№ 2935
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело №
20222120102180 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Застрахователна компания “Лев
Инс” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от
изпълнителните директори М. С. М. - Г. и П. В. Д., чрез юрк. И. К., срещу Г. А. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б. ***, с която се иска да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1478,50 лв. – главница, представляваща
регресна претенция относно изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 1458,50
лв. по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №
BG/22/118003031375, за управляваното от ответника МПС – марка “МАН”, модел “***”, рег.
№ ***, за отстраняване на щетите по лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А3”, с рег. №
***, причинени в резултат на ПТП, станало на ***г., около 20.20 часа в гр. В. Т., ***, по
вина на ответника, който е напуснал местопроизшествието, както и 20 лв. – ликвидационни
разноски по щета № 0004-1261-18-452071, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3620/06.12.2021 г. по ч.гр.д.№
8410/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.
В исковата молба са изложени обстоятелствата, от които произтича процесното
вземане. Твърди се, че на ***г. около 20.20ч. в гр. В. Т., *** (***) ответникът като водач на
автомобил марка “Ман”, модел “***” с рег. № ***, собственост на „Олимп 81“ ЕООД, при
извършване на маневра „движение на заден ход“ не се убедил, че пътя зад МПС-то е
свободен и със задна дясна част на прикаченото полуремарке блъснал в задна лява част лек
автомобил, марка “Ауди”, модел “А3”, собственост на Ч. Н. К., с което по своя вина
реализирал ПТП с материални щети. Ответникът М. не изпълнил задължението си да
уведоми службата за контрол и напуснал местопроизшествието. Сочи се, че за настъпилото
ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1721602 от ***г. като в хода на извършената
проверка било установено, че ответникът е напуснал мястото на произшествието, по повод
на което му бил съставен АУАН серия № 56-984. Сочи се, че към датата на
застрахователното събитие, отговорността на водача на автомобил, марка “Ман”, модел
“***”, с рег. № ***, собственост на “Олимп 81” ЕООД била застрахована по задължителна
застраховка ГО към ЗК “Лев Инс” АД, полица № BG/22/118003031375, със срок на
валидност от 22.10.2018г. до 22.10.2019г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие
при ищцовото дружество била образувана щета № 0004-1261-18-452071. При извършения
1
оглед на лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А3”, с рег. № *** били констатирани
увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети на 08.11.2018г. ищецът
издал възлагателно писмо № *********, с което възложил на “Дидикар” ЕООД да извърши
ремонт на увредения автомобил. В съответствие с представените фактури за извършен
ремонт на 02.01.2019г., ищецът изплатил стойността на ремонтната дейност в размер на
1458.50 лв. с преводно нареждане № BORD 08890395. С изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка гражданска отговорност, ищецът на основание
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ се суброгирал в правата на пострадалия и придобил право на регрес
срещу ответника до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
1458.50 лв., както и за сумата от 20 лева, представляващи ликвидационни разходи по
образуваната щета с № 0004-1261-18-452071.
В исковата молба се излагат и твърдения, обосноваващи правния интерес от
завеждане на делото, а именно, че след подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от
ответника против издадената по ч.гр.дело № 8410/2021 по описа на БРС заповед за
изпълнение, на ищеца били дадени указания за предявяване на иск за установяване на
процесните вземания.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, формулирани са и
други доказателствени искания: за изискване и прилагане по делото на
административнонаказателната преписка по съставения АУАН срещу ответника, за
изискване на ч.гр.дело № 8410/2021 по описа на БРС, за назначаване на съдебно-
автотехническа експертиза.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на направените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
депозираното от ответника възражение по чл.414 ГПК, по приложеното към настоящото
дело заповедно производство, същият признава обстоятелството, че при извършване на
маневра на заден ход на територията на “***” на паркинг в гр. В. Т. при подход към
кантара, в тъмната част на паркинга е настъпило съприкосновение между управляваното от
него МПС и друг лек автомобил, но посочва, че в самия момент на настъпване на ПТП не е
разбрал за същото, поради което и по – късно, на следващия ден, доброволно се е явил пред
КАТ – В. Т., придружен с ощетеното лице, където съставили протокол, с оглед изплащане на
застрахователното обезщетение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представения протокол за ПТП № 1721602 от ***г, съставен от
длъжностно лице при ОД на МВР – В. Т., на *** г. в 20.20 ч., в гр. В. Т., *** (***), водачът
на автомобил марка “Ман”, модел “***” с рег. № ***, собственост на „Олимп 81“ ЕООД – Г.
А. М., при извършване на маневра движение на заден ход не се убедил, че пътя зад МПС-то
е свободен и със задна дясна част на прикаченото полуремарке блъснал в задна лява част лек
автомобил, марка “Ауди”, модел “А3”, собственост на Ч. Н. К., с което по своя вина
реализирал ПТП с материални щети.
