеристика представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
На базата на така възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраната по делото доказателствена маса, както поотделно така и в съвкупност, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, че обвиняемата Д.Д.Б. не е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Въззивният съдебен състав изцяло споделя извода на първостепенния съд, че от обективна страна обв. Д.Б. ***, в района на кръстовището, образувано от ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Лейди Страндфорд“, при извършване на маневра „движение назад“ с управляваното от нея превозно средство -лек автомобил марка „Мицубиши Пажеро Пинин“ с peг. № СА *****, е нарушила правилата за движение, регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, съгласно която: “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, вследствие на което е реализирала пътнотранспортно произшествие с пресичащата зад автомобила пешеходка Л.М.К., като й причинила следните травматични увреждания: контузия и подкожен хематом в задната теменна част на главата и навяхване на шията.
Тези травматични увреждания, съобразно експертните заключения на изготвените по делото медицински експертизи, представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
С оглед изложеното и най-вече установеното по категоричен начин по делото обстоятелство, че в следствие на пътния инцидент на пострадалата е причинена лека телесна повреда, правилно първостепенният съд е признал обв. Д.Б. за невиновна, като я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
При служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на решението, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.10.2017г., постановено по НАХД № 8619/2017г. по описа на Софийски Районен съд–Наказателно отделение, 96 състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.