От приложената административно – наказателна преписка , образувана при ОД на
МВР, Сектор „Пътна полиция“ В. Т. по повод реализиране отговорността на виновния за
настъпилото ПТП водач, се установява, че на ответника М. е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а въз основа на него впоследствие е било
издадено наказателно постановление. Към преписката са приложени два броя декларации,
подписани от участниците в ПТП, в които са дадени отговори на въпроси , свързани с
изясняване на причините за ПТП и обстоятелствата след настъпване на пътния инцидент. От
същите се установява, че след удара по увреденото МПС, причинен от предприетата от
ответника маневра на заден ход, управлявания от последния камион е бил преместен от
мястото, а така също и че ответникът не е предприел никакви действия след настъпването на
ПТП, както и не е уведомил службите за контрол.
От приложеното по делото наказателно постановление, се установява, че на Г. М. е
наложена глоба за допуснати две нарушения на ЗДвП: 1. за това, че движейки се на заден
ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, с
което е допуснал нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и 2. при наличие на разногласие
относно обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява службата за контрол -
2
нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 3 б.“в“. В хода на настоящото производство ответника не
оспорва обстоятелството, че е напуснал мястото на ПТП, както и че не е уведомил органите
на КАТ за същото.
Представена е застрахователна полица № BG/22/118003031375, видно от която
управляваното от ответника МПС – марка “МАН”, модел “***”, рег. № ***, е застраховано
при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП. С
оглед представената полица, съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между ЗД „Лев Инс ” и
застрахования водач. При действието на този договор е образувана процесната щета във
връзка с настъпилото на *** г. увреждане на автомобил „Ауди“, модел 3, с рег. № ***, като
по банкова сметка, посочена от собственика на автомобила, е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1458 лева на 02.01.2019 г. (видно от представеното платежно
нареждане).
Приложени са опис –заключение на щетите по лекия втомобил „Ауди“, модел А3,
с рег. №***, възникнали в резултат на процесното ПТП. За установяване на щетите и
разходите по тяхното отстраняване, по делото са представени и сравнителна експертиза по
щета, работна карта относно ремонтните дейности, възлагателно писмо за извършване на
автосервизни услуги и фактура за изплатения ремонт по автомобила. Размерът на
причинените щети и полагащото се обезщетение се установява и от заключението на вещото
лице по приетата съдебна автотехническа експертиза. Експертът е определил стойността на
щетата дори в размер надвишващ изплатеното от ищеца обезщетение. В експертизата е
дадено заключение, че описаните щети са съпоставими по място и степен с механизма на
ПТП и са в причинно-следствена връзка с неговото възникване.
По делото е представена и изпратена до ответника М. регресна покана за
изплащане на сумата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД.
Застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно
обезщетение, когато същият при настъпването на пътно транспортното произшествие е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Следователно, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт
от застрахованото лице, което е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В тази хипотеза
се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй
като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или
при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи
отговорност. В изрично предвидени в закона хипотези, разписани в нормата на чл. 500 от
КЗ, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с
деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице.
От представените по делото доказателства (застрахователна полица, протокол за
ПТП и издаденото наказателно постановление) се установява, че ответникът е застраховано
лице, по аргумент от чл. 477, ал. 2 КЗ, доколкото е управлявало МПС, за което има валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" и предвид обстоятелството, че същият е
извършвал фактически действия по управлението на моторното превозно средство на
законно основание.
От приложената по делото застрахователна полица № BG/22/118003031375, се
установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, за управлявания
от ответника автомобил „МАН ТГА“, с рег. № *** е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от 22.10.2018 г. до 22.10.2019
3
г. В случая, доколкото полуремаркето е било свързано с управлявания от ответника
автомобил, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 479, ал. 1 от КЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал.1 КЗ, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство
по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство.
На следващо място, разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предвижда, че
застрахователят има право да получи от виновния водач изплатеното обезщетение, ведно с
лихвите и разноските, ако той е напуснал мястото на настъпване на ПТП, преди идване на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Предвидено е и че в последната хипотеза тежестта на доказване се носи от него. В
настоящия случай, ответникът не оспорва обстоятелството, че е напуснал мястото на ПТП,
без да се обади на органите на МВР. Признание за това обстоятелство се съдържа в
подписаната от ответника декларация, представената с административно-наказателната
преписка, в която същия посочва, че след ПТП не е уведомил органите на МВР. В
допълнение, в подаденото възражение по чл. 414 от ГПК, ответникът сочи, че към момента
на настъпване на ПТП, реализирано в тъмната част на денонощието, същият не разбрал за
същото, и едва на следващия ден се явил в КАТ, заедно с другия водач, за да бъде съставен
протокол за ПТП.
Разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП посочва в кои случаи е налице задължително
посещаване на ПТП от контролните органи на МВР. Относима, в настоящия случай е и
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство, участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието, както и т. 3, касаеща случаи,
като настоящия, на причинени само имуществени вреди: б. "а" – да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; б. "б" – ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП, и б. "в" – ако между тях няма съгласие, те – без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР и
изпълняват дадените им указания. В ал. 2 е предвидено и задължение за участник в ПТП,
при поискване от други участници в движението, да дава данни за самоличността си и за
задължителната си застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, а в
зависимост от последиците от произшествието – и да уведоми собствениците на
имуществото, което е увредил.
От анализа на посочените разпоредби, може да бъде направен извод, че при ПТП,
когато са причинени само имуществени вреди, посещението на контролните органи на МВР
не е задължително, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата свързани с него. В този случай, те са длъжни да преместят превозните
средства, така че да не възпрепятстват движението и да попълнят своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП, по аргумент от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗДвП.
В настоящият случай, увреденият при процесното ПТП, лек автомобил е бил
паркиран и към момента на настъпването му водачът му не е бил на местопроизшествието,
следователно съгласие от негова страна обективно няма как да е било дадено, съответно да е
постигнато такова между страните. Установява се от представените по делото доказателства
( декларации от участниците в ПТП, приложени към административно-наказателната
преписка, от уведомлението за щета по застраховка „Каско“, както и от изявлението на
ответника в подаденото възражение по чл. 414 от ГПК), че същият не е останал на мястото
на ПТП, за да изчака другия водач, както и че собственика на увредения автомобил след
като е пристигнал на паркинга и е констатирал, че има щети по МПС се е обадил на телефон
112. При така установените данни, сочещи на липса на постигнато между участниците в
ПТП съгласие обуславя приложението на хипотезата на б. "в" от същата разпоредба,
съгласно която М., без да напуска мястото на ПТП е следвало да уведоми съответната
4
служба за контрол на МВР. В този контекст резонно е да се приеме, че липсата на
постигнато съгласие между ответника и собственика на увреденото МПС може да бъде
зачетено и като наличие на разногласие относно обстоятелствата по настъпване на ПТП –
хипотеза, в която, с оглед разпоредбата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП, посещението на
местопроизшествието от контролните органи, с оглед установяване на щетите и съставянето
на протокол за ПТП, е било задължително. В този смисъл е и практиката на съдилищата,
обективирана в Решение № 335 от 19.10.2018 г. по в. гр. дело № 362/2018 г. на ОС Пловдив,
Решение № 177 от 12.09.2019 г. по гр. дело № 139/2018 г. на РС Бяла и Решение № 720 от
18.07.2018 г. по гр. дело № 1041/2018 г. на РС Шумен.
На следващо място, за да се ангажира отговорността на виновното лице, трябва да
са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето, което
е причинило вредите. В процесния случай не се оспорва от ответника, установява се и от
приетия по делото протокол за ПТП виновното поведение на М.. По делото е представен
опис на щетите по увредения автомобил, които също не са оспорени. Вината и
противоправността в поведението на водача се установяват от протокола за ПТП, акта за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съдържащи се в
административнонаказателната преписка. От тези писмени документи се установява, че М. е
напуснал мястото на произшествието, без да уведоми или изчака пристигане на органите на
КАТ. Останалите елементи от юридическия състав на непозволеното увреждане – вредите
по вид и размер, механизма на ПТП, както и причинната връзка между деянието и вредите
се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и
експертиза, като същите не се и оспорват от ответника. Съдът приема за установено, че са
причинени именно описаните от застрахователя щети, чиято стойност е 1458 лева.
Безспорно по делото е установено, че ищцовото застрахователно дружество е
изплатило на собственика на увреденото имущество сумата от 1458 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по заведената в ЗК "Лев инс" щета.
От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, се установява механизмът на настъпване на ПТП, настъпилите увреждания по
лек автомобил Ауди, модел А3, с рег. № ***, както и размера на щетите; установено е
наличието на причинно –следствена връзка между механизма на ПТП и описаните щети.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото, съдът намира, че е налице
успешно доказване на всички елементи от фактическия състав на заявената установителна
искова претенция, поради което същата се явява доказана по основание и размер и следва да
бъде уважена.
По отношение на разноските:
Поискано е присъждане на сторените в производството разноски от страна на ищеца,
който претендира заплащането на разноски за заповедното производство – 29.60 лева –
платена държавна такса и 50 лева –юрисконсултско възнаграждение; както и разноски за
исковото производство, от които: – 29.60 лева – заплатена държавна такса за предявяване на
установителен иск, 200 лева – депозит за изготвяне на САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, което не конкретизира по размер. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
намира искането за присъждане на юрисконсултското възнаграждение за настоящото
производство за основателно до размер от 100 лева. Съобразно постановките на
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд дължи произнасяне и за
разноските в заповедното производство. Ето защо, в тежест на ответника следва да се
възложат разноските за заповедното производство в общ размер на 79,60 лева и за исковото
производство – в размер на 329,60 лева.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. Б. ***, че дължи на „Застрахователна и презастрахователна компания „Лев инс““
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от
изпълнителните директори М. С. М. - Г. и П. В. Д., сумата от 1478, 50 лв., представляващи
5
регресна претенция на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” срещу
причинителя на вреда М. от настъпило на ***г., около 20.20 часа в гр. В. Т., *** ПТП, по
вина на ответника, който е напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва,
считано от 29.11.2021г. до окончателното изплащане, които суми са присъдени със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3620/06.12.2021 г. по ч.гр.д.№
8410/2021 г. по описа на Бургаският районен съд
ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на
„Застрахователна и презастрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от М. С. М. - Г. и П. В. Д., сумата от 329,60
лева – разноски в исковото производство и сумата от 79,60 лева- разноскки в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6